ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
262289 12.11.2020 г. град Бургас
Бургаски
районен съд ХХІ-ви
граждански състав
на
двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
като
разгледа гражданско дело №5694 по описа за 2019 година,
докладвано
от съдия М.Яханаджиян,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявени от „Еликон“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Цветна градина“ №15, ат.3, представлявано
от К.М., искове с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК и
чл.26 от ЗЗД, уточнени с молба, вх.№33226/31.07.2019 г., л.39 от т.I, молба,
вх.№38052/02.09.2020 г., л.66, последно уточнение молба, л.105, подадени срещу „ЕФГ
Билд Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Св.Патриарх Евтимий“ №26, партер, офис 1, представлявано от Управителя П.И.Й.,
„Таурус 2001“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Фердинандова“ №43, ет.44, представлявано от Управителя А.Г.А. и „Дом
Билдинг“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Цар Асен“ №13, ет.3, ап.6, представлявано от Управителя Ю.К.Г.. От съда се
иска да постанови решение, с което да прогласи за недействителна публичната
продан на 51.70/517 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …………….. с площ от
523 кв.м., находящ се в ………….., извършена по изп.д.№201570940400553 по описа на
ЧСИ Я.Б., рег.№……. при Камарата на ЧСИ, район на действие ОС-Бургас, да
приемане за установено по отношение на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, че „Дом Билдинг“
ООД не е собственик на 51.70/517 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ……………….
с площ от 523 кв.м., находящ се в ………………… и да прогласи за нищожна публичната
продан и/или постановлението за възлагане на недвижим имот от 09.08.2016 г.,
издадено по изп.д.№20157094400553.
С
протоколно определение от 15.01.2020 г., л.110, като трето лице помагач на
ищеца е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД.
Според
изнесените в исковата молба и уточняващите я молби фактически твърдения, изп.д.№20157094400553
по описа на ЧСИ Я.Б. е образувано въз основа на изпълнителен лист с №5823/06.12.2015
г., издаден по ч.гр.д.№6628/2015 г. по описа на РС-Бургас, с който „ЕФГ Билд
груп“ ЕООД е осъдено да заплати на „Таурус 2001“ ЕООД сумата от 2000 лева –
частично вземане от главница в размер на 400 000 Евро, дължима по договор
за заем, сключен между тях на 13.03.2013 г. и допълнен с Анекс от 12.08.2013
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 13.10.2015 г. до
окончателното плащане на вземането, както и 40 лева – деловодни разноски. С
постановление №5754/07.12.2015 г. на ЧСИ Я.Б. е присъединено вземането на
взискателя в качеството му на обезпечен кредит, което според ищеца е неправилно.
Същият твърди, че ответникът „Таурус 2001“ ЕООД е привиден кредитор, тъй като
вземането му по издадения изпълнителен лист е погасено към момента на
публичната продан на горецитирания недвижим имот, т.е. към същия момент
ответникът няма изпълняемо право, поради което и постановлението на ЧСИ Я.Б., с
което е определен за купувач няма вещнопрехвърлителен ефект. Според ищеца,
прехвърлянето на собствеността, извършено от съдебния изпълнител в полза на
привидния кредитор е лишено от правно основание, поради което и като такова е недействително
по аргумент от чл.55 от ЗЗД. Наред с това твърди, че „Таурус 2001“ ЕООД е
участвало в публичната продан без да внесе задатък в размер на 7500 лева, както
и че вземането му не е надхвърляло продажната цена, за да се приспадне същата
от задълженията на длъжника, така както е сторил ЧСИ.
Правният
интерес от заведените искове ищецът обосновава с качеството си на участник в
публичната продан, на когото постановлението за възлагане не е било съобщено,
съответно същият е бил лишен от възможността да го обжалва.
В
подкрепа на иска ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който моли за
уважаване на предявените искове, претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Таурус
2001“ ЕООД, в който искът по чл.496, ал.3 от ГПК се оспорва като недопустим –
за ищеца липсва правен интерес, тъй като материалните му права не са засегнати
от принудителния характер на извършената публична продан – внесеният от него
задатък за участие в публичната продан му е възстановен. Като недопостим поради
липса на правен интерес се оспорва и иска по чл.124, ал.1 от ГПК, чрез който
ищецът търси защита на чужди права. На подробно изложените в отговора аргументи
се иска прекратяване на производството като недопустимо.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява.
Сходни
аргументи са възприети и от „Дом Билдинг“ ООД в подадения от този ответник
отговор на исковата молба, с който се иска прекратяване на производството като
недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, а при
условията на евентуалност за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа
отговора, претендира разноски.
За
прекратяване на производството като недопустимо поради липса на правен интерес
моли и „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД в подадения от него отговор по реда на чл.131 от ГПК.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа
отговора и търси разноски.
Настоящият съдебен състав намира
предявените искове за недопустими и предявени при липсващ правен интерес, поради
което и производството по тях следва да се прекрати, като съображенията му за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3
от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може
да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при
невнасяне на цената. Така въведеното императивно ограничение има за цел да
осигури стабилност на проданта след изтичане на срока за обжалването й, поради
което и иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението
за възлагане, извън хипотезите на чл.496, ал.3 от ГПК е недопустим, т.е.
претенцията на ищеца основана на чл.26 от ЗЗД се явява недопустима, тъй като
процесуалният закон не е предвил
възможност по исков ред да се обявява нищожност на изпълнителни действия на
основания извън посочените в нормата на чл.496, ал.3 от ГПК. В този смисъл са
постановени определение №81/20.02.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№498/2011 г.,
определение №161 от 05.03.2009 г. на ВКС по гр.д.№5395/2008 г., определение №28/2012
г. по ч.гр.д.№497/2011 г., определение №471/2012 г. по ч.гр.д.№142/2012 г.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на установителен иск по чл.124 от ГПК, за която съдът следи
служебно, е наличието на правен интерес. В настоящия случай съдът счита, че
ищецът няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за
собственост, тъй като с отричане правото на собственост на ответника „Дом
Билдинг“ ООД ищецът не би получил защита на свои права, включително и основание
за извършване на нова продан.
На следващо място, оспорването по реда
на чл.496, ал.3 от ГПК е допустимо само при два недостатъка на публичната
продан - когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в
наддаването, съгласно чл.490 от ГПК и когато имотът е бил възложен, макар купувачът да не е платил цената. От
една страна, конкретни твърдения в тази насока не се съдържат в исковата молба,
а изложените такива не могат да бъдат отнесени към предпоставките за
упражняване на този иск. Формирана е съдебна практика по приложението на чл.496,
ал.3 от ГПК, според която публичната продан може да бъде оспорвана по исков
ред само на изрично посочените основания и същата съответства на съдържанието
на правната норма, която е императивна и не може да бъде тълкувана разширително,
тъй като законът не допуска възможност за предявяване на самостоятелен иск за
недействителност на основание липса на изпълняемо право, в какъвто смисъл са основните
аргумнти на ищеца. Наред с това, няма спор в доктрината и в практиката, че с
оглед спецификата и обхавата на изпълнителния процес, възможностите за защита
на участниците в него са лимитирани и изрично определени в ГПК. Ето защо, на
недействителност може да се позовава само лице, чиито материални права са
засегнати от принудителния характер на публичната продан, а в настоящия случай ищецът
не заявява такива.
По изложените групи причини съдът в
заключение приема, че предявените искове са недопустими, предявени при липсващ
обоснован процесуален интерес, поради което и производството по тях следва да
бъде прекратено.
Воден от горното, Бургаският районен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д.№5694/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.