Р Е Ш
Е Н И Е № 969
гр.
Пловдив, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански състав в
публичното заседание на 15.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 1189 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 17175/05.06.2019г. от К.Л.Б., ЕГН **********, лично
и в качеството на баща и законен представител на малолетния Л.К.Б. чрез адв. Б.М.
*** против решение № 1544/17.04.2019г., постановено по гр. д. № 540/2019г. по
описа на РС Пловдив, III гр. с., с което е отхвърлена подадената от К.Л.Б., ЕГН **********,
лично и в качеството на законен представител на детето Л.К.Б., ЕГН **********
молба вх. № 2720/14.01.2018г. за защита от домашно насилие срещу Б.Й.М., ЕГН **********
и е възложена в тежест на молителя следващата се ДТ за производството в размер
на 25 лв., както и е осъден същият да заплати на ответницата сумата от 500 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, немотивирано, противоречиво и незаконосъобразно.Не били обсъдени и
анализирани правилно приетите доказателства в тяхната съвкупност.Оспорва се
извода на съда, че в случая не бил налице необходимият достатъчен интензитет на
обществена опасност на деянието на ответницата.Оспорват се и изводите на съда
относно втория акт на домашно насилие, описан в исковата молба, изразяващ се в
акт на вандализъм, унищожаване и повреждане на лично имущество на
жалбоподателя.Излагат се подробни съображения в подкрепа на поддържаното.Моли
се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да
бъдат взети мерки за защита по чл. 5, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН.Претендират се
направените разноски за настоящето производство.
С писмения отговор на въззиваемата се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като
правилно, мотивирано и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка
по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.Не се констатираха нарушения на императивни
материално-правни норми и съществени процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на задължението
му да следи за интереса на детето и без да има наведени от страните оплаквания.
С решението си районният съд се е произнесъл по
подадената молба за защита срещу домашно насилие с правно основание чл. 7 от ЗЗДН.
Като безспорни между страните са посочени
обстоятелствата, че от 2009г. родителите на малолетния Л. са живели на семейни
начала, а през м. май 2017г. са сключили граждански брак.От м. юни 2018г. били
във фактическа раздяла, като бащата К. се преместил да живее, заедно с детето,
на друг адрес.Същият завел дело по реда на чл. 127, ал. 2 и ал. 2 от СК – гр.
д. № ***г. по описа на РС Пловдив, V бр. с., което било прекратено, без
да е налице произнасяне с акт по същество.
След подробен анализ на събраните в първоинстанционното
производство доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че в
действителност на процесната дата 07.01.2019г.
ответницата е била в училището на детето и е искала да го вземе, като се е
държала агресивно, емоционално и превъзбудено.Развилият се спор обаче между нея
и молителят Б. не е бил в присъствието на детето, а в кабинета на директора на
училището.Детето, заедно с всички останали деца, е било в класната стая, именно
за да не бъде въвлечено в конфликта.Не било установено по категоричен начин по
време на събитието, ответницата да е била в нетрезво състояние.Не й дали детето
заради депозирано от молителя Б. заявление, че само той може да го взема от
училище.
С оглед приетото
за установено от фактическа страна районният съд е направил извод, че
емоционално неконтролируемото поведение на майката в училището на детето на процесната
дата, част от което е осъществено в негово присъствие, макар да е форма на укоримо поведение, не представлява посегателство с
достатъчен интензитет на обществената опасност, за да обуслови налагането на
мерки за закрила по ЗЗДН.
Настоящият състав
на съда споделя фактическите изводи на районния съд, тъй като се основават на
точен анализ на събраните по делото доказателства, с изключение на извода за
проявена агресия от ответницата, за което не се съдържа информация в
показанията на разпитаните свидетели.
По принцип законът придава на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН качеството
на достатъчно доказателство за основателност на молбата /при липса на други
доказателства за това/.За да се ползва от това предимство, тя трябва да посочва
фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния акт на домашно насилие, спрямо
който се търси и дава защита /чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
изисква декларацията да е за „извършеното насилие”/. Това е направено
в случая, поради което декларацията е надлежно доказателство за твърденията в
молбата.
Не се потвърждават обаче от показанията на разпитаните свидетели твърденията
в декларацията, че на 07.01.2019г. около 12, 40 ч. Б.М. е извела сина си Л. от
учебни занятия против волята му и дори класната не е могла да я възпре, както и
че се е държала крайно агресивно в присъствието на детето и то е стояло в
коридора изправено до стената през цялото време, стресирано от поведението и
виковете на майка си.Не са доказани по
делото и твърденията, че ответницата е била видимо пияна и агресивна.
Относно тези обстоятелства в първоинстанционното производство е
разпитана като свидетел Е. И. – директор на училището, в което е бил записан
малолетният Л..Същата е посочила, че на процесната
дата класната на детето отишла при нея в кабинета й, тъй като майката дошла да
го вземе, а преди това било подадено заявление от бащата, че само той може да
взема детето от училище.След това учителката извикала и майката в кабинета й и
там провели разговор.Св. И. се обадила по телефона на бащата и също разговаряла
с представител на отдел „Закрила на детето“, за да разреши спора между
родителите кой ще взема детето, тъй като не била запозната до този момент със
взаимоотношенията им.На въпросната дата ответницата според показанията на св. И.
е изглеждала превъзбудена и емоционална, като
настоявала да си вземе детето.По време на проведения разговор в кабинета й, то
било в класната стая, заедно с възпитателката и не било въвлечено в
конфликта.Впоследствие св. И. наблюдавала детето, като според нея
невъзможността да контактува и с двамата си родители, се отразява на психиката
му.
Като свидетел в първоинстанционното
производство е разпитана и Н. И., която е била с ответницата на въпросната
дата.Според показанията на свидетелката около 10, 00 ч. били в дома на Б.,
където са пили кафе, а след това ходили на църква и от там тя решила да отиде
до училището на детето, за да го види.Св. И. останала в близкия парк до
училището да я изчака на пейка.Когато Б. се върнала след около 20 – 30 мин., й
споделила, че не я зачитат като майка и родител, че не са й дали детето.Затова
била много притеснена, а също се страхувала от К. и поради това извикала
полиция.Св. И. е посочила в показанията си също, че не е виждала Б. пияна.
Пред въззивната инстанция като
свидетел беше разпитана Е. П., която е била класен ръководител на детето Л..За
случката на 07.01.2019г. тази свидетелка разказва, че майката се е държала по различно
от останалите пъти, в които е идвала да види детето в училището.Била афектирана
и по-невъздържана.Категорично искала да си вземе детето, тъй като не го била
виждала отдавна, а и самото дете искало да отиде с нея.Когато майката влязла в
класната стая, св. П. в същото време била някъде в коридора и се намесила,
когато тя излязла с детето от стаята.Майката носела раницата на Л..Със св. П.
се държала добре, както винаги.На детето също не е повишавала тон.Преди това
майката ходела редовно в училището почти всеки ден, обгрижвала
детето, насърчавала го, интересувала се как усвоява материала, като други
подобни инциденти не е имало.В конкретния случай св. П. решила да попита
директорката дали може да даде детето на майката, тъй като знаела, че то живее
при бащата.Спречкванията станали между двамата родители в кабинета на
директорката, след като последната извикала бащата.Св. П. и директорката били
учудени, че дошла полиция, защото те не се били обаждали.Впоследствие родителите
излезли от училището, заедно с полицаите.Детето през цялото време било прибрано
в класната стая, като изглеждало смутено от ситуацията, но след като св. П.
разговаряла с него, не е забелязала последваща
промяна в поведението му.
Св. П.А. е старши полицай в
охранителна полиция в I-во Районно управление.За въпросната дата си спомня,
че са посетили училището по сигнал на учителя или директора.Сигнала бил подаден
за буйстваща жена – родител на дете от училището, която искали да изведат от
там, тъй като се държала агресивно и имало подозрение, че е употребила
алкохол.Когато отишли на място, жената била афектирана, но като я помолили да
напусне, си тръгнала доброволно.Св. А. се спомня, че жената повишавала тон,
преди това се била карала с охраната.На тях обяснила, че иска да си види
детето, но охранителите й казали, че е в нетрезво състояние и не може да влиза
в училището.Според св. А. ответницата имала вид на човек, употребил алкохол.Пререканията
били между класната ръководителка и майката.Св. А. видял бащата в двора на
училището или при оградата.Конфликт възникнал и между него и майката, но навън,
след като излезли от сградата на училището.
Съдът кредитора изцяло показанията на св. И. и на св. П., които са
непосредствени и кореспондират помежду си.От същите се установява, че в
училището не са разполагали с информация относно упражняването на родителските
права по отношение на детето Л. и по този повод директорката е извикала бащата
и се е консултирала с отдел „Закрила на детето“, за да се изяснят отношенията
между родителите по този въпрос.Същите свидетелки установяват, че майката се е
държала превъзбудено и емоционално, което било различно от обичайното й
поведение, а също настоявала да си вземе детето, поради което са предприели
мерки за изясняване на ситуацията.Няма данни в показанията и на двете
свидетелки за прояви на физическа агресия от въззиваемата, нито за отправяни
закани, заплахи или обиди към някого и то в присъствието на детето.Изяснява се
от всички събрани доказателства по делото, че е налице спор между родителите
относно упражняването на родителските права по отношение на детето Л., който не
е разрешен по предвидения съдебен ред.Поради това майката е била в правото си
да настоява, че може да вземе детето, а депозираната декларация от бащата в
училището, че то следва да бъде предавано само на него, не е основание тя да
бъде лишавана от контакти със сина си.
Съдът подлага на съмнение и не кредитира показанията на св. А. в частта
им относно състоянието и поведението на майката на процесната
дата, тъй като той се е намесил в по-късен момент, няма ясен спомен за случая с
оглед изминалия период от време и множеството случаи, по които е работил от
тогава.Видно е освен това от приложената извадка от регистъра за подадени
сигнали в РУП Пловдив, че на процесната дата такъв е
постъпил от Б.М., че се намира в училището на сина си и учителя не й дава
детето.Няма отразяване за подадени сигнали за случая от други лица.
В приложения социален доклад по
делото също се съдържат данни, че отношенията между родителите са влошени, че
детето живее при баща си, а контакта с майката е прекъснат.След случая в
училище Л. е виждал майка си само веднъж случайно в магазина.Преди, когато тя
идвала да го вижда в училище, му е било приятно.
Относно твърденията за извършен акт
на домашно насилие от ответницата на 10.01.2019г. в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН се сочи, че на 10.10.2019г. след 19, 00 ч. Б.М.
била пред блока на молителя и като го видяла, започнала да вика и да го
псува.Била отново в неадекватно състояние, след като строшила задното стъкло на
колата му.Детето разбрало за случилото се и силно се уплашило.
По отношение на посочените
обстоятелства е разпитан като свидетел в първоинстанционното производство Л. К.,
който живеел в един вход с молителя.На 10.01.2019г. ги засякъл с Б.М. на
стълбището, да викат на висок глас.По-късно същата вечер около 19, 00 ч. – 19,
30 ч. св. К. видял от прозореца Б. зад
колата на молителя и като погледнала към него, той се скрил.Сторило му се, че
държи пръчка, а после като слязъл долу, видял, че е чистачка на кола и на
стъклото имало дупка.На другия ден видял К. и той му казал, че жена му е
счупила стъклото, но не може да го докаже, а свидетелят му споделил какво е
видял.
При тези данни районният съд е направил извод,
че установеното поведение на ответницата не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие, който извод се споделя и от настоящия състав на съда.Конфликта
между родителите не е бил съпроводен с прояви на насилие, детето не е било
непосредствен свидетел и няма данни да е било стресирано или разтроено по този
повод, а относно твърденията за засегнати имуществени права на молителя, както
правилно е отбелязал районният съд, пътят за защита не е по реда на ЗЗДН.По
настоящето дело е изяснено, че отношенията между К.Б. и Б.М. са влошени и
конфликтни, но установеното от фактическа страна не запълва състав на упражнено
домашно насилие спрямо малолетния Л.Б. и баща му.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба против него като неоснователна следва да се
остави без уважение.С влизане на решението в сила отпада действието на
издадената заповед за незабавна защита от районния съд.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на
въззиваемата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на
350 лева.
По тези
съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1455 от 17.04.2018г., постановено по гр. д. № 540 по описа за 2019г.
на Пловдивски районен съд, III гр. с.
ОСЪЖДА
К.Л.Б., ЕГН ********** да заплати на Б.Й.М., ЕГН ********** сумата от 350 лева
– направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: