№ 145
гр. Кърджали, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20225100100013 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданското дело е образувано по депозирана от Е. В. В. от гр. К. против
Б. Г. С. от същия град, искова молба с вх.№ 110/14.01.2022 г. В същата ищецът твърди, че с
ответницата С. живели във фактическо съжителство на семейни начала, от което се родило
на 05.05.2020 г. общото им дете Е. Е.В.а. В същия този период, той и ответницата
формирали и намерение да закупят съвместно апартамент, в който да живеят заедно с детето
си. Поради това ищецът твърди, че превел с платежно нареждане с уникален
регистрационен номер BORD00640219 от 15.10.2021 г. /14:30ч./ от неговата банкова сметка
с IBAN BG12 SOMB 9130 2065 **** ** в „Общинска банка“ АД, по банковата сметка на
ответницата с IBAN BG80 CECB 9790 10I7 **** ** в „Централна кооперативна банка“ АД,
процесната сума от 27 307.94 лв., с основание на плащането - превод. Твърди също, че
преведената сума следвало да бъде използвана за плащане на капаро (задатък) за жилището,
което с ответницата възнамерявали да закупят. Сумата била преведена по сметката на
ответницата, тъй като ищецът работел в А. и при необходимост, ако бъдел сключен
предварителен договор за закупуване на недвижим имот, ответницата следвало с тази сума
да заплати дължимия задатък по договора. Отношенията между страните обаче се влошили
и те се разделили, и с това отпаднала и необходимостта от закупуване на общо жилище.
Поради това, ищецът поискал от ответницата да му върне задържаната от нея при начална
липса на основание сумата от 27 307.94 лв., което обаче тя не направила. С исковата си
претенция ищецът В. цели да бъде осъдена ответницата С. да му заплати сумата в размер на
27 307.94 лв., получена от нея без основание с банков превод от 15.10.2021г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и присъждане на разноски
1
по производството.
В дадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК срок, по делото е постъпил от ответницата С.
отговор на исковата молба, в който същата изтъкват съображения за неоснователност на
предявената с нея искова претенция. Ответницата твърди, че между страните никога не е
имало уговорка да купуват апартамент, тъй като същите трайно се били установили да
живеят и работят в гр.Л. и нямали жилищен проблем в Р.България. Претендира, че
процесната сума е изключително нейна собственост. Твърди, че страните по делото
действително заживели на съпружески начала от 28.07.2019г., когато направили сватбено
тържество в ресторант „А.", гр. К.. От получената на сватбеното им тържество сума от
около 25 000 лв., сумата от 18 000 лв. в началото на м.август 2019 г. те внесли по банковата
сметка на ищеца с IBAN BG12 SOMB 9130 2065 **** ** в „Общинска банка" АД, тъй като
банките отказали да открият сметка на непълнолетната в онзи момент ответница. След това
заминали за Обединеното кралство, където на 05.05.2020 г. в гр.Л. се родило детето им.
През лятото на 2021 г. ответницата пристигнала в Р.България, където получила за това от
родителите си дарение в размер на 10 000 лв., като от тази сума на 19.07.2021 г. тя внесла 9
000 лв. по същата банковата сметка на ищеца, с основание- вноска.
Изтъква също, че през месец октомври 2021г. решили да прекратят съвместното си
съжителство и да уредят имуществените си взаимоотношения, при което ищецът В.
признал, че сумата от 9 000 лв., получена от него на 19.07.2021 г. по банковата му сметка е
лична собственост на ответницата С., тъй като била получена от нея, като дарение от
нейните родители, поради което се съгласил да й я възстанови по банковата й сметка в
„ЦКБ“ АД. В. признал и, че сумата от 18 307.94 лв., внесена в началото на месец август 2019
г. по банковата му сметка в „Общинска банка" АД, е получена като дарение от гостите на
сватбеното тържество, състояло се на 28.07.2019 год. в ресторант „А.", гр. К., поради което
на свой ред ги дарил на ответницата по делото с процесния банков превод. С. изтъква и, че
към датата на дарението страните въпреки, че били във фактическа раздяла, били в добри
отношения и нямали никакви спорове.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от
ГПК, ищецът В. чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.
Изтъква, че изложените от ответницата, съществуващи между страните облигационни
отношения, не следва да се обсъждат, защото не са предмет на настоящия спор. Изтъква, че
в производството от назначените ССчЕ се установило, че преди сватбата на страните-ищеца
и ответницата, а именно на 04.07.2019 г. той изтеглил 20 000лв., с която сума платил
разходите по сватбата, а след сватбеното тържество, при отсъствие на сключен граждански
брак, на 30.07.2019 г. внесъл по сметката си сума в размер на 16 000 лв., като твърди в този
смисъл, че дори и да се приемело, че тази сума е от дарения от сватбата, с нея възстановил
направените от него разходи по провеждането й. По делото отсъствали доказателства за
извършено от него в полза на ответницата дарение на получените от сватбата суми.
Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение на ответната страна.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от
ГПК, ответникът С. чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова
претенция с довода, че процесната сума е изключително нейна собственост. Счита също, че
направеният от ищеца банков превод на процесната сума съставлява съзнателно изпълнен
от него нравствен дълг. Претендира присъждане на разноски.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
С неоспорения по делото доклад, съдът е приел, че е сезиран с искова претенция с
правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД- предявени в
производството са обективно съединение два иска, с които ищецът цели да му бъде върната,
ведно със законна лихва, считано от 14.01.22 г., направената от него престация с оглед на
очаквано в бъдеще основание - за заплащане на задатък при сключване на предварителен
договор за покупка на съвместно жилище, което обаче не е могло да бъде осъществено.
Направените от ответницата възражения се свеждат до това, че между страните никога
не е имало уговорка да купуват апартамент, тъй като същите трайно се установили да
живеят и работят в гр.Л. и нямали жилищен проблем в Р.България, както и че за получената
от нея сума е налице основание- връщане на направени й дарения, които тя със съгласието
на ищеца внесла по неговата банкова сметка.
В производството от фактическа страна се установява, че с приложеното платежно
нареждане с уникален регистрационен номер BORD00640219/15.10.2021г. /14:30ч./, ищецът
Е. В. В. е превел от банковата си сметка в „Общинска банка“ АД с IBAN BG12 SOMB 9130
2065 **** ** на ответницата Б. Г. С. по банковата й сметка в „Централна кооперативна
банка“ АД с IBAN BG80 CECB 9790 10I7 **** **, сума от 27 307.94 лв., с посочено
основание на превода - превод.
От приложена вносна бележка с уникален регистрационен номер
BORD00184278/19.07.2021г./11:32ч./, се установява, че ответницата Б. Г. С. е превела по
банковата сметка в „Общинска банка“ АД с IBAN BG12 SOMB 9130 2065 **** ** на ищеца
Е. В. В., сумата от 9 000 лв., с посочено основание за превода –вноска.
От събраните в производството гласни доказателства- показанията на свидетелите Г. М.,
С. К. и А. М., съобразявайки и забраната на чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК съдът установи, че през
месец юли 2019 г. се провело сватбеното тържество на ищеца Е. и ответницата Б. в хотел
„А.“ в гр.К., на което присъствали около 300 души. Гостите на тържеството давали по 50
или 100 лв., роднините и повече-родителите на булката дали 3 000 лв. Всички гости
дарявали парите на булката-ответницата Б., защото според родовите традициите на
празнуващите, тя се грижела за семейството и гледала родените от съжителството деца.
След сватбеното тържество с част от получените пари младите платили на музикантите и за
3
консумацията в хотела, а остатъкът внесли на името на Е., защото Б. нямала необходимите
18 години и не можела да си открие собствена сметка. Установява се, че страните имат дете-
момиче, което се родило през 2020 г. в гр.Л., където страните живеели и работели-
ответницата като фризьорка, а ищецът като бръснар, като в гр.К. те нямали жилищен
проблем, защото се връщали само за по един месец през годината за почивка. Свидетелите
установяват, че през лятото на 2020 г. след раждането на детето и именно за това събитие,
родителите на Б. й дарили 10 000 лв. Установява се и, че страните се разделили окончателно
през 2021 г.
От приетите по делото заключения, изготвени по назначените ССчЕкспертизи, се
установява, че : - на 04.07.2019 г. от сметка на ищеца в „Общинска банка“ АД с IBAN BG12
SOMB 9130 2065 **** ** е изтеглена от същия сума в размер на 20 000 лв.; - на 30.07.2019 г.
по същата банкова сметка е внесена от ищеца сума от 16 000 лв. с основание вноска по
депозит; - в същия ден от същата сметка е изтеглена от ищеца сума от 1 000 лв.; - на
12.03.2021 г. сметката на ищеца е заверена от него със сумите 3 600 лв. и 400 лв. с
основание вноска по депозит; -на 19.07.2021 г. по цитираната банкова сметка на ищеца
ответницата С. е внесла сумата от 9 000 лв. с основание –вноска; - на 15.10.2021 г. по
сметката на ответницата С. в „Централна кооперативна банка“ АД с IBAN BG80 CECB 9790
10I7 **** ** е постъпила сума от 27 307.94 лв., с посочено основание – превод, с наредител -
ищеца В., като преводът е направен чрез неговата банкова сметка в „Общинска банка“ АД, с
IBAN BG12 SOMB 9130 2065 **** **.
В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Съгласно разпоредбата на
чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Константната съдебна практика приема, че в
цитираната разпоредба са уредени три различни фактически състава. В казуса, изхождайки
от изложените от ищеца като господар на процеса обстоятелства, и съгласно не загубилото
сила Постановление на Пленума на ВС №1/28.05.1979 г., относимото правно основание е
вторият фактически състав, при който престацията е извършена с оглед очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. При така очертаната рамка на
дължимото произнасяне, се налага изводът, че за да е налице по делото твърдяното
неоснователно обогатяване са необходими няколко предпоставки, всяка от които следва да
бъде доказана в производството, а именно: обогатяване на едната страна, обедняване на
другата страна, връзка между обедняването и обогатяването, и неосъществяване на
твърдяното бъдещо очаквано основание за преминаване на имуществените блага от едната
на другата страна. В производството ищецът твърди, че е извършил по банков път в полза
на ответницата процесната престация от 27 307.94 лв. на 15.10.2021 г. с оглед на очаквано в
бъдеще основание - за заплащане на задатък при сключване на предварителен договор за
съвместна покупка на жилище, но което не се осъществило. Тази претенция обаче ищецът,
върху когото в производството пада тежестта за това, не доказа. Макар, че не се спори по
делото, че процесната престация като размер /27 307.94 лв./, дата /15.10.21 г./ и начин на
извършване /по банков път/ е направена, т.е., че има преминаване на блага от ищеца към
4
ответницата, не бяха доказани останалите кумулативно изискуеми се елементи от
фактическия състав на претендираното неоснователно обогатяване. Недоказана остана в
производството връзка между обедняването и обогатяването, а именно недоказано остана
бъдещото основание - намерението страните да купят заедно жилище- апартамент, в който
да се установят да живеят с детето си. Не се установиха в производството воденето на
преговори за покупка на апартамент и/или необходимостта от сключване на предварителен
договор, и/или от заплащане на задатък/капаро, както това се твърди в исковата молба.
Напротив, в производството от снетите свидетелски показания се установи: първо, че
страните нямат жилищна нужда в Р.България и не са проявявали намерения за покупка на
жилище тук, тъй като се установили преимуществено да живеят и работят в К. В., където се
родила и расте и дъщеря им. И второ, недоказано остана бъдещото основание и защото е
лишено от правна и житейска логика твърдението, че направеният на 15.10.2021 г. банков
превод е за да бъде купено съвместно жилище от две живели на семейни начала лица в
момент, в който както и в самата исковата молба се твърди, отношенията между тях рязко се
влошили и те окончателно се разделили именно през м.октомври 2021 г.
Казаното до тук определено води до извод, че така предявената в производството искова
претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, като недоказана следва да бъде
отхвърлена изцяло. Изложените от страните съображения за съществуващи между тях и
други облигационни отношения, породени от тяхното предишно съжителство на семейни
начала, както правилно отбелязва и ищецът в пледоарията си по същество, не следва да
бъдат обсъждани в производството, защото те не са предмет на настоящата искова
претенция.
Неоснователността на основния иск с посоченото правно основание, води до
неоснователност и на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с оглед акцесорния му
характер.
При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и доказани с приложения
Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022 г., се следват на ответницата разноски
в размер на 1 500 лв. В този смисъл, съдът намери направеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, за
неоснователно. С оглед цената на иска, характера на делото и на основание чл.7, ал.2, т.4 и
ал.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиденият минимум възлиза на 1 449.24 лв., поради което разликата от 50.76 лв., съдът
не намира за прекомерна.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ж.к.
„В.“ *, вх.“*“, ап.*, против Б. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ж.к. „В.“ *,
5
вх.“*“, ап.*, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да му
бъде върната сумата от 27 307.94 лв., съставляваща направена от него в полза на
ответницата престация с оглед бъдещо очаквано основание –покупка на жилище, което не се
осъществило, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 14.01.2022 г., като
недоказани.
ОСЪЖДА Е. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ж.к. „В.“ *, вх.“*“, ап.*,
да заплати на Б. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ж.к. „В.“ *, вх.“*“, ап.*,
сумата в размер на 1 500 лв., съставляваща направени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
6