Р Е
Ш Е Н
И Е № 92
гр.Видин,
08.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: В.В.
А.П.
В.М.
при секретаря Ил.К. като разгледа докладваното от съдия В. М. в.
гр.дело №. 341 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
П.П.И., ЕГН ********** ***, представляван от адв. А. Ц. от АК – В... ул."Г...." № .. ет. обжалва Решение № 272 от 03.07.2017 г. по
гр.д.№ 1752 от 2016 г. на Видинския районен съд в частта му, в която са отхвърлени предявените искове до пълния им предявен
размер за следните суми:
1/. Сумата
5 662,19 лева, представляваща разликата между предявения иск за
сумата 12
057,20 лева
и уважената част с обжалваното решение на ВРС и обезщетение за претърпяните имуществени вреди, представляващи разликата
между трудовото възнаграждение на длъжност „О.......", което би получил, ако не бе
претърпял трудовата злополука на 11.09.2002 г. и би останал на работа в
ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност и трудово
възнаграждение в Помощно училище „Д......" гр.В....за периода от 01.04.2015 г. до
31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
2/. Сумата
361,21 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 700,51
лева и уважената част с обжалваното решение на ВРС и е обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забава плащането на всяка ежемесечна разлика между трудовото
възнаграждение, което би получил на длъжност „О......." и получаваната от него пенсия
за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д......." гр.В.... за периода от 01.04.2015 г. до
подаване на исковата молба.
3/. Сумата
50,48 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 138,00 лева
и уважената част с обжалваното решение на ВРС и е обезщетение за претърпяните
от него имуществени вреди, представляващи направени разноски за лекарства и
изследвания във връзка с предписаното му лечение на уврежданията от трудовата
злополука за периода от 01.04.2015 г. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане.
4/. Сумата 701,79 лева, представляваща
разликата между предявения иск за сумата 1 490,00 лева и уважената част с
обжалваното решение на ВРС и платеното
адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, както
и разноски в производството пред
въззивната инстанция.
Посочва че
в обжалваната част Решение то на Видинския районен съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано.
Видинският районен съд е направил немотивирани, необосновани и незаконосъобразни
изводи /в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила/:.
Приел е, че предявеният иск за заплащане на разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил при ответника и получаваната пенсия за
инвалидност и трудово
възнаграждение от Помощно училище „Д...." гр.В.... е недоказан за месец април 2015 г., тьй
като: „...Причинно- следствената връзка между професионалната болест и
условията на труд се установява с решение на ТЕЛК, а не със съдебномедицинска
експертиза. В този смисъл за месец април 2015 г. претенцията се явява
недоказана и следва да се отхвърли, тъй като ЕР ...... от .... от .... г., изд. от ТЕЛК Общи
заболявания – В......" Този извод е
незаконосъобразен и несъобразен със събраните по делото доказателства. Тъй като от
представеното Писмо
от ТЕЛК при МБАЛ „С...." АД гр.В... е видно, че първоначално му е била
определена дата за явяване на 30.04Резултатът от последното преосвидетелстване на 13.05.2017 г. е определен 58 % ТНР, от които 30 % от общо заболяване и 52
% от трудова злополука. Изводът на ВРС е
незаконосъобразен се потвърждава и от факта, че за въпросния месец април 2015 г. пенсия за инвалидност не е спряна, а е получавана.
II. ВРС е
приел, че „Основателно е възражението на ответника, че претърпяната вреда
следва да бъде намалена пропорционално на
признатата неработоспособност на ищеца, която се
формира от процента на общото заболяване на
ищеца."Този извод е незаконосъобразен и необоснован.От трудовата злополука
са определени 52 % ТНР,
а от общото заболяване 30 % ТНР,
като общият процент трайно намалена работоспособност е 58 %. Следователно
общото заболяване допринася за общия процент трайно намалена работоспособност
само 6
%.Ако има само общото заболяване, то с признатите
от него 30 % ТНР не би
получавал пенсия за инвалидност, нямаше да има предписание да не извършва тежък
физически труд и би могъл да изпълнява трудовите си задължения на длъжност Оператор ГФИ" при ответника.
имуществените вреди търпи именно поради
причинените му първоначални и допълнително
настъпили във времето увреждания от трудовата злополука. След като такова намаление на трудовото възнаграждение не е предвидено в законодателството, то не би следвало съдът да го
санкционира с подобно намаление, поради общо заболяване., не е било никога пречка а да
работи, докато уврежданията, които получил от трудовата злополука силно
ограничили възможностите му да се труди, поради това, че вече не е в състояние
да се движи пълноценно. Приетото с обжалваното решение на
ВРС намаление на следващото му се обезщетение с определения процент неработоспособност от общо заболяване
по съответното решение на ТЕЛК, е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон.
В чл.200 ал.З от КТ изчерпателно са уредени
допустимите по закон удръжки, които могат да се правят от дължимото от
работодателя обезщетение за имуществени вреди, а това е само и единствено
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО И ИЛИ ПЕНСИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНОТО
ОСИГУРЯВАНЕ, а в някои случаи и полученото
от застраховател, но не и въпросното намаляване с процента
неработоспособност от общо заболяване.
Първоинстанционният съд не е взел предвид
и това как процентът нетрудоспособност от обощто заболяване се отразява на общия процент
нетрудоспособност.В Експертено решение № ....
от зае. ....
г. на ТЕЛК за Общи заболявания гр.В.......
е определен общ процент трайно намалена работоспособност в размер
на 58 % .От общото заболяване
процентът на трайно намалена работоспособност е 30%.От трудовата
злополука процентът на трайно намалена работоспособност е 52 %.
Следователно
приносът на общото заболяване за
определяне на общия процент нетрудоспособност е 6 %, а в съдебното
решение ВРС е намалил обезщетението с 30 %.
Механичното
взимане на тези 30% не отговаря на разпоредбите на Наредба за медицнеката
експертиза.
III. Видинският районен съд не само е
редуцирал с 30 % обезщетението за имуществени вреди, но е и направил и математически грешни
изчисления тъй като с решението ответникът е осъден да заплати сумата от 6395,01 лв. вместо математически вярното 7059,07 лв.
Изложеното важи
и за обезщетението по чл.86 от ЗЗД по т.2 от петитума на исковата молба, което
също е изчислено математически невярно, В обжалваното решение ВРС е присъдил
сумата 339,30 лв. вместо вярното от математическа гледна точка 374,53 лв.
Математически
невярно е редуцирано и претендираното обезщетение за направени разходи за лекарства,
лечение и прегледи.Вместо математически вярното 96,60 лв. ВРС е
присъдил 87,52 лв.
След като
математически грешно е направил горните изчисления, то ВРС грешно е изчислил и
присъдените по съразмерност на уважените
искове разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпила е и въззивна от „К......." ЕООД срещу Решение № 272/03.07.2017 г. на Районен съд Видин, постановено по гр.д. № 1752/2016 г., съдържаща
искане за отхвърляне на исковите претенции на П.И.
в пълен размер.
Подържа се за неоснователно възражението на въззивника, че
претенцията му за присъждане на обезщетение за месец април 2015 г. била доказана.
П.И. е основал
своята първоначална искова претенция на Експертно решение № ... от заседание № ... от .... г., определящо 58 % процента трайно намалена работоспособност на въззивника
за срок от 2
години до 01.05.2017 г. Цитираният акт
на ТЕЛК е издаден на 13.05.2015
г. и съдържа
отбелязване, че е влязъл в сила на 27.05.2015 г.
Противно на исканията на въззивника, неговата претенция за присъждане на
обезщетение за периода от 01.04.2015 г. до 01.05.2015 г. следва
да бъде оставена без уважение. Претенцията на П.И. трябва да бъде отхвърлена
за целия период от 01.04.2015 г. до датата на влизане
в сила на експертното решение 27.05.2015 г., тъй като
ищецът не доказва наличие на намалена работоспособност в
посочения период.
Ищецът не доказва правно основание, на което
да му бъдаг присъдени имуществени вреди за периода от 01.04.2015
г. до 26.05.2015 г. - датата, предхождаща влизането в сила на посоченото експертно решение.
Посочват, че е неоснователно е възражението на въззивника, че
твърдяната от него вреда не следва да бъде намалена пропорционално на
признатата неработоспособност, която се формира от процента на общото
заболяване на лицето.
Считат Решението на Районен съд - Видин за изцяло законосъобразно в частта, с която съдът
е намалил присъденото на П.И. обезщетение пропорционално с процента трайно
намалена работоспособност на лицето, формиран в резултат на неговото общо
заболяване. Посоченият съдебен акт отговаря на логиката на нормативната уредба,
изискването за наличие на причинно-следствена връзка между дадено увреждане и
неговата обезвреда, както и на общия принцип за справедливост на обезщетените
вреди.
Правилно първоинстанционният съд е намалил присъденото на П.И.
обезщетение с размера на трайно намалената работоспособност, произтичаща от
определеното на въззивника общо заболяване, е именно с 30 %.. Видно от текста на Експертно решение № .... от заседание № ... от ....г., всеки един
от елементите, формиращи горецитирания общ процент (58 %), има своя самостоятелност. В подкрепа на горното е и
фактът, че общият процент неработоспособност на П.И. не представлява
механичен сбор (82%)
на двете стойности, които го формират, а
именно общо заболяване (30
%) и трудова злополука (52 %), а стойност,
изчислена съобразно критерии, приложени от TEJIK. при отчитане на
спецификите на заболяванията на въззивника.
Видно от
решението на TEJIK, здравословното състояние на жалбоподателя през исковия период (т.е. в периода на действие на
решението на ТЕЛК), съответно общият процент трайно намалена
работоспособност, са повлияни от определения процент общо заболяване. Това общо
заболяване обаче не се намира в
причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука, а напротив - дължи се изцяло на начина на живот и действията на самия въззивник.
При
преценката и определянето на здравния статус на ищеца от настъпването на
трудовата злополука през 2002 г. до момента също така следва да се съобразят и претърпените от него
битови инциденти, за коего са налице данни в трудовото
му досие .
Възраженията на дружеството са, че искът е недопустим, тъй като трудовата
злополука е призната за такава с разпореждане на НОИ – РУСО – гр.В..... на ....г.
и от настъпването й са изминали повече от 3 години съгласно чл.358, ал.1, т.3
от КТ, и искът е погасен по давност; прави се възражение относно
основателността на иска, тъй като, ако не се приемат доводите за погасена по
давност претенция, не е налице и ексцес от трудовата злополука.
Оспорва се наличие на причинно –
следствена връзка между трудовата злополука и твърдяното влошено здравословно
състояние на ищеца. Оспорва се също, че единствено трудовата злополука е довела
до трайната нетрудоспособност на ищеца, тъй като същият има и общо заболяване,
както и са налице битови злополуки с ищеца, които обстоятелства също са
допринесли за неблагоприятния здравен статус на ищеца, поради което това
обстоятелство следва да се вземе предвид при преценка на обезщетението.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба на П.П.И., ЕГН ********** същата за основателна по
следните съображения :
Не се спори между страните, че ищецът е
постъпил на работа в дружество - праводател на ответното дружество „Г.....” ЕАД
– гр.В...., понастоящем “К....” ЕООД - гр. С.... по силата на трудов договор №
5, сключен между страните на ......, на длъжност „о......”. С допълнително
споразумение към трудовия договор от 01.09.2001г. длъжността на ищеца е
променена на „О......”. Не се спори между страните, а е видно и от
представените по делото Разпореждане от.....г., издадено от РУ „СО” към НОИ – В.....,
че декларираната злополука с вх. № 137/13.09.2002г. от ищеца е призната за
трудова.
Видно от ЕР ........г. на ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ „С.....” – В....., ищецът е освидетелстван, като оценката
на работоспособността е: работоспособен, а в решението е вписано
обстоятелството за състоянието му след трудова злополука: състояние след
конквасация на долен крайник и краш синдром, функционален дефицит на ляво
коляно и ляв глезен, лезия на Н.П......
С допълнително споразумение от 01.03.2004г.
страните са договорили, че длъжността на ищеца остава „О......”, но
работодателят има право да внася промени в изискванията за изпълнение на
заеманата от работника длъжност, както и ако се налага, да премести служителя
временно или за постоянно в други отдели на предприятието в същото населено
място, без да променя определеното място на работа, длъжността и размерът на
основната работна заплата на работника. С допълнително споразумение от
01.01.2007г. ищецът е на длъжност „О......”, регистриран с код по НКДП ...... –
машинен оператор. Със заповед № ...... ищецът е преместен на длъжност
невъоръжена охрана за срок от 6 месеца, като основанието на заповедта е поради
предписание на здравен орган.
От представената епикриза,
издадено от Университетска болница за активно лечение „С......” ЕАД – С...., се
установява, че ищецът е постъпил на лечение на .... и е изписан на .....г. с
окончателна диагноза: лезия на нн.тибиалис ет фибуларис син. – средно – тежка
степен, посттравматична. Л.... на левия долен крайник. Състояние след
конквасация на левия долен крайник /трудова злополука/. Епикризата е със заключение
за насочване към ТЕЛК за произнасяне по характера на заболяванията и относно
работоспособността на болния и с препоръки за спазване на хигиенно – диетичен
режим и медикаментозно лечение след изписването: щадящ режим на бит и труд –
без физическо пренапрежение и неблагоприятен микроклимат, тежък физически труд.
Видно от ЕР .....г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УБ – МБАЛ
С..... С.... на ищеца му е призната трайно намалена работоспособност 58% спрямо
здравия човек, като намалената неработоспособност е: от общо заболяване 40 % и
от трудова злополука 42 % със срок до 01.01.2011г. Противопоказни условия за
труд са посочени: запрашена среда, неблагоприятен микроклимат, натоварване на
долните крайници.
Със споразумение от 16.03.2009г.,
считано от 15.01.2009г., трудовото правоотношение между страните е прекратено,
като работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл.331, ал.2 от КТ в 5 –
кратен размер на последното му брутно трудово възнаграждение.
С
.....г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ С.... В.... на ищеца е призната
трайно намалена работоспособност 38% поради причини 20% в резултат на общо
заболяване и 36 % от трудовата злополука, за срок до 01.02.2013г.. Решението е
обжалвано от ищеца, като с Експертно решение 0398/23.06.2011г. НЕЛК по нервни
болести решението е отменено и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване.
С ЕР......г. ТЕЛК за
белодробни болести при С..... ЕООД гр.В.... е признала на ищеца 54%ТНР, от
които 30 % от общо заболяване и 48% от трудова злополука за срок до
01.04.2012г. Решението е обжалвано от ищеца, като НЕЛК по хирургични болести
отменя решението, като признава със свое решение 0351/ 03.07.2012г. 56 % ТНР по причини 30%
общо заболяване и 50 % трудова злополука за срок до 01.04.2015г. Описана е
диагноза от трудова злополука ХВБ- лимфедем на ляв долен крайник
посттравматична периферно нервна увреда на левия н.перонеус тежка ст.и
нервустибиалис средна степен .Вторична коксартроза, посттравматично
плоскостъпие в ляво. Решението на НЕЛК е обжалвано и е образуванон адм.д
№8598/2012г.на АС С..., по което решение 0351/03.07.2012г. е обявено за нищожно
и административната преписка е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне с
указания. С ЕР №....... на НЕЛК по белодробни болести на ищеца е призната 58% ТНР, 30% по причини
общо заболяване и 52% по причини трудова злополука и диагноза във връзка с
трудовата злополука ХВБ, със срок до 01.04.2015г. Л... на л.дол.крайник.
Посттравматична периферно -нервна увреда на л.н.перонеус тежка ст. и н.тибиалис
ср.ст.вт.гонартроза.коксартроза.псттравматично плоскостъпие в ляво.
С ..... от зас. ... от ....., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – В..... на
ищеца е призната 58% ТНР , 30% по причини общо заболяване и 52% по причини
трудова злополука, със срок до 01.05.2017г.
и диагноза във връзка с трудовата злополука ХВН. Л... на л.дол.крайник.
Посттравматична периферно -нервна увреда на л.н.перонеус тежка ст. и н.тибиалис
вторична левостранна коксартроза и гонартроза и плоскостъпие в ляво.
С решение по гр.д. 1789/2009г.на ВРС ответникът
е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди ,
вследствие на получено от трудовата злополука на 11.09.2002г. заболяване -
конквасация на ляв долен крайник и неговия ексцес , в размер на 5000 лева, като
до пълния претендиран размер от 10000 лева искът е отхвърлен. ВОС с решение по
гр.д.№347/2011г. потвърждава решението на ВРС . ВКС отменя решението на ВОС с
решение по гр.д.№ 323/2012г., като уважава иска в пълен размер. Прието е от
трите инстанции, че е налице ексцес на състоянието на ищеца след трудовата
злополука с оглед констатираните факти и обстоятелства в ЕР .....г. на ТЕЛК за общи и професионални
болести към УБ – МБАЛ „С.... С....
Свидетелят Б.... – А.... -
съпруга на ищеца, заявява, че през този период ищецът ходел на лекар постоянно,
спазвал предписанията, купувал лекарства и провеждал рехабилитация.
Свидетелства, че знае за условията на работа от ищеца, че трудовите му задължения
на ДЕП инсталацията били с голямо физическо натоварване, кракът му започнал да
се влошава, започнал да го боли и се наложило да ползва бастун за придвижване.
Кракът започнал да отича, да събира лимфа в бедрото, започнал да получава
болезнени крампи нощем. След известно време кракът започнал да събира гной в
прасеца, което наложило хирургична интервенция. От три години се придвижва само
с две патерици, стойката му трайно се деформирала.
Заключението на назначената по
делото съдебно - медицинска експертиза на вещо лице др Д....., което съдът
приема като компетентно и обективно изготвено, проследява хронологически
заболяването на ищеца и посочва, че ищецът има трайно увреждане на здравето
вследствие на претърпяна трудова травма и допълнителни усложнения възникнали
по-късно във времето са в причинно следствена връзка с нея.
По делото са изготвени
съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице е изчислило обезщетенията - на база
получено брутно трудово възнаграждение от конкретен служител В... И., заемащ
длъжността „О.....”, на база средно трудово възнаграждение, получавано от ищеца
за периода 01.01.2008г. до 15.03.2009г. на длъжността О..... и за периода от
01.04.2015г. до м.07.2016г., на база средно трудово възнаграждение на ищеца на
длъжността „П.....”, за периода 01.01.2008 -15.03.2009г., изчислил на база, получено възнаграждения от заемащи
длъжността „О.....”, но е отчел реално отработено време, т.е. ползваните
отпуски, болнични от съответните служители и допълнително заключение на база
получено брутно трудово възнаграждение на заемащите длъжността Оператор ГФИ
през исковия период, което допълнително заключение съдът приема за компетентно
и обосновано. Видно от заключението е, че длъжността „П......” не съществува
през исковия период.
От правна страна съдът намира
за установено следното:
За да е налице фактическият
състав на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за
обезщетение на претърпените вреди от работник или служител, следва да бъде
установено, че през време и във връзка с работата по трудовото правоотношение,
в резултат на трудова злополука или професионално заболяване е увредено
здравето или живота на работника или служителя, като работодателят следва да
обезщети всички претърпени от работника или служителя вреди в резултат на
трудовата злополука, неимуществени и имуществени.
Предявеният
иск е за претърпените вреди вследствие на трудовата злополука, възникнали с
новото преосвидетелстване на ищеца за нови периоди от време.
Неоснователно е възражението
на ответника, че ищецът е обезщетен и искът му е недопустим. Сочените решения
по гр. дело 2170/2012г. по описа на ВРС и по гр.1773/2010г. по описа на ВРС са
за различни периоди, а гр.дело 453/2015г. има за предмет неимуществени вреди в
резултат на ексцес.
Неоснователно е и възражението
на ответника за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца.
Процесната злополука е призната за трудова по характер, а твърдяното
обстоятелство на съпричиняване не бе доказано от ответника, в чиято тежест е да
го установи. От свидетелските показания се установи, че не е имало забрана за
придвижване с велосипеди.
Неоснователно е възражението
на ответника за погасена по давност искова претенция поради това, че от
настъпването на трудовата злополука са изминали повече от 3 години съгласно
чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Тригодишният давностен срок за предявяване на
настоящите искове започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо
или е могло да бъде упражнено. При иск за имуществени вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука давностният срок започва да тече от всяко
последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без
значение дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на
здравословното състояние. Това приема ВКС в решение 1709/31.10.2006г. по
гр.д.320/2004г. , III г.о. Всяко ново преосвидетелстване за нов период
съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника или
служителя възниква правото на иск за вреди за същия период. С ЕР 1348 от зас.
089 от 13.05.2015г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – В.... на ищеца е призната
58% ТНР , 30% по причини общо заболяване и 52% по причини трудова злополука,
със срок до 01.05.2017г., което е правопораждащият факт и давността започва да
тече от датата на решението и към момента на предявяване на иска не е изтекла.
Неоснователно е възражението, че ищецът е
подписал споразумението за прекратяване на трудовото му правоотношение с
условието, че няма право да предявява каквито и да било претенции към ответното
дружество, свързани с прекратеното трудово правоотношение. Договореното
представлява предварителен отказ от права – искът е за период след прекратяване
на трудовото правоотношение, а от друга страна тази клауза е нищожна, тъй като
с нея работникът предварително се отказва от правото си да бъде обезщетен за
евентуални бъдещи вреди, които може да настъпят за него поради претърпяната
трудова злополука . Неоснователен е и довода на ответника, че на ищеца е
изплатено парично обезщетение, тъй като то изплатено на ищеца на основание
чл.331, ал.2 от КТ – поради прекратяване на трудовия договор по искане на
работодателя, а настоящия иск е с друго правно и фактическо основание –
претендирани имуществени вреди от претърпяна трудова злополука.
Искът за обезщетяване на вреди,
настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно основание чл. 200 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба отговорността на работодателя може да бъда
ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя.
Отговорността по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По настоящото дело ищецът претендира
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал в
предприятието на ответника, ако не бе претърпял трудова злополука и бе останал
на работа и получавана от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение
при друг работодател за периода от 01.05.2015 до 31.07.2016г
Неоснователно е възражението на
ответника, че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът нееднократно е
бил обезщетяван за една и съща трудова злополука. Сочените решения по гр. дело
2170/2012г. по описа на ВРС и по гр. 1773/2010г. по описа на ВРС касаят
различни периоди, поради което съдът намира, че искът по настоящото
производство е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.
За да се ангажира отговорността на
ответника по чл. 200 КТ, необходимо е да бъде установено по категоричен начин
наличие на професионално заболяване или трудова злополука. Трудовият характер
на злополуката е приет с Разпореждане № .... от ....г. на РУ „СО” гр. В.....
Установено е, че трудова злополука е довела до 52 % трайна неработоспособност
/съгласно ЕР № .... от зас. № .... от .... на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ
„С.....” АД гр. В...., с което е определен срок до 01.05.2017г./.
С Решение
№ 150/16.06.2011 по дело № 1936/2009 на ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл.
290 от ГПК Върховният касационен съд е приел, че работодателят отговаря
имуществено за пълното обезвреждане на настъпили в резултат на професионално
заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент
трайна неработоспособност. С посоченото решение е установена задължителна за
съдилищата практика, съгласно която работодателят дължи обезщетение за вреди от
професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност както над 50%,
така и под този процент. Прието е, че необходимите разходи за поддържащо
лечение, определени съобразно действителните нужди на страдащия от
професионално заболяване работник, включват стойностите на медикаментите и
допълнителните средства за осигуряване на оптимален хранителен режим. Решението
касае вреди от професионално заболяване, но мотивите с пълна сила могат да се
отнесат и към вредите от трудова злополука.
По делото се установи, че ищецът е
работил в ответното дружество на длъжностите ”О.....”, „О...” и „П.....”.
Трудовият му договор е прекратен със Споразумение от 16.03.2009г., като до този
момент ищецът е изпълнявал длъжността „О.....”. През исковия период ищеца е
получавал пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище
„Д....” гр. В..
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3
от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съгласно Постановление № ... от .... г.
на П...., т...., при причиняване на трайна нетрудоспособност обезщетение за
неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното
увреждане и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената
за добиване право на пенсия за изслужено време възраст.
Предвид изложеното, съдът намира, че са
налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени
вреди, като при определяне на обезщетението съдът ще следва да съобрази заключението на изготвената по делото съдебно
– икономическа експертиза. Последната касае размера на обезщетението,
представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца би получил
на длъжността „О... " в ответното дружество за претендирания период от
01.04.2015 г. до 31.07.2016 г., ако би бил на работа, и получавана от същия
пенсия за инвалидност и брутното трудово възнаграждение в Помощно училище „Д-р
П....” гр. В...., възлизащ общо на сумата от 12 057 лева. Като база за
сравнение вещото лице е взело основното трудово възнаграждение, получавано от
лице на същата длъжност и към него е прибавено допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за исковия период, което би
получавал ищеца, ако продължаваше да работи в ответното дружество. Настоящият
състав на съда намира този начин на изчисляване на размера на обезщетението за
коректен и справедлив, тъй като трудовото възнаграждение, което ищеца би
получил, ако продължаваше да работи на длъжността „О.... ”, е изчислено
съобразно неговия личен коефициент, т.е. като е взето предвид допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за исковия период, което би получавал той. Не
следва да се приемат вариантите с изчисления за периоди преди исковия с оглед
обстоятелството, че се дължи пълна обезвреда за вредите и ако ищецът бе здрав и
продължаваше да работи в ответното дружество на заеманата преди прекратяване на
трудовото му правоотношение длъжност, то той би получавал трудово
възнаграждение в размера, който се получава на същата длъжност за исковия
период, ведно с допълнителните възнаграждения. В този смисъл ВКС се е
произнесъл с решение № 1228 от 22.06.2006г. по гр.д. № 139/2004г., III г.о., в което
е прието следното: „Тъй като лицето е в невъзможност от датата на увреждането
да работи на заеманата преди това длъжност, за основа при определяне на
дължимите обезщетения по чл. 200 КТ следва да се вземат именно реално
получаваните за исковия период трудови възнаграждения за тази длъжност. Именно
тази сума пострадалият работник би могъл да получи, ако не беше претърпял
трудовата злополука и беше продължил да работи на същата длъжност”.
Неоснователно е възражението на
ответника, че при изчисляване на обезщетението следва да бъде отчетена и
стойността и значението на общото заболяване на ищеца, имащо отношение за
формиране на общия процент неработоспособност на ищеца, съответно присъдените
суми да бъдат намалени пропорционално. Настоящият състав на съда намира, че
претърпяната вреда не следва да бъде намалявана пропорционално на процента
нетрудоспособност на ищеца, определен поради общо заболяване. В цитираната
по–горе задължителна практика на ВКС /Решение
№150/16.06.2011 по дело №1936/2009 на ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл.
290 от ГПК/ е прието, че работодателят отговаря имуществено за пълното
обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди, независимо
от определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност.
Работодателят дължи обезщетение за вреди от професионално заболяване, довели до
трайна нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент. Цитирани са и
други решения на Върховния касационен съд /решение № 323 от 27.04.2010г. по
гр.д. № 483/09г.; решение № 521 от 23.06.2010г. по гр.д. № 550/2010г.; решение
№ 128 от 11.02.2010г. по гр.д. № 268/09г.; решение № 286 от 16.07.2010г. по
гр.д. № 69/2009г./, всички, постановени по реда на чл. 290 от ГПК за
уеднаквяване практиката на съдилищата, съгласно които работодателят дължи
обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели
до трайна нетрудоспособност, както над 50 процента, така и под този процент.
Т.е. отговорността на работодателя винаги следва да е съобразена с общия
принцип за обезвреда при непозволено увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 от КТ, изискващ пострадалият работник да бъде обезщетен пълно.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за изтекла давност по отношение на претендираното
обезщетение, тъй като от настъпване на трудовата злополука били изтекли повече
от три години.
Съгласно приетото от Върховния
касационен съд в решение № 1228 от 22.06.2006г. по гр.д. № 139/2004г., III г.о.
„Давностният срок при вземания на работника или служителя, произтичащи от
трудовото му правоотношение, започва да тече от деня, в който правото - предмет
на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Правото на
работника да получи обезщетение от работодателя, на основание чл. 200, ал. 3 КТ, за вреди, произтичащи от трудова злополука, се поражда от момента, в който
се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би
получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди трудовата
злополука, и реално получената като обезщетение за ползуван отпуск по болест
или като пенсия за инвалидност сума, от който момент настъпва и изискуемостта
на всяко конкретно вземане. ... Законът не установява общ тригодишен срок от
датата на трудовата злополука, след изтичането на който да се считат погасени
всички претенции на пострадалия работник за получаване на обезщетение за
имуществени вреди, т. е. в КТ не е предвидено специално правило за погасяване
по давност на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения”.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца. Трудовият характер
на злополуката е приет с Разпореждане на РУ „СО” гр. В.... В доказателствена
тежест на ответника бе да установи съпричинаване, което не бе доказано.
Представените от ответното дружество преписи на длъжностна характеристика на „О....”
и служебна инструкция № ...г. -Правилник за вътрешния трудов ред, бяха
изключени от доказателствата по делото с протоколно определение от
12.09.2017г., на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК. Тези документи са ключови за
доказването на задачите и отговорностите на ищеца при изпълняваната от него
длъжност, както и за установяване на вътрешните правила при работа в ответното
дружество, поради което изключването им от доказателствата по делото е от
съществено значение за отхвърляне на възражението за съпричиняване, като
неоснователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че
искът по чл. 200 от КТ ще следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаване на главния
иск, основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху всяко ежемесечно
обезщетение за периода от момента на забавата до момента на подаване на
исковата молба – 01.04.2015г. до подаването на исковата молба в съда,-02.08.2016
в размер на 700.51 лева.
Относно иска
за заплащане на обезщетение в размер на 138 лева за претърпените от ищеца
имуществени вреди, представляващи направени разноски за лекарства и изследвания
във връзка с предписаното му лечение на уврежданията от трудовата злополука за
периода от 01.04.2015 г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане:
Съгласно заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинската експертиза,
разходите са извършени във връзка със заболяванията на ищеца.
С Решение
№150/16.06.2011 по дело №1936/2009 на ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл.
290 от ГПК Върховният касационен съд е приел, че необходимите разходи за
поддържащо лечение, определени съобразно действителните нужди на страдащия от
професионално заболяване работник, включват стойностите на медикаментите и
допълнителните средства за осигуряване на оптимален хранителен режим. Решението
касае вреди от професионално заболяване, но мотивите с пълна сила могат да се
отнесат и към вредите от трудова злополука.
С оглед изложеното, съдът
намира иска за заплащане на обезщетение в размер на 138
лева за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи направени
разноски за лекарства и изследвания, за основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски пред
въззивната инстанция В случая са направени такива за адвокатско възнаграждение
в размер на 1490,00 лв., като по делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 08.08.2017г. /л. 12/.
От ответното дружество е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. По делото са предявени три
обективно съединени иска. С оглед материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 и т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо
възнаграждение по предявените искове - договореното и заплатено от ищеца
възнаграждение е в размер близък до нормативно установения минимум, поради
което не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар.
На осн. чл. 78, ал.6 от
ГПК, ответникът следва да понесе направените по делото разноски - допълнителна държавна такса в размер на 226.48
лева /226.48 лв. за иска по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение в размер
на 5662.19 лв.; 50 лв. по иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД и 50 лв. по иска за заплащане на обезщетение в обжалваната
част размер на 50.48 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 272 от 03.07.2017 г. по гр.д.№ 1752 от 2016 г. на Видинския районен съд в частта му,
в която е отхвърлил предявените искове до пълния им предявен
размер , вместо което ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА „К......"
ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление гр. С...., ..., район
„О. к.”, ул. „А....” № ..., представлявано от Б. П.– К..и Т...Д.., да заплати НА П.П.И., ЕГН ********** ***,
- Сумата 5 662,19 лева, представляваща разликата между предявения иск за
сумата 12
057,20 лева и уважената част с обжалваното решение на ВРС
обезщетение за претърпяните имуществени вреди, представляващи
разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „О.....",
което би получил, ако не бе претърпял трудовата злополука на 11.09.2002 г. и
бе останал на работа в ответното
дружество и получаваната от него пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение
в Помощно училище „Д......" гр.В... за периода
от 01.04.2015 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата
молба-02.08.2016 в съда до окончателното
изплащане.
- Сумата 361,21 лева, представляваща разликата между предявения иск за
сумата 700,51 лева и уважената
част с обжалваното решение на ВРС за обезщетение по чл.86 от ЗЗД за
забава плащането на всяка ежемесечна разлика
между трудовото възнаграждение, което би получил на
длъжност „О...." и получаваната пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно училище „Д...."
гр.В... за периода от 01.04.2015 г. до подаване на исковата молба.
-Сумата 50,48 лева, представляваща разликата между предявения иск за сумата 138,00 лева
и уважената част с обжалваното решение
на ВРС и е обезщетение за
претърпяните имуществени
вреди, представляващи направени разноски за лекарства и изследвания във връзка
с предписаното лечение на уврежданията
от трудовата злополука за периода от 01.04.2015 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното им изплащане.
- Сумата 701,79 лева, представляваща
разликата между предявения иск за сумата 1 490,00 лева и уважената част с обжалваното
решение на ВРС и е платеното адвокатско възнаграждение
за производството пред първата инстанция, както и разноски в производството пред въззивната
инстанция в размер на 1 490 лв.
ОСЪЖДА „К......."
ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление гр. С...., ..., район
„О...”, ул. „А....” № ..., представлявано от Б.П. – К. и Т. Д., да заплати по
сметка на Окръжен съд – В.... сумата в
размер на 236.48 лева, представляваща дължима държавна такса
ОСЪЖДА „К....."
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С...., ...., район
„О....”, ул. „А....” № ...., представлявано от Б. П. – К. и Т. Д., да заплати
по сметка на Окръжен съд – В... сумата в размер на 5,00 лева, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО РЕШЕНИЕТО В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.290 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.