№ 876
гр. Пазарджик, 14.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101043 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На именното повикване в 11.00 часа и на второ повикване в 11.42 часа
се явиха:
Ищцовото дружество „И. с. к.“ ООД - редовно призована, се
представляват адв. Б.С. от АК – Кюстендил - надлежно упълномощена с
исковата молба. Постъпила е молба с вх. № 15213/20.08.2021 г. от адв. С.,
процесуален представител на ищеца, с която изразява становище във връзка с
направеното искане с ОИМ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Постъпила е молба с вх. № 16477/13.09.2021 г. от адв. С., процесуален
представител на ищеца, с която се изразява становище по хода на делото и
съществото на спора. Направено е искане за постановяване на неприсъствено
решение, а в случай, че същото не бъде уважено е направено искане за
допускане на СИЕ с поставени в молбата задачи. Представят списък с
разноски.
Ответникът Г. П. СТ. - редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба с вх. № 16085/07.09.2021 г. от адв. Д.Ф.,
процесуален представител на ответника, с която изразява становище по хода
на делото и съществото на спора. Молят да се присъдят сторените по делото
разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
1
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че по силата на сключения
индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2211/13.08.2020г.
между Г. П. СТ. и „И. с. к.“ ООД е отпуснат кредит в размер на 1400.00 лв. на
Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор, Кредитодателят е
предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответницата, с което
Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения индивидуален Договор като заплати сумата в размер
на 1889.30 лв., ведно с дължимата договорната лихва и такса експресно
разглеждане на документи. Договорът е за срок от четиридесет и пет дни,
като сумата по същия е следвало да бъде издължена на 27.09.2020г.
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор,
Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат е и
приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на
Договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил,
запознал се е предварително и се е съгласил с всички условия на
индивидуалния Договор и Тарифа на „И. с. к." ООД в случаите, в които
същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Твърди се, че п о Договора за кредит, Г. П. СТ. е извършвала плащания
в общ размер на 0 лв.
Твърди се, че към настоящия момент дължимата остатъчна главница е в
2
размер на 30.00 лв.- представляващи остатък от главницата до пълния
претендирания в Заявлението размер на 1400 лв. Моли се съдът да има
предвид, че Г. П. СТ. във възражението си е възразила сумите по издадената
Заповед за изпълнение, с изключение на сумата от 1370 лв. - главница, за
които ищците считат, че Заповедта в тази си част е влязла в законна сила,
както и че ответницата признава задълженията си към Дружеството.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
потребителски кредит SO No 2211/13.08.2020г. между страните, ответницата
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай
начислената договорна лихва е в размер на 69.30 лв. за периода от 27.09.2020
г. - датата на първата вноска до 27.09.2020 г. - датата на настъпване на падежа
на договора.
Разпоредбите на Договора предвиждат, че Кредитополучателят при
попълване на Заявлението с искане за кредит е избрал и заявил доброволно
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
Заявлението му с искане за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет)
минути, като се е съгласил да заплати за закупуване на допълнителната
услуга такса експресно разглеждане. Ответницата дължи сума в размер на
420.00 лв. представляваща Такса експресно разглеждане на документи за
отпускане на потребителския кредит. Услугата е предоставена без забавяне
видно от представеното към настоящата искова молба PDF електронно досие
на ответницата от платформата на „И. с. к." ООД. Заявлението с искане за
потребителски кредит на Г. П. СТ. е постъпило в платформата на
Дружеството на 13.08.2020г. в 13:14:07 часа след като е било подписано с
SMS персонален индификационен шест цифрен код. Одобрението на
Заявлението е било на 13.08.2020г. в 13:25:33 часа, а процесния Договор е бил
подписан от ответницата на дата 13.08.2020г. в 15:48:45 часа, след като Г. П.
СТ. се е запознала с него и е предоставила допълнителни документи
Твърди се, че ответницата е трябвало да изплати кредита си на дата
27.09.2020г., но същата се е възползвала от дадената й възможност, като е
заявил допълнителна услуга за удължаване падежа на задължението си. Г. П.
СТ. е подала нарочна молба за удължаване падежа на задължението си с 60
дни, във вид на електронен документ от личния си Профил в платформата на
Дружеството. Молбата й е уважена и между страните е сключени Анекс No 1
3
към процесния Договор, който е сключен онлайн, като ответницата го е
подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS
персонален индификационен шест цифрен код, изпратен й от автоматичната
системата на „И. с. к." ООД служещ като потвърждение на желанието й и
имащ силата на саморъчен подпис за сключването на Анекса на основание чл.
13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. С Анекс No 1 падежът на задължението
е удължен с 60 дни, а именно до дата 26.11.2020г., като ответницата се е
съгласила да заплати за закупуване на допълнителната услуга удължаване
падежа на задължението си такса удължаване във фиксиран в Тарифата на
Дружеството размер, а именно - 652.40 лв., която сума е приета от Г. П. СТ.
като разумна и адекватна за извършената й услуга. Съгласно Анекс No 1
Таксата за удължаване се дължи и е изискуема най - късно на нова падежна
дата в едно с общия размер на кредита по Погасителния план съдържащ се
Договора за кредит. Към днешна дата ответницата дължи сумата в размер на
652.40 лв. - такса за удължаване падежа на задължението си по процесния
Договор.
Разпоредбите на договора предвиждат, че Кредитополучателят се е
запознал с Тарифа на „И. с. к." ООД, която е актуална към датата на
сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект, в който
Дружеството приема клиенти, така и на интернет страницата -
www.happycredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от Договора. В
последната е посочено, че при забава на плащане на която и да е погасителна
вноска, ответницата дължи на Кредитодателя определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани, уведомления и електронни съобщения за
събиране на просрочените вземания. В настоящия случай Г. П. СТ. дължи
разходи за извънсъдебно събиране на просрочените задължения в размер на
100 лв.
Твърди се, че съгласно Договор от 01.12.2020 г., сключен между
адвокат Б.В. С. и „И. с. к." ООД за извършване на правни и фактически
действия с цел извънсъдебно погасяване на задълженията на Г. П. СТ. по
процесния договор за кредит, „И. с. к.“ ООД е заплатило адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет лева). Съгласно ОУ и
Тарифата на Дружеството, както и на осн. чл.19. ал. 3, т. 1 от ЗПК,
4
Кредитополучателят дължи разходите за извънсъдебно събиране на вземането
при забава в плащането, на която и да е от погасителните вноски, които се
изразяват в комисионни, адвокатски хонорари или разходи при ангажиране на
човешки ресурс за извънсъдебно събиране на вземането. Размерът на
правените разходи за извънсъдебно събиране на задължението на длъжника
възлизат на 150.00 лв. представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение. От приложения към настоящата искова молба - 1 бр. мейли,
са видни и част от извършените правни и фактически действия извършени от
адв. Б.В. С. във връзка с извънсъдебното събиране на задължението на
ответницата по делото.
Твърди се, че Г. П. СТ. е трябвало да изплати целия кредит на.
26.11.2020 г. /новата крайна падежна дата/, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи са отдавна
изтекли, а ответницата по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява
задълженията си, поради което същата дължи и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 5.44 лв. за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 27.11.2020г. до датата
на подаване на заявлението -10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Интернъшънъл Саламанка Капитал” ООД има следните вземания срещу
ответницата Г. П. СТ.: главница: 30.00 лв., договорна лихва: 69.30 лв., за
периода от дата на първа вноска 27.09.2020г. до 27.09.2020г. - дата на
последна вноска; такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем: 420.00 лв.; такси за удължаване падежа на
задължението по потребителския кредит: 652.40 лв.; разходи за извънсъдебно
събиране: 250.00 представляващи разходи и разноски за адв. възнаграждение,
дължими на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК и Тарифата на Дружеството,
във връзка с извънсъдебното събиране на вземането; мораторна лихва върху
непогасената главница: 5.44 лв. за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 27.11.2020 г. до 10.12.2020 г. дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
5
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се изразява становище, че процесният договор е нищожен поради
изначалната недействителност на съществен елемент от договорното
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е
породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във
вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на
финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от
ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размера на
лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29,
ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е изначално
недействителен и на основание на обстоятелството, че поради
обстоятелството, че страните не са уговорили изрично на основание чл. 13, ал.
