РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 07.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15
състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Нина СветоС.а,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6337 по
описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А.С.Г.
и С.А.Г. срещу И.Г.И. и Ф.П.И. иск с правно основание чл. 108 ЗС, а срещу „Г.0.“
ЕООД - отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на апартамент № 20, находящ
се на 5 етаж в жилищна сграда построена в УПИ IV – 1040, кв. 29 по плана на гр.
София, м. „Витоша Вец-Симеоново, заедно с мазе № 21 с площ от 1.78 кв.м. и 4.14
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място. Правото на собственост върху този имот се твърди да е придобито по
силата на договор за продажба от 11.12.2008 г., сключен между техния наследодател А. Л.Г.,
при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) с първата ищца – А.С.Г.,
и „К. 94“. Към датата на продажбата „К. 94“
ЕООД е бил собственик на процесния имот въз основа на учредено право на строеж
и извършено строителство по одoбрени строителни книжа. Имотът бил
изграден до етап „груб строеж“ към датата на изповядване на сделката, което
обстоятелство се твърди да е надлежно установено в Констативен протокол № АБ 94 М/151/ от 10.11.2008г. на СО – район Лозенец.
До есента на 2016 г. ищците са искали от управителя на фирмата М.Г.М. да им
предаде владението на закупения апартамент. В края на септември 2016 г. узнали,
че за сградата имало издадено Удостоверение №434/26.04.2016
г. за въвеждане в експлоатация на строеж, но когато попитали М. защо не ги е
уведомил и не им е предал владението, същият им заявил, че за него те не са
собственици. Ищците направили справка в Служба по вписванията и
установили, че на 07.10.2016 г. М.Г.М., в качеството си на управител и на
дружество „Г.0.“ ЕООД, прехвърлил описания по-горе имот на И.Г.И., при
условията на СИО с Ф.П.И., с договор за продажба от 07.10.2016г. Твърди се
имотът да е във владение на посочените физически
лица от момента на закупуването му. В допълнение ищците сочат, че на
01.04.2013г. собствениците на имота отразили апорт на същия в „М.И.П.“ ООД,
заедно със самостоятелни обекти в построената сграда, без закупения от
наследодателя на ищците недвижим имот апартамент № 20, включително без мазе №
21 и 4.14 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
описаното дворното място. Към датата на апорта съдружници и управители на
дружеството били М.Г.М. и Й.В.Г.. Посоченото дружество било преобразувано в
ЕООД. Апортът бил извършен след като собствениците на имота завели дело срещу „К.
94“ ЕООД за погасяване на правото на строеж за строителството на сградата, в
която се намирал и апартаментът на ищците. Впоследствие на 12.08.2014 г. „М.И.П.“
ЕООД апортирало УПИ IV – 1040, кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша
Вец-Симеоново“, без сградата или самостоятелни обекти в нея, в капитала на „Г.0.“
ЕООД. Ищците считат, че всички действия и сделки спрямо процесния апартамент,
закупен от техния наследодател в режим на СИО, не засягат правото им на
собственост върху имота, а договорът за продажба, с който „Г.0.“ ЕООД е
прехвърлило на И.Г.И. същият този апартамент не е произвел вещно-правно
действие, тъй като продавачът не е бил собственик на продавания имот. Молят
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че към 07.10.2016г.
„Г.0.“ ЕООД не е бил собственик на процесния имот, поради което не е могъл да
прехвърли собствеността върху същия на втория и третия ответник и да обезсили Нотариален
акт № 127, том V, рег. № 32353, н.д. № 853/2016г.
на нотариус Р. Д., с рег. № 274 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в
службата по вписванията с вх.рег. № 61659, акт № 46, том CXLIV, дело №
45029/2016г., както и на основание чл. 108 ЗС да осъди И.Г.И. и Ф.П.И. да им
предадат владението върху апартамент № 20, заедно с прилежащите му мазе № 21 и
4.14 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
описаното УПИ. Претендират направените по делото разноски.
