Р Е
Ш Е Н
И Е
№
879
гр. Пловдив, 07.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1261/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Х.П.Х., ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 66 от 09.01.2019г., издадено
от Заместник- кмет „Транспорт” в Община
Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4а от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
на Х.П.Х., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 4 Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
В жалбата се сочи, че при съставянето на
АУАН и НП са допуснати множество нарушения на процесуалните правила, водещи до
засягане правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че описаното от
фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително фактическо положение,
доколкото не са събрани достатъчно данни досежно авторството на деянието. Акцентира се върху обстоятелството, че
нарушението е неясно отразено, доколкото от една страна се сочи, че
жалбоподателката не се е съобразила със знак „В28“, въвеждащ пълна забрана за
паркиране, а от друга се сочи, че е паркирала в зелена зона, действаща на
територията на гр. Пловдив, за която е необходим пропуск и която при
покриването на определени изисквания може да бъде ползвана за паркиране на МПС.
Моли се атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателката
редовно призована, не се явява лично, изпраща процесуален представител.
Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща процесуален представител. Оспорва се депозираната
жалба. Излага се становище по съществото на спора.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
седемдневен срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно
постановление, произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
приложението на процесуалния закон:
След запознаване с приобщените по надлежен
ред към делото информационни източници, съдът счита, че при съставянето на АУАН
и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи
правото на защита на жалбоподателката.
На първо място, настоящият съдебен състав
счита, че мястото, на което е установено нарушението- гр. Пловдив, ул.
„Златарска” не фигурира, съответно не включено като „зелена зона” съобразно
Приложението към актуалната редакция на Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Цитираната
наредба е приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г. на
Общински съвет- Пловдив и съдържанието й е публикувано на интернет страницата
на Община Пловдив, в раздел „Действащи актове”, подраздел „Наредби”. С
Решение на Общински съвет № 289, взето с Протокол № 15/11.09.2014 г.,
освен т. нар. „Синя зона“ е въведен и друг ограничителен режим на паркиране –
Зона за платено паркиране „Зелена зона“. В Приложение № 1 към Наредбата,
изброяващ изчерпателно улиците, площадите и булевардите, на които е разрешено
краткотрайно платено паркиране, ул. „Златарска” изрично е включена в обхвата на
„синя зона” ( улица „Златарска” е посочена под № 28 в Приложението). Предвид
това, неясно е защо в АУАН и НП е прието, че жалбподателката е паркирала
автомобила в „зелена зона”. Тази допусната неточност, освен че рефлектира върху
фактическото отразяване на нарушението, води и до различни правни изводи
досежно процесното нарушение. Касае се за един правнорелевантен факт, който е
от съществено значение за адекватното организиране защитата на жалбоподателя и
предвид това, то недопустимо от процесуална гледна точка би било той да му бъде
предявен за пръв път с решението по съществото на казуса.
Допълнително, в така съставения от служител
към с- р „Общинска полиция“ фиш № **********/ 16.10.2018г., липсва отразен
адресат. Същият фиш, в който липсва отразяване на нарушителя, впоследствие е
изпратен на жалбоподателката Х., която съвсем закономерно е преценила, че
следва да възрази срещу него. Немислимо е издаването на официален документ, още
повече на такъв, който има за последица налагане на административна санкция,
без в него да е отразено кой е нарушителят, негов адресат. Неслучайно, в
утвърдения образец на фиша, е предвидена самостоятелна графа, в която следва да
се отразят данните на нарушителя- име, презиме, фамилия и ЕГН. Очевидно е, че в
процесния случай, в разрез с установените правила, към момента на установяване
на соченото в атакуваното НП нарушение, съставителят на фиша изобщо не е
проверил чия собственост е автомобилът, съответно кое е лицето, което съобразно
нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДвП следва да понесе отговорност за извършеното
нарушение. Впоследствие, след съставянето на фиша, е извършена проверка кой е
собственикът на автомобил рег. № ***** и едва с изпращането на поканата до
Х.,*** са преценили, че следва да бъде ангажирана нейната отговорност в
качеството й на собственик на МПС рег. № *****. В конкретния случай,
посочването на името на нарушителя ( в случая собственика на МПС) в издадения
хартиен фиш е от особено значение, доколкото именно с този акт се стартира
особената административнонаказателна процедура, разписана в чл. 186, ал. 3 ЗДвП. Посочването на името на собственика в така издадения фиш е необходимо и с
оглед извършване на преценка кое е било лицето, собственик на автомобила, към датата на съставне на фиша.
Именно и предвид това, основателно се явява възражението на процесуалния
представител на жалбоподателката, че съставителят на фиша изобщо не е сторил
усилия в насока установяване извършителя на нарушението.
Неясно е и фактическото описание на
нарушението в АУАН и атакуваното НП, с което е допуснато нарушение на чл. 42,
т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Цитираните разпоредби въвеждат определен
минимален стандарт при фактическото отразяване на нарушението, като преди
всичко предписват, че то следва да бъде ясно, точно и недвусмислено изписано. В
конкретния случай, от фактическа страна, както в АУАН, така и в НП е посочено,
че жалбоподателката е „паркирала в зоната на действие на пътен знак В28 (
зелена зона- без пропуск)“. Пътен знак „В28” обаче, не обозначава наличието на
„зелена зона“, за паркирането в която е необходим пропуск. Пътен знак „В 28”
въвежда цялостна забрана за паркиране, след мястото на което е поставен.
Предвид това, за жалбоподателката се създава неяснота досежно извършеното от
нея нарушение- дали тя е паркирала в зона, където паркирането е забранено
изобщо, без въведени изключения, или е паркирала в обхвата на „зелена зона“,
където паркирането е допустимо, при покриването на определени условия.
Предвид изложеното, то констатираните
съществени нарушения на процедурните правила, рефлектират върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Не съществува
процесуална възможност констатираните нарушения да бъдат санирани от настоящия
съдебен състав, поради което процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 66 от 09.01.2019г., издадено от
Заместник- кмет „Транспорт” в Община Пловдив, с което за нарушаване
състава на чл. 4а от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив, на Х.П.Х., ЕГН **********, на
основание чл. 43, ал. 4 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е наложена глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в
НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.