4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях обикновени подписи имат правната сила
на саморъчен подпис, то не е спазена писмената форма за действителност на
същият и не е изразено валидно съгласие за сключването на кредитната
сделка. В частност не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК
общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.
Твърди се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в
нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1
във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят
6
дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, което той е
сторил, но не дължи лихва и други разходи по заема.
Твърди се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е
нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, като
неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и като
заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК.
Твърди се, че с договорения годишен лихвен процент в размер на 41, 00
% се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен
императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне
може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме
като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния
размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр.
д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д.
315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г.
на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на
ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми
възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти
законната лихва. Към датата на сключване на договора за кредит и
понастоящем размерът на законната лихва се определя според ПМС № 426 на
МС от 8.12.2014 г. като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода
плюс 10 пункта. След справка на страницата на БНБ се установява, че към
датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е 0,00
% т.е. размерът на законната лихва е 10,00 %. Трикратният размер на
законната лихва възлиза на 30,00 %, а двукратният - 20,00 %. В настоящият
случай договорената между страните лихва в размер на 40, 15 % годишно. В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 40, 15 %,
към която следва да се добави скритата лихва - уговорените по договора такса
за експресно разглеждане надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на
поведение, установени в обществото.
7
Твърди се, че е налице е основанието за нищожност на уговорената
възнаградителна лихва по чл. 21 ЗПК. Твърдя, че посоченият в договора
фиксиран лихвен процент в размер на 40, 15 % не отговаря на действително
приложения в заемното правоотношение лихвен процент,
Твърди се, че уговорената такса за експресно разглеждане представлява
добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на
кредитния ресурс. Елементите, от които се установява, че вземането за
експресно разглеждане са следните: 1. Вземането е свързано с усвояването на
кредита и по аргумент от чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК срещу него
потребителят не получава някаква допълнителна услуга. 2. Срещу
заплащането му потребителят не получава някакво съществено предимство,
тъй като кредиторът също има финансов интерес да осъществи
икономическата цел на сделката като получи печалба от сключването й. 3.
При съпоставяне на размера на таксата от 420 лв. с главницата по кредита от
1400лв. и договорната лихва от 69, 30лв. и при съобразяване на
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК се формира изводът, че кредиторът е
целял да реализира по-голяма печалба от законово допустимата.
В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато
търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от
предоставения кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието на
престацията и я именува като „неустойка“, вместо да разкрие действителната
й икономическа и правна характеристика на лихва, тази облага съставлява
печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като
елемент на договорната лихва /така Решение № 1398 от 27.11.2019 г. по в. гр.
д. № 2171 / 2019 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 1514
от 16.12.2019 г. по в. гр. д. № 2442 / 2019 г. на VI състав на Окръжен съд -
Пловдив, Решение № 1510 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373 / 2019 г. на VI
състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 1167 от 17.10.2019 г. по в. гр. д.
№ 1385 / 2019 г. на X състав на Окръжен съд - Пловдив,Решение № 398 от
13.05.2019 г. по в. т. д. № 159 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Варна,
Решение № 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 / 2018 г. на III състав на
Окръжен съд - Варна. Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017r.no в.т.д.№ 835/17г. на ОС -
8
Варна/.
Твърди се, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по
смисъла на чл. 143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят
не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като
същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на
40,15 %. В нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателят не е било
оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са
икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е
действителния размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че
получава допълнителна услуга, срещу която дължи възнаграждение.
