Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.02.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет
и пета година в състав:
председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при секретаря Капка Лозева и в присъствието на
прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8416 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
искове с
пр.осн. чл. 59 от ЗЗД:
Ищецът - „Т.И.” ЕООД, твърди, че бил собственик на на
ел. табло присъединено към разпределителната ел. мрежа с мощност до 100 квт на
сграда с идентификатор 02676.501.2882.1, построена в ПИ идентификатор
02676.501.2882, (бивш кв. 11а, УПИ VI-2883 по плана на гр. Банско) с дължина на
захранващото трасе - 25м., закупено съгласно фактура № ********** на
14.01.2016г.
Първият ответник ползвал без
основание таблото за периода от 13.08.2017г. до 12.12.2017г. и дължал
обезщетение в размер на 80 лева на месец (4 месеца) – 320 лева.
По същата причина, но за периода
от 13.12.2017г. до 13.08.2020г., вторият ответник дължал сумата от 2 560
лева (по 80 лева на месец).
Претендира още законната лихва и
разноски.
Ответниците
– “Рила Солюшънс” АД и „Р.С.“
ООД, оспорват
иска, тъй като ищецът не бил собственик на ел. таблото. Собственик бил първият
ответник, който за периода от 2014г. до 2017г. го владял добросъвестно.
Собствеността впоследствие преминала към втория ответник (непарично вноска в
капитала).
Фактура
№ ********** на 14.01.2016г. е оспорена относно нейната истинност.
Ел. табло съществувало към момента
на публичната продан.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
С
постановление, влязло в сила на 03.06.2014г., ЧСИ е възложил на първия ответник
сградата и 252,50/1005 ид.ч. от поземлен имот, към
които е изградено процесното ел. табло (л. 71-2). То не е описано в
постановлението.
Предходен собственик на
имота е бил „Интер престиж“ ООД, чийто управител до 09.07.2015г. е бил
управителят на ищеца – М.С.М..
Фактурата, описана в исковата
молба, от 14.01.2016г., е приложена по делото и е заверена от адвокат (л.
33-4). Цената е 18 500 лева. Към нея има и Платежно нареждане.
Ищецът е задължен да представи
оригиналът на документа (Разпореждане от 24.11.2024г. – л. 488), но не го стори.
Едва на 12.02.2025г. е депозирано писмо и то от страна на „Интер престиж“ ЕООД,
без дружеството да е било задължавано в тази насока, което е преклудирано (ТР №
6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г. – т. 11). Не може и след даване на ход по
същество да се приемат нови доказателства.
С Решение № 98 от 28.02.2022 г. на
ОС - Благоевград по гр.д. № 1340/2020г. (влязло в сила на 27.06.2024г.) се признава
за установено по отношение на "Р.С." ООД, ЕИК ********************,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. С. И.,
че "ТУРИСТ ИНВЕСТ – 2000" ЕООД, ЕИК ********************, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. С. М. не е
собственик на следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
******************** по КККР на гр. Банско, одобрени със Заповед №РД-18-81 от
10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК; с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:
14.07.2020 г.; с адрес на ПИ: гр. Банско 2770, ул. "адрес", с площ от
252 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване(до 10м.); номер по предходен план 2883, кв. 11 А,
парцел VI, при съседи: ********************, ********************, ********************,
който имот съгласно документ за собственост - Постановление за възлагане от ЧСИ
представлява 252, 50/1005 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ********************
по КККР на гр. Банско, одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с площ от 1005 кв.
м., с адрес на имота: гр. Банско, ул. "адрес" и номер по предходен
план: 2883, кв. 11А, парцел III, съседи ********************,
********************, ********************, ********************, а съгласно
предходен документ за собственост застроено дворно място, представляващо УПИ
VI, с пл. № 2883, кв. 11А по ПУП на гр. Банско, цялото с площ от 252, 50 кв. м.
и граници на имота по скица: улица, УПИ III-2883, УПИ II-2883 и построената в
този имот Сграда с идентификатор ********************. 1 по КККР на гр. Банско,
обл. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо сградата от 14.07.2020
г.; с адрес на сградата: гр. Банско 2770, ул. "адрес"; разположена в
ПИ с идентификатор ********************; с предназначение – еднофамилна жилищна
сграда, с брой етажи 3, с площ от 94 кв. м., която сграда съгласно предходни
документи за собственост представлява жилищна сграда с два магазина за
промишлени стоки на етап "груб строеж", състояща се от механа,
магазини и апартаменти с РЗП на сградата от 493, 50 кв. м., на три етажа плюс
сутерен, мансарден етаж и таван, както следва: сутерен със застроена площ от
177, 70 кв. м., първи етаж със застроена площ от 153, 60 кв. м., втори етаж със
застроена площ от 116, 50 кв. м., трети етаж със застроена площ от 113, 40 кв.
м., мансарден етаж със застроена площ от 110 кв. м. и таван със застроена площ
от 52, 68 кв. м. и на всички подобрения и приращения върху този имот,
която сграда е с идентификатор ********************. 2.
Няма договор за продажба на ел.енергия,
сключен между „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Р.с.“ ООД (Писмо - л. 326).
Недвижимият имот, описан в
цитираните по-горе решения, е преструктуриран с решение на едноличния
собственик на първото ответно дружество в ново търговско дружество, чрез
внасяне на непарична вноска (Дружествен договор от 08.12.2027г. и по-специално
чл. 4.1.2). Това е вторият ответник.
Депозирано е заключение на две СТЕ, първото
от тях оспорено от страните, и приети от съда, като компетентно изготвени.
От първото, както и от разпита на
в.л. от 05.11.2024г. и от 11.02.2025г., се установява, че:
Справедливият среден месечен пазарен
наем за ел.таблото за периода от 13.12.2027г. до 13.08.2020г. е:
- от 13.12.2027г. до 31.12.2028г. –
22 лева;
- от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. –
25 лева; и
- от 01.01.2020г. – 13.08.2020г. –
28 лева.
Допълнително заключение: 15 лева за
2017г. / 17 лева за 2018г. / 19 лева за 2029г. и 22 лева за 2020г.
Съобразена е амортизация, а общата
наемна стойност е 638 лева за целия период.
Трасето най-вероятно е 25 метра.
Фотоизображенията, приложени към
отговора, по правната си природа представляват веществени доказателства, които
са допустими (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на
ВКС; също: Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян
Цонев, гр. дело № 3145/2023г.; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р. 1510-77-I). На таблото е виден надпис
„собственост на ЧЕЗ България“ – л. 103.
На 13.05.2015г. от страна на „ЧЕЗ
електро България“ е изразено становище за условията за присъединяване към
ел.мрежа, като мястото на присъединяване е „ТНН на ТП „Лимонадена“, BL 1475 (ел.табло и средства за търговско измерване) / л. 102 -
гръб. Сключено е споразумение със „Р.С.“ ЕАД на 26.08.2015г. и договор от
същата дата (л. 127-30). Предвидено е изграждане на елсъоръжение НН, което се
намира в имота, след границата на собственост и е собственост на първото
ответно дружество (чл. 6, ал. 2). Съдът приема, че това се отнася до Таблото,
видно на изображението на л. 161. То е в границите на имота, тъй като оградката
достига до тревна площ, която предхожда тротоарната част на улицата, вино от
фотоизображение – л. 163.
Между „Електроразпределение – СО“ АД
и „Интер престиж“ ЕООД е сключен предварителен договор за присъединяване на
13.07.2007г. (л. 202). Такъв обаче има с първия ответник, като има фактури от
м. 10.2018г. (л. 315). Окончателният договор е от 11.01.2008г. (л. 464).
Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата,
събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не
може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на
доказателства, събрани по друго дело - РЕШЕНИЕ № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също
Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение
№ 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от
12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от
01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от
07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от
24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е
примерна, а не изчерпателна. Става въпрос за заключението на инж. Кондева (л. 203-10).
от
правна страна:
... всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД).
Обогатяване означава и спестяване
– в случая на наем. По тази причина и дължимото обезщетение се съизмерва със
средно дължимия за подобен имот наем (в тази връзка и Определение № 18 от
12.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 2441/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Георгиева: Съгласно
цитираната норма собствениците на електрически уредби и съоръжения при
техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на
оператора на електроразпределителната мрежа за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други клиенти срещу цена, определена по
методика на ДКЕВР. Доколкото между страните не е сключен договор, то спорът за
заплащане на ползването му следва да се разглежда по правилата на
неоснователното обогатяване. Като база за определяне на конкретния размер на
обезщетението следва да се ползва приетата от комисията методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ).
Ищецът и дружеството, чиято
собственост е продадена на публична продан, са свързани лица. Към 2008г.
обектът не е бил завършен (л. 102). Това предполага серия от договори с
елекроразпределинетелното дружество – предварителен, последван от окончателен.
Собственикът на земята е такъв и на ел.таблото, а след края на имота,
собствеността е на доставчика на ел.енергия (117, ал. 7 от ЗЕ).
От изложеното следва, че таблото
или е било на „Интер престиж“ ООД и
впоследствие част от приращенията (подобренията) към имота, предмет на публична
продан (чл. 92 от ЗС) или е изградено впоследствие от първия ответник
(евентуално е било довършено или променено). Няма никаква причина обаче то да
се заплаща от страна на ищеца.
Фактурата,
която е оспорена, е заверена от адвокат (чл. 32 от ЗА). Това покрива
изискването на чл. 183 от ГПК. Доколкото не е оспорено авторството или че има
последваща корекция на текста, процедура по реда на чл. 193 от ГПК не следва да
се открива (аргументация в тази насока е изложена и в Определение от
11.11.2024г.). Единствено е необходимо да се ангажират доказателства
опровергаващия фактите, които биха могли да се установят от документа.
Ел.таблото,
както бе посочено, е закупено заедно с останалата част от имота на публичната
продан. Искът е неоснователен, тъй като то не е собственост на ищеца. Много е
вероятно фактурата да е изготвена с оглед нуждите на процеса.
По
делото има данни за сезиране на ПРБ и в тази връзка – допълнително сезиране не
е необходимо.
по
разноските:
На ответниците се дължат
разноски – 6 094,40 лева (чл.
78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК), съобразно първоначалния размер на исковете, а именно
46 080 лева.
По тази причина и
възражението за прекомерност е неоснователно. Съобразена е европейската
практика по отношение на Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения практически е отменена с оглед практиката на ЕС
(Решение на съда (пети състав) от 28 юли 2016г., по дело C‑57/15 (т. 21,
23 и 24); и в същия смисъл: Решение на съда (втори състав) 25 януари 2024
година. „Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Член 101 ДФЕС —
Определяне от съсловна организация на адвокатите на минималните размери на
адвокатските възнаграждения — Решение на сдружение от предприятия — Забрана за
съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от
минималните размери — Ограничаване на конкуренцията — Обосновки — Легитимни
цели — Качество на предоставяните от адвокатите услуги — Изпълнение на решение
от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Фронтекс Интернешънъл (C 427/16 и
C 428/16, EU:C:2017:890) — Възможност за позоваване на съдебната практика
Wouters при наличие на ограничение на конкуренцията с оглед на целта“, по дело
C 438/22 – т. 39, 41, 44, 50, 53-55).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.И.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** № 31, чрез адв. М. и адв. М.,
e-mail: ************@*****.***, *******@*******.*** (ЕПЕП – л. 375), срещу “Рила Солюшънс” АД, ЕИК *********,
и „Р.С.“ ООД, ЕИК *********, съд.адр.: гр.
София 1164, ул. „Бигла“ № 64, офис № 2, тел. ****526 ***, и e-mail за
връчване на съдебни книжа: ***************@*****.***,
чрез адв. А.Ч. – САК (ССЕВ – л. 290), искове
с пр.осн. чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на:
- сумата
от 320 (триста и двадесет) лева,
обезщетение за ползването без основание на изграденото в ел. табло, присъединено към
разпределителната ел. мрежа с мощност до 100 квт на сграда с идентификатор 02676.501.2882.1,
построена в ПИ идентификатор 02676.501.2882, (бивш кв. 11а, УПИ VI-2883 по
плана на гр. Банско) с дължина на захранващото трасе - 25м., закупено съгласно
фактура № ********** на 14.01.2016г., от първия ответник за периода от
13.08.2017г. до 12.12.2017г.; и
- сумата от 2 560 (две
хиляди петстотин и шестдесет) лева за периода от 13.12.2017г. до
13.08.2020г., от втория вторият ответник,
като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4 от ГПК, „Т.И.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
№ 31, чрез адв. М. и адв. М., e-mail: ************@*****.***,
*******@*******.*** (ЕПЕП – л. 375), да заплати на “Рила Солюшънс” АД, ЕИК *********,
и „Р.С.“ ООД, ЕИК *********, съд.адр.: гр.
София 1164, ул. „Бигла“ № 64, офис № 2, тел. ****526 ***, и e-mail за
връчване на съдебни книжа: ***************@*****.***,
чрез адв. А.Ч. – САК (ССЕВ – л. 290),
сумата от 6 094,40 (шест хиляди и деветдесет и четири
лева и четиридесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
СУМАТА от 46 080 лева да се
възстанови на „Р.С.“ ООД, ЕИК *********, но
посочената в молба от 13.01.2025г. банкова сметка – (***.02.2025г. – л. 564
/ Платежно нареждане от 13.10.2021г. – л. 246).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
председател: