№ 440
гр. Враца, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 1244/15.03.2024г. от
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, чрез
пълномощника му юрисконсулт Д. Р. срещу Решение № 21/16.02.2024г. по гр.д.№ 801/2023г.
по описа на Районен съд- Мездра, с което е признато за установено на основание чл. 124,
ал.1 предл. трето от ГПК по иска, предявен от Р. М. Т. с ЕГН ********** от ***, че за „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК ***,Град София, към 05.04.2021г не е съществувало вземане от Р. М.
Т. по договора за потребителски кредит от 03.11.2020г в размер на 62.00 лева и присъдил
разноски.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е признато за установено на
основание чл. 124, ал.1 предл. трето от ГПК по отношение на ответника „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК *** гр. София, че към 05.04.2021г. ищеца Р. М. Т. от град Мездра, ЕГН
********** не му дължи по договор за потребителски кредит от 03.11.2020г. сумата в размер
на 62.00 лева.
С Определение № 286/04.04.2024г. постановено по гр.д.№ 801/2023г. по описа на РС-
Мездра ,съдът допълнил Решение № 21/16.02.2024г. по гр.д.№ 801/2023г. по описа на РС-
Мездра, в частта за разноските за сумата 550.00 лв.
Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд от фактическа страна,
1
възприел сключването на договор за потребителски кредит № *** от 03.11.2020 г. с общ
размер на кредита: 636,40 лева и обща сума за връщане: 761,09 лева, на равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 76,11 лева. Кредитополучателя бил погасил предсрочно
727,25 лева, а съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ по процесния
договор е останало непогасено задължение на ищеца в общ размер на 39,61 лв., от които
5,77 лв. законна лихва.
Въззивника навежда доводи, че първоинстанционния съд е изградил извода си посочен
в мотивите на решението, че предвид предсрочно погасяване на кредита от ищеца е
отпаднало занапред действието на погасителния план по договора за кредит, т.е. ищецът
имал право на намаляване на разходите по кредита за оставащата част от срока на договора.
Посочва, че съдът направил своите изчисления към 05.04.2021 г. (датата на последно
платената от ищеца сума) за общо дължимата от ищеца сума в размер на 725.22 лева (636,40
лв. главница и 88,82 лв. договорна лихва съгласно погасителния план), която сума е по-
малка с 2,03 лева от платената от ищеца обща сума 727,25 лева. Цитира съдебна практика на
ВКС.
Въззивника посочва, че Банката не твърди предсрочна изискуемост на процесния
договор за кредит, а в случая е налице предсрочно погасяване на задълженията по договора
за кредит по смисъла на чл. 32 от ЗПК. Счита, че се касае за частично предсрочно погасяване
на кредита, като към дата 05.04.2021 г., преди крайния срок на договора 05.09.2021 г.,
ищецът бил погасил част от общо дължимата сума.
Посочва се във въззивна жалба, че процесният договор за кредит не е бил прекратяван
между страните, нито поради неговото изпълнение, нито поради едностранното изявление
на кредитора, за да е налице извода на съда, за „отпадането на действието на погасителния
план занапред“, който извод е неправилен.
В жалбата се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения
иск.
Претендира разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата страна Р. М. Т. в срока по чл.263 от ГПК не е подал писмен отговор.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание, дружеството-въззивник редовно призовано, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна Р. М. Т. редовно призована, се представлява
от процесуален представител, който оспорва жалбата и желае заплащане на разноски пред
въззивната инстанция, въпреки, че такива не е направил.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна
в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата,
2
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Районен съд-Мездра е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Р. М. Т. с ЕГН
********** от ***, чрез пълномощника му адв. К. Т. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
***,гр.София, иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата от 50.00лева по
Паричен заем от 03.11.2020 година. Впоследствие в с.з. било допуснато изменение на иска,
като същият се счита предявен за установяване недължимост на задължение от 62,00 лева
към 05.04.2021 г. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца получил на 20.07.2023 год. без обратна разписка
и отбелязана дата на връчване един брой писмо, съдържащо в себе си съответно два броя
уведомления: Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
касателно Паричен заем от 03.11.2020 год., с техен изх. № МАЗ *********/14.06.2023 год. и
второ уведомление от „ЕОС Матрикс“ ЕООД касателно обработка на лични данни.
Ищецът не оспорва, че действително на 03.11.2020 год. е заявил и получил от „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, паричен заем в размер на 500,00 /петстотин/ лева, който обаче напълно
издължил на дата 04.12.2020 год. При зададен въпрос към служителката на ответното
дружество дължи ли още нещо допълнително на кредитора, нейният отговор бил
отрицателен, както и че с внасянето на сумата от петстотин лева, на практика погасил
напълно задължението си към банката- кредитор.
Предвид изложеното ищеца счита, че не е имал задължения към банката по процесния
кредит, които тя да прехвърли на 25.04.2023г на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК *** гр. София, с който потвърждава, че в качеството си на кредитор действително
е бил страна по Договор за потребителски кредит № *** от дата 03.11.2020 г., сключен с
ищеца Т., по силата на който му е предоставен заем в размер на 500,00 лева, платим на 10
равни вноски, всяка в размер на 76.10 лева, с падеж на последната вноска 05.09.2021 г.
В отговора на исковата молба са посочени извършените от ищеца плащания по
кредита, а именно: на 04.12.2020г – 500,00 лева, 25.01.2021г – 80,00 лева и на 05.04.2021г -
147,25 лева. Общият размер на плащанията, извършени от ищеца възлиза на сумата 727,25
лева. След датата на последното плащане-05.04.2021 г, ищеца не е извършвал последващи
такива, като към дата 25.04.2023 г./датата на цесията/ сумата е възлизала на 62,00 лева
непогасен остатък по процесният договор за потребителски кредит. Същият договор е
надлежно цедиран към трето лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което длъжника бил уведомен
от цесионера съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.
Ответника счита, че доколкото вземането не е било погасено изцяло, а също така
Банката не е титуляр на същото след дата 25.04.2023 г. (потребителя е уведомен надлежно),
3
то така предявения иск се явяван неоснователен.
При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и се претендират разноски по делото.
По делото е представен договор за потребителски кредит №***/03.11.2020г. включен
между Р. М. Т. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по силата на който последния в качеството му на
кредитор/ответник в първоинстанционното производство/ се задължил да предостави на
ищеца кредит в размер на 500,00 лв., а той се е задължил да му го върне с уговорените
възнаградителни лихви. В чл.7 от договора е определен общия размер на кредита от 636,40
лева, включващ отпуснатата сума от 500,00 лева и застрахователна премия в общ размер от
136.40 лева. Общия размер на кредита и договорената лихва ищецът приел да върне на 10
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 76,11 лева с падежи, посочени в
погасителен план в чл. 11, ал. 2 от договора, първата от които платима на 05.12.2020 г., а
последната – на 05.09.2021 г. ГПР е в размер на 48,75%, а лихвеният процент 40,72%.
Съгласно погасителния план задължението на ищеца за главница възлиза на 636,40 лева, а
възнаградителната лихва за целия период възлиза на 124,69 лева или общата сума дължима
от длъжника е 761,09 лв. Приложен е с писмения отговор сертификат № 17053078192020 за
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като еднократната
дължима сума на застрахователната премия е 135,40 лева и данък върху нея е 1.00 лева или
общата дължима сума е 136,40 лева, която сума е включена в общия размер на процесния
кредит.
Ищеца с исковата молба е представил копия от картон и от платежно нареждане,
удостоверяващи, че е платил дълга си към банката. От представените от ищеца копие от
уведомление за извършена цесия и копие от писмо за обработка на лични данни се
установява, че той е уведомен от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за извършеното от нея цедиране на
задължения му на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
От приетото по делото пред първата инстанция заключение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, се установило, че е сключен договор за потребителски кредит №
***/03.11.2020г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - София и Р. М. Т. от гр. Мездра, включващ
следните компоненти: размер на кредита - 500.00 лева; краен срок за връщане на кредита
05.09.2021год.; месечна погасителна вноска по погасителен план от 76.11 лв. и общ дължим
размер 761.09 лева. Кредитополучателя извършил следните плащания: 500.00 лева на дата
04.12.2020 год.; 80.00 лева на дата 25.01.2021 год. и 147.25 лева на дата 05.04.2021 год. или
общо внесена по договора за кредит сума е в размер на 727.25 лева, а остатъка за плащане е
в размер на 33.84 лева. Според вещото лице съгласно представения погасителен план
общото задължение на Р. М. Т. към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД- София по сключения договор за
потребителски кредит № *** /03.11.2020 год. към 25.04.2023 год. е както следва: главница -
33.84 лева и законна лихва- 5.77 лева.
За да уважи така предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК, решаващият съд приел в мотивите си за безспорно, че между страните
по делото е налице облигационна връзка по договор за потребителски кредит №
***/03.11.2020 год. съгласно чл. 9 от ЗПК, по силата на която ищецът получил договорената
4
сума, а ответното дружество е изпълнило задължението си по договора. Съдът приел, че
ищеца предсрочно погасил заемната сума, видно и от заключението на вещото лице по
ССчЕ на три вноски в общ размер на 727,25 лв., като последната дата на погасяване е
05.04.2021г. Първоинстанционния съд приел, че погасявайки предсрочно договора за кредит,
същият на основание чл.32 от ЗПК вр.чл.22 от договора за кредит процесното вземане от
62,00 лв. е недължимо и на това основание уважил иска.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и оплакванията във
въззивната жалба, и след съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено в условията на чл.272 ГПК чрез препращане към мотивите
на първоинстанционния съд, който е обсъдил доказателствата по делото задълбочено и
в тяхната логическа и правна връзка, и при липсата на процесуални нарушения е
приложил правилно материалния закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Въззивника в жалбата навежда доводи, че процесния договор за кредит не е прекратен,
поради неговото изпълнение, нито поради едностранно изявление на кредитора. Този довод
е неоснователен, тъй като действията на служителите на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, са в
противоречие с изискванията на закона. Съгласно чл. 4, ал.1, т.6 от Закона за защита на
потребителите при декларирано желание от страна на потребителя /кредитополучателя/ да
погаси изцяло или частично предсрочно кредита си, банката е била длъжна да предостави на
потребителя по ясен и разбираем начин информация за начина,по който това трябва да стане
и да предостави на потребителя възможността да попълни молба за предсрочно погасяване
на кредита. По силата на чл. 4, ал.3 от Закона за защита на потребителите тежестта на
доказване за изпълнение на задължението за предоставяне на информация по ал. 1 се носи
от търговеца, т.е. от банката. По делото не са представени обаче каквито и да било
доказателства от страна на банката в тази насока. Непредставянето от страна на банката на
клиента на ясна и разбираема информация за процедурата, която следва да се изпълни при
предсрочно погасяване на кредита противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и представлява нелоялна търговска практика, която е
забранена изрично от разпоредбата на Чл. 68в от Закона за защита на потребителите
.Нелоялната търговска практика е заблуждаваща по смисъла на чл. 68е ал.2 от Закона за
защита на потребителите, тъй като търговецът е премълчал важни подробности от
процедурата, в резултат на което вместо пълно или частично предсрочно погасяване на
кредита се е стигнало до погасяване на кредита съгласно погасителния план, което е много
по-обременително за потребителя, но в същото време носи на банката противоправна
облага.
Съгласно Чл. 32 от Закона за потребителския кредит потребителят има право по всяко
време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи
той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася
до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора, която правна норма е
инкорпорирана в чл.22 от договора за кредит № ***/03.11.2020г.
5
С предсрочното погасяване на сумата по кредита, кредитополучателят не дължи лихви
на банката за остатъка от срока на договора съгласно чл.70,ал.3 от ЗЗД, като се намалява
уговореното и очакваното възнаграждение, което търговецът ще получи за ползване на
предоставената парична сума, т. е. уговореното възнаграждение за ползването на паричната
сума за последващия предсрочното изпълнение период не се дължи /виж Тълкувателно
решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, Решение № 87/06.11.2019г.
на ВКС по т.д.№ 848/2017г. на първо т.о./ /, респ. ответникът не е и в забава и правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД въобще не може да намери приложение.
Имайки отговорно поведение по смисъла на чл.2 от ЗПК и изпълнявайки задължението
си да погаси предсрочно кредита при ясно дефинирано от кредитополучателя намерение,
банката е била длъжна да предприеме необходимите действия в тази насока, действайки в
съответствие с уговореното в чл. 13 от договора за предоставяне на потребителски кредит и
да предложи на потребителя да напише молба за предсрочно погасяване. В резултат на
неправомерното поведение на банката общите разходи по кредита не са намалели в
съответствие с императивното правило на чл. 32 от Закона за потребителския кредит.
Правилно първоинстанционния съд е отбелязал, че от заключението на вещото лице по
ССчЕ се установява, че към 05.04.2021г общият размер на платените от ищеца на ответника
суми по договора за потребителски кредит № *** /03.11.2020 год. са в размер на 727,25 лева,
от която сума е заплатена цялата дължима главница от 636,40 лева, както и от лихвите за
периода от сключване на договора до датата на извършеното плащане/05.04.2021г/, които
съгласно погасителния план са в размер на 88.82 лева. Правилно е отбелязано в решението,
че платената от ищеца сума в размер на 727,25лева надвишава сбора от главница и дължими
до този момент лихви по погасителния план в размер на 725,22 лева, които изчисления
съдът извършил на база погасителния план по договора. Правилно съдът посочил, че след
предсрочното погасяване на част от главницата на 04.12.2020 г. е следвало да има
корекции/намаление/ на дължимите лихви, с което би се намалил и общия размер на
задължението по кредита към 05.04.2021г., каквото в случая от страна на банката не е
извършено. При тези мотиви настоящият съдебен състав приема, че длъжника Р. Т. е
изпълнил задължението си по договора точно и добросъвестно съобразно изискванията на
чл. 63, ал.1 ЗЗД.
Като е достигнал до същия краен извод и е уважил иска, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
РАЗНОСКИ:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
гр. София не му се следват разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемата страна не е направила разноски пред въззивната съдебна инстанция,
поради което такива не й се дължат, изводимо от т.1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/16.02.2024г. по гр.д.№ 801/2023г. по описа на
Районен съд- Мездра, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 предл.
трето от ГПК по иска, предявен от Р. М. Т. с ЕГН ********** от ***, че за„ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление *** към 05.04.2021г не е съществувало
вземане от Р. М. Т. по договора за потребителски кредит № ***/03.11.2020 год. в размер на
62.00 лева и присъдените в полза на Р. М. Т. деловодни разноски в размер на 550,00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7