Твърди се, че принципът за обективност, прозрачност и
равнопоставеност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано
в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП,
съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е
тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на В
КС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само
формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане
до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на
задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи
/Решение по дело С-186/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по
дело № С-26/13?., Решение от 23.04.2015г. по дело С - 96/14; Решение от
26.02.2015г. по дело С - 143/13: Решение по дело С-472/10; Решение по
съединени дела С- 154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016?./ и с оглед на
задължителния им характер са съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по
т.д. № 535/16?. на ВКС, 11 т.о, с което съдебният състав е приел, че
Тълкуването на СЕС поставя като изискване за яснота и разбираемост,
клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа
гледна точка така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни
и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При
съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
На плоскостта на настоящия казус, доставчикът на кредитен ресурс е
нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността и
неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата
9
от него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора
лихва от 40, 15 % не е породила валидни правни последици на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като
възмезден - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и липсата на задължителния реквизит от
съдържанието му, а именно непораждането на валидно задължение за
заплащане на цена на кредитния ресурс има, съгласно чл. 22 ЗПК, за
юридическа последица недействителност на заемното правоотношение. В
този смисъл е и съдебната практика /цитира се съдебна практика/.
Неприложима е нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за
потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му
част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го
сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със
ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва - чл. 1 1, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява
изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен
акцент на посочената уговорка относно цената на заемните средства - поради
възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на
сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията
на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат
уговорени лихвения процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Нищожността
на клаузата, регламентиращи част от реквизитите на договора за
потребителски кредит- лихвения процент - представляваща част от
същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение
нищожно. Това разрешение отговаря и на задължителното тълкуване на
Директива 93/13 относно неравноправните клаузи на Съда на Съюза, който
приема, че Директивата допуска възможността, при спазване на правото на
Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор,
съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за
нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра
10
защита на потребителя (вж. в този смисъл Решение по делоС-453/10,
Perenicova и Perenic, , точка 35 и С-397/11, ErikaJoros, точка 47).
Неприложима е и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно
която е възможно договор да бъде само частично недействителен.
Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на
целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от
повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че
договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на
процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на
процента на възнаградителната лихва не биха могли да се заместят по право
от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел
императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед на задължителното
тълкуване с редица преюдициалн заключения на Съда на ЕС, с конто е дадено
разрешението, че националните съдилища не са овластени да изменят
съдържанието на неравноправните договорни клаузи,че договорът трябва по
принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото
от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност така да се запази
договорът, тъй като ако на националния съд бъде позволено да изменя
съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно
правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член
7 от Директива 93/13 относно неравноправнте клаузи понеже би способствало
за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите
и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо
потребителя /виж дело С-618/10, Banco Espanol de Credito SA, дело C-488/11,
Dirk Frcderik Asbcek Brussc и Katarina de Man Garahito и C-397/11, Erika
Joros/.
Твърди се, че не са изпълнени изискванията на чл.П, ал. 1, т. 9 ЗПК,
който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното
съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Действително
ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за
прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо
тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл. 11 от
ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл. 10 ал.1,
11
чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за
потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия за
прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя
и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на
лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с
други обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали върху
цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на
извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг
свободно избран от страните начин.
Твърди се, че непредоставянето на релевантната за потребителя
информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга
преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта е
увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката
правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски
кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение
ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в
контракта ГПР от 47, 98 % е заблудил потребителя, като използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката
за ГПР и че е заобиколи.! изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради
неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за
ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК -
нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР се формира по
нормативно установен алгоритъм и изразява всички разходи по кредита като
процент от общия размер на предоставения кредит. По съображенията,
подробно изложени по - горе вземането за такса експресно разглеждане
съставлява скрита лихва, на което основание същото е следвало да бъде
включено в приложимият в правоотношението ГПР. Това вземане по
правната си природа е печалба за кредитора, т.е. договорна лихва.
Договорната лихва е вид разход по кредита и като такъв, съобразно
повелителните изисквания на чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в
12
размера на ГПР. Невярното посочване на лихвения процент по договора в
размер на 47, 98 %, без в него да е включена скритата лихва по договора има
за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 47,98 %.
Твърди се, че освен това, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,
98 %/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. Във
величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на СЕС, който
с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че
„на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа
само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Твърди се, че в конкретния случай, в процесния договор за кредит,
яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен
процент по заема - 40, 15 %, /който е годишен и фиксиран/, но не се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Освен това, за да се
изчисли правилно действително прилагания в правоотношението размер на
ГПР, кредиторът е следвало да включи в обхвата му и допълнителната
печалба - скритата под формата на такси лихва, респективно да ги включи
като разход под формата на такси.
Твърди се, че изискванията по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК за точно и ясно посочване на размера на
приложимият ГПР са нарушени и поради следните съображения: Съдът на ЕС
се е произнесъл, че Директива 2008/48/ЕО съдържа цялостна концепция за
разпределянето на сумите по договорите за кредит, като разпоредбите й се
отнасят не само до сключването на договор за кредит, но и за реда за неговото
13
изменение - така решение от 16 юли 2020г. по дело С-686/19г., S1A ,.Soho
Group’4, EU:C:2020:582, параграфи 43 и 45. Съдът е приел, че в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита“ попадат разходите за удължаване на
срока на кредит - решение от 16 юли 2020г. по дело С-686/19г., S1A „Soho
Group4’, EU:C:2020:582, параграф 51 и диспозитива. Според СЕС. в
хипотезата, в която в договорът за потребителски кредит е уговорена
възможността срокът за изпълнение на договорът да бъде удължаван,
кредиторът следва да включи в съдържанието му ГПР. изчислен съобразно
дължимата за удължаването такса. В чл. 8 от процесният договор е уговорено,
че кредитополучателят има право на удължаване на първоначално
определеният срок за изпълнението му, но кредиторът не е разписал в
договора какъв ще бъде ГПР при упражняването на това право.
Твърди се, че съгласно чл. 21 ЗПК, уговорката която има за цел или за
резултат заобикаляне на изискванията на закона има за юридическа последица
нищожност на клаузата. Поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК в договора да се впишат действително прилаганите в
правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните в чл. 1.3 и в чл. 1.5 от
договора лихва и ГПР са недействителни уговорки. Съгласно чл. 22 ЗПК,
уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на кредитния
контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи
води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделка.
Твърди се, че неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото
оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето(чл. 22 ЗПК). В този смисъл константната съдебна практика по
идентични клаузи - Решение № 260086 от 07.12.2020г. по в.т. д. № 420/20г. на
ОС-Русе, Решение № 260084 от 04.12.2020г. по в.т.д. № 406 от 04.12.2020г. по
в.т.д. № 406/20г. на ОС- Русе, Решение № 260046 от 13.07.2020 г. по в. т. д. №
241 / 2020 г. на II състав на Окръжен съд - Варна., Решение № 5 от 08.01.2020
г. по в. гр. д. № 643 / 2019 г. на Окръжен съд - Враца и Решение № 99 от
08.04.2019 г. по в. гр. д. № 104 / 2019 г. на Окръжен съд - Враца.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни
права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размера на
14
лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29,
ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК поставя изискване потребителят
да бъде информиран не по какъвто и да е начин, а правото му на отказ от
договора и условията, при които то може да се случи, да бъдат задължителна
част от договорното съдържание. Законодателят е подчертал важността на
тази защита посредством уреждането на тежки последици, които кредиторът
ще понесе при нарушаването й - съгласно чл. 22 ЗПК, нарушаване изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК води до недействителност на договора. Поради
това, уредбата на това право в чл. 4.2 от Раздел VIII от Общите условия, с
които ищецът не разполага на правото на потребителя да извърши отказ не
съставлява изпълнение на предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК изискване за
задължителното съдържание на договора.
Твърдим, че кредиторът не е изпълнил изискването да посочи размерът
на лихвеният процент на ден. Законодателят е извел изрично правило по
какъв начин следва да се посочи в договора тази стойност, за да гарантира, че
информацията за лихвения процент на ден ще бъде предоставена на
разбираем език, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за яснота и
прозрачност при съставяне на договорните условия и в подходящ аналитичен
вид, за да може всеки потребител дори и този, който няма достатъчна
финансова грамотност да осмисли предоставената му информация или да
извърши математически изчисления да може да упражни правото си по чл. 29
ЗПК.
Информацията относно абсолютната дневна стойност на лихвата е от
съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните
данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на
отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не
изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има
за него тежки негативни последици - поради неизпълнение да се погаси
правото му на отказ. Поради значимостта на тази информация за защита на
интересите на потребителя, законодателят е предвидил за неспазването на
изискването по чл. 11, ал. 1 т. 20 ЗПК с тежките правни последици по чл. 22
ЗПК - нищожност на цялата кредитна сделка.
15
Твърди се, че договорът за потребителски кредит не е породил правно
действие и на основание на обстоятелството, че не е завършен фактическият
му състав и в него не е изразено валидно съгласие за сключването на
кредитната сделка.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
формален договор, като предвидената форма е за действителност. От чл. 9 и
чл. 11, ал. 1 от ЗПК се установяват и останалите характеристики на договора
за потребителски кредит - той е консенсуален, двустранен, комутативен и
възмезден. В настоящият случай, не е завършен фактическият състав по
сключване на договора и не е спазена изискуемата за действителността на
сделката писмена форма. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕПЕУУ, когато се
извършва правно действие посредством електронен документ, страните
следва изрично да договорят, че обикновеният електронен подпис има
правната сила на саморъчен подпис. Страните по процесната сделка не са
сторили това, поради което не са изпълнени изискванията на ЗПК за
постигане на валидно съгласие за пораждане на целените от страните правни
последици и за сключването на договора в писмена форма.
В частност, не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
потребителят не е изразил съгласието си да бъде обвързан от приложимите
общи условия чрез полагането на подписа си върху тях.
Твърди се, че с оглед изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, което той е
сторил. Уредбата на националното право е в съответствие с правото на ЕС
такава санкция е пропорционална и възпираща с оглед на изискванията,
поставени от Съда с решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (С-
42/15, EU:C:2016:842, т. 65 и 69). На основание чл. 23 ЗПК, потребителят не
дължи лихва и други разходи по кредита, с оглед на което заплатената от него
сума над главницата в размер на 792 лв. е платена без правно основание.
На собствено основание са нищожни уговорките за заплащане на такса
за експресно разглеждане на искането за кредит. Тази такса противоречи на
правилото на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, съгласно което кредиторът има право да
получава възнаграждение само за услуги, които не са свързани с основната
престация по договора за кредит. Разглеждането на искането за кредит се
16
свежда до преценка на кредитоспособността на кредитоискателя-арг. от чл. 16
ЗПК. Оценката на способността на кредитоискателя да погасява кредита е
действие по усвояване на кредита и като такова съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
не подлежи на обезвъзмездяване от кредитора.
Твърди се, че таксата е недължима освен като уговорена в пряко
нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на още едно основание - като
противоречаща на добрите нрави. Таксите по своята икономическа и правна
природа служат да обезвъзмездят кредитора за административно-
техническите и материалните разходи, които той извършва за оказана от него
услуга или за извършвана от него икономическа дейност. Уговарянето на
такса в размер на 420лв. е явно несъразмерна на разходите, които кредиторът
извършва за проверка на кредитоспособността на кредитоискателя.
Твърди се, че е нищожна уговорката по чл. 2 и 3 от раздел IX от ОУ,
съгласно която при забава за заплащане на дължимите месечни погасителни
вноски, потребителят дължи заплащането на такси за извънсъдебно събиране
на просрочен кредит, определена съобразно действащата към момента на
настъпване на забавата тарифа на кредитодателя. Тези такси намират своето
основание в забавеното изпълнение на кредитополучателя. При забава за
изпълнение на договорните задължение, съгласно чл. 33 ЗПК,
кредитополучателят има право на обезщетение в размер на законната лихва за
забава. Тази уговорка противоречи и на изискванията на чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК,
съгласно която размерът на всяка такса следва да бъде изрично уговорен в
договора за потребителски кредит С оглед на което, уговорките в процесния
договор него, съгласно които потребителят дължи заплащането на разноски за
извънсъдебно събиране на забавените вноски са нищожни като пряко
противоречащи на нормата на чл. 33 и на чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Подобно
договаряне е и неравноправно и осъществява фактическите състави на чл.
143, ал. 2, т. 10 и т. 12 от ЗЗП /в редакцията им към момента на сключване на
договора/, тъй като дава право на кредитора да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и
цената на действията му по администрирането на просрочените погасителни
вноски.
Недължими са и таксите за удължаване на срока, уговорени с чл. 8 от
договора и чл. 4 от раздел IX от ОУ, тъй като в нарушение на чл. 10 а, ал. 4 от
17
ЗПК те не са уговорени изрично в договора.
Твърди се, че с оглед изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. Уредбата на
националното право е в съответствие с правото на ЕС такава санкция е
пропорционална и възпираща с оглед на изискванията, поставени от Съда с
решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (С-42/15, EU:C:2016:842,
т. 65 и 69). На основание чл. 23 ЗПК, потребителят не дължи лихва и други
разходи по кредита, като всички извършени от него плащания следва да бъдат
отнесени за погасяване на единственото действително задължение по
договора - главницата по кредита.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
Моли се на основание чл. 38. ал. 2 от ЗА да ми присъдите адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на материално
затруднената ответница.
Моля, във връзка с разясненията, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение по т.д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, да се произнесете по предявено
в заповедното производство с възражението по реда на чл. 414 ГПК срещу
издадената заповед по ч.гр.д. 3507/20 г. по описа на PC Пазарджик искане по
чл. 81 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415 от ГПК.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест е изцяло на ищцовата
страна, която следва да установи наличието на процесуалните предпоставки
за допустимостта на положителния установителен иск, а именно, че е
проведено заповедно производство между същите страни, с предмет
идентичен с предявения по исковото производство и подадено в срок от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
На следващо място да установи основанието, на което претендира
своето вземане, а именно облигационни отношения почиващи на договор за
потребителски кредит. Следва да установи, че е изправна страна по така
създадените между него и ответника договорни връзки.
18
В тежест на ищеца е да установи вземането си по размер и да установи
неговата изискуемост.
Ответникът следва да установи възраженията си.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът указва на ищеца, че служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Дава
възможност на ищеца да изрази становище във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и да ангажира
доказателства, че договорните клаузи са индивидуално уговорени.
По направеното искане с днес докладваната молба с вх. №
16477/13.09.2021 г. от адв. С. за постановяване на неприсъствено решение по
делото, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. С. за постановяване на
неприсъствено решение.
По направеното искане от адв. С. за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза по делото, съдът счита същото за основателно,
поради което ще следва да бъде уважено, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която
да отговори на поставените в молба вх. № 16477/13.09.2021 г. въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. С. Ц., като определя възнаграждение в
размер на 200 лв., платими по депозит от ищцовата страна в 5-дневен срок от
днес.
За изготвяне на допуснатата по делото СИЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото 02.11.2021 г. от 11.30 часа, за която
дата и час страните уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
19
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Л. С. Ц. след внасяне на депозита по
делото и да му се укаже за поставената му задача.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20