Р
Е Ш Е Н И Е
№
260025 / 27.8.2020г.
гр.
Перник, 27.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8151 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК: ********* срещу В.Д.Г., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 113.16 лева – представлява главница по договор за кредит № ***г.
(Договора), както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.03.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 1476/2018 г. по описа на Районен съд Перник.
В исковата молба се твърди, че процесното
вземане произтича от договор за потребителски кредит № ***г., сключен между
ищеца и ответницата. Твърди се, че договорът е сключен за покупка на стока – на
стойност 259 лева. Посочва се, че освен това ответницата сключила и застраховка
„живот” в размер на 8.55 лева и застраховка „безработица” в размер на 8.72
лева. В тази връзка се уточнява, че общото задължение по кредита било в размер
на 314.89 лева при следните параметри: срок на кредита – 10 месеца, лихвен
процент 29.44 % и месечна вноска, както следва – девет месечни вноски всяка по
31.49 лева и десета изравнителна вноска в размер на 31.48 лева.
На следващо място се твърди, че преди
сключване на договора за кредит ответницата е била запозната с условията по
същия и е приела да сключи договора при тези параметри.
Твърди се, че след сключване на договора
ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на продавача
на стоката сумата от 259 лева – цена на стоката по фактура №
**********/20.04.2017 г. Първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията
си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията, като
преустановил същите, считано от 25.07.2017 г., като не платил три
последователни вноски – на 25.07.2017 г., на 25.08.2017 г. и на 25.09.2017 г.
Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е
възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е
изпратил съобщение в този смисъл до ответницата на адреса по договора. Писмото
със съответното уведомление било получено от лицето А.Г.. В тази връзка ищецът
счита, че доколкото предсрочната изискуемост настъпвала автоматично с
неизпълнение на три поредни вноски по кредита, то същата била настъпила още на
26.09.2017 г.
На последно място се обръща внимание, че
към 01.03.2018 г., когато е подадено заявлението за издаване на ЗИПЗ,
задълженията на ответницата били в размер на 183.14 лева – главница, 12.64 лева
– договорна лихва и 19.06 лева – обезщетение за забава, но поради извършени
след издаване на заповедта плащания към момента на подаване на исковата молба
остатъкът от дълга бил в размер на претендираните 113.16 лева.
С тези аргументи се иска предявеният иск
да бъде уважен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който искът
се оспорва по основание и размер. На първо място се твърди, че процесният
договор за кредит съдържал неравноправни клаузи. Поддържа се и че предсрочната
изискуемост на вземанията не била надлежно обявена – не ставало ясно на кого е
връчено уведомлението в тази връзка, а освен това не били налице и
предпоставките на същата, доколкото ответникът не бил допуснал твърдяната от
ищеца забава на плащанията. Обръща се внимание, че ответницата е извършвала
плащания по договора, в това число след връчване на ЗИПЗ.
С тези аргументи се иска предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се
явяват, не се представляват.
Ищецът е депозирал становище , с което
апелира за уважаване на предявения иск, както и за приемане по делото на
депозираната ССЕ.
Ответникът изразява писмено становище, в
което моли искът да бъде отхвърлен. Оспорва заключението на вещото лице, тъй
като е изготвено въз основа на данни, предоставени от ищеца, но същевременно
заявява, че няма доказателствени искания. Оспорва настъпването на предсрочната
изискуемост както поради ненадлежно съобщаване, така и поради липса на
предпоставките за това. Намира , че с поведението си не е дала повод за
предявяване на настоящия иск, поради което моли съда да приложи правилото на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с установителен
иск, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК по сключен договор за потребителски (стоков) кредит.
С оглед на конкретните пояснения,
направени от ищеца, предмета на доказване в настоящото производство е сведен до
установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 113,16 лева, - непогасена главница по
Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1476/2018 г. по описа на Районен съд Перник.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, по страни, вид, падеж, а размерът е занижен, поради погасяване, извършено в периода между подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и датата на подаване
на исковата молба, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответницата,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежно
съобщена предсрочна изискуемост на кредита; 2) да установи вземанията си и по
размер.
С доклада по делото за безспорно е прието,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***г. като по
силата на същия ищецът е превел сумата от 259 лева – цена на стока по фактура №
**********/20.04.2017 г., като този правнорелевантен факт се установява и от
приложените по делото Договор и посочената фактура.
В защитната си теза ответникът е
направил общо възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора. По
повод на конкретното възражение, а и предвид служебното задължение на съда,
настоящият състав дължи произнасяне по валидността на Договора или отделни
негови клаузи. При извършената проверка не се констатира наличие на
предпоставките по чл. 143 ЗЗП и/или чл. 26 ЗЗД, поради което възражението на
страната е неоснователно.
Това е така, защото от предмета,
страните и съдържанието му, съдът достига до извода, че е налице валиден
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Договорът е сключен в
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които
са уредени в чл. 11 ЗПК. В договора се съдържа информация за данните (име,
адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, общият размер на кредита,
годишен лихвен процент (29,44%), ГПР (32,45%) поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК. Договорът е съобразен с
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
От събраните по делото доказателства се
установи, че императивно определеното съдържание на договора е налице, сумата е
предадена на трето лице – продавач, срещу избрана от ответника стока, поради
което за ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при
условията на Договора.
Относно размера на задължението по делото
е изслушана и приета ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено от лице със специални знания. Вещото лице е изяснило, че след справка
в счетоводството на ищеца и запознавайки се с документите по делото, че задължението
по Договора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение (01.03.2018 г.) е в размер на 183,14 лева главница, 12,64
лева договорна лихва и 16,06 обезщетение за забава. Това заключение е оспорено
от ответната страна, но същата не е поставяла задачи на вещото лице, нито е
представила изходна информация, която да бъде обсъдена от експерта.
Ищецът е признал плащане от страна на
ответника, поради което предмета на исковото производство е очертан до сумата
от 113,16 лева. С отговора на исковата молба не са представени доказателства за
погасяване на задължението. Такива са налични в приложеното по делото частно
производство като приложения към възражението по чл. 414а ГПК. В тази връзка
ищецът е изразил становище, като е посочил, че надлежно е уведомил съдебният
изпълнител. Така са приложени документи за извършени плащания след образуване
на заповедното производство в размер на 69,82 лева на 04.10.2019 г. , но тази
сума е по – ниска от разликата между установения от ССЕ към 01.03.2018 г.
размер и този, предмет на иска. Не са представени доказателства, а липсват и
твърдения за други плащания в пол за на ищеца.
Ответната страна е възразила, че не са
били налице предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем,
както и че това не е сторено надлежно. Това обаче по правилото на чл. 235, ал.
3 ГПК (така т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
и т. 1 от ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК) е
ирелевантно към настоящия момент, тъй като срокът на договора е изтекъл на 25.02.2018,
като всички вноски са падежирали преди повече от две години от датата на
приключване на съдебното дирене.
По делото се установи също, че уведомлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратено до адреса, който
самата страна е посочила и е прието от лице със задължение да предаде, поради
което волеизявлението на кредитор е достигнало до длъжника (т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК). На следващо място,
макар и ответната стана да възразява срещу обявената предсрочна изискуемост,
следва да има предвид, че това я ползва в не малка степен, тъй като след като
ищецът е приел, че такава е настъпила е спрял да начислява договорна лихва в
размер на 29,44 % , а само законна лихва в размер на 10%, която се дължи на
общо основание върху всяка просрочена вноска.
С оглед на изложеното, този съд прие, че
искът е доказан в своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 25,00 лева за държавна такса и 100,00 лева депозит за вещо лице, като
е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева. По правилото на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100.00 лева. В полза на ищецът
следва да бъдат присъдени разноски в рамките на исковото производство в размер
на 225,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните
в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 25,00 лева за държавна
такса, а по горните съображения следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, каквото е определено и в издадената
заповед за незабавно изпълнение.
Ответникът е претендирал разноски в
размер на 600,00 лева за двете производства, но при този изход от спора такива
не му се дължат. Неоснователно е възражението на ответника, че не е станал
повод за предявяване на настоящия иск, тъй като се установи, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице изискуемо
вземане в полза на ищеца и след като ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед, същият е станал причина и за образуването на настоящото
исково производство.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В.Д.Г., с ЕГН: **********,*** за сумата
в размер на 113.16 лева – представлява
главница по договор за кредит № ***г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
01.03.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1476/2018 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, суми в размер на 225,00 лева, разноски в рамките на исковото производство и 75,00 лева разноски в рамките на
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________