Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Галина Г. и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2077 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от И.П.Т., чрез адв. С., против решение №
260362/15.03.2021г. по НАХД № 4113/2020 г. по описа на ВРС, с което
е потвърдено НП № 100094/01.09.2020 г. на Заместник-кмет на Община Варна, с
което за нарушение на чл. 75, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община – Варна /НУОТОВ/, на основание чл.85 ал.1 т. 1 от НУОТОВ на
И. П.Т. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева и е осъден да заплати
сторените по делото разноски.
В
жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила, поради което се прави искане за неговата
отмяна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се
явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по
съществото на спора.
Ответникът, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по
съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
постановено при нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване
правото на защита на касатора, поради което счита, че следва да бъде отменено и
делото върнато за ново разглеждане.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК,
проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз
основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа
страна ВРС е установил, че на 01.07.2020г.
длъжностно лице главен инспектор в „Екологичен контрол“ при район -
„Аспарухово“, заедно със свои колеги се отзовали на подаден сигнал за
изхвърляне на строителни отпадъци по пътя за с.З. и кв.“Аспарухово“, в района
на местност „М.ч.“. При извършена на място проверка установили, че от МПС с
рег. № ****, собственост на „ГИД 2014“ ООД, ЕИК ********* са разтоварени чували
със строителни отпадъци /около седем чувала/. При проверката констатирали, че
това действие се извършва от И.Т., който
обяснил, че правел ремонт в дома си и за това изхвърлял строителните
отпадъци на това място. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.75 т.1
от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/.
При предявяването на акта Т. не посочил възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения и въз основа на акта било издадено процесното
НП. АНО изцяло възприел описаните фактически констатации и правната
квалификация на нарушението и на основание чл.85, ал.1, т.1 и чл.91, ал.2 от НУОТОВ,
на Т. била наложена „Глоба” в размер на
300.00 /триста/ лева. По делото е била разпитана св.С. -актосъставител, която
изрично заявила, че при отиването й на място установила изхвърлените строителни
отпадъци, възприела лично действия, извършени от Т., поради това съставила акт
срещу него. Свидетелите С. и Д. описали идентична фактическа обстановка, като
ВРС кредитирал свидетелските показания като последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви.
За да потвърди процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. По същество е
приел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че определено административно
наказание правилно е определено в предвидения в закона размер.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими
по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и
категоричен начин.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил
правилно, че следва да се ангажира административно наказателната отговорност на
лицето, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и нарушените
правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на
административно производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното
постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени са относимите
правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено правото на защита
на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога е
извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора,
че е ограничено правото на защита, тъй като не е бил назначен служебен защитник
още в началото на съдебното производство. Защитата по
административнонаказателни дела не е задължителна. Доколкото ВРС е извършил
служебна проверка за законосъобразност на всички основания на оспореното НП не
е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл. 75 т.1 от НУОТОВ се забранява изхвърлянето на отпадъци извън определените от
кмета на общината места, инсталации и съоръжения за обезвреждане и/или
оползотворяване. Разпоредбата на чл. 85
ал.1 т.1 от НУОТОВ определя, че се наказва с
глоба от 300 до 1 000 лв. физическо лице, което изхвърля отпадъци на
неразрешени за това места. По делото се установява, че описаното в АУАН и НП
място не е разрешено за изхвърляне на отпадъци.
При съпоставка
на предвиденото за наказуемо изпълнително деяние с направеното описание на
нарушението в акта и постановлението се установява, че описаното място не е разрешено за изхвърляне на отпадъци, нито е място
определено от кмета на общината за изхвърляне на отпадъци.
При събрани по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият касационен състав намира, че е установено по
безспорен начин извършването на описаното административно нарушение на
разпоредбата на чл. 75, т.1 от НУОТОВ, от страна на касатора, и правилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
При установените от ВРС факти правилно е
направен безспорен извод за съставомерност на деянието от обективна страна. Разпитаните пред въззивната инстанция свидетели са
възприели извършването от страна на касатора на описаното в АУАН и в НП
нарушение. Показанията се потвърждават изложената в акта фактическа обстановка,
която впоследствие е възприета от административнонаказващия
орган. Изслушването на актосъставител и свидетели от Районния съд не би довело до
промяна на възприетата за установена фактология от страна на съда, който в
изпълнение на императивното задължение за служебна проверка на атакуваното НП е
извършил цялостна и задълбочена проверка.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - глоба в размер от 300 лв. до 1 000 лв.
В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че размера на
наложената глоба от 300 лева, е минималния предвиден от закона размер, който
съответства на тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се
осъществяват изцяло целите на наказанието, определени
в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение.
С оглед изход на
спора и липсата на искане от ответника за присъждане на разноски, съдът не
дължи произнасяне по същите.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260362/15.03.2021г. по НАХД № 4113 по описа на ВРС за
2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: