№ 43659
гр. София, 28.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110125046 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на С. Т. С. срещу Ц. В. Ц.. Исковата молба е
редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Исканията на страните за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
по четирима свидетели съдът намира за допустими и относими, поради което следва да
бъдат уважени. На страните следва да бъдат допуснати по двама свидетели за изложените от
тях обстоятелства, като искането за още двама свидетели следва да бъде оставено без
уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
По искането на ответника по чл. 183 ГПК съдът намира, че следва да отложи
произнасянето до първото по делото съдебно заседание и изслушване на становището на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.01.2025г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца-
служебно изготвен препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на
основание чл. 159, ал.2 ГПК искането за допускане на още двама свидетели за същите
обстоятелства.
ДОПУСКА двама свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване
1
на фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал.2 ГПК искането за допускане на още двама свидетели
за същите обстоятелства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника по чл. 183 ГПК до
провеждането на първото по делото съдебно заседание и изслушване на становището на
страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск от С. Т. С. срещу Ц. В. Ц. с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2500 лева, частична претенция от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в засягане на честта и доброто име на ищеца в обществото, настъпили вследствие на
клеветнически твърдения, изложени в рапорти с вх. № 3/26/10.01.2024г. и вх. № 2-
36/18.01.2024г., а именно че не изпълнява трудовите си задължения в срок; че създава
междуличностни конфликти сред колегите си; че не е компетентен да извършва
възложените му трудови задължения, тъй като не притежава висше инженерно
образование по специалност „Отопление и вентилация“; както и че е психологически
непригоден да изпълнява трудовите си задължения, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба- 30.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът С. С. твърди, че работи дълги години като цивилен служител към военно
формирование ***** където заемал длъжността „Старши експерт“ в сектор „Проектиране на
инженерно-технически системи“ /по машини и мрежи за топлоснабдяване, отопление,
вентилация и климатизация/ с код за длъжностно ниво *****. Сочи, че в края на 2023г. е
подал вътрешноведомствен сигнал до Инспектората на Министерство на отбраната относно
неправомерно поведение на прекия му ръководител Ц. Ц., изразяващо се в осъществяване на
нерегламентирана търговска дейност в сградата на формированието и поведението на
полковник Д. С., който дълги години толерирал поведението на ответника. Получил отговор,
че сигналът му не отговаря на изискванията за подаване. Въпреки това били предприети
неформални действия от страна на лице от Инспектората, който бил разпоредил двамата да
преустановят неправомерното си поведение. Твърди, че анонимността му не била опазена,
поради което срещу него започнали репресивни действия от страна на ръководителите му,
изразяващи се в отправени клевети. Сочи, че първото неправомерно деяние на ответника
представлявало написването на рапорт с невярно съдържание, целящ налагането на
неоснователно дисциплинарно наказание. Рапортът бил регистриран в системата на
формированието под вх. № 2-26/10.01.2024г. В рапорта били изложени следните
обстоятелства: че не изпълнява възложената му работа в срок; че не притежава
необходимата образователна квалификация, за да извършва възложената му работа и че
създава междуличностни конфликти сред работния колектив на формированието, които
възпрепятстват работния процес. Поддържа, че изложените в рапорта обстоятелства са
неверни. С втория рапорт ответникът се опитал да набеди ищеца, че системно идвал на
работа в неадекватно състояние. След извършена проверка била назначена Комисия, която
не била открила доказателства за твърденията му. Вторият рапорт бил регистриран под вх.
№ 2-36/18.01.2024г. На 08.03.2024г. Д. С. бил издал заповед, която задължавала ищеца да се
яви на преглед във ВМА за оценка на психологическата пригодност на служителя, както и
психиатрична експертиза. Твърди, че прегледът имал изцяло репресивен характер, тъй като
не бил част от ежегодно планираната профилактика на всички служители. Твърди, че
ответникът упражнил и психологически натиск, целящ прекратяване на трудовото му
правоотношение чрез подаване на предизвестие. Сочи, че вербалните и конклудентни
действия на ответника го склонили да подаде предизвестие. Към датата на подаване на
исковата молба ищецът не бил служител на военното формирование като трябвало и да
2
освободи ползваното от него ведомствено жилище. Твърди, че с поведението си ответникът
му бил причинил неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и доброто му
име в обществото и на работното място.
С уточнителна молба от 20.05.2024г. ищецът е посочил, че клеветническите
твърдения на ответника били следните: в рапорт 2-26 било посочено, че не изпълнява
трудовите си задължения в срок; че създава междуличностни конфликти сред колегите си; че
не е компетентен да извършва възложените му трудови задължения, тъй като не притежава
висше инженерно образование по специалност „Отопление и вентилация“; в рапорт 2-36
било посочено, че е психологически непригоден да изпълнява трудовите си задължения.
Искането към съда е да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ц. В. Ц., с
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е работил
като цивилен служител към военно формирование ***** където заемал дължността
„Старши експерт“ в сектор „Проектиране на инженерно-технически системи“ /по машини и
мрежи за топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация/ с код за длъжностно
ниво *****, както и че към процесните дати ответникът е заемал длъжността ВРИЗВД
Началник на сектор- „Проектиране на ИТС“ и старши помощник-началник сектор
„Инвестиционен контрол“ във военно формирование *** и е бил пряк ръководител на
ищеца. Твърди, че военно формирование *** се подчинява основно на уставите на
въоръжените сили. Сочи, че при изпълнение на задълженията си бил констатирал, че ищецът
нарушава трудовата дисциплина и не изпълнява трудовите си задължения. Констатациите
били отразени в рапорти до ръководството. Оспорва твърдението, че бил упражнил
психологически натиск спрямо ищеца, целящ прекратяване на трудовото му
правоотношение. Сочи, че е изпълнявал задълженията си по закон да докладва за проблеми,
свързани с дисциплината и изпълняването на трудовите задължения от подчинения му,
поради което тези доклади /рапорти/ не могат да се третират като клевети. Процесните
рапорти били адресирани до висшестоящото ръководство и не трябвало да достигат до
знанието на ищеца и трудовия колектив. Поддържа, че проверката е констатирала, че „С. С.
най-вероятно проявява реакция и затруднена адаптация на индивида към нови и/или
повишени изисквания в средата“; „причина за тази реакция може да се окаже конфликт
между потребностите и възможностите му и нормите, порядките и условията във
формированието“; „в резултат на гореизложеното комисията установи, че ц.сл. С. Т. С.
проявява агресивно поведение изразяващо се в словесна агресия“. Излага съображения, че за
да е противоправно подаването на жалба, същата следва да е подадена не с цел да бъдат
проверени определени твърдения, а с цел да се навреи и/или да се накърни обществения
интерес. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 45
ЗЗД. Твърди, че рапортът от 18.01.2023г. не е документ, тъй като липсват подписи. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответника, т.е. че е автор
на изявленията, посочени в исковата молба, както и че огласените твърдения са
клеветнически, фактът на претърпените неимуществени вреди, наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и деянието.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже истинността на твърдените
клеветнически твърдения.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ от доказване между страните
следните обстоятелства: че С. Т. С. е работил като цивилен служител към военно
формирование ***** където е заемал длъжността „Старши експерт“ в сектор „Проектиране
3
на инженерно-технически системи“ /по машини и мрежи за топлоснабдяване, отопление,
вентилация и климатизация/ с код за длъжностно ниво *****, както и че към процесните
дати /януари 2024г./ Ц. В. Ц. е заемал длъжността ВРИЗВД Началник на сектор-
„Проектиране на ИТС“ и старши помощник-началник сектор „Инвестиционен контрол“ във
военно формирование *** и е бил пряк ръководител на С. Т. С..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4