Р Е Ш Е Н И Е
№…..…………..….../...........12.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, *****тори декември през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 483/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от П.П.С. с ЕГН ********** от *****срещу „Застрахователна Компания
Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София бул. “Симеоновско
шосе“ 67А, искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 300 000 лева (след допуснато в о. с.
з. на 02.12.2022 г. изменение на иска), представляваща пълен размер на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 08.08.2019г.
около 15.25 ч. в с. Тополи на ул. “Доктор Атанас Лилов“, причинено виновно от
водача на т. а. „Скания“ модел „Б 4х2“ с per. № *****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” № *****с период на валидност 21.12.2018г.
– 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата съгласно чл. 429 от КЗ считано от 15.10.2019г. (датата на уведомяването на застрахователя с
извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане и ведно със законната
лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 05.11.2019г. (15 работни дни от
уведомяването на застрахователя) до окончателното й изплащане (съгласно
уточнителна молба 270465/01.12.2022г.).
Ищецът твърди, че на 08.08.2019г. *****одачът на т. а. „Скания“ модел „Б
4х2“ с per. № ***** Т.В.Ч.с ЕГН ********** нарушил правилата за движение по
пътищата, като при движение на заден ход не обезопасява маневрата си и навлиза
в платното за движение на мотоциклет „Хонда“ модел “CBR 400 RR”, рег. №*****,
управляван от ищеца. За настъпилия инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ***** В резултат от удара на ищеца са причинени
множество телесни повреди – дифузна травма на главния мозък, мозъчна контузия
тежка степен, субарахноидна хеморагия, мозъчен оток, фрактура на L5 –
трансверзален израстък, фрактура на сакрум, фрактура на пубисна кост. Направена
му е оперативна трахеостомия за отваряне на трахеята в шийна област, след която
ищецът не е можел да се храни и говори. Ищецът е приет в тежко общо състояние и
състояние на кома 4-5 степен, където престоява от 08.08.2019г. до 18.09.2019г.
Понастоящем ищецът е изцяло обездвижен и постоянно има нужда от чужда помощ,
страда от нарушения на съня, свързани с постоянни кошмари, а изживеният стрес,
шок и ужас не са преодолени. С оглед младата му възраст, инцидентът се е
отразил силно негативно върху целия му бъдещ живот – неговата лична и социална
ангажираност, самочувствие, самостоятелно придвижване, обучение, работа.
Процесното събитие генерално е променило живота му, правейки го непълноценен,
изпълнен с болка и възстановителни процедури. Товарният автомобил, управляван
от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № *****със срок на
валидност от 22.12.2018г. до 20.12.2019г. Ищецът е предявил писмена застрахователна
претенция от 15.10.2019 г., в отговор на която застрахователят е изискал
документи, с каквито ищецът обективно не е могъл да се снабди, поради което по
арг. от чл. 106, ал. 5 от КЗ следва да бъде приравнен на отказ за плащане.
Прави се искане за ангажиране на гаранционната отговорност на застрахователя.
Претендират се и дължимите от деликвента лихви за забава като част от
застрахователното обезщетение по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, считано от
предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция, както и дължимите от
застрахователя лихви за собствената му забава върху общия размер на
застрахователното обезщетение считано от изтичане на 15 – дневния срок по чл. 497,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Твърди се двете задължения за лихви да са с различни
основания и да могат да съществуват паралелно.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа доводи за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не е налице отказ за
плащане от застрахователя, поради което искът е лишен от правен интерес.
Оспорват се всички елементи от фактическия състав, включително механизма и
изключителната вина на застрахования водач, вида, продължителността и
интензитета на твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП.
Счита за неизяснено маневрите на кой от участниците е първопричината за ПТП.
Твърди се, че за водача на т. а. “Скания“ е налице „случайно деяние“ досежно
причиняване на телесните увреждания на пострадалия. *****ъзражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от последния, поради управление с
несъобразена скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП след употреба на алкохол и
без каска и поради навлизане в лентата за насрещно движение. Поддържа се, че
пострадалият е имал възможност да съобрази движението си със завиващия т.а.
„Скания“, да го заобиколи и по този начин да избегне произшествието.
Окончателната диагноза доказва страдание за сравнително кратък период от време.
Липсват данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние или
проведено допълнително лечение. Размерът на иска се оспорва като прекомерен.
Прави се искане за отхвърляне на иска, евентуално за определяне на по-нисък
размер на обезщетението съобразен с чл. 52 от ЗЗД и приноса на пострадалия.
Искът за присъждане на законна лихва се оспорва със съображения за забава на
кредитора поради непосочване в извънсъдебната претенция на банкова сметка ***. 380,
ал. 3, вр. чл. 409 от КЗ или пълномощник по чл. 338 от КЗ.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е
депозирана допълнителна искова молба, в която се конкретизират получените
травматични увреждания, като се сочи, че възстановителният период за ищеца
продължава и понастоящем – почти две години след ПТП.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор на искова молба, *****сички вече изложени
оспорвания и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
С Присъда № 103/11.05.2022 г.,
постановена по НОХД 126/2022 г. по описа на ВРС, подсъдимият Т.В.Ч.е признат за
виновен за това, че на 08.08.2019 г. *****арна, при управление на товарен
автомобил марка „Скания“ с рег. № *****, нарушил чл. 6. т. 1 пр. последно от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота му; средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на кръстеца, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за
период от датата на травмата до датата на проведения контролен преглед, което
реално е възможно да продължи и в следващите няколко месеца; средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на горното рамо на дясната срамна кост,
определило трайно затруднение в движението на десен долен крайник; средна
телесна повреда, изразяваща се *****ъв функциите на говора, което продължава
към времето на проведения контролен преглед и вероятно през следващите няколко
месеца; средна телесна повреда, изразяваща се ***** движението на долните
крайници, със затруднена походка, намаление в обема на мускулатурата и нейния
тонус - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “б“ пр. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Тъй като ответното дружество не е
представило изискано по реда на чл. 190 от ГПК писмено доказателство, въпреки
че съдът го е предупредил за възможните последици, на основание чл. 190, ал. 2
вр. чл. 161 от ГПК съдът приема, че към 08.08.2019 г. за т. а. „Скания“, с рег.
№ ***** е действала застрахователна полица № *****със срок на валидност
22.12.2018 г. – 20.12.2019 г., сключена с ответника като застраховател.
Видно от приложеното към исковата молба
известие за доставяне, на 15.10.2019 г. ищецът е отправил към ответника покана
за заплащане на обезщетение въ*****реди. По нея застрахователят образувал щета
№ 0000-1000-02-19-7755/15.10.2019 г., като с отговора си с изх. №
8925/23.10.2019 г. изискал представянето на допълнителни документи, вкл. и
банкова сметка ***. По делото не са представени доказателства за предоставянето
на поисканите документи на застрахователя.
От заключението на
допуснатата комплексна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза (КСМАЕ) се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 39 метра след табелата за напускане на с. Тополи в посока *****на пътното
платно, съставено от две срещуположни пътни ленти, разделени с единична
непрекъсната линия. Двете МПС са се движили в една посока, като товарният
автомобил е бил предно разположен при началото на опасната ситуация. Преди
удара товарният автомобил е извършвал маневра ляв завой. По делото няма данни
за скоростта на движение на товарния автомобил, точката на предприетата маневра
и типа на изпълнението й. Въз основа на видимите от снимковия албум следи,
оставени от извършена от товарния автомобил рязка маневра (около 80 – 90
градуса), вещото лице счита, че автомобилът е бил средно разположен в заеманата
от него лента - задната му лява част се е намирала около осевата линия, а
предната – дълбоко *****ъз основа на оставените издирания по пътното платно от
дясната степенка на мотоциклета, вещото лице дава заключение, че последният се
е движил в лявата част на дясната пътна лента, застигал е товарния автомобил,
като ударът е настъпил в лявата част на дясната пътна лента, непосредствено в
дясно от осевата линия. Мотоциклетът е извършил начална маневра в ляво за
избягване на намалилия скоростта си товарен автомобил, при което е легнал на
дясната си страна на асфалта и в неуправляемо състояние е продължил движението
си и се е блъснал ***** легнало положение спрямо задно ляво колело на товарния
автомобил, като моторът и пострадалият са се ударили в камиона поотделно: за
мотоциклетиста основният удар е бил ***** резервоара. В огледния протокол няма
конкретни описани спирачни следи, а само протривни, доказващи, че мотоциклетът
е бил легнал на дясната си страна непосредствено преди удара. Загубата на
стабилност и лягане на мотоциклета на дясна страна показва, че последният е
извършил маневра ***** конкретния пътен участък в посоката на движение на двете
МПС е нямало пътни знаци. Доколкото произшествието е настъпило след табелата за
изход от населеното място, то и двете МПС са можели да се движат правомерно с
до 80 км/ч. По отношение на знака за ограничаване на скоростта до 40 км/ч.,
разположен в лентата за насрещно движение, преди табелата за навлизане *****ещото
лице пояснява, че той е бил поставен с оглед наличния от тази страна вход/изход
на автопаркинг, който вероятно е бил обект на навлизане на товарния автомобил
при настъпилото ПТП. Знакът не е бил видим за участниците в процесното ПТП, тъй
като е бил с гръб към тях. По делото няма достатъчна изходна информация, за да
се определи точната скорост на удара за мотоциклета, но категорично липсват
данни за значителна такава с оглед
единствена деформация по резервоара на мотоциклета, липсата на увреждане на
шлема и съществени счупвания по тялото на пострадалия. Вероятната му скорост на
движение при настъпване на описаната ситуация е била около и над 36.6 км./ч.,
изчислена на база разстоянието, което мотоциклетът е изминал в легнало
положение по пътното платно до удара с камиона. С оглед малките щети по
мотоциклета, скоростта му не е надвишавала 50-60 км.ч. Резервоарът на мотоциклета
не би се деформирал до такава малка степен със скорост по-висока от 20 км/ч.
Опасната зона за спиране на мотоциклета
е била около 34,5 м. С оглед краткостта на издиранията и данните за изпълнената
маневра без оставени спирачни следи от мотоциклета, вещото лице заключва, че за
мотоциклета опасната ситуация е настъпила на малка дистанция – около 24,67 м.,
което разстояние се явява по-малко от необходимата опасна зона за спиране от
34,5 м. При ширина на пътната лента от 3.3 м. и ширина на процесния товарен
автомобил от 2.4 м. оставащото разстояние от 0.9 м. е било недостатъчно за
безопасно разминаване на двете съпосочно движещи се МПС със скорост от около 50
км./ч. Видимостта и за двамата участници е била над 50 м., а ситуацията довела
до ПТП, е настъпила в по-малък диапазон. С оглед правия пътен участък и
високото разположение на ляво огледало за обратно виждане, водачът на товарния
автомобил е имал възможност да забележи мотоциклета преди началото на
извършената маневра. За водача на товарния автомобил ударът е бил предотвратим
при спазване на техническите указания на хоризонталната пътна маркировка и
съблюдаване на останалите участници в движението. Маневрата му е била с изявена
рязкост спрямо възприятията на мотоциклетиста, което следва от липсата на
спирачен път на мотоциклетиста, легналото положение едва на около 3 метра преди
крайното описано положение и липсата на следи след средата на пътната лента до
крайната точка. Спасителна маневра за мотоциклетиста е била невъзможна, тъй
като камионът е пресякъл насрещно пътното платно.
Към момента на удара мотоциклетистът е
бил с правилно поставена предпазна каска, от висок клас, предвиждаща
предпазване от удари до 50 км/ч., тъй като в противен случай би следвало да е
налице счупване на каската, на черепа и рани по главата, каквито *****сяка
вероятност каската е била свалена от медиците от Бърза помощ преди идването на
органите на МВР, които са я описали като поставена върху лявата част на
мотоциклета.
По отношение на претърпените
неимуществени вреди от първоначалната КСМАЕ се установява, че *****ръзка
с ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания: 1. тежка черепно-мозъчна
травма, довела до контузия на главния мозък, придружена със загуба на съзнание,
обусловило разстройство на здравето опасно за живота, 2. счупване на таза
/кръстеца и пубисна кост/, обусловили трайно затруднение на движението на
снагата за повече от 30 дни и 3. счупване на страничния израстък на пети
лумбален прешлен, обусловило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Травмата на мозъка е от удара му в стените на черепната кутия. Черепът
е предпазен от счупване благодарение на поставената предпазна каска. След
произшествието, ищецът е бил въведен в противошокова зала на спешното отделение
на МБАЛ „Света Анна“, гр. Варна в състояние на кома, където бил интубиран.
Интензивните грижи продължили в Отделението по реанимация и интензивно лечение,
като на 19.08.2019 г. му била направена трахеостома, а до 29.08.2019 г. бил
държан в медикаментозна кома. След стабилизиране на състоянието му, на
04.09.2019 г., бил преведен в Клиниката по Неврохирургия към лечебното
заведение. След извеждането от медикаментозна кома най-вероятно е имал
главоболие и болки в областта на счупените кости. Не е можел да се самообслужва
и се е нуждаел от чужда помощ. Изписан е от болницата без да може да ходи
самостоятелно, изправен е до седеж в леглото. Към момента на прегледа –
08.11.2021 г., вещото е установило, че ищецът има периодично главоболие,
нестабилна походка, нарушено равновесие, десностранна рефлекторна хемипареза.
Придвижва се единствено с малки крачки, трудно пази равновесие, не може да стои
на един крак, залита при завъртане кръгом, налице е съществено забавяне в
говор, мимики, движения, не може да пише ръкописно, не може да извършва активни
движения с ръката си. Това състояние е необратимо. По предното лице на шията
има видим белег от трахеостомията. Усложненията се изразяват и в последиците от
травматичното увреждане на главния мозък, които определят постоянно разстройство
на здравето опасно за живота. Мозъкът на ищеца е сериозно увреден, като местата,
на които вследствие на произшествието са се появили кръвоизливи, могат да
станат точки на възбуждане на импулс за епилепсия.
С оглед необходимостта от зачитане по
реда на чл.300 от ГПК на влязлата ***** хода на процеса присъда е допуснато
провеждането на допълнителна КСМАЕ,
чието заключение следва да бъде ценено само в частта, която е основана на
установените по задължителен начин фактически положения относно противоправното
поведение на подсъдимия водач на товарен автомобил. В частта относно
поведението на пострадалия мотивите на присъдата не са обвързващи за гражданския съд и
нямат доказателствено значение. Според допълнителната експертиза при разглеждането
на приетите данни от наказателното производство, мотоциклетистът е имал
възможност да спре аварийно при следните случаи: ако се е движил с 40 км./ч.,
както и ако предприел аварийно спиране веднага при откриване на установената
видимост от 52 м., дори да се е движил с 66 км./ч. Във
всички други случаи на реакция, той е нямал възможност да предотврати ПТП
посредством аварийно спиране. Приетата за установена от наказателния съд скорост
на мотоциклета от 66 км./ч. не се споделя от вещите лица. Същите поддържат
първоначалното си заключение, че към момента на удара скоростта на мотоциклета
е 19.10 км./ч., а към момента на възникване на опасната ситуация – 36.63 км./ч.
Отхвърлянето на мотоциклета след съприкосновението със задното ляво колело на
камиона дава възможност да се изчисли каква е остатъчната скорост, която е имал
в момента на удара, по разстоянието, което е изминал, за да се върне в обратна
посока. С оглед краткостта на издиранията и данните за изпълнена маневра без
оставени спирачни следи от мотоциклета, ситуацията е настъпила на малка
дистанция за мотоциклетиста (27.5 м. ако се е движил със скорост 66 км./ч и
17.7 м., ако се е движил с 40 км./ч), т.е. мотоциклетистът е следвало да
възприеме своевременно ситуацията като критична в рамките на тези разстояния. Анализът
на ситуацията е изключително затруднен, тъй като не е възможно да се установи дали
двете МПС са се движили съпосочно или не. Липсват категорични данни, въз основа
на които да се определи *****ъзможност да оцени пътната ситуация, тъй като
липсва яснота къде се е намирал камионът към началото на маневрата. От
съществено значение е дали е започнал маневрата си от дясна пътна лента или от
десен банкет, *****ремето за реакция на мотоциклетиста би се удължило заради допълнителната
ширина на дясна пътна лента, която камионът е трябвало да пресече до мястото на
удара. По този въпрос присъдата не дава еднозначен отговор. За изясняването на
този факт са необходими данни за ъгъла на завой на предните колела на камиона, каквито
не са събрани в досъдебното производство. По тези съображения не може да се
определи конкретна дистанция, която мотоциклетистът е следвало да спази при
застигането на предно разположеното МПС, нито дали мотоциклетистът е имал
възможност да определи конкретните намерения и техническата скорост на движение
на камиона. Липсата на спирачен път означава или закъснение в реакцията на
мотоциклетиста или много къс момент, в който е настъпило произшествието. Същата
може да се дължи и на това, че мотоциклетът се е плъзнал странично и е легнал
на пътното платно, което от своя страна се дължи на това, че двуколесните ППС
губят своята вертикална стабилност много по-лесно.
Налице е леко подобрение в
здравословното състояние на ищеца след предходно даденото заключение,
изразяващо се в подобряване на функцията на десния горен крайник. За
травматичните увреждания на мозъка възстановителният процес никога няма да приключи,
възможно е да има подобрение *****ъзможно и влошаване от развилата се
съединителна тъкан на мястото на хематомите. При прегледа на пострадалия за
изготвяне на заключението по допълнителната КСМАЕ – 02.11.2022 г., вещото лице
е констатирало, че оплакванията от периодично главоболие, световъртеж и
нарушение на съня продължават; установява се, че ищецът не може да бяга, стои
на един крак, макар и нестабилно, пише ръкописното бавно, но разбираемо,
възстановени са движенията в ставите на десния горен крайник и мускулната сила,
говори бавно, но разбираемо, походката му е нестабилна с малки крачки.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, се
установява, че по данни на освидетелствания в периода след изписването му от
болницата, същият се чувствал по-напрегнат, тревожен, „отчаян от ситуацията“, а
на моменти и по-раздразнителен. Споделя за нарушения на съня си, изразяващи се
в междинна и късна инсомния. Това състояние продължило няколко месеца и съответства
на „Разстройство в адаптацията; смесена тревожно-депресивна реакция“ (F43.22 по МКБ-10). На по-късен етап допълнителен негативен ефект върху
състоянието на ищеца са имали раздялата с приятелката му и прекратяването на трудовото
му правоотношение, които пострадалият отчита като пряка последици от травматичното
увреждане. *****ещото лице пояснява, че разстройството *****инаги *****ръзка с
предизвикващия го стресор, който в конкретния случай са по-скоро последствията
от инцидента, отколкото самият инцидент. Към момента на прегледа – 07.10.2021
г., при ищеца не се установяват психологични травми или психично разстройство
вследствие на произшествието. Няма данни и за актуално или настъпило в миналото
посттравматично стресово разстройство. Не са налице и данни за разстройство в
адаптацията, като за такова може да се приеме описаното от ищеца негово
състояние в първите няколко след инцидента. Ищецът не се е консултирал със
специалист по психично здраве, не е провеждал психотерапия и не е приемал
медикаменти за подобряване на психичното си състояние. Не се установяват
разстройства във възприятно-представната сфера. Мисловният процес протича с
леко забавен темп, но е граматически правилен и емоционално съответен.
От показанията на свидетеля Елена Е. –
майка на ищеца, се установява, че пострадалият прекарал 18 дни в Отделението по
анестезиология и реанимация, а в Клиниката по неврохирургия – 2 седмици. След
като бил изписан от болницата, ищецът носел памперс нощем, не можел да върви и
да се храни самостоятелно. Свидетелката се грижела за него като за малко дете. До
м.12.2019г. се нуждаел от чужда помощ за поддържане на хигиена и хранене, след
което започнал да се обслужва сам, но все още бил нестабилен в походката си,
дясната му ръка била като присадена, а говорът му – неразбираем. При
консултациите с различни лекари, на пострадалия не са изписвани медикаменти, а
всички лекари твърдели, че трябва да мине време за подобряване на състоянието
му. Ищецът все още страда от главоболие и световъртеж, не се оплаква от други
болки, но няма физическа сила и бързина в движенията си. Преди инцидента ищецът
имал приятелка, с която се разделили след произшествието. С приятелите си
ищецът поддържа връзка, но вече само по телефона и рядко. След като се върнал
на работното си място, бил съкратен и вече никой не желае да го наеме на работа.
Преди инцидента ищецът работел и се издържал самостоятелно.
От приложеното Експертно решение №2913/146
от 10.09.2020г. от УМБАЛ „Света Марина – Варна“ЕАД се установява, че на ищеца е
определена 50% инвалидност поради общо заболяване – травма на главния мозък.
Видно от представения Протокол №
867/09.08.2019 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество ***** пробата на ищеца, изпратена след
произшествието, не се отрива концентрация на етилов алкохол.
При тази фактическа
установеност, настоящият съста*****арненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на
моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е
противоправно, извършено е виновно и *****реди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
*****ръзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по
чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на съответния
автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения за съпричиняване.
По делото не са спорни фактите относно настъпилото на 08.08.2019г. застрахователно събитие, както и
че то представлява покрит от процесното застрахователно правоотношение риск. Влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 от ГПК и следователно изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то
и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като те
са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно релевираното възражение за съпричиняване.
От заключенията на допуснатите експертизи безспорно се установяват
и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
причинените на ищеца телесни увреждания като резултат от виновното поведение на
делинквента, които в конкретния случай са и съставомерен резултат от деянието.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание.
По отношение на неговия размер съдът, на основание чл.52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост
и по вътрешно убеждение. Цитираната норма предполага обезвреда на
телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпяните във
връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и дискомфорт.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация *****ъзприемане на справедливостта, характерът на уврежданията,
възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и
др. (ППВС 4/68).
При определяне на паричен еквивалент на
понесените от ищеца неимуществени вреди настоящият състав отчита следните
обстоятелства: ищецът е на 35 г. *****ъзраст. Вследствие на ПТП същият е
претърпял пет средни телесни повреди, подробно индивидуализирани в присъдата,
една от които постоянно опасна за живота. Същите са довели до усложнения в здравословното му състояние, изразяващи се в общомозъчен синдром, десностранен
хопоорганичен синдром (забава в говора, движенията, мимиките), десностранна
рефлесна хемипареза (невъзможност за извършване на активни движения с ръката,
водещи и до неразбираемо ръкописно писане), дискоординационен синдром
(затруднения при свободно движение и запазване на баланс), психоорганичен
синдром. Независимо от известното отслабване на част от симптомите, състоянието
му е с необратим характер. Свидетелство за това е липсата на съществено
подобрение за периода от една година, изминал между двете допуснати по делото
експертизи. Симптоматиката е с давност три години след инцидента, като вероятност
за пълно възстановяване не е налице. Непосредствено след инцидента ищецът е бил
в продължителна кома за период от 21 дни, което състояние се характеризира като
временно опасно за живота. Увреждането на мозъка е трайно и неизлечимо, а
свързаните с него усложнения обуславят състояние постоянно опасно за живота. По време на възстановителния период ищецът е
преживял значителни неудобства от битов характер и е бил зависим от близките си
за всички ежедневни дейности. Събрани са данни и за нарушения в психо-емоционалната
сфера на пострадалия. От друга страна разстройството в
адаптацията е с продължителност няколко месеца след увреждането и е преодоляно
без да доведе до развитие на психично заболяване. Инцидентът се е отразил
неблагоприятно и върху личния и социален живот на ищеца. Работоспособността му е трайно намалена с 50%, което за човек *****ъзраст
значително ограничава възможността да се издържа чрез трудова или стопанска
дейност. С оглед конкретните
прояви на увреждане, възрастта на пострадалия и интензитета на претърпените
физически травми и емоционални негативни преживявания, съдът намира, че
справедливият размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 250 000 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от
страна на ответника възражение за съпричиняване, произнасянето по което
предполага преценка доколко поведението на пострадалия е способствало за
настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увреденото лице е само онзи конкретно установен негов принос, без
който наред с проявеното от него неправомерно поведение, не би се стигнало до
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалото лице, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди.
Съдът намира всички релевирани от ответника възражения за
съпричиняване за неоснователни.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не води до
извод за конкретно поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпването
на ПТП. Не са ангажирани годни доказателства, които да опровергават
категоричния извод на вещите лица, че единственото
действие, което е довело до произшествието, е предприетата от водача на
товарния автомобил противоправна маневра при единична непрекъсната линия да
пресече перпендикулярно пътното платно. Препречвайки треакторията на движение
на управлявания от ищеца мотоциклет, в нарушение на хоризонталната пътна
маркировка, виновният водач го е лишил от възможност да предприеме своевременно
спасителна маневра. Ударът е бил неизбежен, тъй като оставащото разстояние е
било недостатъчно за безопасно разминаване. Липсват данни за конкретна маневра
от страна на мотоциклета, която да е допринесла за удара му с товарния
автомобил. Категорични данни за закъсняла реакция не са събрани, а решението не
може да почива на предположения.
По повод възражението за превишена
скорост съдът намира, че с оглед липсата на поставени в посоката на движение пътни
знаци, ограничаващи скоростта, позволената такава е била 80 км.ч., приложима за
пътни участъци извън населените места. *****ещите лица е за скорост от 36.63
км./ч., която не превишава ограничението. В тази част заключението следва да
бъде кредитирано, тъй като е обосновано с обективно установени следи по пътното
платно и не е опровергано чрез насрещно доказване. Досежно скоростта на
пострадалия мотивите на присъдата нямат обвързващо действие за гражданския съд,
но дори да бъде зачетена приетата в нея скорост от 66 км./ч., същата отново е в
рамките на разрешената. Липсват данни и за несъобразена скорост. Предвид
събраните доказателства, че опасната ситуация е възникнала на малка дистанция,
а маневрата на товарния автомобил се е отличавала с известна рязкост, може да
се направи обоснован извод, че ищецът не е разполагал с достатъчно време за да
разпознае намеренията на другия водач и да предприеме своевременна спасителна
маневра.
Фактът, че към момента на удара ищецът е
бил с правилно поставена обезопасителна каска, съдът намира за категорично
доказан от заключението на вещите лице, според което именно това го е предпазило
от фрактура на черепа.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства,
че ищецът е управлявал процесното ППС след употреба на алкохол, като това му
твърдение е опровергано от представения от ищеца официален документ.
При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на ищеца по време на реализиране
на произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния определен размер от 250000 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен и респективно отхвърлен за разликата до
претендираните 300000 лева.
Във връзка с искането за присъждане на законна лихва, съдът
отчита, че отговорността на застрахователя е договорна, като при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността за забавата на
деликвента е ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, е за
периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице или от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. В конкретния случай, са представени доказателства,
неоспорени от застрахователя, за предявяването на застрахователна претенция от
ищеца на 15.10.2019 г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена от този
момент до окончателното изплащане. Досежно законната
лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ искането следва да
бъде отхвърлено предвид липсата на представени доказателства за поставяне на
застрахователя в забава и по-конкретно за изпълнение на указанията му, дадени в
ликвидационното производство, за представяне на допълнителни доказателства и
посочване на банкова сметка, ***ъм, до какъвто води начисляването на лихва
върху лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.
чл.38 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 16650 лв. с вкл.ДДС съобразно уважената част от главния иск, за предоставената
безплатна правна помощ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съразмерно
с уважената част от иска в размер на 25 лева от общо 30 лева, представляваща
заплатени държавни такси за подадени частни жалби.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
също се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 260
лв. от общо 1560 лева, изразяващи се *****ещи лица (1200 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение (360 лв.).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 10000 лв., определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
върху уважения размер на главния иск, както и сумата от 200 лева,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София бул. “Симеоновско шосе“ 67А, ДА ЗАПЛАТИ на
П.П.С. с ЕГН ********** от *****, сумата от 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП, настъпило на 08.08.2019г. около 15.25 ч. в с. Тополи
на ул. “Доктор Атанас Лилов“, причинено виновно от водача на т. а. „Скания“
модел „Б 4х2“ с per. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” № *****с период на валидност 21.12.2018г. – 20.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата съгласно чл. 429, ал.2 и 3 от КЗ считано
от 15.10.2019г. (датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебна
претенция) до окончателното й изплащане, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.432 от КЗ за разликата над 250 000
лева до претендираните 300 000 лева и
иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна
лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 05.11.2019г. (15 работни дни
от уведомяването на застрахователя) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Н.Д.
с ЕГН **********, сумата от 16650
лева с вкл.ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл.38, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗАдв. процесуално представителство в производство пред първата
инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.П.С. с ЕГН ********** от *****, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна
Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 260 лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, *****ласт, сумата от 10000 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса върху уважената част от иска и сумата от 200 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд *****ръчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: