Р Е Ш Е Н И Е
№ 260894 18.12.2020
г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на
първи декември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
секретар
Жасмина Славова
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.дело №3182 по
описа на БРС за 2020 г.
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от Р.С.И., ЕГН **********, чрез
пълномощник – адв.Г.К., съдебен адрес ***, против Т.С.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, ……………., чрез адв.Е.Т., с искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 13 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответника престъпление по
чл.129, ал.2 от НК, в резултат на което е претърпял болки и страдания, както по
време на лечението, така и по време на възстановителния период, през който
изпитвал дискомфорт, свързан със заструдненията при приемане на храна,
говорене, обслужване и излизане от дома и в размер на 1210 лева, представляващи
имуществени вреди за разходи по лечението, заплатени съдебни разноски за
адвокатски хонорар по досъдебното производство, както и медицинско
удостоверение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
увреждането до окончателното им изплащане.
Твърди се, че
ищецът е пострадал от престъпление, извършено от ответника, за което последният
е осъден с влязло в сила определение от 29.10.2019 г., постановено по НОХД
№4705/2019 г., с което е одобрено постигнато между РП-Бургас и ответника в
качеството на обвиняем споразумение, с което ответникът се е признал за виновен
в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което и
счита, че са налице всички изискуеми елементи от състава на чл.45 от ЗЗД.
В подкрепа на
твърденията са ангажирани доказателства, претендират се и направените разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и се представлява от пълномощника – адв.К., която
поддържа иска и моли за уважаването му.
В срока за
отговор, ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на
исковата молба, в който на подробно изложени аргументи оспорва размерите на
претендираните вземания за имуществени и неимуществени вреди, навежда доводи за
съпричиняване от страна на ищеца, който с поведението си го е провокирал към
извършване на деянието. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно
заседание ответникът не се явява и се представлява от пълномощника си – адв.Т.,
която моли за определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществени
вреди в рамките на 700,00 лева и отхвърляне на исковете за обезщетение на
имуществените вреди поради липса на доказателства в тази насока и поддържа
изложените в отговора на исковата молба аргументи за съпричиняване на
вредоносния резултат.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ
на предявените искове е по чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна
страна:
Бургаският
районен съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, които съдът намира за допустими с оглед предвидената възможност едно лице
търси обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
За
да е основателна така предявената претенция с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, ищецът следва да ангажира доказателства относно предвидения от закона
фактически състав на непозволеното увреждане, а именно-виновно противоправно
поведение от страна на ответника, претърпени от страна на ищеца имуществени и неимуществени
вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия
вредоносен резултат за ищеца. Не е в тежест на ищеца единствено доказването
вината на ответника, която се предполага.
По делото е приложено като доказателство
НОХД №4705/2019 г. по описа на БРС, видно от което по реда на чл.384, ал.3 от НПК е било одобрено от съда споразумение, с което ответникът, в качеството си
на обвиняем се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.129,
ал.2, вр.ал.1 от НК срещу личността на Р.С.И., за което му е наложено наказание
четири месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Определението е влязло в сила на 29.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Безспорно, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда, поради което и деянието, вината и противоправността в поведението
на ответника са установени с влязлото в сила определение на наказателния съд за
одобряване на постигнатото споразумение между РП-Бургас, ответника, в
качеството му на обвиняем и ищецът в качеството на пострадало лице, като същото
е задължително за гражданския съд.
За останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане–неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от ищеца болки и страдания и причинната им връзка с виновното и
противоправно деяние на ответника са ангажирани от ищеца гласни доказателствени
средства.
Именно чрез показанията на св.М.И.–…….
на ищеца, които съдът възприема като достоверни и последователни и предвид
установената в обвинителния акт фактическа обстановка на деянието – на
инкриминираната дата – 28.02.2019 г., в парк, находящ се в …………………., чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на челюстта, причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на 33-34
зъби, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от около
1,5 месеца, се налага извод, че ищецът действително е тежко е претърпял болки и
страдания, както по време на лечението, така и по време на възстановителния
период, през които е изпитвал дискомфорт, свързан със заструдненията при
приемане на храна, говорене, обслужване, включая и излизане от дома.
Съдът намира показанията на
свидетелката за безпристрастни, кореспондиращи на събрания по делото писмен
доказателствен материал, поради което и ги кредитира като такива, още повече, че
кореспондират на заключението на вещото лице д-р П. по изготвената от него
съдебно-медицинска експертиза и дадените от него показания в проведеното на
01.12.2020 г. открито съдебно заседание, според които при счупване на кости
остават остатъчни болки, които могат да се проявят при промяна на времето,
дъвчене и други, като същите продължават и след възстановителния период, но не
със същия интензитет.
Предвид на изложеното, съдът
намира за установена по делото причинно-следствена връзка между деликта и
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки
и страдания.
Ето защо, развитата в тази
насока защитна теза на ответната страна, обективирана в отговора на исковата
молба, съдът намира за неоснователна и противоречаща на събрания по делото
доказателствен материал.
При това положение съдът намира
за установена основателността на претенцията на ищцата за неимуществени вреди
спрямо ответника, като извършител на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, която намира своето основание в нормата на чл.45 от ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Ето защо, ответника
следва да отговаря за претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като с
действията си от 28.02.2019 г., същият е демонстрирал явното си незачитане,
както към установения в страната правов ред, така и към личността на ищеца.
Основателността на претенцията
налага определяне размера на дължимото обезщетение – чл.162 от ГПК и чл.52 от ЗЗД
(191-2014-ІІІ ГО, 198-2014-ІІІ на ВКС, представляващи задължителна практика по
чл. 290, ГПК).
Неимуществените вреди се
обезщетяват съгласно чл.52 от ЗЗД - по справедливост, а справедливо
обезщетяване на нарушените права на пострадалия означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата,
емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице.
В настоящия казус, при
определяне на справедливия размер обезщетение за претърпените от И. болки и
страдания, съдът взе предвид възрастта на ищеца, изживения от същия емоционален
и физически дискомфорт и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото
деяние в сферата на пострадалия.
Тези обстоятелства в своята
съвкупност, съобразени с принципа за справедливост и негативните психически и
физически изживявания на ищеца, дават основание на съда да присъди обезщетение
в размер на 7000 лева, до който искът следва да се уважи, като за разликата от 6000,00
лева до пълния предявен размер от 13 000 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Лихвата при деликт има
компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като допълнение към размера
на определеното обезщетение от момента на деликта, т.е. от 28.02.2019 г., поради
което и следва да бъде присъдена, така както е заявена.
По отношение на претенциите за
обезвреда на имуществените вреди са ангажирани от ищеца писмени доказателства –
договор за правна защита и съдействие от 20.03.2019 г., фактура №678/06.03.2019
г. и касов бон – 2 броя от 01.03.2019 г., от съдържанието на които се
установява, че във връзка с лечението на травмата и воденото във връзка с
престъплението ДП са били платени от ищеца разходи в общ размер на 1180,00
лева, до който размер искът за тяхната обезвреда е основателен и следва да се
уважи като такъв, а за разликата до предявения размер от 1210 лева следва да се
отхвърли като недоказан.
На основание чл.84, ал.3,
вр.чл.86 от ЗЗД, върху уважения размер на главницата следва да се присъди и
претендираната от ищцата законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба на 24.06.2020 г. Що се отнася до претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането,
претенцията като неоснователна следва да се отхвърли, тъй като не се твърди от
ищеца същият да е претендирал заплащане на обезщетение за имуществените вреди в
периода преди подаване на исковата молба.
С оглед крайното решение на
съда по съществото на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена и сумата от 636,09 лева, представляваща, направени от него разноски
по делото, съразмерно на уважената част на иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 330,00 лева. Същият има право на разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска или на
сумата от 386,16 лева.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***, ……………….., чрез адв.Е.Т., да заплати на Р.С.И., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.К., сумата от 7000 лева (седем хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което има одобрено
споразумение по НОХД №4705/2019 г. по описа на РС-Бургас, и които неимуществени
вреди се изразяват в претърпени болки и страдания, както по време на лечението,
така и по време на възстановителния период, а именно дискомфорт, свързан със
заструдненията при приемане на храна, говорене, обслужване и излизане от дома, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 28.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер от 13 000
лева, или за разликата от 6000,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***, …………………, чрез адв.Е.Т., да заплати на Р.С.И., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.К., сумата от 1180 лева (хиляда сто и
осемдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
от престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което има одобрено
споразумение по НОХД №4705/2019 г. по описа на РС-Бургас, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на иска на 24.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер от 1210
лева и за законната лихва от 28.02.2019 г. до 23.06.2020 г., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***, …………………., чрез адв.Е.Т., да заплати на Р.С.И., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.К., сумата от 636,09 лева (шестстотин
тридесет и шест лева и девет стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Г.К., да заплати на Т.С.Б., ЕГН **********, адрес ***,
съдебен адрес ***, …………………., чрез адв.Е.Т., сумата от 386,16 лева (триста
осемдесет и шест лева и шестнадесет стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.Б., ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес ***, ………………., чрез адв.Е.Т., да заплати по сметка на
РС-гр.Бургас сумата от 330,00 лева (триста и тридесет лева), представляваща
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж. С.