Протокол по дело №604/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 70
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20213330200604
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 70
гр. Разград, 02.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
СъдебниМЛАДЕНКА В.А БОТЕВА

заседатели:СВЕТА КРАСИМИРОВА М.А
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
и прокурора С. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Наказателно дело от общ характер № 20213330200604 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА РАЗГРАДСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, прокурор М..
ПОДСЪДИМИЯТ С.Х., редовно уведомен, явява се лично и с адв. С,
служебен защитник отпреди.
СВИДЕТЕЛКАТА Х. СЮЛ. ИЛ., редовно призована, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ СЮЛ. АНГ. АС., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ АНГ. АС. ИЛ., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ ЮКЮШ. Х. Н., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ С. ХЮС. Х., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Т. Б., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Ф. М. Ч., редовно призован, се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. АС. Н., редовно призован, се явява лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. ПЛ. В., редовно призован, се явява лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. АВР. К., редовно призована, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М. Д. Б., редовно призовано, се явява лично.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: Колегата Т.К. отсъства от
града. Обади ми се, че не може да присъства в съдебно заседание. Ако
страните държат на нашия разпит, моля да бъда освободена, тъй като имам
служебни ангажименти.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото. Ако се стигне до изслушване на вещите лица, не държа на личното
изслушване на вещите лица.
АДВ.С: Считам, че няма пречки днес да се даде ход на делото, за да
бъдат изслушани явилите се свидетели. Защитата държи да бъде изслушана
комплексната експертиза. Ние не сме съгласни само да бъде прочетена.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото. Предвид невъзможността за изслушване на експертизата в днешно
1
съдебно заседание, предвид неявяването на едно от вещите лица, психологът
Т.К., намира че явилото се вещо лице Д.Б. следва да бъде освободено от
съдебната зала, предвид ангажиментите й. За следващото съдебно заседание
същите ще бъдат призовани. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСВОБОЖДАВА явилото се вещо лице Д.Б..
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ.
С. ГЮЛД. ХЮС., роден на 12.04.19** г. в гр.Р, живущ в с.С, обл.Р,
български гражданин, с основно образование, неженен /съжителстващ на
семейни начала/, безработен, неосъждан, ЕГН:**********, с адрес за
призоваване в страната: с.С, общ. Л, обл. Р, ул. “Д“ № *,
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт. Знам защо съм
тук.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Х. СЮЛ. ИЛ. - на 62 години, български гражданин, с основно
образование, омъжена, неосъждана, трети братовчеди с подсъдимия.
СЮЛ. АНГ. АС. - на 24 години, български гражданин, с основно
образование, неженен / съжителстващ на семейни начала/, неосъждан, трети
братовчед на подсъдимия.
АНГ. АС. ИЛ. - на 65 години, български гражданин, с основно
образование, женен, неосъждан, братовчед на подсъдимия.
Ю. Х. Н. – на 49 години, български гражданин, с начално образование,
омъжена, неосъждана, б.р. с подсъдимия.
С. ХЮС. Х. - на 47 години, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, вуйчо на подсъдимия.
В. Т. Б. - на 49 години, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, б.р. с подсъдимия.
Ф. М. Ч. – на 32 години, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, б.р. с подсъдимия.
Н. АС. Н. – на 37 години, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, б.р. с подсъдимия.
Свидетелите, предупредени за отговорността, която носят по чл.290 от
НК, обещават да говорят истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В.Б.: Моля с колегите Ф. М. Ч. и Н. АС. Н. да бъдем
разпитани преди останалите свидетели, тъй като сме служебно ангажирани.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам против да бъдат разпитани първо полицейските
служители.
АДВ.С: Нямам против.
Свидетелите се изведоха от съдебната зала.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ по съдебно –
техническата експертиза:
Т. ПЛ. В. – на 42 години, български гражданин, с висше образование,
неженен /съжителства на семейни начала/, неосъждан, б.р. с подсъдимия.
Вещото лице, предупредено за наказателната отговорност, която носи по
чл. 291 от НК, обещава да даде вярно и точно заключение.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.В.: Г-жо съдия, днес съм в отпуск и
ми се налага да пътувам извън града, поради което моля да бъда разпитан
първи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод към съдебния състав, секретаря,
както и нямам доказателствени искания на този етап. Съгласна съм да бъде
2
променен реда на съдебното следствие и да бъде изслушано първо вещото
лице. Изслушването му не налага необходимостта да бъдат изслушвани първо
показанията на свидетелите. След това може да изслушаме и полицейските
служители.
АДВ.С: Също нямам искания за отвод към съдебния състав, секретаря,
нямам възражения както вещото лице, така и свидетелите, служители на РУ –
Лозница, да бъдат разпитани първи, а след това всички останали явили се
свидетели. Моят подзащитен желае да даде показания след разпита на
всички свидетели.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Докладва внесен в съда обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С.
Г. ХЮС. е повдигнато обвинение за това, че на 17.12.2020г., в с. С, общ. Л,
обл. Р се е заканил с убийство спрямо Х. С. ИЛ. от същото село с думи и
действия, а именно: „Теб първа ще заколя!“, „Ще ви заколя всичките вас с ей
тази брадва !“, „Докато не ви убия не си тръгвам от тука!“, „Докато съмне ще
стоя тука и ще чакам с брадвата да излезете навън, да ви очистя“, като държал
брадва в ръцете си, и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на представителя на държавното
обвинение да изложи обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение.
ПРОКУРОРЪТ: Фактите и обстоятелствата по повдигнатото обвинение
на С. Г. ХЮС. за извършеното от него престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с
ал. 1 от НК , въз основа на които е изградена обвинителната теза, са следните:
На 16.12.2020 г., около 18:00 часа, подсъдимият С.Х. отишъл в дома на чичо
си, свид. С. ХЮС. Х., в с. С, обл. Р на ул. “Б“ № *. Двамата седнали да се
почерпят като употребили алкохол, ракия. След полунощ, вече на 17.12.2020
г., подсъдимият казал на чичо си, че достатъчно е пил и тръгнал да се
прибира, като го помолил да му даде брадва, понеже на следващия ден
мислел да цепи дърва. Свидетелят С.Х. се съгласил и му казал да я вземе от
мазето. Подсъдимият взел брадвата и тръгнал да се прибира към тях. По пътя
към дома минал по ул.“Тунджа“, на която живеело семейството на Х.И.,
съпругът и синът й. С последния подсъдимият Х. имал стара вражда,
възникнала по повод на съвместното съжителство на свид.С.А. с Айтен, която
го напуснала и заживяла с роднина на подсъдимия. От тогава си разменяли
обидни думи, ругатни и подигравки. Под въздействието на голямото
количество алкохол, когато подсъдимият С.Х. стигнал до дома на С.А.,
влязъл в двора и започнал да крещи. И тримата от семейството се събудили
от силните викове. Свидетелката Х.И. излязла навън и видял подсъдимия Х.,
който продължавал да крещи, размахвал брадва и викал „ Излезте навън
всичките да ви избия и да ви заколя.“. Псувал, размахвал брадвата и блъскал с
нея по оградата. Когато подсъдимият видял свид.И., той се обърнал директно
към нея, като продължавал да размахва брадвата, напсувал я вулгарно и й
казал „Дърта мръснице“, „Теб първа ще заколя, после дядото, после
Сюлейман.“, „ Ще ви заколя всичките вас с ей тази брадва. Докато не ви убия
не си тръгвам от тука.“, „ Докато съмне ще стоя тука и ще чакам с брадвата
да излезете навън, да ви очистя!“. От отправените закани и от
обстоятелството, че подсъдимият държи брадва в ръцете си, която размахвал,
свид.И. силно се уплашила и помислила, че ако замахне с брадвата, както е
пиян, щял да я заколи. Свидетелката И., цитирам:“ умряла от страх, устата й
3
изсъхнала“, от страх й станало лошо и помислила, че ще припадне. В този
момент, свид.И. минала през двора на къщата и отишла до съседката си, от
където се обадила на ЕЕНСП 112. Полицейските служители пристигнали на
мястото, а именно свидетелите, на които им беше снета самоличността, като
установили на място подсъдимия, взели брадвата, която била до него и така
приключил инцидента нея вечер. За нуждите по делото са изискани записи от
тел.112, а на пострадалата Х.И., която е възприела заканите, е била назначена
съдебно – психиатрична и психологична експертиза. Тези факти и
обстоятелства обвинението се доказва, чрез показанията на горепосочените
свидетели, заключението на вещите лица по комплексната експертиза,
приложеното заключение от изслушването на записа от тел.112, както и чрез
предоставения останал доказателствен материал.
АДВ.С: Запознати сме с обвинението. Моят подзащитен желае да даде
показания, но неговото желание е, след като бъдат изслушани всички
свидетели, визирани в обвинителния акт, които се явяват и днес.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Х.: Разбирам в какво съм обвинен. Желая да давам
обяснения след свидетелите, ако може.
Съдът, предвид изразеното съгласие на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда на съдебното следствие.
ПРОЧЕТЕ заключението на вещото лице Т. ПЛ. В. по назначената
техническа експертиза, находящо се на лист 64 до 66 от ДП, касаещо подаден
сигнал до ЕЕНСП 112, съдържащ се на оптичен диск /CD/, приложен по ДП.
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице по техническата
експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.В.: Поддържам заключението, което съм направил.
Възпроизвел съм съдържанието на записа от тел.112.
Съдът ВЪЗПРОИЗВЕДЕ записът, съдържащ оптичен диск /CD/,
приложен по ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ.С: Нямам въпроси. Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице Т.В. по назначената съдебно –
техническа експертиза.
По сметка на ОД на МВР – Разград да бъде изплатено възнаграждение за
явяване на вещото лице Т.В. в днешното съдебно заседание в размер на 20,00
/двадесет/ лева от бюджета на съда. /ИЗД.РКО - 20,00 лв/
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите, като първоначално ще
бъдат разпитани свидетелите - полицейски служители при РУ – Лозница.
ВЪВЕДЕ в съдебната зала свидетелят В. Т. Б..
СВИДЕТЕЛЯТ В.Б.: От 1994 г съм служител в РУ-Лозница. Към
момента съм младши разузнавач, Отдел „Издирване“, Група „Криминална
полиция“. Познавам подсъдимия С.Х.. На 17 декември 2020 година, за
случая, получих докладна, по която колегите от ППД за посетен сигнал,
подаден на тел.112, по която докладна извърших проверка. Установих
лицата, за които им е известно за случая. Долу - горе ситуацията е била, че
С.Х. на 16 декември през деня, около 17:00 часа е отишъл във вуйчо си в
с.Студенец, като казва, че е употребил голямо количество алкохол, над 1,5
литра концентрат и след полунощ е напуснал дома на вуйчо си. На излизане
4
взел брадва и според неговите обяснения не помни какво се е случило и защо
е бил пред дома на С.А.. Според показанията на свидетелите се установява, че
колегите, които са го установили на място пред дома на Сюлейман, че е бил с
брадва, пред дома на Сюлейман и Х, която е подала сигнал и заявява, че бил
пред дома й и отправял закани за убийство, от които тя се уплашила и отишла
през дворното място в съседката си, като поискала да се обади на тел.112,
където го е и направила. Този случай е и такъв, че С е бил пред тях и е
отправял закани. От проведените беседи разбрах, че имат стари, предишни
пререкания, от преди години, стари някакви пререкания са имали и това му
поведение на С е било продиктувано от това. Не мога да се сетя точно
заканите, но мисля, че те са нямали лично пререкание, ами някой е засегнал
на другия някакъв близък, но не мога да кажа с точност какво. Според
свидетелите Х.И., съпругът й и С.А. е викал „Ще ви убия.“. С брадвата е
удрял по мрежата, викал е, че ще ги убие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси, но ако може да се предяви вещественото
доказателство на свидетеля.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля приложената като веществено
доказателство по делото – 1 бр.брадва с дървена дръжка с дължина 103 см., с
дължина на режещата част (острието) 17 см.
СВИДЕТЕЛЯТ В.Б.: Когато ми беше дадена докладната, тя беше
придружена с личен обиск на лице и беше описана брадвата. Тя беше с
протокол и аз съм я предал на прокуратурата. Това е брадвата и тя е на
вуйчото.
Установи се това, за пререканията, не мога да кажа точно дали са от С
или от тях, но това което съм придобил като информация е и от двете страни,
от беседите, които съм водил. Това ми е останало в съзнанието, че от преди
много време са, че е неоснователно след една година да се е събудила пак
тази агресия, това поведение, това си спомням. Говоря за преди година от
инцидента. Те ми казаха, от беседите, че отпреди година имат някакво
пререкание. Става въпрос за някой друг казал нещо за някой друг близък,
такова нещо беше.
Домът на Х.И. външно до улицата е ограден с ограда, мрежа, телена
мрежа, с входна врата, която не се заключва. Подсъдимият, според Х.И.,
казаха че бил влязъл, но колегите, когато са били там колегите, те са го
намерили отвън, пред входната врата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси, не възразявам да бъде освободен
свидетеля.
АДВ.С: Аз също нямам въпроси, може да го освободим.
Със съгласието на страните свидетелят беше освободен.
Въведе се в залата свидетелят Ф. М. Ч..
СВИДЕТЕЛЯТ Ф.Ч.: Работя в РУ - Лозница. Към момента съм младши
полицейски инспектор в „Териториална полиция“. Господинът не го
познавах, поне до момента на случая. Случаят, това което си спомням е, че
бях назначен наряд ППД, ако не се бъркам, мисля беше 17.12.2020 г, бе
получен сигнал. По разпореждане на оперативния дежурен в РУ – Лозница
посетихме с.С, тъй като беше подаден сигнал на тел.112. Посетихме с.С след
полунощ. Лицето, при пристигане, го установихме седнал, доколкото помня
на земята, предполагам беше пиян, тъй като думите му бяха до известна
степен неразбираеми. Беше седнал на земята, както казах, до него стоеше една
брадва. Не можа да ни обясни на мен и колегата какво прави там по това
време пред адреса, пред една къща беше. Улицата беше последна, крайна
5
улица е, на края на селото. Беше седнал отвънка на улицата, пътят беше
черен, неасфалтирана улица. Беше седнала на улицата, не беше в двора, в
никакъв случай. За пътната врата, нямам спомени, но това което си спомням
е, че лицето не можа да даде адекватни обяснения какво прави там, понеже не
живее там. От въпросния имот излязоха, доколкото си спомням, жена и мъж,
предполагам че тези, които са подали сигнала. Обясниха,по техни думи, че
подсъдимият в нетрезво състояние е отправял закани и от сорта. Когато ги
видях, лицето стана агресивно спрямо тях, като предимно вербална атака
имаше срещу тях. Думите му бяха неразбираеми, на турски говореше, а аз не
говоря турски и не можа да удостовери самоличността си. Нямаше лична
карта лицето и не можа да ни даде обяснение за присъствието си там. По
думите на въпросните лица, които се показаха от къщата, казаха че блъскал
по входната врата и отправя закани срещу тях. От там последва и
задържането му. Това е общо взето, което се разигра пред нас.
Дворната врата е малка, входната врата, доколкото си спомням, понеже
тъмно беше, малка врата беше. Отпред бяха излезли мъж и жена. Мисля, че
имаше ограда на имота, оградна мрежа. Вратата, не мога да кажа конкретно
каква беше, но видимост към имота имаше, защото доколкото си спомням
беше с оградна мрежа. Самата къща, по спомен, от входната врата до
оградата разстоянието беше не повече, може би, 15-20 метра. Имаше двор
преди да се стигне до къщата. От къщата спрямо оградата има видимост,
защото тя не е голяма постройка и е разположена в близост до самата
ограда, до границите на имота. Въпросните лица, които бяха излезли вече на
входната врата към улицата, от там са видели това състояние, че ги е
заплашвал и блъскал по вратата. По спомен, с брадвата ги е заплашвал, че
ще ги убие, от сорта. После се постарахме да отделим брадвата от него, да не
стане друга ситуация. Той не ни даде никакви адекватни обяснения. Думите
му, пак казвам, бяха неразбираеми. Последва задържането му, приведен бе в
РУ – Лозница и там по процедура.
На мястото лицето беше под въздействието на алкохол, тъй като се
наложи няколко пъти с колегата да го придържаме. Беше пиян във всички
случаи. Докато го съпровождаме до служебния автомобил се наложи да го
коригираме.
Спрямо входната врата на дома, от улицата, ние го заварихме, не беше
централно пред вратата, на няколко, около 20 метра може би, беше седнал на
земята. Не беше до оградата, а на улицата. Това е черен път. Това е крайната
улица на селото и от нея нататък има свободно пространство.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Може да го освободим.
АДВ.С: Нямам въпроси, да го освободим.
Със съгласието на страните свидетелят се освободи.
В залата се въведе свидетелят Н. АС. Н..
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Н.: Работя от 17 години в РУ –Лозница като полицай
ППД. Относно лицето, подсъдимият, не го познавам. На въпросната дата
бяхме изпратени, датата беше през декември 2020 година, часа не мога да
кажа, но беше след полунощ. Сигналът беше, че лице с брадва заплашва като
удря по вратата и оградата пред въпросната къща, която беше посочена от
жената, която се обади на тел.112. На място отидохме и установихме, че
лицето С, който беше седнал пред дома на Х, с брадвата в ръцете му, в
краката му беше брадвата, той беше седнал. Тогава с колегата поискахме
лична карта, но той заяви, че не я носи и видимо беше употребил доста
алкохол, защото не можеше да стои на краката си. Веднага щом видяха
6
патрулния автомобил, лицата подали сигнала, излязоха до оградата и те.
Подсъдимият го намерихме извън оградата, пред вратата на пътя. То е черен
път, той беше на пътя, седнал. Лицата бяха вътре и след като видяха
автомобила, тогава излязоха. Мисля, че Х излезе с мъжа си и Сюлейман ли, не
мога да посоча точно. Те излязоха до оградата. Вратата, пътната врата, т.е.
външната врата, мисля че е обикновена врата, метър на два метра, примерно.
Не е плътна врата, желязна врата е. Отстрани е оградата, която е телена. Не
мога да кажа дали е стабилна или не. След това, като се показаха те, С почна
пак да вика, да ги псува, че щял да ги убие. Тогава ние го качихме в
патрулния автомобил и го задържахме, като му взехме брадвата с нас.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля приложената като веществено
доказателство по делото – 1 бр.брадва с дървена дръжка с дължина 103 см., с
дължина на режещата част (острието) 17 см.
СВИДЕТЕЛЯТ Н.Н.: Да, същата е брадвата. Тогава, мисля че не
разпитахме много подсъдимия, защото беше неадекватен и почна да вика, ние
го качихме в патрулката и го закарахме до Районното. Там казаха, че е
удрял по вратата и викал, че искал да ги заколи. Жената беше уплашена,
видимо уплашена. В районното С ни каза, че е ходил там, понеже имал
някакъв проблем със сина на Х, Сюлейман. Не разбрах от кога са тези
проблеми. Подробности не съм питал.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да освободим свидетеля.
АДВ.С: Нямам въпроси.да го освободим.
Със съгласието на страните свидетелят се освободи от залата.
СЪДЪТ ПРЕДЛАГА на страните да бъде променен реда на изслушване
на свидетелите, като свидетелите Х.И., С.А. и АНГ. АС. ИЛ., като
потърпевши, да бъдат разпитани след всички останали свидетели.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения да бъде променен реда на разпит на
свидетелите.
АДВ.С: Аз също.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля С.Х..
СВИДЕТЕЛЯТ С. ХЮС. Х.: Аз съм брат на неговата майка, вуйчо съм му
на С. Аз живея в с.Сц. С, той малко по – отделно живее в с. С, в друга къща.
С е вътре в селото, а аз съм в селото, в центъра. Той е по пътя, главния път, а
Хто живее в махаличката, горе на поляната. Има бая разстояние от къщата на
С и на Х. Пътят от нас до Сне минава по пътя за къщата на Х. Аз повиках С
да се почерпим. Забравих точно кой ден беше, миналата или по - минала
година беше, лятоска беше. Извиках го да се почерпим, защото всеки ден сме
на работа и отдавана не можем да се видим. Аз се прибирам изморен, той
също. Една вечер му викам да се почерпим. Почерпихме се с ракия, с бира.
Заедно пихме. Към 1,5- 2 литра ракия и две - три туби бири. Седнахме от 5
часа, там някъде, почерпихме се и той ми каза „Вуйчо, да ми дадеш една
брадва, че вкъщи има дърва за цепене“, казах му добре. На отиване, 15
минути преди това, изкарах пред къщата брадвата и я оставих. На отиване я
взе и аз отидох да си лежа. Той взе брадвата и тръгна за у тях. После не знам
какво е правил. Сам самичък и песен си пееше даже.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля приложената като веществено
доказателство по делото – 1 бр.брадва с дървена дръжка с дължина 103 см., с
дължина на режещата част (острието) 17 см.
СВИДЕТЕЛЯТ С. ХЮС. Х.: Да, разбира се, това е брадвата. Лятото беше,
разбира се. От брадва се нуждаеше той, малки деца има. Всеки ден не се
виждаме. Имаме кучета за трюфели, всеки ден рано сутринта ходим да
7
работим. Нямаме време да се виждаме всеки ден. Събираме се на месеца
един път, я седнем, я не седнем. Не сме употребявали алкохол, но нея вечер
се отървахме, иначе не сме правили такива работи. С е добро момче, работи.
Той не е правил такива работи, не е лошо момче. С него никой не е имал
дрязги. Цялото село го знае. Има три деца. Той се грижи за тях. Нея вечер
само двамата бяхме. Този алкохол, дето казах, само двамата го изпихме.
Домашна ракия. С други хора не е имал дрязги. Досега не е имал дрязги,
побоища, такива работи. Като пийне не става агресивен. Със С нищо общо
нямат, нямат си дрязги. Нея вечер не знам какво стана. С А, бащата на С, той
е чичо на нас. С майка ми са първи братовчеди. Ние сме род. Дрязги една -
две години не е имало. Няма такива работи за буки, булки под път и над път.
Нищо общо си нямаме с такива работи. Същата вечер, като излезе от нас не
съм го виждал. На следващия ден чух, че са го прибрали в районното. С
никого не е имал дрязги. И със С не е, но какво го е накарало, род сме.
Момчето и то съжалява, че така е станало.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.Да освободим свидетеля.
АДВ.С: Нямам въпроси. Може да го освободим.
Със съгласието на страните свидетелят се освободи от залата.
В залата се въведе свидетелката Ю.Н..
СВИДЕТЕЛКАТА Ю.Н.: Аз живея в с.С. Тя, Хе, ми е комшийка. Една
вечер дойде в два часа, влезе в двора ми и почука на прозореца. Помислих, че
е свекървата, а тя на вратата и я питах какво прави в два часа на двора ни.
Каза да повикам полиция. Пита дали може по телефона да се обади, уплашена
беше. Дадох телефона и тя излезе навън да говори с полицията. Даде ми
телефона и със сина й казаха, че идва полиция. Аз не знам за какво става
въпрос. На една улица сме ние, близо до къщата ми живее Хто. Къщата й е
много близо до моята къща. Те са на горната улица, аз съм на долната улица.
Те са на „ Тунджа“ №6, аз съм на „Д“ № **. Дворовете са ни близо. Една
мрежа има на двора ни, но са на две различни улици. С не видях, нищо не
видях. Далече им е пътната врата от нашата. Не съм видяла С и не съм чувала
гласове. Само си дадох телефона и това е. Не съм чула разговора на Хто по
телефона. Излезе вънка да говори по телефона. Не съм я видяла. Уплашена
беше, вика ми, че ще дойде полиция, каза да търси полицаи. Аз не знаех как
да се обадя и й дадох телефона. Не ми каза нищо тя, но беше уплашена само.
Друг път не е идвала да ми чука така уплашена. Аз помислих, че нещо стана с
тях. Нищо не съм чула. Уморени бяхме ние, от работа се върнахме. Като я
видях не можах да разбера какво е станало в два часа. Събудих се, изведнъж
жената на двора, на вратата ми. Тя почука на вратата и помислих, че
свекървата е вдигнала кръвно. Не се е чуло нищо у дома, аз чух че някой
чука. Аз също се притесних, гледам два часа е, помислих си, че пак е
вдигнала кръвно свекърва ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.Да освободим свидетелката.
АДВ.С: Нямам въпроси. Може да я освободим.
Със съгласието на страните свидетелката беше освободена.
Въведе се в залата свидетелят АНГ. АС. ИЛ..
СВИДЕТЕЛЯТ А.И.: Аз живея в с. С, ул.“В“ №*. На ул.“Т“ ли беше, не
си знаем улиците. Там живея с децата. Жена ми В, българското име е такова,
иначе Х е турското. С от бабата, братовчед се пада. В бащината си къща
живея аз. Къщата е на края на селото, на поляната. Къщата има двор, не е
много голям, някъде един декар. Има ограда, ама мрежа е, стара къща е, за
ремонт. Пътната врата, дето се влиза, няма врата, само мрежа. Свободно е,
8
излизам – влизам, ей – така. Връзваме с дена мрежа. От мрежа имаме врата,
дърпаме я вечерно време, за да не влизат животни. Тази врата към улицата,
която е, за нея говоря. Със С нямаме дрязги. С направил нещо, аз бях у дома и
по едно време идва пиян. Брадва имаше в ръката си, това забелязах. Не му
уйдисах и почва да псува, псува, пиян, не знае какво прави. Аз не му обръщах
внимание, но жената се уплаши и избяга при комшийката, да се обажда. Аз
го видях, но тя от страх, нали е жена, отиде в комшийката да вика МВР – то.
Идваха полицаи, взеха брадвата и С и си заминаха. По – нататък не знам
какво е станало. С псуваше, но как е, що е, не знам. Аз у дома бях, аз не бях
пиян. Аз у дома си пийвам, не че не си пийвам, но не бях пиян. Като дойде С,
късно беше, щяхме да си лягаме. Дойде МВР-то, взе брадвата. Той викаше,
все викаше, но какво, аз не му обърнах внимание. Само го видях, че с една
брадва е там. Дойде МВР-то, прибраха го и взеха брадвата. С брадвата беше,
викаше „излезте, излезте“. До входа беше, до вратата, до външната врата на
двора. Той на улицата беше седнал там, там го намери и МВР – то. Вътре в
двора не влизал. Отвън на улицата викаше. С брадвата по мрежата удряше, по
вратата, входната, външната врата. Викаше, „излезте, майка ви … майката ви
….“, но не съм обръщал внимание. Жена ми се уплаши и отиде да извика
МВР – то. Изплаши се, за да не влезе вътре да ги изтрепе. Викаше „излезте“.
Аз вътре в къщата си бях. Не му обърнах внимание. Жена ми се уплаши, че
той ще влезе. „Ще ви изтрепя“ , „ ще ви избия“, това викаше, но аз не му
обърнах внимание. Сюлейман с мен беше. Викам му да не обръща внимание.
Чух С да псува „майка ти ще еба“, но аз просто нямам нищо общо с него. Те
са направили каквото са направили. Аз не излизах, а жена ми я беше страх.
Чувах го, но не му обръщах внимание. С викаше „майка ви ще еба“, върти
брадвата и излезе от страх жената до комшиите и извика МВР-то. Те го
намериха там. Ей така беше. Взема МВР - то С, брадвата взеха и го качиха.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля приложената като веществено
доказателство по делото – 1 бр. брадва с дървена дръжка с дължина 103 см., с
дължина на режещата част (острието) 17 см.
СВИДЕТЕЛЯТ А.И.: Не съм видял брадвата, не съм излизал до него.
Виждам МВР-то го взема, прибира го. Погледнах само от вратата. С пиян
беше, но от къде, как е, що е, те си знаят. Аз не му обръщам внимание. Идва
от някъде пиян, но не знам от къде, как е. Аз, синът ми и жена ми бяхме
вкъщи. Аз и жена ми бяхме у дома, излязохме, за да не влезе вътре, да не се
бият, да не направи скандал, беля. Тя от страх избяга. От къщата само Х
излезе и избяга на комшиите. Аз бях в къщата, не съм излизал. Чувах, това
което С казва. Аз бях в стаята, излизам до вратата и го видях, че псува. В
двора излязох и оттам жената каза да върви да се обади. Той псуваше, но за
какво…, жената от страх избяга. Бяхме излезли в двора и двамата с жена ми.
От двора го видях и чух какво вика. Псува „майка ви да еба, ще ви изтрепя,
ще ви убия“. От страх жена ми, заради тези думи, се уплаши и отиде да се
обади на МВР - то. След случката със С не сме се срещали, не сме говорили.
Той просто пиян беше. Не съм се виждал с него. Когато С дойде на улицата,
синът ми не му разреших да отиде, да не стане някаква кавга. С мен беше
навънка синът ми, но не го пусках. Викам му „Недей момче, той е пиян.“. С
седна там и докато се караме със сина ми, жената отиде да се обади на МВР -
то и те го взеха. Разстоянието от нас до С беше колкото е дълга съдебната
зала, бая беше. Къщата е тука, улица има, а той беше от друга страна и аз го
чувах. При МВР- то не съм излизал. МВР- то дойде, но късно беше. Жена ми
излезе. Те го качиха, взеха го. С мене няма кавга С. С и С са имали кавга.
9
Преди са се скарали, ама за какво, не съм им обръщал внимание. Те са по –
млади, аз не се занимавам.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане да се прочетат показанията от ДП, дадени
от свидетеля, в частта, в която твърди, че не си спомня какви думи са
отправени към жена му от подсъдимия и в двата разпита дадени на
досъдебното производство.
АДВ.С: Защитата категорично възразява. Считаме, че свидетелят не е
давал свидетелски показания, че не си спомня, напротив, точно обратното,
той цитира това, което е чул нея вечер. Ние не считаме, че има противоречие
или момент, в който той да не си спомня.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице основанията на чл.381, ал.4 вр. с ал.1,
т.1 или т.2 от НПК.
На първо място, съдът намира, че между дадените показания на
свидетеля в днешното съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство, в разпитите му от 28.04.2021г и 28.07.2021г няма съществено
противоречие. Отделно от това, свидетелят не е отказвал да дава показания и
не е твърдял, че не си спомня нещо, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на РРП за
прочитане на свидетелските показания, дадени на досъдебното производство.
СЪДЪТ ДАВА почивка до 13,30 часа.
Съдебното заседание продължи в 13,30 часа.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на останалите свидетели.
Въведе в съдебната зала свидетелят СЮЛ. АНГ. АС..
СВИДЕТЕЛЯТ С.А.: Живея в с. С на ул. “Т“ №* с майка си. „В“ е
улицата по лична карта, № *, а иначе на “Т“ № * сме. Там живея с майка ми и
баща ми. Братята ми са в чужбина. Аз частно работя. Изкарвам си някой лев.
С никой не се занимавам. Къщата е стара. Там живея с майка ми и баща ми.
Огради нямаме, имаме мрежа. Дворът е ограден с мрежа. Порта нямаме. В
имота се влиза от портата и в двора. Портата е врата, вънкашна. Направено е
от мрежа само. Не се заключва. Ние постоянно отворена я оставяме, коли
минават от там. Къщата е в края на селото. Пътят е черен път. С ми е
приятел, като се видим „здравей – здрасти“, ей така. С баща ми са трети
братовчеди. Не се виждаме много като приятели, но сме от едно село. С него
не сме имали вземане – даване. Преди с него се карахме само от дума на
дума. Той на мене псува, аз на него. Някой път за простотии от центъра сме
се карали. В центъра една вечер се карахме с него. За жена ми дума направи
С. Това е от преди четири години. Една вечер спим вкъщи с баща ми и
майка ми, и аз, бяхме заспали. Ние рано лягаме. Това е преди година, година и
нещо вече стана. Есен беше, лято ли, не мога да си спомня. Хладно беше,
палехме печка. Студено беше времето. Седнахме хапвахме, рано си лягаме.
Аз по принцип към 21:00 часа, като стане, си лягам. Аз се оставих с жена ми,
дето се карахме за нея, аз я оставих. Аз не пия. Преди пиех, една туба бира
мога да пия, когато отида да празнувам. Баща ми пие, по някое време сяда,
всяка вечер си пие по 100 – 200 грама ракия. Нея вечер той много малко пиян
беше. После заспахме. По едно време глас чухме. Някой псува, вика. Майката
ми вика ставай. Тя ме събуди и каза „Ставай и гледай навънка какво става,
някой се кара ли, бие ли се.“. Погледнах и чувах С псува. Погледнах от
вратата на къщата. На двора не съм излизал. С много пиян беше. Не си
спомням какво направи. Дойде до нашата врата и почна да псува. Удряше с
брадвата на вратата , на мрежата. И тримата бяхме вътре. Баща ми и той се
10
събуди, всичките бяхме там. Никой не е излизал от входната вратата на
къщата, излизахме до двора. Майка скочи от мрежата и отиде да вика
полицията, за да не стане проблем, да не стане беля. Обади се на полицията,
полицаите дойдоха и видяха С седнал на нашата врата, псува. Като излязох
на двора С псуваше. Викаше нещо „Детенцето ше ти еба, майка ти ше еба, в
устата ви, ще ви заколя“. Обади се майка на полицаите и след пет минути
дойдоха и го взеха. С 5 - 6 минути викаше, псуваше. На майка псуваше,
„мамичката ви ше еба, ще ви заколя.“. С брадвата удряше на земята. Извън
двора беше, но удряше близо до двора. Много пиян беше. Баща ми не ме
пусна, каза да не излизам. Аз казах, че ще излизам да му помогна, баща ми не
ме пусна и аз казах на майката, защото С не си отиваше, аз й казах да се
обади на тел.112 .Тя се обади на полицаите и те дойдоха и го взеха. Майка
беше притеснена. Прескочи през мрежата да отиде в комшиите. Тя се уплаши.
Когато някой вика,тя се плаши. Тя се уплаши да не стане нещо, да се кара.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетеля приложената като веществено
доказателство по делото – 1 бр. брадва с дървена дръжка с дължина 103 см., с
дължина на режещата част (острието) 17 см.
СВИДЕТЕЛЯТ С.А.: Тази е брадвата, да госпожо. С беше до мрежата ни.
Той не е влизал вътре. Зад мрежата беше, удряше на мрежата. Той много пиян
беше. Много неща каза той, „ще ви убия, ще ви заколя“, на майка псува, ама
той много пиян беше. Аз исках да го питам какво иска от мене, да ми каже на
лицето. Баща ми не ме пусна, беля ще направите каза, по - зле ще стане, нали
е пиян и ще ми посегне, а аз трябва да се защитя. Баща ми каза, че ще се
обадим на тел.112 и се обадихме. Дойдоха и за 24 часа ли, задържаха и после
го пускат. След това нищо, не сме се карали. Оттам насетне нито сме се
видели, нищо. С го знам от 3 - 4 години. Той от скоро живее в Студенец.
Вуйна му в търговищкия район са живели, от 3 - 4 години е заврян зет. Има
си и деца, семейство. Добро момче го знаят хората, не е лошо момче. Друг
път не е правил такива работи, не е идвал да вика. От този случай никакви
проблеми нямаме. След случката не сме се карали, където се видим пак
„здравей – здрасти“. Ако не беше пиян, нямаше да го направи. На турски
псуваше. Всичко това на турски го казваше.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да освободим свидетеля.
АДВ.С: Нямам въпроси. Да освободим свидетеля.
Със съгласието на страните свидетелят се освободи.
ВЪВЕДЕ се в залата свидетелката Х. СЮЛ. ИЛ..
СВИДЕТЕЛКАТА Х.И.: Живея в с. Студенец. Имаме една съборена
къща. Иначе го познавам С. В Студенец на края, до поляната е къщата. Има
двор къщата, малко ограден е и отворено място има. С мрежа е мястото, врата
няма. Една врата имаше, но се счупи. Има врата от мрежа. Мъжът ми изкара
вратата, там дето направи мрежа мъжа ми. Сега няма врата. С като идваше
нямаше врата, отворено беше, но мрежа имаше. Отзад нямаме мрежа. Сега е
така, както тогава. С го познавам, той нали е роднина на свекъра ми. С баща
му са братя. От майка му е роднина с нас. С къде е пил, не знам. Нямаме
дрязги. Сюлейман, де да знам, имаха нещо преди време. Сега нямат нищо.
Дрязгите, не знам, не бях при тях. Те знаят, аз не зная, заради някаква негова
жена, булка на Сюлейман. Сега е омъжена на друго място. Чух глас. Лежахме
и тримата. Чувам глас, викане, псуване. Падал ли е там. Събудих се и глас
чух, някой вика вънка. Аз станах, запалих свещта, нямаме ток, отворих
вратата и гледам на вратата С вънка, до мрежата. Отвън е, на пътя. Викам си,
нищо не казах, затворих вратата, а той почна да вика „Излезте, ша ви еба
11
майката, детенцето ви.“, пада, псува. После го видях пак, тръгна, пак се
върна и аз страх ме хвана. Казах на Сюлейман, че той вика, ще вика, ще вика,
ще си замине. Но той продължаваше да вика. Мен страх ме взема. Ходих до
комшийката, една мрежа има, и тя чула. Вика ми какво става. Викам й, че С
взел брадвата, щял да ни заколи, да ни убие с брадвата. Тя каза да се обадя на
полицаите. Казах й да си даде телефона, тя ми го даде и аз се обадих на
полицаите. Те дойдоха. С беше вънка до мрежата и го хванаха там, ама от
къде е идвал, не знам. С каза: „ Майка ти да еба“, „Детенцето…“, „Жена
ти…“, повече не можах да го чуя. Викам си нека да псува, той ще си върви.
Може би от друго място да идва, ще псува, ще псува, ще си ходи, но той не
си отиде. Пред мрежата седи с брадвата. По мрежата с брадвата удряше.
Тогава, като ме хвана страх се обадих на полицията. Уплаших се от него, да
не стане нещо. На сина му викам да не излиза, да не му прави нещо, че той е
пиян. Като се обадих, моя излезе с мене до дувара, до стената чакаме да
идват. До комшийката ходих, тя вика да не чакам, да се обадя на полицаите,
да не стане беля. После полицаите дойдоха. Аз, докато отида до тях, те са го
вземали, аз не съм го видяла като го вземат. С каза на турски, приказваше на
турски, не на български, „Нинянъ сике“, „Амджанъ сике“, "Ушакъ сине"…
Това означава, че на мене, на детето ми, на жена му, ей тъй. Викаше, но аз не
мога да разбера какво приказва, какво казва, много пиян беше. Уплаших се
като тръгна с брадвата. Падна, идва напред, аз тогаз избягах да се обадя на
полицията. Той е бил по далеч и идваше към мрежата да удря, тогава избягах,
за да не стане нещо.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на свидетелката приложената като веществено
доказателство по делото – 1 бр. брадва с дървена дръжка с дължина 103 см., с
дължина на режещата част (острието) 17 см.
СВИДЕТЕЛКАТА Х.И.: Да, тази беше, с нея удряше. Той не знаеше
какво е направил. Половин час мина, имаше. Нея вечер каза най - напред
майка ти ще убия, после всичките ще убия. Сам си приказваше. Не на мен да
го каже, сам си приказваше. „Дърта мръснице“ каза, „Излез“ каза. Каза това
нещо: „Дърта мръсница“, излез вънка. Първо най – напред тебе ще еба каза,
после всичките ще ви убия, няма да остане жив, това каза. “Докато съмне, ще
е туй, ще седя, докато не излезете, докато не ви убия няма да си ида.“. Това
каза. От това се уплаших. Затова избягах и на полицията се обадих. Кавгата
между син ми и С, отдавна е, много отдавна е тя. С в Буйново беше, после пак
дойде, сега е тука. Тази кавга е от тука. Той отдавна е тука, в Студенец. Бая
стана откакто е тука. За булката, дето се караха, той много не стоя в Буйново.
Отдавна е кавгата. Вече две – три години я няма тази булка. С булката
Сюлейман живя 4-5 години. Дете, момче имаха, то умря. Дъщеря имат, на три
години е малката.При майка си е. Голямото,първото, то умря. Майката е
женена на друго място. Отдавна са скарани те. Не е от сега. Има 2-3 години
от кавгата, преди да замине булката. Бая става. С и Сюлейман се сдобриха,
говорят си.
Лампа нямаше, свещ палихме нея вечер. Като запалих свещта, на улицата
беше С. На улицата има голяма крушка. От там свети. Осветява всичко,
виждаш кой е. То нали свети, не е тъмно там. Той точно там беше, ама не е
тъмно. Аз излязох на вратата и докато изляза го видях насреща. С стоеше
тогава на улицата с брадвата. Лампата е там, мрежата, там седеше. Тогава,
когато го видях като псува, тогава отидох, страх ме хвана. Като почна той да
псува и да удря на мрежите, пада, става, пак сяда, пак става, викам си нещо
ще стане тука и тогава избягах отзад в двора, мрежа има там, до
12
комшийката. Отзад е отворено, нищо няма, завивам и отидох и тя пита какво
става. Викам й, че С вика на майка, на кого вика, а тя ми вика „На вас вика,
аз го чух“. Викам й, че нищо не сме му направили на С. Като почна да удря,
да псува, тогава се обадихме. Дойдоха и го взеха полицаите. Като го взеха
друга кавга е нямало, нито на следващия ден, всичко свърши тогава. Каквото
е станало, това е станало. По мрежата удряше с брадвата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси, да освободим свидетелката.
АДВ.С: Нямам въпроси, да освободим свидетелката.
Със съгласието на страните свидетелката се освободи.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ ДА ДАДЕ
ОБЯСНЕНИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ С.Х.: С съм, живея в Студенец. Почерпихме се с
чичото, с вуйчото де. Вземах от него брадвата. То на 16/17 декември 2020
година. Почерпихме се към 6 - 7 часа вечерта седнахме и до 11-12 часа бяхме
се почерпили с вуйчо ми. Бяхме във вуйчо ми. Само двамата бяхме. От там си
тръгнах за вкъщи пиян. Пих ракия, 1 литър, 1,5 - 2 литра сигурно бяхме
изпили двамата. Аз един литър сигурно изпих. Освен ракия и бира бях пил.
От там си тръгнах за вкъщи. Взех от чичо брадвата и като отивам пея, викам,
крещя, а те са помислили, че на тях викам. Не можех да вървя и по едно време
седнах на улицата и ме прибраха в Лозница в полицията. Задържаха ме за 24
часа, и това беше. Аз нито Хто, нито Сюлейман, нито баща му видях. Никого
не видях. Не съм удрял по оградата. Моята къща е на 300 метра, едва ли има,
от тях. Аз живея при дядо ми, на жената баща й. Нашата къща е на „Дунав“
№ *. Тогава бях там, сега съм на друга квартира. Вуйчо е на „Беласица“ № 1.
С брадвата не съм удрял по оградата. Свидетелката Ю я познавам. Отсреща е
тя. Като излезе от улицата се вижда отсреща. Като се излезе на улицата се
виждат нашата и на Ю къщите. Тя е далеч от мене, на 300 метра има сигурно.
Като изляза на външната врата на 300 метра от мен. Говоря, дето бях на „Д“
№ *. Тогава живях на „Д“ № *. За да се прибера до нас се минава покрай дома
на Сюлейман, като „Г“ идва улицата. От вуйчо, като се прибирам, не
минавам покрай С. Аз тръгнах към един приятел, към Асан, той живее до
Сюлейман, на 100 метра от Сюлейман. Аз съм паднал тогава. Там седнах. По
целият път пях, викал съм, крещял съм. Чувам от хората, от свидетелите, че
съм викал и съм крещял. От други хора не съм чувал, че съм викал. Даже и
жената не знаеше, че съм прибран от полицията. Брадвата я бях взел за
вкъщи. Брадвата е на вуйчо. Същата вечер му я поисках и като си тръгнах я
взех. Като си пийна, много весел почвам да ставам, играе ми се много, весел
съм. Не пия постоянно, но от време на време, като седнем с компания, пия. Не
ставам побойник, бабаит, никой не се е оплаквал. Нямам хора, дето да се
обиждаме с тях. От къщата ме вземаха полицаите, никой не съм видял, никой
не е излизал. Като дойдоха полицаите не съм видял да излиза до оградата
някой, не е дошъл. Само ме прибраха и това е то. Нямаше никой. Като
дойдоха полицаите си седях на земята. Вземаха ме, вдигнаха ме и ме
прибраха. Те ме качиха в колата, защото бях пиян, не мога да вървя, падам. Те
ме хванаха от двете страни и ме качиха в патрулката. Като дойдоха полицаите
брадвата беше до мен на земята. Не беше в ръката ми, на земята беше.
Кавгата ни няма нищо общо с тях. Преди със Сюлейман си имахме. Аз бях се
прибрал от работа към 5-6 часа на центъра. Сюлейман имаше дело, проблеми
в селото имаше и имаше дело и от съда като се прибира, седнал да пие на
центъра и се прибрах от работа и си продавам гъбите на центъра и той беше
със зет си. Посегнал на зет си и му викам, че той е добър човек, да не го удря
13
и тогава Сюлейман посегна да ме удари. Това беше нашата кавга, но после
пак се оправихме след 2-3 дни. Това стана преди 4-5 години. След това не
сме се карали по никакви причини. С баща му и майка нямам нищо. Те си
идваха в нас, сестра му, майка му. Нямам кавги с тях. Нямам какво да си
отмъщавам, да им казвам. С брата на Сюлейман нямам нищо. От нея вечер,
когато ме прибраха, нямаме нищо, говорим си, поздравяваме се, не сме
скарани.
С оглед днес дадените показания от свидетелите, съдът намира, че от
Община Лозница, следва да бъде изискана карта на с.Студенец, общ.Лозница,
обл.Разград, включваща улиците „Дунав“, „Беласица“ и „Тунджа“, където се
намират домовете, обитавани от подсъдимия С. ГЮЛД. ХЮС., свидетелката
Х. СЮЛ. ИЛ. и нейното семейство, свидетелката Ю. Х. Н. и свидетеля С.
ХЮС. Х., като картата следва да бъде представена в мащаб, в който да бъдат
посочени домовете на лицата, находящи се на ул. „Та“ №*, „Д“ № *, „Д“ №
** и „Б“ № * , както и улиците между тях.
Освен това, съдът намира, че следва да бъде извършен и оглед на
местопроизшествието, с оглед дадените противоречиви показания, относно
имота на свидетелите Х. СЮЛ. ИЛ. и мястото, където се е намирал
подсъдимия С.Х. и неговите действия.
За извършване на огледа, следва да бъде извикан и технически
специалист – помощник от НТЛ при ОД на МВР - Разград за изготвяне на
снимки и измерване на отстояния.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Община Лозница карта на с. Студенец, общ.
Лозница, обл. Разград, включваща улиците „Д“, „Б“ и „Т“, като картата
следва да бъде представена в мащаб, в който да бъдат посочени домовете,
находящи се на ул. „Тунджа“ №6, „Дунав“ № 7, „Д“ № ** и „Б“ № *, както и
улиците между тях.
НАСРОЧВА ОГЛЕД в с. С, обл. Разград на 07.03.2022 година от 10,00
часа, за която дата подсъдимият С.Х., неговият защитник и РРП да се считат
уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ свидетелите Х. СЮЛ. ИЛ. и АНГ. АС. ИЛ. за
насрочения оглед.
ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за разпит на вещите лица М Б. и Т.К.
за 09.03.2022 г. от 13,30 часа, за която дата да се призоват вещите лица.
Подсъдимият, защитата му и РРП да се считат уведомени от съдебно
заседание.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14