С Определение № 17223/28.06.2017г. съдът е прекратил
производството в частта, с която се иска обезсилване на Нотариален акт № 127, том V, рег. № 32353, н.д. № 853/2016г. на нотариус
Р. Д., с рег. № 274 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в службата по
вписванията с вх.рег. № 61659, акт № 46, том CXLIV, дело № 45029/2016г.
Ответникът „Г.0.“ ЕООД не оспорва, че в полза на „К. 94“
ЕООД е било учредено право на строеж за построяване на сградата, в която се
намира процесния апартамент. Твърди, че това право не било реализирано в
законоустановения срок и било погасени по давност, което било установено с
решение от 24.01.2014 г. по гр.д. № 1881/2013 г. на СГС, I ГО, 8 състав, влязло
в сила на 25.03.2014 г. След погасяването на правото на строеж, същото се
връщало в патримониума на собственика на недвижимия имот, заедно с изграденото
до момента. Ищците не били легитимирани като собственици на претендирания от
тях апартамент. Собствениците на земята, върху която е било учредено правото на
строеж, погасено по давност, са апортирали земята в капитала на „М.И.П.“ ООД на
09.01.2013 г. с договор с нотариална заверка на подписите. Това дружество
впоследствие апортирало земята в капитала на ответника „Г.0.“ ЕООД с договор от
01.08.2014 г. По този начин ответникът придобил правото на собственост върху
земята и върху изграденото върху нея и се разпоредил с процесния апартамент в
полза на ответниците физически лица в качеството си на собственик на имота.
Ответникът твърди, че грубият строеж на сградата в УПИ IV-1040, кв. 29 по плана
на гр. София, м. „Витоша Вец-Симеоново“ бил завършен на 10.09.2014 г., което
било удостоверено от администрацията на СО – район Лозенец. Към датата, на
която наследодателят на ищците закупил апартамента, строежът бил реализиран до
етап „нулев цикъл“, а покривната конструкция не била изградена до 2012 г. Моли
предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен.
Ответниците Ф.П.И. и И.Г.И. оспорват предявените искове.
Твърдят, че наследодателят на ищците е закупил право на строеж за построяване
на недвижим имот, представляващ апартамент № 20, подробно описан в исковата
молба, от трето за спора лице, като не била ясна връзката между лицето, от
което те са закупили правото на строеж и лицето, което е продала на двамата
ответника описания апартамент. Не било ясно и в кой момент правото на строеж на
ищците се трансформирало в право на собственост върху построения имот. Поради
липса на активна легитимация на ищците, ответниците считат, че искът им е
недопустим. Считат, че единствен собственик на процесния имот е бил техния
праводател „Г.0.“ ЕООД, а правото на строеж в полза на праводателя на ищците
било погасено, което било установено с влязло в сила решение. В случай, че
съдът намери искът за допустим, ответниците молят той да бъде отхвърлен.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като
обсъди основанията, изложени в исковата и допълнителната искова молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.
235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е обстоятелството, че на 07.11.2007 г. М.Г.М. и Й.В.Г., в качеството им на собственици
на УПИ IV – 1040, кв. 29 по плана на гр. София, м. „Витоша Вец-Симеоново“ са
учредили в полза на „К. 94“ ЕООД, представлявано от М.Г.М., безсрочно право на
строеж за построяване на „жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна станция и
два магазина“ съгласно Разрешение за строеж № 372 от 09.10.2006г. на СО – район
Лозенец, състояща се от сутерен, 5 етажа, подпокривен етаж и кула със застроена
площ от сградата от 337.45 кв.м. и разгърната застроена площ от 2 317.62
кв.м. и застроена площ на сутерена от 555.88 кв.м., с изключение на обекти,
посочени в нотариалния акт, за които учредителите М.Г.М. и Й.В.Г. си запазват
правото на строеж (л. 14-16 по делото).
Установено е и, че съгласно приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижими
имоти № 88, том VI, рег. № 8765, н.д. № 1036/2008г. на нотариус Д.Т., с
рег. №041 от регистъра на Нотариалната камара, с дата 11.12.2008г., „К. 94“
ЕООД, представлявано от М.Г.М., продава на А. Л.Г. два недвижими имоти,
изградени на ниво „груб строеж“ в „жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна
станция и два магазина“, която сграда се изгражда в дворно място, находящо се в
гр. София, на ул. „********, съставляващо по скица УПИ IV – 1040, кв. 29 по
плана на гр. София, м. „Витоша Вец-Симеоново“, с площ по документ за
собственост от 700 кв.м., по скица 652 кв.м., при граници: УПИ V-489, УПИ
VI-490, УПИ III-494, от две страни улици, единият от които недвижими имоти е
процесният апартамент № 20, находящ
се на 5 етаж, на кота + 11,40, със застроена площ от 84,61 кв. м., състоящ се
от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетни
и тераса, при граници: коридор, ап. 21, стълбище, асансьор и двор, заедно с
мазе № 21, находящо се на сутерен, на кота - 3.15 м., с площ от 1.78 кв.м., при
съседи: коридор, мазе №22, стълбище и паркомясто № 11 и 4.14 % ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописаното дворното
място (л. 6-7 по делото). Като документи, легитимиращи продавача като
собственик на имота при изповядване на сделката, е отразено да са представени
Нотариален акт № 92, том V, рег. № 7219, дело № 847/2007г. на нотариус Д. Т.,
рег. № 041 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията под № 36,
том CCXIII, дело № 57936, вх. рег. № 83901, им. парт. № 345571 и Констативен
протокол № АБ 94 М/151/ от 10.11.2008 г. на СО – район Лозенец.
По делото е приложено Удостоверение за сключен граждански
брак, съгласно което А. Л.Г. е сключил на 17.12.1989 г. граждански брак с А.С.Г..
Приложено е и Удостоверение за наследници, видно от което А. Л.Г. е починал
преди образуване на настоящото производство и негови законни наследници са
ищците в настоящото производство: А.С.Г. – съпруга на починалия и С.А.Г. –
дъщеря на починалия. Видно от приложено по делото извлечение по чл. 73, ал. 5 ТЗ на дружествен договор на „М.И.П.“ ООД, с нотариална заверка на подписите от
09.01.2013 г., М.Г.М. и Й.В.Г., като собственици на гореописаното УПИ IV –
1040, внасят недвижимия имот като непарична вноска в капитала на дружеството
„М.И.П.“ ООД, заедно със самостоятелни обекти в построената сграда. Сред
изброените обекти не е закупеният от наследодателя на ищците недвижим имот
апартамент № 20. Изрично е посочено, че обектите са построени на ниво „груб
строеж“ (л. 59 по делото). Апортът е
вписан по партидата на „М.И.П.“ ООД в Търговския регистър на 24.01.2013г.
В Дружествен акт на „Г.0.“ ЕООД с дата 01.08.2014г.,
вписан на 15.08.2014г. в Службата по вписванията – гр. София, „М.И.П.“ ООД,
представлявано от М.Г.М. и Й.В.Г., е отразено апортиране в капитала на „Г.0.“ ЕООД на недвижим имот, а
именно – гореописаното УПИ IV – 1040. Апортът е вписан по партидата на
дружеството на 12.08.2014г.
На 07.10.2016 г. с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том V, рег. № 32353, дело №
853/2016г. на нотариус Р. Д., рег. № 274 на Нотариалната камара, „Г.0.“ ЕООД,
представлявано от М.Г.М., е продал процесния апартамент № 20, заедно с
прилежащото му мазе № 21 и 4.14 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху описания дворното място на И.Г.И. (л. 25-27 по делото).
Не се спори, че към датата на изповядване на сделката И.И. е в граждански брак
с Ф.И.. Съгласно раздел II от Нотариалния акт владението на продавания имот се
предава от продавача на купувача в деня на подписване на Нотариалния акт.
За сградата, в която е процесния апартамент, е приложено разрешение за строеж № 372 от 09.10.2006 г.
