*4
гр. В., 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420101773 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по постъпила искова молба от „Т.В.”
ЕАД гр. В. срещу М. И. М. от гр. В..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.-В.” ЕАД гр. В. e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. И. М., за сумите от: 534,62 лв. -
главница за периода от 31.03.2018 г. - 30.06.2022 г., 45,19 лв. лихва върху главницата за
периода от 30.04.2018 г. до 11.04.2023 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25,00лв. държавна такса.
Длъжникът е депозирал в срок възражение с правно основание чл.414 ГПК, като
след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че за периода от 31.03.2018 г. до 30.06.2022 г. ответникът дължи
сумата от 534. 62 лв., представляваща незаплатени суми: за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр.
В., ул. “Н.В.” **
Въпреки многократно отправяните покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията помежду им, същото не е сторено до момента, което му дава
основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендира:
- заплащане на сумата от 534.62 лв., която представлява размера на стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия;
- заплащане на сумата от 45,19 лв., която представлява размера на обезщетението
за забавено плащане считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата
1
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
30.04.2018 г. до 11.04.2023 г.;
Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както
са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не е доепозирал писмен отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ако са налице условията на чл. 239 ГПК.
Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови
неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с
конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред
с:1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от
ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от
ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника
да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на
кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя
допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на
вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда
и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 3
131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,ал.
1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е
подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а.
ОСГТК.Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,ал.
1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от
което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на
вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV
г.о./.Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът е подал възражение, в което е заявил
и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се приеме, че
настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е
недопустимо.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. В.” ЕАД на потребители в гр. В..
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от
ответника, в която е отразено, че към 31.07.2022 г. дължи главница в размер на сумата
от 534,62 лева за периода от 31.03.2018 г. - 30.06.2022 г., 45,19 лв. лихва върху
главницата за периода от 30.04.2018 г. до 11.04.2023 г..
2
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява самостоятелен обект в
жилищна сграда с гр. В., ул. “Н.В.” ** Сградата е в режим на етажна собственост и в
нея е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна станция № 157.
Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството енергия и за
сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период дължимата цена на
топлинна енергия възлиза на сумата от 415.66 лева. Вещото лице е дало заключение, че
размерът на лихвите за забава от падежа на всяко месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 34,33 лева за
периода от 30.04.2018 г. до 11.04.2023 г.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно, пълно и компетентно
изготвено, което не е оспорено от страните по делото.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл.
150 ЗЕ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия при общи условия, по силата на което ищецът е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо
водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период.
От представените доказателства не се установява наличието на втората и третата
от изброените предпоставки, а именно, че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
3
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
Според посочената по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК и с определение № 1825 / 16.11.2023
г., постановено по реда на чл.140 ГПК, в тежест на ищеца бе възложена процесуалната
тежест / задължение / да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди. Със същото
определение на основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствената
тежест, а именно, че между страните е съществувало облигационно отношение по
валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, както и
че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди.
За установяване качеството на потребител на енергия за битови нужди на
ответника, ищецът не е представил каквито и да е доказателства.Действително, с
възражението предявено по реда на чл.414 ГПК ответникът е посочил, че е собственик
на 1/6 идеална част от процесния имот, получено в наследство от неговия чичо, което
по същество представлява признаване на факт с правно значение. Същевременно
обаче, доколкото правото на собственост се установява с писмени доказателства /
нотариален акт, постановление за възлагане, съдебно – спогодителен протокол и
т.нат./, каквито по делото липсват, съдът не може да извърши действителна проверка и
да изведе правно обоснован извод за наличие на обстоятелството, че ответникът е
собственик на имота или поне на част от него. По делото не се установява нито право
на собственост върху процесния имот, нито учредено в полза на ответника вещно
право на ползване. ВКС, с т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК, очерта кръга от лицата, които дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката. Сочи се, че това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
4
Ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за установяване качеството
на потребител на енергия за битови нужди на ответника М.. Не са изложени твърдения
и не са ангажирани доказателства, че ответника е придобил правото на собственост
върху процесния имот, включително и по силата на наследствено правоприемство,
респективно – в негова полза да е учредено вещно право на ползване върху имота за
процесния период.Нещо повече, дори от изготвената служебна справка от НБД се
установява, че както настоящия, така и постоянния адрес на ответника са различни от
този, за който се претендира от ищеца да е използвана и незаплатена топлинна енергия,
а имено в гр. В., ул. “Н.В.” ** Ето защо, съдът не може да приеме, че ответника е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ в процесния период и че дължи
заплащането на цената за доставена топлинна енергия.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че събраните по делото
доказателства не доказват, че ответника М. има качеството на потребител по смисъла
на ЗЕ за процесния период, както и че в процесния период между страните е
съществувало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при общи
условия. Поради недоказаност на тези елементите от фактическия състав на спорното
право, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, което
обуславя неоснователността и на предявения акцесорен иск за лихва за забава. Искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основани чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Същият обаче не е заявил такова
искане, нито са ангажирани доказателства да е сторил такива, поради което не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т.В.“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „М.Г.“ * против М. И. М., ЕГН: **********
искове с правно основание чл. **, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата
от 534,62 лева /петстотин тридесет и четири лева и шестдесети две стотинки/,
представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от
31.03.2018 г. - 30.06.2022 г. за имот на адрес: гр. В., ул. “Н.В.” **,ведно със законната
лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както
и с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45,19 лева
/четиридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 30.04.2018 г. до 11.04.2023 г., за които суми е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение № ** по ч.гр.д № 1000/2023 г. по описа
на Районен съд – гр.В..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. в двуседмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6