Р Е
Ш Е Н
И Е
№
12.07.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на осми юни две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 507
по описа за 2020г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 21, ал.1 от ЗПК и чл. 55 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответникът е сключен договор от 20,05,2015г.
по силата на който е получил заем, сумата от 700 лева, която е следвало да бъде
върната на 17 вноски, ведно с договорна лихва в размер на 36,81 % при ГПР от
44,27 %. Освен това страните са договорили за закупуване на пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 516,46 лева. Общата сума
която следвало да бъде върната е 1309 лева. Твърди, че клаузите, с които е уговорено
заплащането на лихвения процент и възнаграждението за допълнителен пакет услуги
са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави поради това, че възнаградителната лихва е близо 300 % по-висока от
стойността на заема. Освен това налице за уговаряне на чл.19 ал.4 от ЗПП, тъй
като с уговорката за заплащане пакет от допълнителни услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва.
Освен горното двете клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП,
тъй като въвеждат заблуждение потребителя относно действителния размер на ГПР.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността
на клаузата в чл.23 от Договора сключен между страните, даваща право на
ответното дружество да получи заплащането на такса по пакет от допълнителни
услуги, както и да бъде осъден ответника да му върне сумата от 516,46 лева,
платена без основание сума по пакет „Доверие“ по чл.23 от Договора за периода
02,06,2015г. – 12,03,2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва предявеният иск като твърди, че сключения между страните
договор не накърнява добрите нрави, че възнаграждението за закупен допълнителен
пакет услуги не следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Твърди
също така, че кредитът е погасен предсрочно, като ищцата е заплатила общо
сумата от 898,74 лева, като последното плащане е на 28,07,2015г. в размер на
513,74 лева. Поради това тя не е заплатила претендираната
от нея сума, съответно тя не подлежи на връщане. Ето защо моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 20.05.2015г. между тях е сключен договор за кредит №*********,
по силата на който на Т.Т. е предоставена сумата от 700
лева, а тя се е задължила да я върне на 17 вноски от 46,62 лева, в които е
включена главница и договорна лихва в размер на 36,81% годишно, като общо
дължимата сума е 792,54 лева, а годишния процент на разходите – 44,27%. Освен
това е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение за допълнителен пакет услуги „Доверие“,
като страните са постигнали съгласие то да бъде заплатено на 17 равни вноски по
30,38 лева, дължими заедно с погасителните вноски. Така общо дължимата сума е
1309 лева.
Безспорно е, че
този договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
възнаграждението за допълнителен пакет не е включено в ГПР, както и че ако бъде
включено в него, кредитът ще се оскъпи 1,87 пъти или 188%. Ищцата е заплатила
общо 898,74 лева по така сключения договор, като 151,90 лева от тях са за
възнаграждение по допълнителния пакет услуги.
Услугите, за които се дължи това възнаграждение, за такива, свързани с усвояването
и управлението на кредита, видно от чл. 20 на сключения
между страните договор – изпращане на представител на дружеството, на когото да
се извърши плащане, отлагане на вноска. Поради това клаузата, с която е уговорено заплащане на
възнаграждение за същите – чл.23 от договора е е нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК,
тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по
същество представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за
които не може да се
приеме, че са допълнителни услуги по смисъла
на чл.10а, ал.1
ЗПК.
Регламентираните в чл.10а, ал.1
ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните
по договора. В настоящия случай обаче посочените в чл.20 от договора допълнителни
услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Ето защо искът за прогласяване на нейната
нищожност е основателен, тъй като с нея се заобикаля изискването на чл. 19,
ал.4 от ЗПК ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва или
50%.
След като това е
така и на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да върне това, което е
получил при начална липса на основание – нищожна клауза за заплащане на
възнаграждение по допълнителен пакет услуги, а именно сумата от 151,90 лева.
На основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 50 лева, внесена
държавна такса и 150 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице.
От представения от ищцата договор
за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана
безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската
защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има
основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата
определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията. Тъй като цената
на иска е стойността на оспорената клауза или 1309 лева, то минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 321,63 лева, а по предявения иск за заплащане
на сумата от 151,90 лева – 300 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 23 от Договор за потребителски
кредит № ********* от 20.05.2015г., сключен
между Т.К.Т., ЕГН ********** *** и „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ №25,
ет.5, представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов, за заплащане на парични
вноски по допълнителен пакет „Доверие“.
ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ №25, ет.5,
представлявано от Борис Климентов Бонкин
и Симеон Иванов Гетов, да заплати на Т.К.Т., ЕГН ********** *** сумата от 151,90 лева (сто петдесет и един
лева и деветдесет стотинки), представляваща такса по допълнителни услуги за
пакет „Доверие“, платена без основание поради нищожност на клаузата на чл. 23
от Договор за потребителски кредит № ********* от 20.05.2015г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 12.03.2020г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
200 лева (двеста лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ №25, ет.5,
представлявано от Борис Климентов Бонкин
и Симеон Иванов Гетов, да заплати на адвокат Е. Георгиева И., личен №**********
с адрес ***, сумата от 621,63
лева (шестстотин двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т.К.Т., ЕГН **********
***020г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: