Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 253
гр.Свищов, 07.11.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 18.10.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№610 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.240 ЗЗД, вр.79 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.М.” ЕООД *** твърди, че
на 22.04.2014г. бе сключен Договор за потребителски кредит № 11 752-3951-
2180418 между "Ф.С." ЕАД, с ЕИК **** (с предишно наименование „К.К. ”
ЕАД) в качеството на кредитодател и ответника А.Г.М., ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател. По силата на този договора кредиторът е
предоставил на длъжника сумата в размер на 400,00 лева. Ответникът се задължил
да върне получената в кредит сума чрез 6 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 115,00 лева. Първата погасителна вноска била дължима на
22.05.2014г., а последната на дата на 22.10.2014г.
Твърди, че съгласно условията на
договора, лихвите и таксите по заема били разсрочени за периода на кредита и
били включени в размера на погасителната вноска. Заявява, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за плащане на месечните си вноски, съгласно
договореното, в резултат на което е останало непогасено задължение в размер на
540,00 лева, включващо задължение за главница, възнаградителна и мораторна
лихва.
Твърди, че на 22.12.2015г., бе
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Ф.С."
ЕАД, с ЕИК **** (с предишно наименование „К.К. ” ЕАД) и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****,
по силата на който задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор
за потребителски кредит били изкупени от ищеца „Е.М.” ЕООД. Към датата на
сключване на договора за цесия задължението е било изцяло и окончателно
падежирало. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите на 25.01.2019г. на посочения в договора за кредит
постоянен адрес ***, било изпратено писмено съобщение за извършената цесия от
пълномощник на цедента - адв. дружество „И. И Д.“. Със същото писмо на
ответника длъжник било изпратено и писмено известие, с което му е предоставен
15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по
горепосочения договор за кредит. Заявява, че писмото не е връчено и същото е
върнато обратно на подателя с отбелязване „Заминал/отсъства“ на 28.01.2019г.
Връчителят е отбелязал върху пратката, че „къщата в момента е необитаема“.
Предвид на това ищецът счел, че
ответника е уведомен за извършеното прехвърляне на парични вземания, поради
което договорът за цесия е породил своите правните последици и кредитор е „Е.М.“
ЕООД. Липсата на доброволно изпълнение или на обстоятелство, което да погасява
посоченото по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „Е.М." ЕООД да
пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване
Заявление до Районен съд гр. Свищов за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Срещу издадената Заповед за изпълнение ответникът подал възражение,
за което ищецът бил надлежно уведомен със съобщение връчено на 13.05.2019г. Към
момента на подаване исковата молба пълно погасяване на задължението от страна
на ответника по процесния договор не било осъществено.
Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск, а именно да признае за установено в отношенията между
страните, че ответника А.Г.М., ЕГН ********** дължи на ищеца „Е.М.” ЕООД ***
следните суми: 321,70 лева (триста двадесет и един лева и 70ст.) - непогасена
главница и 97,93 лева (деветдесет и седем лева и 93ст.) - мораторна лихва,
начислена на основание чл. 86 от ЗЗД за периода 10.03.2016 г. - 10.03.2019 г.,
посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 325/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Свищов, дължима по Договор за потребителски кредит №
11-752-3951-2180418 от 2.4.2014 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за
това.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се
произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно неоснователен
с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния
представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от 14.06.2019г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на
исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на
едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в
отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното
му призоваване, не е представил и
доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил
искане да се гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и
втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените
в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че
правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради
факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като
са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови
неприсъствено решение. Следва да се признае, че по отношение на ищеца
съществуват претендираните суми.
Съдът като взе предвид, че е
налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр. д. №
325/2019 г. на РС-Свищов, счита, че за разликата, за която не е предявен иск,
Заповед за изпълнение № 211 от
28.03.2019г. следва да се обезсили.
При този изход на делото, и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските в
исковото производство в размер на 25,00 лева за
държавна такса.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от ищеца в заповедното производство. С оглед обезсилването на
заповедта за част от сумите, съдът следва да осъди ответника да заплати
редуцирани разноски в размер на 14,89лв. за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на А.Г.М., ЕГН **********,***, че дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от законния си
представител Р.И.М. – Т. - управител, СУМАТА от 321,70 лева (триста двадесет и
един лева и седемдесет стотинки) - непогасена главница и СУМАТА от 97,93 лева
(деветдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) - мораторна лихва,
начислена на основание чл. 86 от ЗЗД за периода 10.03.2016 г. - 10.03.2019 г.,
посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 325/2019 г. по описа на
РС- Свищов, дължима по Договор за потребителски кредит № 11-752-3951-2180418 от
2.4.2014 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 25.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата ,за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №211 от
28.03.2019г. по ч. гр. дело № 325/2019г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от законния си
представител Р.И.М. – Т. - управител сумата от 25,00лв. (двадесет и пет лева и
00ст.), представляваща разноски за държавна такса в исковото производство и сумата
от 14,89лв. (четиринадесет лева и 89ст.), представляваща разноски за държавна
такса в заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение на парично задължение №211 от
28.03.2019г. по ч. гр. дело № 325/2019г. по описа на Районен съд град Свищов за
сумата от 26,83лв. – договорна лихва за периода 22.06.2014 г. – 22.10.2014 г. и
за сумата над 97,93лв. – мораторна лихва за периода 23.06.2014 г. – 09.03.2016
г.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: