Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05451 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено, че Л.В.А. дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 819 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “***, за
периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 178,23 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.03.2015 г. до 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Оспорва, че ответната страна е потребител на топлинна енергия, поради което между страните липсвали договорни отношения. Оспорва се твърдението, че през процесния период е доставяна топлинна енергия до имота. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Изразяват се доводи, че ответникът не е направил писмено потвърждение на общите условия, поради което нямали обвързващо действие.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Л.В.А. за
вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 02505 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е
подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчване на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са
дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на
вземанията си.
По делото е представен нотариален акт
от 16.12.1985г., от който се установява, че И.С.А. е придобила собствеността
върху имот с адрес гр. П.,
ул. “***. Представени са удостоверение за наследници на И.С.А.
и В.К. А., от които се установява, че първата е починала на *** г., а вторият е
починал на *** г., както и че двамата са оставили за наследник ответника Л.В.А..
Представена
е още декларация по чл. 14 ЗМДТ, която е подписана от В.К.
А., който декларира, че притежава 3/4 идеални части от имота, т. е. съществуват
данни, че имотът се е намирал в съпружеска имуществена общност. Посочената
декларация е депозирана от ищцовата страна, която не оспорва обстоятелствата
изложените в нея обстоятелства. Това мотивира съда да приеме, че за периода от
01.01.2015 г. до *** г. ответникът е притежавал ¼ идеална част от
правото на собственост, а за останалия процесен период от 30.07.2015 г. до
30.04.2017 г. притежава в пълен обем правото на собственост на имота.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на
сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски
измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е
извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени
от топлофикационното дружество. Нетното количеството
топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй
като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на
топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От
обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната
енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ. Впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била преизчислявана в индивидуалните изравнителни сметки. В стаите на жилището са налични пет монтирани радиатора, които се отчитали с ИРУ, а в банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е определят по изчислителен път. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 819 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване
вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за
забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на
парично задължение.
В тежест на ищеца е установяването облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при
подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че Л.А. е
притежавал ¼ идеална част от собствеността върху топлоснабдения имот за
периода от 01.01.2015 г. до *** г. , а впоследствие притеажва в пълен обем правото
на собственост върху имота за останалия процесен период от
30.07.2015 г. до 30.04.2017 г.
В хипотеза на доказано наследствено правоприемство и съобразно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на
своите наследодатели като част от приетото наследство. В настоящия случай тази
хипотеза частично е налице, тъй като ищецът претендира процесните суми от
ответницата в лично качество, а не като наследник на починал потребител на
топлинна енергия. С оглед спазване на принципа за диспизитивното начало в
процеса, съдът е обвързан от заявеното от ищеца основание. Като се взе предвид,
че единият наследодател на ответника е починал на *** г., което е през
исковия период, то за периода от 01.01.2015
г. до *** г. ответникът следва да отговоря за задължения съобразно притежавания
наследствен дял от съсобствеността, но не и за останалите ¾ идеални
части, тъй като за този период ответникът не ги е притежавал тези ¾ ид.
ч., които впоследствие придобива чрез наследяване. Това се налага
обстоятелството, че в исковата молба тези суми се претендират в лично качество,
а не като наследник на починал потребител на топлинна енергия (в този смисъл
решение от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 99 по описа за 2019 г. по описа на
Пернишки окръжен съд).
Горното води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. От заключението на експерта се установява, че доставяна топлинна енергия е на стойност 819 лева за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 178,23 лева, касаещо периода от 08.03.2015 г. до 05.04.2018 г.
Наличието на действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец февруари 2015 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.04.2015 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.04.2018 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.04.2018 г., т. е. след изтичане на давностния срок за отчетните месеци месеци януари и февруари през 2015 г., т. е. за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. вземанията за стойност на тополоенергия са в размер на 347,85 лева, които са погасено по давност. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за главницата за периода от 08.03.2015 г. до 09.05.2015 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 64.03 лева.
Ответната страна следва да отговоря за процесните задължения съобразно притежавания обем от права върху имота. За периода от 01.03.2015 г. до *** г. ответникът притежава 1/4 идеална част от собствеността върху имота, поради което задълженията за този период са в размер на 97,74 лева – главница за период от 01.03.2015 г. до *** г. и 28,09 лева – лихва за забава, считано от 10.05.2015 г. до 07.10.2015 г.
След *** г. ответникът притежава в пълен обем правото на собственост, което налага извод, че задълженията са както следва: 80,16 лева – главница за периода от 30.07.2015 г. до 30.04.2017 г. и 1,82 лева, считано от 08.10.2015 г. до 05.04.2018 г.
Съобразявайки горните стойностите на вземанията за всеки от изброените периоди, се достига до извод, че ответникът дължи следните вземания: 177,90 лева – главница за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г. и 29,91 лева – лихва за забава, считано от 10.05.2015 г. до 05.04.2018 г., като исковите претенции за разликите от тези стойности до предявените размери са неоснователни, тъй като една част е погасена по давност, а за друга се отговаря съобразно притежавания обем от права върху имота.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 120 лева – депозит за съдебна експертиза, 150 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, 20 лева – такси за 4 броя съдебни удостоверения, т.е. направените разноски са в общ размер на 465 лева. Като се взе предвид общият размер на исковете и техният уважен размер, съдът достига до извод, че полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 96,90 лева – направени разноски в настоящото исково производство.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 02505 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 15,63 лева - направени разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на“Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата
от 177,90 лева, представляваща стойността
на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул.
“***, за периода от 01.03.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 29,91
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.05.2015 г. до
05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания
е издадена заповед. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02505 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 177,90 лева
до предявения размер от 819 лева – главница за периода от 01.01.2015 г. до *** г. (за периода от 01.01.2015 г. до
28.02.2015 г. – вземнаията са погасени по давност, за периода от 01.03.2015 г.
до ***г. отговорността е съобразно лично
качество на потребител и притежавания
дял от съсобствеността) и за разликата от 29,91 лева до предявения размер от 178,23 лева – мораторна лихва, считано от 08.03.2015 г.
до 07.10.2015 г. (за периода от 08.03.2015 г. до
09.05.2015 г. – вземнаията са погасени по давност; а за периода от 10.05.2015
г. до 07.10.2015г. отговорността е съобразно лично качество на потребител и притежавания
дял от съсобствеността).
ОСЪЖДА Л.В.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 96,90 лева - разноски в исковото
производство и 15,63 лева - направени
разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 02505 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02505 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.