Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.01. 2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти състав, в публичното заседание на
седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 5706 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от И.Т.Р., с ЕГН: **********,
чрез процесуалния си представител адв. В.О., против З. „Л.И.“ АД, ***, с ЕИК: *****,
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания настъпили в резултат на ПТП от 05.11.2017 г. в
размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане
и разноските по делото.
Ищецът твърди в исковата молба, че е пострадал
докато управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****по
ул. „Околовръстен път“ вследствие на ПТП причинено по вина на водача на лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Ибиза“,
с рег. № *****, който е
бил застрахован при ответното дружество по
валидна застраховка „Гражданска отговорност” – Л.К.К., с ЕГН **********. Твърди,
че се е движил с несъобразена скорост и е управлявал автомобила след на
алкохол, в резултат, на което е ударил задната лява част на движещия се пред
него лек автомобил, с което е причинил телесни увреждания на ищеца.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска по основание
и по размер. Счита предявената претенция за неоснователна, поради предявяването
й по извънсъдебен ред и платеното по нея застрахователно обезщетение. Приема механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
но оспорва твърдението, че всички претендирани от ищеца вреди се намират в
причинно-следствена връзка с него и прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед на причинената вреда.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и претендира разноски по делото.
По делото е привлечено като трето лице – помагач
на страната на ответника на основание чл. 219 от ГПК – Л.К.К., който в
законноустановения срок не е депозирал становище по делото. Редовно призован
същият не се е явява нито се представлява в съдебно заседание.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото Протокол за ПТП № 1689883
от 05.11.2017 г. се установява, че на 05.11.2017 г. около 07:00 часа в гр.
София, на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „България“ към
бул.„ Цар Борис III“ e настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ***** - Л.К.К. е
ударил последователно движещите се пред него лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № *****в задната лява част, управляван от И.Т.Р. – ищец по
делото и след това лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *****от
дясната страна, управляван от П.Д.С..
От представените Акт за установяване на
административно нарушение № 0256147/05.11.2017 г. и влязло в сила Наказателно
постановление № 17-4332-023110/08.11.2017 г.
се установява, че вина за настъпилото ПТП има Л.К.К., който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП е причинил процесното
ПТП.
От Споразумение от 26.03.2018 г., постановено по
НОХД № 5107/2018 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, влязло в законна сила на
26.03.2018 г. се установява, че Л.К.К. е
осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила.
Безспорно е установено, че за лек автомобил „Сеат“,
модел „Ибиза“, с рег. № ***** е имало валидна застраховка при ответното
дружество З. „Л.И.“ АД за „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/22/117002297600 от 21.08.2017 г. с валидност от 21.08.2017 г. до
21.08.2018 г., т.е. към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Въз основа на цялата медицинска документация във
връзка с проведеното лечение и изследвания на ищеца И.Р. и след личен преглед
по делото е изслушана съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно
и професионално и не е оспорено от страните по делото. От същото се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение; контузия на първа дланна-фалангиална става на
китката на дясната ръка, „камшичен удар“ в областта на шията и контузия в
тилната област на главата. Според вещото лице механизмът на получаване на тези
увреждания са при удар отзад, когато се получава т. н. „камшичен удар“, при
който тялото рязко полита назад и главата се удря в седалката. Проведено е
консервативно лечение в домашни условия като възстановяването на такъв тип
травматични увреждания се приема, че протича за период около 3 месеца, като
през първите 15 дни болките са по-интензивни. Към настоящия момент състоянието
на ищеца е стабилизирано, но са налице остатъчни увреди във връзка с шийната
травма изразяващи се в хипотрофия на мишницата с 2 см и изтръпване на лявата
ръка, което се очаква да остане за цял живот.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.К.Р./съпруга
на ищеца/ се установява, че след случилото се ПТП И.Р. се е прибрал вкъщи в
много тежко състояние със силни болки във врата, кръста и дясната ръка. Поради това, че е бил във влошено
здравословно състояние синът му го е завел във Военна болница за изследвания. В
продължение на близо 4 месеца ищецът е носел шийна яка, като е изпитвал нужда
от помощ в ежедневните си битови нужди. Към настоящия момент продължава да
изпитва болки във врата и схващания в дясната си ръка. До момента на деликта не
е изпитвал никакви болки.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се приеме, че е налице непозволено
увреждане е необходимо да са налице предвидените и изброени в Закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
На следващо място, за да бъде уважен предявеният
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установи и наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател
и прекия причинител на увреждането.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че водачът на лек автомобил
„Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ***** – Л.К.К. е нарушил правилата на ЗДвП -
чл. 20, ал. 2 пр. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, с което е предизвикал ПТП,
удряйки последователно движещите се пред него лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“, управляван от И.Т.Р. и лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ управляван
от П.Д.С., с което е причинил телесни увреждания на ищеца. Противоправното деяние е извършено в
пияно състояние – със съдържание на алкохол в кръвта 3,00 на хиляда.
Извършването на противоправното деяние и виновността на дееца са установени с
влезли в сила Наказателно постановление №17-4332-023110/08.11.2017 г. и съдебен
акт - Определение за одобряване на Споразумение от 26.03.2018 г., постановено
по НОХД № 5107/2018 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, който съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието.
Съдът намира, че по делото са установени и
останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреди за
ищеца по делото, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесните
увреждания, които са пряка и непосредствена последица от противоправното
деяние.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът
намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установи се по делото и наличието на договорно
правоотношение с ответното застрахователно дружество З. „Л.И.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие, обхващащ датата на
настъпване на процесното ПТП.
Следователно, съдът намира, че ответникът е
материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. чл. 45 от ЗЗД, като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди
в пълен обем на отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е основателен.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,като съдът
следва да вземе пред вид характера и тежката степен на уврежданията,
интензитетът и продължителността на понесените болки и страдания, проявлението
им във времето, настъпили в хода на лечението усложнения, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване и др.
Съдът намира, че по делото се установи, че в следствие
на катастрофата на ищеца е причинено мозъчно сътресение, контузия на първата
дланна-фалангиална става на китката на дясната ръка, „камшичен удар“ в областта
на шията и контузия в тилната област на главата, в резултат на което същият не
е могъл да води в пълна степен обичайния си начин на живот и е имал редица
неудобства свързани с битовите и ежедневните си нужди. Съдът отчита и
обстоятелството, че общият възстановителен период при ищецът е продължил около
3 месеца, както и че през първите 15 дни болките са били по-интензивни. Също
така съгласно заключението от експертизата, съдът взе предвид, че са налице
остатъчни увреди във връзка с шийната травма относно хипотрофията на мишницата
и изтръпването на пръстите на лявата ръка, за които не се очаква пълно
възстановяване. Същевременно съдът намира, че по делото не се доказаха
твърденията на ищеца за изпадане в безсъзнателно състояние непосредствено след
удара, тъй като същите не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства.
Като взе всички тези факти предвид, съдът приема,
че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 15 000 лв.,като
след приспадането на извънсъдебно изплатената от ответника сума за обезщетение
на неимуществени вреди в размер от 2000 лева,следва да се уважи за кумата от
13 000 лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед търпените от ищеца болки и страдания
непосредствено след увреждането и в периода на възстановяване и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
Над уважения размер до претендирания такъв от 30
000 лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските в производството: С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. В.О. възнаграждение
в размер на 920 лв. по реда на чл.38 от ЗА , определено съобразно чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,а по сметка на СГС сума в размер на 520 лева за държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно с
отхвърлената част от иска в размер на 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.Тъй като ищецът не е освободен от държавна такса,но такава въпреки
това такава не е била събрана при даване ход на производството,то същия следва
да бъде осъден с решението да заплати по сметка на СГС такса в размер на 680
лв.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *****, с адрес: *** да заплати на И.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. В.О., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД сумата от 13 000 /тринадесет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане настъпили при ПТП на 05.11.2017 г. , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба-27.04.2018 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13 000 лв. до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** да заплати на адв. В.О.
възнаграждение в размер на 920 лв. по реда на чл.38 от ЗА, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 520 лв. .
ОСЪЖДА И.Т.Р., ЕГН ********** да заплати на ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК ***** разноски по делото в размер на 300 лв.,а по сметка на СГС
държавна такса от 680 лв.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗД
„Л. И.“ АД – Л.К.К., ЕГН ********** с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: