№ 4229
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110126641 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
25.11.2021 г. е сключен с ответното дружество договор за паричен заем № ...., по силата на
който на ищеца била предоставена сумата от 900 лв. Ищецът се задължил да погаси
задълженията си по договора, ведно с уговорената лихва, за 6 месеца при ГПР от 48,22% и
ГЛП 40%. В чл. 4, ал. 2 от договора била уговорена неустойка в размер на 294,12 лв., която
ищецът следвало да заплати при неизпълнение на задължението си да предостави в срок
обезпечение по заема. Счита, че така уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустоечна
клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави и поради неравноправност на същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Излага твърдения, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се стигало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга страна,
поради прекомерност на размера на неустойката, който противоречал на принципа за
добросъвестност и справедливост. На следващо място, посочената клауза прехвърляла риска
от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Освен това, сочи, че
неустоечната клауза излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
1
неоснователно обогатяване на кредитора. С процесната неустойка в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
По съществото си неустойката представлявала добавък към възнаградителната лихва,
поради което представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността
на договора. Отделно от това неустойката не била индивидуално уговорена. Поради
изложеното ищецът счита, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № ....,
сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 294,12 лв., е
нищожна и моли съда да бъде прогласена тази нищожност. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно
изложени в отговора. Изразява становище, че прекомерността на размера на неустойката и
обстоятелството, че същата обезпечава акцесорно задължение по договора, не са такива,
които a priori да обосноват извод за нейната нищожност като противоречаща на добрите
нрави. Твърди, че такъв извод би могъл да бъде направен на база на тези обстоятелства само
при съвкупна преценка и съпоставка на конкретните особености на сключения договор за
кредит, като в настоящия случай конкретните обстоятелства не обуславяли извод за
противоречие на неустоечната клауза с принципа на добросъвестността. Оспорва размерът
на неустойката да е прекомерен. Твърди, че в случая размерът на неустойката е функция
преди всичко на забавата и неизпълнението от страна на длъжника и не е налице нарушение
на правилата на добрите нрави.Освен това, сочи, че абсолютният размер на неустойката е
функция от договорения продължителен срок на действие на договора, в който ищецът е
пожелал да ползва предоставения му в заем сума. На следващо място уговореният размер на
неустойката е бил израз на принципа на договорната свобода, като ищецът дал своето
съгласие относно начина на формиране на неустойката. Следвало да бъде взето предвид и
обстоятелството, че неустойката освен обезщетителната си функция, изпълнявала и
стимулираща, обезпечителна и наказателна функция. Оспорва твърдението, че процесната
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Признава, че неустойката обезпечава
изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, но поемането на това задължение не
било предвидено като необходимо, неизбежно условие за сключването на договора.
Поемането както на акцесорното задължение, така и на обезпечаващата изпълнението му
неустойка не са били наложени и поставени като условие за сключването на договора.
Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение било вменено на заемателя с
оглед обстоятелството, че последният пожелал и заемодателят се е задължил да му
предостави допълнителни услуги, изразяващи се във възможности за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни средства. В тази връзка изразява становище, че не били нарушени принципите
на добросъвестност и справедливост, доколкото заемодателят също е поел насрещно
задължение, като двете акцесорни задължения били функционално обусловени. Оспорва
твърдението за неравноправност на процесната клауза, тъй като същата не създавала и
значителна неравноправност между страните относно правата и задълженията. Отделно от
това същата била индивидуално уговорена.
2
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем № ..../25.11.2021 г., съгласно чл. 4,
ал. 2 от който била уговорена неустойка в размер на 294,12 лв., която ищецът следвало да
заплати при неизпълнение на задължението си да предостави в срок обезпечение по заема.
Съдът намира, че клаузата на договора, предвиждаща заплащането на тази сума,
влиза в противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената сума
за времето на забавата. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК има характера на специална и
дерогира приложението на общите разпоредби на ЗЗД.
Отделно клаузата на договора за паричен заем, предвиждаща неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1 от ЗЗД). От неизпълнението на задължението
за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора, т.е. тази
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Поради изложеното съдът намира исковата претенция за изцяло основателна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 50 лв., а в полза на адв. М. 400 лв., при взимане предвид
направено своевременно от ответната страна възражение за прекомерност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 ЗЗД, по иск на
Б. И. Т., ЕГН **********, с адрес: с. адрес, срещу „фирма“, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. адрес, разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №
..../25.11.2021 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер
на 294,12 лв.
ОСЪЖДА „фирма“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. адрес да
3
заплати на Б. И. Т., ЕГН **********, с адрес: с. адрес на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 50 лв., разноски, а на адв. М. на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4