Р Е Ш
Е Н И Е №
16.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 13 февруари през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2881 по
описа на съда за 2016 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове са с правно основание по чл.202, ал.1, т.3 във
връзка с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР /отм./ и чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и по 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.211 от ЗМВР /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на ищцата се
твърди, че работи като държавен служител в ответната ГДИН към Министерството на
правосъдието на длъжност „надзирател” в Затвора гр. Сливен. Сочи се как изпълнява служебните задължения и дежурства и
се позовава на правни норми относно отчитането и заплащането на труда. Изложена
е подробна хронология относно твърденията на ищцата за положен извънреден и
нощен труд, за който счита, че й се дължи допълнително възнаграждение, както и
твърдения относно правото й да получи левовата равностойност на безплатна храна
по време на полаганите дежурства.
От съда се иска да постанови решение,
с което да осъди ответната страна да
заплати:
-
сумата 2000 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода
07.07.2013 г. до 07.07.2016 г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 200 лв.;
-
сумата 200 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен
труд по време на дежурства за периода 01.07.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на
20 лева;
-
сумата 600 лева, представляваща левова равностойност на полагащата безплатна
храна за периода от 05.07.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 60 лева;
- сумата 100 лева, представляваща възнаграждение за труд на
официални празници, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както
и мораторна лихва в размер на 10 лева;
- Да
се признае за установено, че ищцата има право на допълнителен отпуск като
компенсация за положения извънреден труд за периода от 07.07.2013 г. до
07.07.2016 г.
Претендират
се разноските по делото.
Ответната страна е представила отговор
на исковата молба, с който оспорва нейната основателност и моли за отхвърляне
на исковете.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа
исковете по основание, а по отношение на размера им изменя исковете, както
следва: по
иска за заплащане на извънреден труд като той да се счита предявен в размер на
1426.03 лева, мораторната лихва върху него увеличава на 229.30 лева, за нощен
труд намалява на 80 лева, а лихвата върху него на 13.05 лева. Оттегля се иска
за заплащане на възнаграждение за труд по време на официални празници.
Ответната страна, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа становището за
неоснователност на исковете и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата К.И. работи по служебно правоотношение като
държавен служител в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” пир
Министерство на правосъдието”.
За периода от 07.07.2013г.
до 07.07.2016г. ищцата е положила
извънреден труд, за който не й е изплатено полагащото се възнаграждение в общ
размер на 1426,03 лева, като сумата е с приспадане на данък. Размерът на
мораторната лихва за забава върху неплатената нетна сума, за периода от падежа
на всяко едно вземане до завеждането на исковата молба е в размер на 229,30
лева.
За периода от 01.07.2014
г. до 31.12.2014 г. ищцата е положила нощен труд, за който полагащото се
възнаграждение в размер на 80 лева не е заплатено. Мораторната лихва върху
сумата е 13,05 лева.
За часовете извънреден труд над 50
часа на тримесечие й се полага
допълнителен платен отпуск в размер на 10 часа и 30 минути.
Не се установява ищцата да има право да
получи левова равностойност на безплатна предпазна храна.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства-писмени документи и заключенията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно
основание чл.202, ал.1, т.3 във връзка с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР /отм./ и
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размер на 1426,03
лева, като сумата е с приспаднат данък. Безспорно ищцата работи в ответното
юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и за
отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови
нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагала извънреден труд за
процесния период и ответната страна не е заплатила полагащото се възнаграждение
в претендирания след изменението на иска размер. Това възнаграждение е
определено на база действително отработеното време като извънреден труд и в
съответствие с действащите нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди,
инструкции, указания и т.н. са правно ирелевантни, предвид противоречието им
със законите и подзаконовите нормативни актове, уреждащи въпросната материя.
Поради това този иск следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва,
считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на
исковата молба е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в
претендирания след изменението на иска размер-229,30 лева. С неплащането в срок
на полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в горепосочения размер. Поради това иска следва да се уважи.
Претенциите за заплащане на сумата 80
лева, представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд за периода от 01.07.2014г.
до 31.12.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
08.07.2016г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода до
завеждане на исковата молба в размер на 13,05 лева, са допустими и изцяло
основателни. Полагането на нощен труд и размера на полагащото се допълнително
възнаграждение са установени по категоричен начин със заключението на вещото
лице. Поради това исковете следва да се уважат изцяло, поради неизпълнение на
задължението на ответната страна да заплати доброволно дължимите на ищцата
суми.
Исковата претенция за заплащане на
сумата 600 лева, претендирана като левовата равностойност на полагаща се
безплатна храна е недоказана и неоснователна. Не се установява право на
получаване на такова обезщетение и неговия размер. Поради това този иск и
акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 60 лева следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Претенцията с правно основание 124,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.211 от ЗМВР /отм./ за признаване правото на
допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над определения
норматив е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера на
10 часа и 30 минути.Правото на този отпуск е несъмнено установено и претенцията
на ищцата следва да се уважи.
С оглед изхода на процеса следва на ищцата
да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които съобразно
уважения размер на исковете възлизат на 1234 лева. Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от
ищеца е неоснователно, тъй като съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
На ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски по делото, включващи разноски за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, които
съобразно отхвърлените искове възлизат 123,34 лева.
По правилата на процеса ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 287,04 лева /по 4% върху всеки
уважен оценяем иск, но не по-малко от 50 лева за всеки от тях и 80 лева за
неоценяемия установителен иск/, както и разноски за вещо лице в размер на 150
лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.И.
с ЕГН-********** ***, както следва:
-сумата 1426,03 лева /хиляда четиристотин
двадесет и шест лева и три стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение с
приспаднати удръжки /данък/ за положен извънреден труд в периода от 07.07.2013г.
до 07.07.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2016г.
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на
исковата молба в размер на 229,30 лева /двеста двадесет и девет лева и 30 стотинки/;
-сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща
допълнително възнаграждение за нощен труд за периода от 01.07.2014г.
до 31.12.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2016г.
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на
исковата молба в размер на 13,05 лева /тринадесет лева и 5 стотинки/;
-сумата 1234 /хиляда двеста тридесет и
четири/ лева, представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на
исковете.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, че К.Г.И. с ЕГН-**********
*** има право на 10 /десет/ часа и 30 /тридесет/ минути допълнителен платен
годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода
до 07.07.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.И. с ЕГН-**********
*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 искове за заплащане на сумата 600 лева,
претендирана като левовата равностойност на полагаща се безплатна храна, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2016г. до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба в
размер на 60 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Г.И. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата 123,34
лева /сто двадесет и три лева и 34 стотинки/, представляваща разноски по
делото, съобразно отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 287,04 лева /двеста осемдесет
и седем лева и четири стотинки/ и разноски за вещо лице в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: