РЕШЕНИЕ
Номер 3198 17.07.2013
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На двадесет и пети юни, две
хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Васка Атанасова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1447 по описа за 2013
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е предявен отрицателен установителен иск от Г.С.Р. против “ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив за установяване недължимостта на сумата от 576,56 лева, начислена на ищеца за ползвана топлинна енергия през периода 01.08.1997г.- 01.10.1999г., сумата от 99,28 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода от 01.10.1997г.- 22.11.1999г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 02.06.2000г., както и сумата от 13,51 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за горните суми; сумата от 246,46 лева, начислена на ищеца за ползвана топлинна енергия през периода 01.11.1999г.- 31.01.2001г., сумата от 134,98 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода от 01.11.1999г.- 18.04.2003г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 25.04.2003г., както и сумата от 7,63 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за горните суми. С определение в о.з. на 28.05.2013г. производството по делото е прекратено по отношение на иска за установяване на недължимост на главницата за периода 25.04.2000г.- 18.04.2003г.. В това определение погрешно е посочен крайният момент на периода, за която са начислени лихвите за забавено плащане, а не крайният момент- 31.01.2001г., на периода, за който е начислена главницата. След постановеното прекратяване предмет на разглеждане е искът за установяване недължимостта на сумите по първия изпълнителен лист / изп.лист от 14.06.2000г. издаден по гр.д.№ 3161/2000г. на ПРС, ХVІ гр.с./ и за установяване недължимостта на сумата от 223,33 лева- главница за периода 01.11.1999г.- 25.04.2000г. по втория изпълнителен лист /изп.лист от 30.04.2003г., издаден по ч.гр.д.№ 2970/2003г. на ПРС, V гр.с./, както и 33,30 лева- лихви върху посочената главница.
От ответното дружество оспорват иска като неоснователен.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че вземанията на ответното дружество за горепосочените суми са погасени по давност. С молба от 28.05.2013г. / л.44/ се уточнява, че вземанията са погасени с изтичане на кратката 3- годишна погасителна давност. Горното твърдение се оспорва от ответника, като се сочи, че, след издаване на изпълнителните листове, били образувани изпълнителни дела, по които били извършени редица изпълнителни действия, с които давността била прекъсвана и така и не изтекла.
По първия изпълнителен лист, този за сумата от 576,56 лева, начислена на ищеца за ползвана топлинна енергия през периода 01.08.1997г.- 01.10.1999г., сумата от 99,28 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода от 01.10.1997г.- 22.11.1999г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 02.06.2000г., както и сумата от 13,51 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, първоначално е образувано изп.дело № 4178/2000г.. По това дело на 07.03.2001г. е съставен протокол за опис на движимо имущество. Следващото изпълнително действие е от 18.02.2004г., когато е подадена молба за насрочване на нов опис. Налице е и друг период на бездействие повече от две години, а именно от 22.12.2005г., когато е постъпило писмо от РУСО- гр.Пловдив, до 29.04.2008г., когато е подадена молба за присъединяване на изп.дело № 4277/2003г.. Съгласно тълкувателно решение № 47/01.04.65г. по гр.д.№ 23/65г. на ОСГК на ВС, което не е отменено или изменено, не е загубило значение и е задължително за всички съдилища, с настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. "а" до б. "е" ГПК / отм./, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл.330, ал.1, б.”д”, напълно идентична с тази на чл.433, т.8 от действащия ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От датата на прекратяване на изпълнителното дело екс леге 08.03.2003г. до образуване на настоящето дело са изтекли повече от пет години. Извършените през периода след прекратяването на изпълнително дело действия по същото, включително и продължаването му от ЧСИ К. П., заедно с изп.дело № 4277/2003г., под номер 278/2008г., нямат правна стойност и не прекъсват давността, тъй като се явяват извън уреденото в закона производство по принудително изпълнение. С изтичане на общата петгодишна погасителна давност са погасени всички вземания по първия изпълнителен лист, поради което искът в тази му част ще следва да бъде уважен.
Съгласно тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, по отношение на вземанията на ответното дружество за стойност на доставена топлинна енергия е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Молбата за издаване на втория изпълнителен лист е подадена на 25.04.2003г. / датата, от която се дължат законните лихви/. Всички задължения на ищеца за период повече от три години назад спрямо посочената дата, а именно за периода 01.11.1999г.- 25.04.2000г., са погасени по давност. Съгласно чл.119 от ЗЗД, с погасяване на основното вземане е погасено по давност и акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане. Ето защо искът и в тази му част следва да бъде уважен като основателен.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер от 550 лева. На основание чл.78, ал.4 от ГПК, съобразно с частта от иска, по отношение на която производството по делото е прекратено, в полза на ответното дружество ще следва да бъде присъдена 124,81/1078,42- ра част от дължимото юрк.възнаграждение от 204,70 лева, а именно сума в размер от 23,69 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37, че Г.С.Р. ***, ЕГН: **********, със ссъдебен адрес: гр.Пловдив, бул.”Ш.”№ *, ет.*, офис *, чрез адв.А.Д., не му дължи сумата от 576,56 лева, начислена на ищеца за ползвана топлинна енергия през периода 01.08.1997г.- 01.10.1999г., сумата от 99,28 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода от 01.10.1997г.- 22.11.1999г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 02.06.2000г., както и сумата от 13,51 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за горните суми; сумата от 223,33 лева, начислена на ищеца за ползвана топлинна енергия през периода 01.11.1999г.- 25.04.2000г., сумата от 33,30 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода от 01.11.1999г.- 18.04.2003г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 25.04.2003г., както и сумата от 7,63 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за горните суми.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37 да заплати на Г.С.Р. ***, ЕГН: **********, със ссъдебен адрес: гр.Пловдив, бул.”Ш.”№ *, ет.*, офис *, чрез адв.А.Д., сумата от 550 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.С.Р. ***, ЕГН: **********, със ссъдебен адрес: гр.Пловдив, бул.”Ш.”№ *, ет.*, офис *, чрез адв.А.Д., да заплати на ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37 сумата от 23,69 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
/Иван Анастасов/
Вярно с оригинала.
В.А.