на СО – район Лозенец, в сила от 17.10.2006 г. Сградата е въведена в
експлоатация съгласно удостоверение № 434
/ 26.04.2016 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. В удостоверението е
отразено строежът на сградата да е изпълнен в съответствие с одобрените
инвестиционни проекти от 09.10.2006 г. от район „Лозенец“ – СО към Разрешение
за строеж № 372 от 09.10.2006 г., протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво от 21.11.2006 г., с резултати от
проверката на контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията
към строежите, съгласно чл. 169 ЗУТ. Съгласно
удостоверението за въвеждане в експлоатация строежът е заснет и нанесен в
кадастралния план на гр. София съгласно Удостоверение № ДСК
70-00-6567/08.12.2008 г. на Дирекция „Софийски кадастър“ - СО.
Приложен е Констативен
протокол № АБ 94 М/151/10.11.2008 г. на СО – район Лозенец, съгласно който
на 10.10.2008г. на осн. чл. 181, ал. 2 ЗУТ се е извършила проверка на място и
по документи на жилищната сграда, построена върху УПИ ІV-1040 от кв. 29, по
плана на гр. София. Констатирано е, че сградата
е изпълнена в груб строеж, частично е монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са
ел. инсталации и В и К инсталации, частично са изпълнение ОВ инсталации,
изпълнени са вътрешни мазилки, не са изпълнение външни мазилки (л. 108 по
делото).
По делото е приложен Акт за приемане на конструкция
образец 14 с дата 01.03.2009 г. за
сградата, в която е процесният апартамент, с възложител М.Г.М., подписан от
същия, съгласно който конструктивните елементи на сградата са изпълнени в
съответствие с одобрените проекти, няма частични недостатъци и пропуски при
изпълнението по нива на конструктивните елементи, констатираните отклонения от
проектните размери и положения са в рамките на допустимите съгласно чл. 56 от
Приложение към чл. 2, ал. 2 на Наредба 3 за контроли приемане на бетонни и
стоманобетонни конструкции. Заключението е, че носещата конструкция на строежа
на сградата е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР,
както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания
съгласно проекта и действащата нормативна уредба като се разрешава изпълнението
на довършителните работи (л. 111 по делото).
Приложено е удостоверение по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от
10.09.2014 г. строежът на сградата, в която е процесният апартамент, е на етап
„груб строеж“.
Съгласно приложен Констативен протокол № КП-152 от
02.09.2014 г. за сградата, в която е процесния апартамент № 20, към момента на
огледа сградата е изцяло завършена, изпълнени са всички топло и хидроизолации
по покрива; направени са всички обшивки, монтирани са улуците и битомните
керемиди. По стените е изпълнена топлоизолацията и мазилките. Изпълнена е
каменната облицовка на цокъла на сградата. Вертикалната планировка е завършена.
Покривът е завършен изцяло; фасадите са завършени изцяло.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля П.П.. Свидетелят сочи, че през лятото на 2012 г. и лятото на 2014 г.
е работил в сградата, в която се намира процесния апартамент и която сграда
определя да е на сват му М.Г.. През 2012 г. правили зазимяване на плочата на
последния етаж, която към този момент се състояла от найлони и мушами с
подръчни средства, пазещи от дъжда. През 2014 г. се договорили за изпълнение на
покривна конструкция с керемиди без улуци. Направили дървена обшивка, минерална
вата, за което на свидетеля било заплатено възнаграждение. Съдът обсъжда така
събраните гласни доказателства по реда на чл. 172 ГПК, съобразявайки
родствената връзка на свидетеля с лица, за които се твърди да са извършили
апорт на имота в дружество, на свой ред апортирало същото в капитала на
ответното дружество, както и отчитайки изложеното впечатленията на свидетеля да
са в рамките на извършвани СМР срещу заплащане от ответника.
В приета по делото Съдебнотехническа експертиза,
изготвена от инж. Т.Д. е отразено, че Акт образец 14/2009 г. е некоректно
съставен и може да се счита, че грубият строеж на сградата е завършен вероятно в края на 2013 г. или началото
на 2014 г. Това обстоятелстов се доказва по безспорен начин с писмен документ –
акт образец 19, установяващ завършване и разплащане на покривни работи, какъвто
по делото не е приложен.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът до
стигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че на
07.11.2007 г. М.Г.М. и Й.В.Г., в качеството им на собственици на УПИ ІV-1040,
са учредили в полза на „К. 94% ЕООД право на строеж за построяване на жилищна
сграда и подземни гаражи, сред които и процесния апартамент № 20. Основен
спорен момент между страните е дали към 11.12.2008 г. правото на строеж е било
реализирано, респ. апартаментът е съществувал като самостоятелен обект и е
могъл да бъде прехвърлен в собственост в полза на А. Г. и И. И..
Съгласно разпоредбата на чл. 67 от Закона за
собствеността (ЗС) правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал.
1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. При преценка дали същото е реализирано съдът дължи да
съобрази задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно
решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които собственост върху сграда,
построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя
е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да
може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните
строителни норми. Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в
който договорът за учредяването му породи действие.
Легална дефиниция на понятието „груб строеж” се съдържа в пар. 5, т. 46 ДР на ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба „груб строеж” е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.
Съобразно трайната съдебна практика единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата е меродавния момент, даващ и отговор на въпроса доколко правото на строеж е реализирано в обект , годен предмет на прехвърлителна сделка, съгласно чл. 181 ал.1 ЗУТ (в този смисъл Решение № 46/ 12.03.2010 год. по гр.д. № 725/2009 год. на ВКС, I г.о.).
Така действащата Наредба № 3/ 2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството съдържа с общата регламентация на условията и реда за констатиран етапите на строителство и приемане на завършени видове СМР при изпълнението на строежите. Съгласно чл. 1 ал.4 на Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на този подзаконов нормативен акт , актове имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежа. Тази законова регламентация обосновава възприетия и критерий на съдебната практика относно компетентния орган и за начина на установяване етапа на завършеност на строителството на сграда в груб строеж и годните за това доказателствени средства.
В конкретния случай съгласно Констативен протокол № АБ 94 М/151/10.11.2008 г. на СО – район Лозенец на 10.10.2008г. по реда на чл.181, ал. 2 ЗУТ е извършена проверка на място и по документи на жилищната сграда, построена върху УПИ ІV-1040 от кв. 29, по плана на гр. София, и е констатирано от съответните длъжностни лица, че сградата е изпълнена в груб строеж (л. 108 по делото).
Посоченият
протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ, имайки качеството на официален по смисъла на
чл.179 ГПК документ, обвързва съда с материална доказателствена сила относно
направените в него изявления от длъжностните лица в кръга на службата им,
авторство и дата. Документът е оспорен от ответника „Г.0.“
ЕООД, поради което и в проведено на 28.09.2018
г. съдебно заседание е открито
производство по проверка на истинността му. По правилото на чл.193, ал.3 изр. първо ГПК тежестта на доказване неистинността на оспорения официален документ е възложена
от съда на оспорващата го страна, в случая на ответника - дружество.
Съдът
намира, че последващо издавените Удостоверение по чл. 181,
ал. 2 ЗУТ от 10.09.2014г. и Констативен
протокол № КП-152 от 02.09.2014г. не опровергават констатациите към 10.11.2008
г. строителството на сградата да е реализирано до етап груб строеж.
Събраните по искане на ответниците гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П.С. П., също не са в състояние да опровергаят съдържанието на Констативен протокол № АБ 94 М/151/10.11.2008г. на СО – район Лозенец по чл.181, ал.2 ЗУТ. Както бе посочено, тези показания съдът обсъжда, съобразявайки изложеното от свидетеля да е участвал в изграждането на покрив възмездно, по възлагане на ответника „Г.0.“ ЕООД. Наред с това съдът намира показанията за непълни и непоследователни.
Нещо повече, към констатациите в оспорения официален документ за достигната степен на завършеност груб строеж препратка се прави в Извлечение на основание чл. 73, ал. 5 ТЗ от дружествен договор на „М.И.П.“ ООД.
Наред с това съдът не кредитира изводите на вещото лице Д. по приетата Съдебнотехническа експертиза, доколкото в съдебно заседание на 28.09.2018 г. същата макар да формира извод Акт 14 от 2009 г. да е некореткно съставен, не обосновава, съпоставяйки го с документа от 2014 г., към кой момент сградата е била завършена. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че актът през 2009 г. позволява изпълнение на довършителни СМР не води до извод, че не са били налице необходимите и изискуеми по закон характеристики на строежа, за да се приеме, че „грубият строеж“ е достигнат.
Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че не е
проведено пълно насрещно доказване неистинност на съдържанието на Констативен
протокол № АБ 94 М/151/10.11.2008г. на СО – район Лозенец, съгласно който
сградата е била завършена на етап „груб строеж“. Следователно, този документ
задължава съдът да приеме, че сградата е завършена на етап „груб строеж“ към
датата, посочена в този протокол, а именно - 10.10.2008г., т.е. преди сключване
на договора за покупко-продажба, на основание на който А. Л.Г. е придобил
процесния апартамент.
Не е доказана неистинността на съдържанието на
документите - Образец № 2 от 18.12.2008 г. за проверка на ниво корниз /стреха/,
кота /коти/, констативния протокол от 10.11.2008г. или на акт за приемане на
конструкция образец 14 с дата 01.03.2009г. за сградата, така че съдът е
обвързан от доказателствената сила на тези документи.
Видно от приложения по делото Акт за приемане на
конструкция образец 14 с дата 01.03.2009
г. за сградата, в която е процесния апартамент конструктивните елементи на
сградата са изпълнени в съответствие с одобрените проекти, няма частични
недостатъци и пропуски при изпълнението по нива на конструктивните елементи,
констатираните отклонения от проектните размери и положения са в рамките на
допустимите съгласно чл. 56 от Приложение към чл. 2, ал. 2 на Наредба 3 за
контроли приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции. Заключението е, че
носещата конструкция на строежа на сградата е в състояние да понесе по време на
последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни,
временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна
уредба като се разрешава изпълнението на довършителните работи (л. 111 по
делото).
Освен това, видно от стр. 4 на Констативен акт за
установяване годност за приемане на строежа от 05.01.2015г. (л. 115-127) са
били налични два акта – акт (обр. 14) за приемане на конструкцията без
хидроизолационни работи по покрива от 01.03.2009г. и акт (обр. 14) за приемане
на конструкцията с хидроизолационни работи по покрива от 30.08.2014г., т.е.
съгласно и двата акта покривът на сградата е бил наличен поне към 2009 г. Този
извод, както бе посочено по-горе, съответства на изявеното в извлечение по чл.
73, ал. 5 ТЗ на дружествен договор на „М.И.П.“ ООД, с нотариална заверка на
подписите от 09.01.2013г., съгласно който М.Г.М. и Й.В.Г., като собственици на
гореописаното УПИ IV – 1040, внасят недвижимия имот като непарична вноска в капитала
на дружеството „М.И.П.“ ООД, заедно със самостоятелни обекти в построената
сграда като изрично е посочено, че обектите са построени на ниво „груб строеж“
(л. 59 по делото). В Дружествения договор са посочени документи, от които
внеслите черпят правата си като изрично сред документите е посочен и Съгласно
дружествения договор, внеслите е Констативен протокол № АБ 94 М/151/ от 10.11.2008г. на СО – район Лозенец,
като дори е посочено, че актът е презаверен на 03.09.2012г. (стр. 60 по делото,
т. 7 от документите).
Тъй като сградата е била завършена на етап „груб строеж“
преди апортната вноска на УПИ IV – 1040, кв. 29 по плана на гр. София, м.
„Витоша – Вец Симеоново“ от М.Г.М. и съпругата му Й.В.Г. в капитала на „М.И.П.“
ООД, принципът на приращението по чл. 92 ЗС не се прилага към процесния
апартамент, за който договорът за продажба от 11.12.2008 г. е породил
вещнотранслативен ефект. Следователно „М.И.П.“ ООД не е станал собственик на
процесния апартамент, не е могъл да го прехвърли с апортна вноска на основание
на основание приращение в полза на „Г.0.“ ЕООД. Това означава, че ответниците Ф.П.И.
и И.Г.И. не са придобили право на собственост на процесния апартамент от „Г.0.“
ЕООД, съответно – че владеят същия без основание.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че решение
от 24.01.2014г. по гр.д. № 1881/2013г. на СГС, влязло в сила на 25.03.2014г.,
със страни М.Г.М. и Й.В.Г., като ищци, и „К. 94“ ЕООД, като ответник, на осн.
чл. 298, ал. 1 ГПК няма сила на пресъдено нещо по отношение на ищците А.С.Г. и С.А.Г.,
т.к. същите не са били страни по делото и постановеният акт им е
непротивопоставим.
По делото не се спори, че с подписване на 07.10.2016 г.
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том V, рег. №
32353, дело № 853/2016 г. „Г.0.“ ЕООД е предал на И.И. и Ф.И. владението на процесния
апартамент, ето защо по отношение на последните следва да бъде постановено
осъждането им да предадат на ищците владението на процесния апартамент.
При гореизложените мотиви съдът намира за основателен и
предявения отрицателен установителен иск спрямо „Г.0.“ ЕООД.
Относно
разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищците представят списък разноски (л. 198 по делото) и претендират сумата от 5483.68 лв. – разноски по делото, от които: 1884,46 лв. – държавна такса, 94,22 лв. – държавна такса за вписване на искова молба, 5,00 лв. - държавна такса съдебно удостоверение, 3 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно
приложен Договор за правна защита и съдействие (л. 34 по делото) ищците са
направили разход за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв., платено в
брой. Ответниците физически лица са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците по делото. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и размерът на данъчната оценка на
процесния имот, намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен от А.С.Г., ЕГН **********
и С.А.Г., ЕГН ********** срещу И.Г.И.,
ЕГН ********** и Ф.П.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на
основание договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 88, том VІ, рег. № 8765, дело № 1035/2008 г. на
нотариус Д.Т. с район на действие СРС и наследствено правоприемство на: апартамент № 20, с площ от 84,61 кв.
м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две
бани с тоалетни и тераса, при граници: коридор, ап. 21, стълбище, асансьор и
двор, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна станция
и два магазина, построена в УПИ IV – 1040, кв. 29 по плана на гр. София, м.
„Витоша Вец-Симеоново“, с площ от 700 кв.м., по скица 652 кв.м., при граници:
УПИ V-489, УПИ VI-490, УПИ III-494, от две страни улици, заедно с мазе № 21 с площ от 1.78 кв.м., при съседи: коридор, мазе
22, стълбище и паркомясто № 11 и 4.14 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
гореописаното дворното място и ОСЪЖДА И.Г.И.,
ЕГН ********** и Ф.П.И., ЕГН ********** да
предадат на А.С.Г., ЕГН ********** и С.А.Г., ЕГН ********** владението на горепосочения недвижим
имот.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен от А.С.Г., ЕГН **********
и С.А.Г., ЕГН ********** срещу „Г.0.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че „Г.0.“ ЕООД, ЕИК********
не е собственик на: апартамент № 20,
с площ от 84,61 кв. м., състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски
бокс, две спални, две бани с тоалетни и тераса, при граници: коридор, ап. 21,
стълбище, асансьор и двор, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда с подземни
гаражи, абонатна станция и два магазина, построена в УПИ IV – 1040, кв. 29 по
плана на гр. София, м. „Витоша Вец-Симеоново“, с площ от 700 кв.м., по скица
652 кв.м., при граници: УПИ V-489, УПИ VI-490, УПИ III-494, от две страни
улици, заедно с мазе № 21 с площ от
1.78 кв.м., при съседи: коридор, мазе 22, стълбище и паркомясто № 11 и 4.14 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху гореописаното дворното място.
ОСЪЖДА „Г.0.“ ЕООД, ЕИК********, И.Г.И., ЕГН ********** и Ф.П.И.,
ЕГН ********** да заплатят на А.С.Г., ЕГН ********** и С.А.Г., ЕГН **********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото в общ размер на 5483.68 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: