Р        Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2019г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА

        ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

      

при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2629 по описа на Административен съд гр.Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Транс груп България 1“ООД, подадена чрез адв.А. против Решение №97/15.07.19г. по НАХД № 111/2019г. на ДРС, ІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000205/27.03.19г. на началника на ОО“АА“ гр.Варна в ГД“АИ“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 8000лв. за нарушение по чл.10, пар.2, изр.1 пр.2 от Регламент №561/2006 на ЕС вр. чл.78 ал.1 т.1 ЗАвП на основание чл.104 ал.13 вр. ал.1 ЗАвП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че от посочените в НП факти следва единствения и възможен извод, че водача М. не е ползвал 9 последователни часа дневна почивка, но не е ясно как това нарушение е вменено на дружеството. Твърди, че от мотивите на ДРС не става ясно по какъв начин решаващият състав достига до извода, че дружеството е осъществило състава на сочената за нарушена правна норма. От обстоятелствената част на НП също не може да се направи обоснован извод на какви нормативни или подзаконови актове почива твърдението на АНО за нарушение от дружеството на посочения Регламент. Дружеството е наказано за бездействие, като не е посочено конкретното действие, за което е било задължено да извърши. Твърди, че не е изследвано от АНО била ли е създадена някаква организация на работа и защо се счита, че тя не дава възможност на водача да ползва съответната дневна почивка, поради което и нарушението не е описано от фактическа страна по начин, от който да става ясно срещу какви факти да се защитава нарушителя, а липсата на факти, относими към съставомерни признаци на нарушението, е винаги съществено процесуално нарушение. От фактическото описание става ясно, че не е спазена междудневната почивка, но не става ясно дали това се дължи на липса на организация в предприятието или на виновното поведение на водача. Твърди и че не са събрани доказателства каква организация е създал или не превозвачът, за да се прецени дали същата кореспондира с правните норми, което води до съществено процесуално нарушение, засягащо пряко правото му на защита и е основание за отмяна на издаденото НП. Моли решението на ДРС и издаденото НП да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор по касационната жалба, дава становище, че същата е неоснователна и моли решението на ДРС да бъде оставено в сила.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ДРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Транс груп България 1“ООД против наказателно постановление № 23-0000205/27.03.19г. на началника на ОО“АА“ гр.Варна в ГД“АИ“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 8000лв. за нарушение по чл.10, пар.2, изр.1 пр.2 от Регламент №561/2006 на ЕС вр. чл.78 ал.1 т.1 ЗАвП на основание чл.104 ал.13 вр. ал.1 ЗАвП. За да се произнесе по спора ДРС е установил от фактическа страна, че на 27.08.2018г. в гр.Девня, дружеството – въззивник не е организирало труда на водача С. И. М. при извършване на обществен превоз на територията на Република България, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г. на ЕО по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 пар.2 , изр.2 вр. чл. 4 б.”ж” за това, че за 24 часов период на управление започващ около 07.00 на 26.08.2018г. на водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 06 часа и 50 минути, съгласно показанията на тахографски лист от аналогов тахограф, монтиран в т.а влекач марка „Скания” с рег. № В9176РТ. Видно от съдържанието на НП и на АНП, това нарушение е извършено повторно. За така установеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН, а впоследствие е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение. ДРС е приел за безспорно установено вмененото с НП нарушение, за което е наложена предвидената в чл.104, ал.13 вр. ал.1 от ЗАвП санкция, както и че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Дружеството в качеството му на превозвач е санкционирано за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, съгласно която разпоредба транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Съгласно чл.8, параграф 2 от Регламента за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. В чл.4 б.“ж“ от регламента е регламентирано какво означава „дневна почивка“, „нормална дневна почивка“, „намалена дневна почивка“.

В случая е прието, че дружеството не е организирало труда но водача Маринов така, че да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 §2, изр.2 вр. чл.4 б.“ж“ от Регламент 561/2006.

За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение, следва да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач на предприятието, както и че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по делото, относно спорните факти по делото, извършване на преценка на доказателствата по делото и възраженията на наказаното лице. В решението въззивният съд единствено е описал фактическата обстановка, така както е отразена в АУАН и НП, и е направил извод, че нарушението е безспорно установено, като не е изложил мотиви какво деяние конкретно е приел, че е вменено на наказаното лице с НП, установено ли е то от доказателствата по делото, кои от събраните доказателства е кредитирал и кои не, правилно ли е приложена санкционната разпоредба, не е обсъдил и възраженията на наказаното лице. Изрично в жалбата до ДРС дружеството е акцентирало върху липсата на яснота по отношение начина на определяне от страна на АНО на датата на извършване на нарушението. В обжалваното решение не е посочено описаната фактическа обстановка въз основа на кои от събраните доказателства се установява и установяват ли те вмененото нарушение с НП. Представените с АНП товарителници, пътни листи, тахографски листи не са обсъдени от ДРС, поради което и не става ясно от решението му установяват ли тези доказателства фактическата обстановка, приета в АУАН и НП. Въззивният съд не е анализирал доказателсвата, респ. установяват ли те периодите на управление, дневната почивка, респ. намалена дневна почивка по смисъла на Регламент 561/2006, така както е прието в НП. Представените тахографски листи, товарителници и пътни листи установяват различни факти и обстоятелства, които не са проверени и анализирани. Горното препятства настоящата инстанция да извърши проверка на постановения акт за законосъобразността му. ДРС е описал фактическата обстановка такава, каквато е приета и от АНО. Приел е, че изводите на АНО са правилни, но не е изложил собствени мотиви за релевантните по делото факти и въз основа на кои доказателства се установяват те.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ДРС за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане въззивната инстанция следва да извърши проверка на оспореният от наказаното лице акт и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието. При необходимост от специални знания съдът следва да назначи техническа експертиза, която да анализира данните от представените тахографски листи, съответно да даде заключение за периодите на управление, почивките, времето на разпороложение и др., които отразяват тези листи, за да може въз основа на тези данни и съдържащите се в останалите писмени доказателства- товарителници и пътни листи да бъде извършена проверка на фактическата обстановка в НП, съответно преценка дали неспазването на изискванията на чл.8 §2 вр. чл.4 б.“ж“ от Регламент 561/2006 се дължи на поведението на водача или е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от липсата на такава.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р     Е     Ш      И:

 

ОТМЕНЯ Решение №97/15.07.19г. по НАХД № 111/2019г. на ДРС, ІІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000205/27.03.19г. на началника на ОО“АА“ гр.Варна в ГД“АИ“, с което на „Транс груп България 1“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 8000лв. за нарушение по чл.10, пар.2, изр.1 пр.2 от Регламент №561/2006 на ЕС вр. чл.78 ал.1 т.1 ЗАвП на основание чл.104 ал.13 вр. ал.1 ЗАвП и и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                                           2.