№ 8830
гр. С., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110139220 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила искова молба с вх. номер 22909 от 05. 07.
2021 г. от ГР. ЕНЧ. АХМ. с ЕГН **********, адрес град С., ж. к. „/АДРЕС/“, ******,
съдебен адрес град С., ул. „/УЛИЦА/“ ** (ищца), чрез упълномощения представител
адвокат Д.Ч..
Според твърдяното от ищцата спрямо нея е било проведено заповедно
производство, вследствие на което е бил издаден изпълнителен лист и е било
образувано изпълнително дело. Поддържа, че след влизането в сила на заповедта за
изпълнение и след образуването на изпълнителното производство взискателят не е
извършвал никакви изпълнителни действия, поради което погасителната давност е
изтекла. Намира за приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но допълва, че дори и да се приеме
за приложима петгодишната давност, то тя също е изтекла. Заявява, че след изтичането
на давността всякакви вземания на суми, описи или плащане са незаконни и
недействителни. Иска от Софийския районен съд да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите за доставена, но незаплатена
топлинна енергия, представляваща 1 944 лева и 17 стотинки, от които главница в
размер на 1 608 лева и 18 стотинки за периода 01. 07. 2009 г. – 30. 04. 2011 г. със
законна лихва в размер на 335 лева и 99 стотинки за периода 07. 08. 2009 г. – 24. 07.
2012 г. поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „/ФИРМА/“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление град С.,
ж. к. „/АДРЕС/“, ул. „/УЛИЦА/“ № **, чрез упълномощения представител
юрисконсулт М.П., с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че в
настоящия случай ищцата не е възразила срещу издадената заповед за изпълнение в
законоустановения срок, поради което заповедта е влязла в сила. Намира, че след като
1
заповедта е влязла в сила, то вземането е безспорно и тя се ползва със сила на
пресъдено нещо. Прави извод, че приложимата погасителна давност е петгодишната на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Развива доводи за прекъсване на погасителната давност
при образуването на изпълнителното дело и след това с предприемането на
изпълнителни действия, възложени на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 от Закона
за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Стига до заключението, че процесните суми
не са били погасени по давност. Иска от Софийския районен съд да отхвърли исковата
претенция. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Изложените
твърдения в исковата молба обуславят наличието на правен интерес за предявяването
му. Самата искова молба е подписана от надлежно упълномощен процесуален
представител и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. При това
положение исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.
С оглед на конкретните твърдения, направени в исковата молба и в отговора на
исковата молба, в тежест на ищцата е да установи изтичането на погасителната
давност, докато в тежест на ответника е да докаже прекъсване на давността чрез
предприемането на действия по принудително изпълнение.
Страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че между тях се е
развило заповедно производство по ч. гр. дело № 16861 по описа на Софийския
районен съд, III гражданско отделение, 80-и състав, за 2012 г. На 15. 08. 2014 г.
заповедният съд е издал изпълнителен лист въз основа на заповед по чл. 410 ГПК, с
който е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 1 608 лева и 18 стотинки за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01. 07. 2009 г. – 30. 04. 2011
г. ведно със законна лихва от 07. 08. 2012 г. до изплащането на вземането, мораторна
лихва в размер на 335 лева и 99 стотинки за периода 07. 08. 2009 г. – 24. 07. 2012 г. и
139 лева и 79 стотинки разноски по делото.
На 20. 05. 2015 г. ответникът подал молба за образуването на изпълнително
производство срещу ищцата въз основа на изпълнителния лист. В съответствие с
молбата било образувано изп. дело № 2015858040595 по описа на частния съдебен
изпълнител Уляна Димоларова, рег. номер 858, ареал на действие Софийския районен
съд. Със самата молба за образуването на изпълнителното дело ответникът е отправил
искане до съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия за събирането
на вземането. Освен това, позовавайки се на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е възложил на
съдебния изпълнител да проучи имуществото на ищцата (включително да прави
справки, да набавя документи, книжа и други) и да определи начина на изпълнението.
Съдебният изпълнител наложил запори върху банкови сметки на ищцата. Така
първо били наложени два запора върху банковите сметки в „Юробанк България“ АД и
„/ФИРМА/“ ЕАД още на 09. 06. 2015 г. Във връзка с тези запори на 12. 06. 2015 г. е
постъпило изявление на „Юробанк България“ АД, че по банковата сметка липсва авоар
и че има предходни запори, а от „/ФИРМА/“ ЕАД е постъпило изявление, че запорът е
наложен, но по банковата сметка има наложени три предходни запора. Освен това на
12. 06. 2015 г. е бил наложен запор върху пенсията на ищцата, но на 22. 06. 2015 г.
постъпил отговор от Националния осигурителен институт, според който размерът на
пенсията е под този на минималната работна заплата, установена за страната. След
това на 24. 09. 2015 г. на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение, а на
2
05. 04. 2017 г. е постъпило съобщение от „/ФИРМА/“ ЕАД, че запорираната сметка е
била служебно закрита. На 20. 04. 2017 г. съдебният изпълнител е постановил
налагането на възбрана върху недвижим имот на ищцата, която е била вписана на 24.
04. 2017 г. Освен това на 12. 05. 2017 г. е бил наложен запор на банковата сметка на
ищцата при „Банка Пиреос България“ АД, във връзка с който на 01. 06. 2017 г.
постъпило изявление от банката, че са наложени предходни запори и че по сметката
няма налични средства.
На 24. 01. 2020 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител отново да проучи
имуществото на ищцата и ако не открие банкови сметки и трудови договори, то да
насочи изпълнението към опис и оценка на собствените на ищцата движими вещи с
цел изнасянето им на публична продан. Въпреки направеното искане съдебният
изпълнител не предприел съответните действия, а по молба на 21. 01. 2022 г.
прекратил изпълнителното дело с мотиви, че взискателят (ответникът) не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Във връзка с доводите на страните относно приложимата погасителна давност
съдът приема следното. При действието на ГПК (отм.) законът не предвиждаше нито
заповедно производство, нито заповеди за изпълнение. От друга страна, законът
уреждаше несъдебни изпълнителни основания със сходна функция (чл. 237, б. „в“ –
„м“). Понеже производството не беше спорно, постановеното в него определение на
съда за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание имаше само изпълнителна сила. То нямаше сила на пресъдено нещо (т. 2 от
Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1977 г.). Съответно правилото на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намираше приложение спрямо вземанията, за които с това
определение се издаваше изпълнителен лист. Подобно на отменената нормативна
уредба, при издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК заповедта се ползва с изпълнителна сила. Ако срещу заповедта за незабавно
изпълнение бъде подадено възражение и в последвалия състезателен исков процес се
установи съществуването на вземането, то силата на пресъдено нещо произтича от
влязлото в сила съдебно решение и се съчетава с изпълнителната сила на заповедта.
Ако обаче срещу заповедта за незабавно изпълнение не бъде подадено възражение в
законоустановения срок, макар и препис от нея редовно да е бил връчен на длъжника,
то самата заповед влиза в сила и установява със сила на пресъдено нещо заявеното
вземане. Същото се отнася и до заповедта по чл. 410 ГПК. По тези съображения следва
да се приеме, че влизането в сила на заповедта за изпълнение поради липса на
подадено възражение обуславя приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Новата
погасителна давност започва да тече от влизането й в сила и е винаги петгодишна,
включително когато става въпрос за периодични плащания по чл. 111, б. „в“, каквито
са и плащанията за стойността на доставената топлинна енергия (Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). В
сходен смисъл е актуалната практика на ВКС: решение № 3 от 04. 02. 2022 г. по гр.
дело № 1722/2021 г., IV г. о.
В разглеждания случай страните нито са направили фактически твърдения
относно конкретния момент на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, нито са направили доказателствени искания за приобщаване на заповедното
производство. При това положение въз основа на данните по делото съдът следва да
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила към деня на издаването на
изпълнителния лист – 15. 08. 2014 г. От този момент насетне започва да тече
петгодишният давностен срок. Молбата на ответника от 20. 05. 2015 г., съдържаща
3
искане за събиране на присъдените суми и възлагане на определянето на начина на
изпълнение по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е прекъснала течението на давността. Предприетите
въз основа на нея последващи изпълнителни действия са валидни и годни да прекъснат
течението на давността (в този смисъл мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС). При това положение нови
прекъсвания на давността са настъпвали с налагането на запори на банкови сметки на
09. 06. 2015 г. и с опита да бъде наложен запор върху пенсията на ищцата на 12. 06.
2015 г. Ефективността на приложените способи не засяга обстоятелството, че те са
прекъснали течението на давността.
Успоредно със срока на погасителната давност от подаването на молбата от 15.
08. 2014 г. е започнал да тече и двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Посочените в предходния абзац изпълнителни способи са били предприети преди
изтичането му. След изтичането на този срок на 15. 08. 2016 г. (на която дата
изпълнителното дело се е прекратило по право), но преди изтичането на погасителната
давност, съдебният изпълнител е предприел и други изпълнителни способи: така на 24.
04. 2017 г. е била вписана възбрана върху недвижим имот на ищцата, а на 12. 05. 2017
г. е бил наложен запор на нейна банкова сметка. Освен това след изтичането на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но преди изтичането на петгодишната
погасителна давност ответникът е поискал на 24. 01. 2020 г. ново проучване на
имуществото на длъжницата и евентуален опис на движимите й вещи с цел изнасянето
им на публична продан.
С решение № 37 от 24. 02. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о. се
приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след
перимирането му, съдебният изпълнител е длъжен да приложи способа, във връзка с
което да образува ново изпълнително дело. Пропускът на съдебния изпълнител да
образува ново дело не опорочава искането и не засяга годността му да прекъсне
течението на погасителната давност. С други думи, взискателят не е длъжен да поиска
връщането на изпълнителния лист и да подава отново молба за образуване на
изпълнително дело пред същия или пред друг съдебен изпълнител. Достатъчно е той да
е направил искане за предприемане на изпълнителни действия преди изтичането на
погасителната давност на вземането по изпълнителния лист. В случая искането е
направено с молбата от 24. 01. 2020 г. Въпреки направеното искане съдебният
изпълнител не е предприел поисканите изпълнителни действия. При това положение
следва да се приеме, че самото искане от 24. 01. 2020 г. е прекъснало течението на
давността (в същия смисъл е последното цитирано решение на ВКС).
След като давността е била прекъсната на 24. 01. 2020 г., то към деня на
предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК петгодишната погасителна давност за
сумите по изпълнителния лист не е изтекла. Затова искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Разноски. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените в хода на производството съдебни разноски. Те се свеждат до
юрисконсултското възнаграждение, което се определя от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК. Имайки предвид, че производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, както и че процесуалните представители на ответника само са изготвили
отговор на исковата молба и не са се явили в откритото съдебно заседание, то следва да
бъде определено в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ГР. ЕНЧ. АХМ. с ЕГН **********, адрес град С., ж. к.
„/АДРЕС/“, ******, съдебен адрес град С., ул. „/УЛИЦА/“ **, с правно основание чл.
439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено, че не
дължи на ответника „/ФИРМА/“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град С., ж. к. „/АДРЕС/“, ул. „/УЛИЦА/“ № **, сумите за доставена, но
незаплатена потребена топлинна енергия в размер на 1 944 (хиляда деветстотин
четиридесет и четири) лева и 17 (седемнадесет) стотинки, от които главница в
размер на 1 608 (хиляда шестстотин и осем) лева и 18 (осемнадесет) стотинки за
периода 01. 07. 2009 г. – 30. 04. 2011 г. със законна лихва в размер на 335 лева и 99
стотинки за периода 07. 08. 2009 г. – 24. 07. 2012 г., за които суми Софийският районен
съд, III гражданско отделение, 80-и състав, е издал изпълнителен лист от 15. 08. 2014 г.
по ч. гр. дело № 16861 по описа за 2012 г.
ОСЪЖДА ГР. ЕНЧ. АХМ. да заплати на „/ФИРМА/“ ЕАД сумата в размер на 50
(петдесет) лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5