РЕШЕНИЕ
№
____
гр.Русе, 01.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти граждански състав в
публично заседание
на 3-ти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2754 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата П.С.А., твърди, че на 02.12.2013 г. по силата
на трудов договор № 3/02.12.2013 г. била назначена на работа в „СОНЕЛ-2"
ООД, на длъжността "КАСИЕР СЧЕТОВОДИТЕЛ", сключен за неопределено
време и допълнително споразумение към същия договор № 01/02.01.2018г. с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лева и допълнителното месечно
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
25,200 % върху основното месечно трудово възнаграждение.
На 05.03.2019 г., във връзка с придобиване на правото
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, със Заповед № 3/01.03.2019 г., било прекратено трудовото й правоотношение с
работодателя „СОНЕЛ-2" ООД. В заповедта, работодателя определил да й се
изплати на основание чл.222, ал.З от Кодекса на труда, обезщетение за придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца.
На 19.03.2019г. била издадена следваща Заповед №
4/19.03.2019г., с която работодателят определил да й се изплати на основание
чл.222, ал.З от Кодекса на труда, обезщетение за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок
от още 4 месеца.
Заявява, че до датата на депозиране на исковата молба,
ответното дружество, не й е изплатило трудово възнаграждение за периода от
01.07.2018 г. до 05.03.2019 г., както следва: за месец юли 2018 г. сумата от 444,05 лв., ведно с мораторната лихва
за забава за периода от 01.08.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба
- 13.05.2019 г. в размер на 34,94 лв.; за месец август 2018г. сумата от 546, 67 лв. , ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.09.2018г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 38,27 лв. ; за месец септември 2018г. сумата от 546, 67 лв., ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.10.2018г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 33,71 лв. ; за месец октомври 2018г. сумата от 546, 67 лв. , ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.11.2018г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 29,00 лв.; за месец ноември 2018г. сумата от 546, 67 лв. , ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.12.2018г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 24,45 лв. ; за месец декември 2018г. сумата от 546, 67 лв., ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 19,74 лв.; за месец януари 2019г. сумата от 546, 67 лв., ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.02.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 15,03 лв.; за месец февруари 2019г. сумата от 546,67 лв., ведно с мораторната
лихва за забава за периода от 01.03.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба - 13.05.2019 г. в размер на 10,78 лв.; за месец март 2019г. сумата от 27, 32 лв. ; или общо сумата от 4 298,
06 лв. - сбор от главниците и
сумата от общо 205,92 лв. -
мораторна лихва за посочените по - горе периоди; обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, за периода
01.01.2018 г. - 05.03.2019 г., както
следва: за цялата 2018 г. - 20 /двадесет/ дни, за 2019 г. /от 01.01.2019г. до
05.03.2019г./- 3 /три/ дни, или общо 23 /двадесет и три/ дни по 35.224 лв.,
сума представляваща среднодневно брутно трудово възнаграждение, а именно -
сумата от 810 лв. , ведно със
законните лихви за забава върху дължимите суми, считано от 05.05.2019г. до
датата на окончателното им изплащане; както и обезщетение, което й се полага
при прекратяване на трудовото правоотношение, след придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст , с правно основание чл. 222, ал. З от КТ, в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, възлизащо на 4 226, 88 лв., ведно със законните лихви за забава върху дължимите суми,
считано от 05.05.2019г. до датата на окончателното им изплащане.
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 4298,
06 лева, представляваща задължение за неизплатени трудови
възнаграждения, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224,
ал.1 от КТ
общо за 23 дни за периода от 01.01.2018 г.-05.03.2019 г. в размер на 810.00лв., обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на шест брутни трудови възнаграждения в общ размер от 4 226, 88 лева , както и мораторна лихва за забавено плащане
на трудово възнаграждение върху главниците, за периода от 01.07.2018 г. до
05.03.2019 г. в размер на 205.92 лева, ведно със законната лихва върху
дължимите суми, считано от подаване на ИМ до окончателното им изплащане.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.245, ал.1 КТ- претенция за изплащане на дължимо трудово
възнаграждение, по чл. 224, ал.1, чл. 222,
ал.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът „СОНЕЛ-2" ООД признава частично предявените
искове. Претендира и разноски по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че страните са били във валидно
трудово правоотношение. От приложената Заповед № 03/01.03.2019 г., се
установява прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1,
т.12 от КТ. Според сключения между страните Трудов договор №3/02.12.2013г .и
Допълнително споразумение към него от 02.01.2018г., основното месечно
възнаграждение на ищеца е в размер на 560.00 лв., с клас прослужено време
25.00% - 141.12 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2018 г. до 05.03.2019 г. – същата е частично
основателна.
Съгласно чл.245, ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение
на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира
изплащане на трудовото възнаграждение. Съдът намира, че е налице
правопораждащия вземането на А. фактически
състав предвиден в цит.правна норма. Ищецът през процесния период е бил в
трудовоправно отношение с ответното дружество, добросъвестно е изпълнявал
трудовите си задължения и му се дължи заплащане на трудово възнаграждение за
положения труд. Доказване заплащането
на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той, е представил
доказателства за заплащане части от дължимото възнаграждение за периода от 01.07.2018г.
до 01.01.2019г.– общо 3177.40лева. Безспорно е установен размера на задължението
на ответника- 1120.66 лв., като посочения размер е признат за дължим и от
ответника. В останалата част до пълния размер от 4298.06 лева претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл.245, ал.2 КТ работодателят дължи на
работника или служителя обезщетение при забавено изплащане на трудовото
възнаграждение в размер на законната лихва, считано от 1-во число на следващия
плащането месец. Ищцата претендира сумата от 205.92лв.- лихва за забава за
времето от 01.08.2018г. до 13.05.2019г., която сума като призната от ответника
следва да се уважи.
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е
използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото
правоотношение има право на парично обезщетение. Видно от Заповед №
03/01.03.2019 г. за прекратяване на трудово правоотношение (л.5) размерът на
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение - 21.03.2019 г. възлиза на 23 дни (20 дни за 2018г.
и 3 дни за 2019г.). Съгласно разпоредбата на чл.178 КТ се забранява
компенсиране на платен годишен отпуск с парично обезщетение освен при
прекратяване на трудовото правоотношение. Докато е в трудово правоотношение със
съответния работодател, работника трябва да използва реално платения си годишен
отпуск. Компенсиране на платения годишен отпуск с парично обезщетение се
допуска само при прекратяване на трудовото правоотношение без значение
основанието за прекратяване, какъвто е и конкретния случай. Поради това съдът
счита, че на ищецът се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 23 дни
неизползван платен годишен отпуск и предявеният иск се явява доказан по своето
правно основание. По отношение на неговия размер няма спор между страните,
предвид което, съдът счита че размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
възлиза на 810.00 лева в брутен размер. Върху уважения размер на главницата
следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 13.05.2019
г. до окончателното й изплащане.
При
прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя се поражда
право да претендира заплащане на обезщетения при уволнение. Съгласно чл.222,
ал.3 КТ ако работника или служителят е работил последните 10 години при един
работодател и трудовия му договор бъде прекратен независимо от основанието, но
след като работникът или служителят е придобил ПОСВ на същият се дължи
обезщетение в размер на 6 БТВ. Относно наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащи правото на ищеца да претендира такова обезщетение при
уволнение страните не спорят, че трудовото правоотношение на А. е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, поради пенсиониране /след придобиване на
право на ПОСВ/.
Не се спори, че
обезщетението не е заплатено на ищеца. Относно размера на същото съдът следва
да съобрази разпоредбата на чл.228 КТ, съгласно която при определяне размера на
обезщетенията по р.III от КТ в това число и по чл.222, ал.3 КТ се
съобразява полученото от работника или служителя
БТВ за месеца предхождащ уволнението. Съгласно чл.20 от НСОРЗ в посоченото БТВ
се включва основното трудово възнаграждение, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор,
доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда. На тази база съдът приема,
че БТВ получавано от А. възлиза на сумата от 704.48лв. или размера
на претендираното обезщетение при уволнение възлиза на сумата от 4226.88лв.,
която ищцата претендира. Предявения иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде изцяло уважен.
Върху присъдената главница следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.05.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът не е представил доказателства за направени
разноски по делото. Ответникът е направил разноски в размер на 840.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно уважената/отхвърлената
част от исковете, ищеца дължи на ответникът разноски в размер на 560.25 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на РРС сумата 234.54 лева, представляваща държавни
такси по предявените и уважени искове.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СОНЕЛ-2"
ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: с.Пиргово, обл.Русе, ул.“Васил Левски“, №4, да заплати на П.С.А., ЕГН **********,*** сумата от 1120,66 лева – представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода м. януари 2019г. – м.март 2019г.,
ведно със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 205.92 лв.- лихва за
забава за периода от 01.08.2018г. до 13.05.2019г., сумата от 810.00 лева - представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и сумата от 4226.88 лева - представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ,
ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от 13.05.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 350.00 лева - направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А. , ЕГН **********,*** против „СОНЕЛ-2" ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: с.Пиргово, обл.Русе, ул.“Васил Левски“, №4 иск
по чл.245, ал.1 КТ в останалата му част – съответно за горницата до 4298,06 лв.
ОСЪЖДА П.С.А.
, ЕГН ********** да заплати на „СОНЕЛ-2" ООД, ЕИК:*********, сумата
от 560.25 лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „СОНЕЛ-2"
ООД, ЕИК:*********да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе, сумата от 234.54 лева - държавна такса
върху уважените размери на предявения иск.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.
Районен
съдия: