РЕШЕНИЕ № 353

 

гр. Троян, 31.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 182 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:      

        “ЧЕЗ електро България” АД – гр. София, представлявано от Кремена Стоянова и Ярослав Бергер, чрез пълномощника си адв. Р. Даньовкска от САК е предявило срещу ЕТ „Роли – Росица Маринова” – гр. Троян установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 2465,14 лева, представляващи неизплатено парично задължение за използвана ел. енергия и за сумата 286,81 лева – законова лихва върху главницата за времето на забавата. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител. Изразено е писмено становище по същество съда да уважи предявения иск, като постанови неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

        По реда на чл. 131 от ГПК на ответника ЕТ „Роли – Росица Маринова” е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Същият не е представил писмен отговор и не е изразил становище по иска. 

От приложените към делото писмени доказателства: Счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на основание чл. 107 от ЗЕ, справка –извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания, фактури с № ********* от 30.04.2016 г.; № ********* от 31.05.2016 г.; № ********* от 30.06.2016 г.; № ********* от 31.07.2016 г.; № ********* от 31.08.2016 г.; ********* от 30.09.2016 г.; № ********* от 31.10.2016 г.; ********* от 30.11.2016 г.; № ********* от 31.12.2016 г.; № ********* от 31.01.2017 г.; № ********* от 28.02.2017 г.;  № ********* от 31.03.207 г.; ********* от 30.04.2017 г.; ********* от 31.05.2017 г.; № ********* от 30.06.2017 г.; № ********* от 31.07.2017 г.; № ********* от 31.08.2017 г.;  № ********* от 30.09.2017 г., Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД, публикувани в ел.страница на „Чез Електро България” АД, Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г. и ч. гр. д. № 1194 от 2017 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

ЕТ „Роли – Росица Маринова” е потребител на електрическа енергия, доставяна от ищцовото дружество. Страните са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Не се оспорва факта, че ищцовото дружество е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия и достъп до електроразпределителната мрежа за периода 25.03.2016 г. до 19.09.2017 г. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия и дължимата "цена достъп" до електроразпределителната мрежа по издадени фактури.

Съгласно Разпоредбите на чл. 42 от ОУ за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ електро България „Продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно тези Общи условия.

(2) В случай на забава на плащането на дължимите суми за електрическа енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 (десет) дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители или 3 (три) дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители."

При изчисляване и установяване на дължимите от ответника суми за ел. енергия следва да се има предвид и задължение за „цена достъп" част от стойността на услугата въз основа чл. 28 от Правилата за търговия с електрическа енергия съгласно която:

Установява се по делото, че „ЧЕЗ електро България" АД е доставяло на ЕТ „Роли - Росица Маринова” ел. енелгия в  имот, находящ се в с. Абланица, общ. Ловеч, ул. „София” № 44, Разклона на Абланица, обособен като Ресторант „Българска кухня”, с ИТН 210025522033 за периода от 25.03.2016 г. до 19.09.2017 г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1. Фактура No ********* от 30.04.2016 г. на стойност 326.46 лева за периода 25.03.2016 - 22.04.2016

2. Фактура No ********* от 31.05.2016 г. на стойност 335.20 лева за периода 23.04.2016 - 23.05.2016

3. Фактура No ********* от 30.06.2016 г. на стойност 372.52 лева за периода 24.05.2016 - 21.06.2016

    4. Фактура No ********* от 31.07.2016 г. на стойност 454.62 лева за периода 22.06.2016 - 21.07.2016

    5. Фактура No ********* от 31.08.2016 г. на стойност 422.05 лева за периода 22.07.2016 - 20.08.2016

     6. Фактура No ********* от 30.09.2016 г. на стойност 367.48 лева за периода 21.08.2016 - 20.09.2016

    7. Фактура No ********* от 31.10.2016 г. на стойност 81.95 лева за периода 21.09.2016 - 20.10.2016

8. Фактура No ********* от 30.11.2016 г. на стойност 9.42 лева за периода 21.10.2016 - 19.11.2016

9. Фактура No ********* от 31.12.2016 г. на стойност 9.73 лева за периода 20.11.2016-20.12.2016

10. Фактура No ********* от 31.01.2017 г. на стойност 9.42 лева за периода 21.12.2016 - 19.01.2017

11. Фактура No ********* от 28.02.2017 г. на стойност 9.73 лева за периода 20.01.2017 - 19.02.2017

12. Фактура No ********* от 31.03.2017 г. на стойност 9.42 лева за периода 20.02.2017 - 21.03.2017

13. Фактура No ********* от 30.04.2017 г. на стойност 9.73 лева за периода 22.03.2017 - 21.04.2017

14. Фактура No ********* от 31.05.2017 г. на стойност 9.73  лева за периода 22.04.2017 - 22.05.2017

15. Фактура No ********* от 30.06.2017 г. на стойност 9.11 лева за периода 23.05.2017 - 20.06.2017

16. Фактура No ********* от 31.07.2017 г. на стойност 9.73 лева за периода 21.06.2017 - 21.07.2017

17. Фактура No ********* от 31.08.2017 г. на стойност 9.73  лева за периода 22.07.2017 - 21.08.2017

18. Фактура No ********* от 30.09.2017 г. на стойност 9.11 лева за периода 22.08.2017 - 19.09.2017

Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19 ал. 8 от ОУ изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

Ищцовото дружество претендира и за заплащане на законовата лихва за процесния период на забава в посочения размер.

В ТРС е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищцовото дружество - кредитор, по което е образувано ч. гр. дело 1194/2017 г. Длъжникът е упражнил правото си по чл. 414 ал. 1 ГПК и е подал възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на кредитора.

Пълномощника на ищцовото дружество адв. Д. изрично е поискала от съда постановяване на непресъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. 1 от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по същество, а да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер 2465.14 лева, представляваща главница за неизплатено парично задължение за потребена ел.енергия и услуга „цена за достъп” за периода от 25.03.2016 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 286.81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2016 г. до 02.11.2017 г.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето производство в размер на 293.61 лева, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и 113.04 лева – разноски по заповедното производство.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

         ПРИЗНАВА на основание чл. 422 от ГПК съществуване на вземането на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО  БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Кремена Стоянова и Ярослав Бергер, а имено, че ЕТ„ РОЛИ – РОСИЦА МАРИНОВА”, ЕИК *********, представлявано от Росица Минкова Маринова, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, област Ловеч, ул. „Симеон Велики” № 84 дължи сумата 2465.14 - две хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и четиринадесет стотинки, представляваща главница за неизплатено парично задължение за потребена ел. енергия и услуга „цена за достъп” за периода от 25.03.2016 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 286.81 - двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2016 г. до 02.11.2017 г.

ОСЪЖДА ЕТ„ РОЛИ – РОСИЦА МАРИНОВА”, ЕИК *********, представлявано от Росица Минкова Маринова, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, област Ловеч, ул. „Симеон Велики” № 84 да запалти на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО  БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Кремена Стоянова и Ярослав Бергер сумата 293.61 – двеста деветдесет и три лева и 61 стотинки, съдебно-деловодни разноски по исковото производство, както и 113.04 – сто и тринадесет лева и 04 стотинки – разноски по заповедното производство.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.

 

                                                                         Районен съдия: