РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330201213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 619453-
F625960/18.12.2021г. на Директора Дирекция „Контрол” в ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „ПОПОВОТО“ ЕИК ********* с. Момчиловци, обл.
Смолян, ул. Момина вода № 16, е наложено: 1. административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2969.45 лв. на основание чл.180 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86 ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр ал.2 от ЗДДС; е
наложено: 2 административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1346.92 лв. на основание чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86
ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр. ал.2 от ЗДДС; е наложено: 3. административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2832.97 лв. на основание чл.180 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86 ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр. ал.2 от ЗДДС; е
наложено:4. административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
4109.65 лв. на основание чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86
ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр. ал.2 от ЗДДС;
1
Жалбоподателят ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „ПОПОВОТО“, представлявано от Л. А. -М. не се явява,
редовно призована. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител - адв. К..
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, редовно призован,
изпраща представител гл. юрк. М., който взема становище за неоснователност
на подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 08.09.21 г. от актосъставителя Р. Б. М. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против ГПК
„ПОПОВОТО“ за това, че като данъчно задължено лице не е начислило ДДС
в размер на 11258.99 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 68039.90лв.,
извършени в период 22.07.2020г.-31.05.2021г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. При извършена проверка в ТД на НАП Пловдив е
установено, че лицето е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96,
ал.2 от ЗДДС в размер на 50 000лв. за периода 01.07.2019г до 30.06.20г,
формиран от от приходи от търговия с дървен материал и крайни продукти,
по издадени 7 бр. фактури към „И. Лес 68“ЕООД и следвало до 07.07.20 да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС при ТД НАП. Такова било
подадена едва на 09.06.21г с вх.№ ДДС-0000-0088579/09.06.21г и лицето
било регистрирано по ЗДДС на 18.06.21г,
За периода от изтичане на срока за издаване на акта за
регистрация/22.07.20г по чл.101 ал.6 и ал.7 от ЗДДС, ако лицето беше подало
в срок заявление за регистрация по ЗДДС, до датата на регистрацията
18.06.21г ГПК „Поповото“ е следвало да начислява ДДС за извършените от
него облагаеми доставки, както следва:
1.За периода 01.08.20г-31.08.20г, ГПК не е начислила ДДС в размер на
2969.45 лв. по облагаеми доставки от продажба на дървесина към И. Лес 68
ЕООД на обща стойност 17 816.70 лв., в т.ч. данъчна основа 14847.25 лв., за
2
които са издадени – ф-ра№115/10.08.20г на стойност 15228.60 лв., платена по
банков път на дати 28.09.20 и 30.09.20г; ф-ра 116/10.08.20г. на стойност
2588.10 лв., платена по банков път на 02.09.20г
Данъчно събитие по тези доставки настъпило на основание чл.25 ал.1 и
ал.2от ЗДДС на датата, на която е извършена продажбата, съвпадаща с дата на
издаване на двустранен протокол за предадения дървен материал, при което
на основание 25 ал .6 т.1 от ДДС, на същата дата ДДС е станал изискуем. Ако
ГПК „Попово“ била регистрирана по ЗДДС, е следвало да начисли ДДС за
извършените от него облагаеми доставки към И. Лес 68 ЕООД по см. на чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС като издаде в срока по чл.113 ал.4 от ЗДДС данъчен
документ – фактура по чл.113 ал.1 от ЗЗДС, да отрази в нея данък ДС и
посочи издадените фактури в дневника за продажби и справката -декларация
за данъчен период 01.08.20г -31.08.20г, които е следвало да подаде в НАП, в
срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно
до 14.09.20г, включително. Нарушението било извършено в Пловдив на
15.09.20г и е открито на 17.08.2021г в хода на ревизия , възложена със ЗВР
№ Р-16002121003665-020-001/25.06.21г, с присъединяването на документи с
Протокол Кд 73 № 1686829/17.08.21, събрани в производството по
регистрация, приключило с Акт за регистрация по ЗДДС №
210422102145225/18.06.21г
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя по т.1
от АУАН като нарушение на разпоредбите на чл. 86 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и ал.2 вр.
чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.25 ал.1 и ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС.
2. За периода 01.10.20г-31.10.20г, ГПК не е начислила ДДС в размер на
1346.92 лв. по облагаеми доставки от продажба на дървесина към Иво Лес 68
ЕООД на обща стойност 8081.50лв., в т.ч. данъчна основа 6734.58 лв., за
които са издадени – ф-ра№117/05.10.20г на стойност 3107.30 лв., платена по
банков път на 14.10.20г; ф-ра 118/05.10.20г. на стойност 4974.20 лв., платена
по банков път на 13.10.20г
Данъчно събитие по тези доставки настъпило на основание чл.25 ал.1 и
ал.2от ЗДДС на датата, на която е извършена продажбата, съвпадаща с дата на
издаване на двустранно подписана справка за предадения дървен материал,
при което на основание 25 ал .6 т.1 от ДДС, на същата дата ДДС е станал
изискуем. Ако ГПК „Попово“ била регистрирана по ЗДДС, е следвало да
3
начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки към И. Лес 68
ЕООД по см. на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС като издаде в срока по чл.113 ал.4
от ЗДДС данъчен документ – фактура по чл.113 ал.1 от ЗЗДС, да отрази в нея
данък ДС и посочи издадените фактури в дневника за продажби и справката -
декларация за данъчен период 01.10.20г -31.10.20г, които е следвало да
подаде в НАП, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 14.11.20г, включително. Нарушението било извършено в
Пловдив на 15.11.20г и е открито на 17.08.2021г в хода на ревизия ,
възложена със ЗВР № Р-16002121003665-020-001/25.06.21г, с
присъединяването на документи с Протокол Кд 73 № 1686829/17.08.21,
събрани в производството по регистрация, приключило с Акт за регистрация
по ЗДДС № 210422102145225/18.06.21г.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя по т.1 от
АУАН като нарушение на разпоредбите на чл. 86 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и ал.2 вр.
чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.25 ал.1 и ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС.
3. За периода 01.01.21г-31.01.21г, ГПК не е начислила ДДС в размер на
2832.97 лв. по облагаеми доставки от продажба на дървесина към И. Лес 68
ЕООД на обща стойност 16 997.80 лв., в т.ч. данъчна основа 14164.83 лв., за
които е издадена – ф-ра№119/27.01.21г на стойност 16997.80, към справка за
добит строителен материал от 23.01.21г, платена по банков път на 29.01.21г./1
997.80лв/ и на 01.02.21г 2000 лв.
Данъчно събитие по тези доставки настъпило на основание чл.25 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС на датата, на която е извършена продажбата, съвпадаща с дата
на издаване на двустранно подписана справка за предадения дървен материал,
при което на основание 25 ал .6 т.1 от ДДС, на същата дата ДДС е станал
изискуем. Ако ГПК „Попово“ била регистрирана по ЗДДС, е следвало да
начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки към И. Лес 68
ЕООД по см. на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС като издаде в срока по чл.113 ал.4
от ЗДДС данъчен документ – фактура по чл.113 ал.1 от ЗЗДС, да отрази в нея
данък ДС и посочи издадените фактури в дневника за продажби и справката -
декларация за данъчен период 01.01.21г -31.01.21г, които е следвало да
подаде в НАП, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 15.02.21г,/15.02. е неработен ден/, включително.
Нарушението било извършено в Пловдив на 16.02.21г и е открито на
4
17.08.2021г в хода на ревизия, възложена със ЗВР № Р-16002121003665-020-
001/25.06.21г, с присъединяването на документи с Протокол Кд 73 №
1686829/17.08.21, събрани в производството по регистрация, приключило с
Акт за регистрация по ЗДДС № 210422102145225/18.06.21г.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя по т.1 от
АУАН като нарушение на разпоредбите на чл. 86 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и ал.2 вр.
чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.25 ал.1 и ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС.
4. За периода 01.05.21г-31.05.21г, ГПК не е начислила ДДС/въпреки, че
е била длъжна/ в размер на 4190.65 лв. по облагаеми доставки от продажба на
дървесина към И. Лес 68 ЕООД на обща стойност 25 143,90 лв., в т.ч. данъчна
основа 20953.25 лв., за които са издадени – ф-ра№120/12.05.21г на стойност
20953,25 лв., платена по банков път на 14.10.20г; ф-ра 121/30.05.21г. на
стойност 18767.50 лв., платена по банков път на 08.06.21г;
Данъчно събитие по тези доставки настъпило на основание чл.25 ал.1 и ал.2от
ЗДДС на датата, на която е извършена продажбата, съвпадаща с дата на
издаване на двустранно подписана справка за предадения дървен материал,
при което на основание 25 ал .6 т.1 от ДДС, на същата дата ДДС е станал
изискуем. Ако ГПК „Попово“ била регистрирана по ЗДДС, е следвало да
начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки към И. Лес 68
ЕООД по см. на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС като издаде в срока по чл.113 ал.4
от ЗДДС данъчен документ – фактура по чл.113 ал.1 от ЗЗДС, да отрази в нея
данък ДС и посочи издадените фактури в дневника за продажби и справката -
декларация за данъчен период 01.05.21г -31.05.21г, които е следвало да
подаде в НАП, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 14.06.21г, включително. Нарушението било извършено в
Пловдив на 15.06.21г и е открито на 17.08.2021г в хода на ревизия ,
възложена със ЗВР № Р-16002121003665-020-001/25.06.21г, с
присъединяването на документи с Протокол Кд 73 № 1686829/17.08.21,
събрани в производството по регистрация, приключило с Акт за регистрация
по ЗДДС № 210422102145225/18.06.21г.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя по т.1 от
АУАН като нарушение на разпоредбите на чл. 86 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и ал.2 вр.
чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.102 ал.3 т.1 вр. чл.25 ал.1 и ал.2 и ал.6 т.1 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
5
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Р. Б. М. заявява, че
поддържа съставения от нея акт. Твърди, че периодът, в който ГПК
„Поповото“ е достигнало облагаем оборота над 50 000 лв. 01.07.2019г до
30.06.20г. Заявление за регистрация лицето било подало на 09.06.21г, с почти
една година закъснение, а е трябвало да подаде такова до 07.07.20г. Към всяка
фактура, имало протоколи, където са описани добитите количества дървен
материал и са предадени на фирмата -клиент, която фирма е И. Лес 68 ЕООД
– получател по фактурите. Данъчното събитие било извършено на датата на
предаване на стоката. АУАН бил съставен в присъствие на упълномощено
лице.
В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв. К., жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и
необосновано. Излагат се доводи, че ДА не е взела предвид плащане на ДДС
по цитираните доставки и е следвало да се приложи чл.180 ал.3 и ал.4 от
ЗДДС.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посочените четири административни нарушения на чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
доказателства – преписка във връзка с регистрация по ЗДДС, протокол за
извършена проверка и заповеди, по безспорен начин се установява наличието
на обективния елемент –достигането от страна на жалбоподателя от търговия
с дървен материал на облагаем оборот от 50 000лв. към 30.06.20г. Освен това
безспорно се доказа по делото и обстоятелството, че същият не е изпълнил
6
задължението си веднага след настъпване на това обстоятелство и в
законоустановения срок да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, а е
сторил това едва на 09.06.21г. На следващо място от приложените фактури,
цитирани по-горе безсъмнено е налице доказателство относно реализирания
от ГПК „Поповото“ оборот в периода 22.07.20г до 31.05.21г /времето в което
е бил длъжен, но не се е регистрирал по ДДС/, както и неначисления ДДС.
Относно последния е необходимо наистина да се приложи нормата на чл.53,
ал.2 от ППЗДДС, съгласно която, когато данъкът не е изрично уговорен
отделно, то той се счита за включен в продажната цена и следва да се изчисли
като 20, но върху 120, а не върху 100.
По делото са налице и доказателства за съставомерността на четирите
идентични административни деяния и от субективна страна, т.е.
жалбоподателя да е знаел, че е реализирал дейност на стойност 50 000лв. и
повече, но въпреки това да не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в
установения срок и да не е начислил данъка. По отношение на това следва да
се посочи, че всъщност направените в АУАН и НП изводи се базират изцяло
на писмени доказателства, представени от самия жалбоподателя, който е
съзнавал напълно съдържанието на изготвените фактури, тяхната стойност, но
въпреки това нито е начислил дължимият ДДС, нито е предприел действия по
регистрирането си по ЗДДС към 07.07.20г.
На следващо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаване на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и
видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършените 4 нарушения, за цитираните данъчни периоди-не начисляване на
ДДС, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. Освен това в същите,
изрично е посочена и датата на извършване на всяко едно от тях, както и
мястото, така и извършените сделки с получателя И. лес 68 ЕООД, плащане
на цената предаване на стока, респ. задължението на ГПК „Поповото“ да
начисли данъка, да подаде справки- декларации, на отразените дати т.е. да
спази изискванията на ЗДДС и да начисли дължимият данък.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че АНО е следвало да
приложи хипотезата на чл.180 ал.3 от ЗДДС. Привилегированата разпоредба
на чл.180 ал.3 от ЗДДС, касае случаи при които данъкът е бил начислен до 6
7
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен от
регистрираното лице. Тази разпоредба, касае регистрирани по този закон
лица, чийто отчетни документи са издадени с посочване на ДДС на
облагаемите доставки. към датата на начисляване на ДДС. Изпълнителното
деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в
който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент от
фактическия състав на нарушението. Датата на извършване на нарушението е
от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и
коя е приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от
ЗДДС или привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. Към
датата на всяко едно от посочените административни деяние, ГПК Поповото
не е било регистрирано по ЗДДС лице.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушенията, като се взеха
8
предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение
на задължение за начисляване на ДДС в продължителен период от време, не
би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е
налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика,
включително и свързана с надлежното начисляване на ДДС и подаване на
съответната информация за това към данъчната администрация. В този
смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се
характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63д, ал.3 ЗАНН, а
именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на
делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна,
която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63д ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира,
че такива следва да бъдат определени в минимален размер на 120.00 лева и с
оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ТД НАП-Пловдив.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 619453-
9
F625960/18.12.2021г. на Директора Дирекция „Контрол” в ТД на НАП гр.
Пловдив, с което на ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „ПОПОВОТО“ ЕИК ********* с. Момчиловци, обл.
Смолян, ул. Момина вода № 16 е наложено: 1. административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2969.45 лв. на основание чл.180 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86 ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр ал.2 от ЗДДС; е
наложено: 2 административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1346.92 лв. на основание чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86
ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр. ал.2 от ЗДДС; е наложено: 3. административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2832.97 лв. на основание чл.180 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86 ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр. ал.2 от ЗДДС; е
наложено:4. административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
4109.65 лв. на основание чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.86
ал.1 т.1,т.2 и т.3, вр. ал.2 от ЗДДС;
ОСЪЖДА ГОРОВЛАДЕЛСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„ПОПОВОТО“ ЕИК ********* с. Момчиловци, обл. Смолян, ул. Момина
вода № 16 да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лв.,
представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10