Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 54 07.04.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 27 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на С. М. Г. от гр. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 23-1873-000001 от 06.01.2023 год., издадена от
Началник сектор при ОДМВР – Разград, Районно управление –
Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена за
срок от 6 месеца регистрацията на л.а. с рег № А 2219 КТ, собственост на жалбоподателя. В жалбата и по
същество се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон. Оспорват
се фактическите констатации, съдържащи се в заповедта. Развиват се доводи, че
лицето М. И. Р., управлявал процесния лек автомобил, е имал валидно
свидетелство за управление, издадено от Федерална Република Германия, поради
което не са били налице предпоставките да бъде приложена процесната ПАМ. Сочи
се още, че в разпоредителната част на заповедта не е посочено регистрацията на
кое МПС се прекратява, както и че в обстоятелствената част на заповедта липсва
позоваване на АУАН, с който е констатирано нарушението на водача, като
фактическо основание за издаването й. От съда се иска заповедта да бъде
отменена ведно с произтичащите от това законови последици. Претендират се
разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник сектор при ОДМВР – Разград, Районно управление – Разград, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С. М., счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли, като потвърди оспорената заповед като
законосъобразна. Не оспорва валидността на представеното от оспорващия свидетелството
за управление на МПС на водача, издадено от Федерална Република Германия. Излага
съображения, че към момента на прилагане на мярката са били налице
предпоставките за това, като счита, че свидетелството за управление на водача е
следвало да бъде представено пред контролните органи и придружено с легализиран
превод на български език съгласно чл. 161 от ЗДвП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2023 год., полицай при ОДМВР –
Разград, РУ – Разград, съставил срещу М. И. Р. от гр. Р. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия GA, № 868101 за това, че на 06.01.2023
год. около 01:15 часа в гр. Разград, по ул. „Бузлуджа“, посока към ул. „Дончо
Сумпаров“, е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******, собственост на С. М. Г. от гр. Р.,
без да притежава Свидетелство за управление на МПС и без да е правоспособен
водач, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без
възражения.
На 06.01.2023 год., Началник сектор при ОДМВР – Разград, Районно
управление – Разград е издал оспорената заповед, с която спрямо
собственика на автомобила С. М. Г. от гр. Р. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Като
фактическо основание за издаване ѝ е посочено, че на 06.01.2023 год.
около 01:15 часа в гр. Разград, по ул. „Бузлуджа“, посока към ул. „Дончо
Сумпаров“, М. И. Р. е управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******* , собственост на С. М. Г. от гр. Р., без да притежава Свидетелство за
управление на МПС.
Заповедта е връчена на оспорващия на
11.01.2023 год. и е обжалвана чрез административният орган на 24.01.2023 год.
Пред
съда ответникът представя заверено копие от административната преписка,
съдържаща оспорената заповед, АУАН Серия GA, № 868101 от 06.01.2023 год.,
Удостоверение с рег. № 330000-5222 от 10.02.2023 год. от ОДМВР – Разград за
това, че издалият заповедта Г. Т. Г. е временно преназначен на длъжност
началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Разград при ОДМВР – Разград,
считано от 14.11.2022 год., която длъжност изпълнява и към момента на издаване
на удостоверението, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на
вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и Заповед № 330з-1
от 04.01.2022 год. на директора на ОДМВР – Разград, с която са оправомощени
длъжностни лица в ОДМВР – Разград, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП.
В хода на съдебното производство е
прието като доказателство и представеното от оспорващия заверено копие от
Свидетелство за управление на МПС на водача М. И. Р. с № J02005NUE71, издадено от Федерална Република
Германия, придружено с легализиран превод на български език.
В направено пред съда изявление
процесуалният представител на ответника по жалбата изрично заяви, че не оспорва
валидността на представеното от оспорващия свидетелството за управление на МПС
на водача, издадено от Федерална Република Германия. Това заявление има
характера на съдебно признание на факт и съгласно чл. 175 от ГПК във връзка с
чл. 144 АПК съдът ще го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото.
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна
страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП, е процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Началникът
на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Разград при ОДМВР – Разград е бил
оправомощен със Заповед № 330з-1 от 04.01.2022 год. на директора на ОДМВР –
Разград да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП. Тази заповед е
била издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на
вътрешните работи, с която областните дирекции на МВР са определени като служби
за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно Удостоверение с рег.
№ 330000-5222 от 10.02.2023 год. издалият заповедта Г. Т. Г. е бил временно
преназначен на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Разград
при ОДМВР – Разград, считано от 14.11.2022 год., която длъжност е изпълнявал и
към момента на издаване на заповедта.
Оспорената заповед е в установената
форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал.
2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. В
този смисъл неоснователни са твърденията на оспорващия за порок във формата на
оспорения административен акт. В заповедта са описани фактическите основания за
прилагането на процесната ПАМ, като същите са подробни и достатъчни, за да
стане ясно от тях за какво административно нарушение е приложена мярката, от
кого и при каква фактическа обстановка е извършено то, и какво обосновава
прилагането й спрямо оспорващия. Това, че в нея не е посочен изрично съставения
на водача АУАН, не прави фактическите основания за издаването й непълни или неясни за адресата
на заповедта. На следващо място неоснователно е и оплакването за непосочване в разпоредителната
част на заповедта на превозното средство, чиято регистрация се прекратява. Напротив,
в разпоредителната част на оспорената заповед ясно и точно е индивидуализирано
превозното средство – собственост на оспорващия, чиято регистрация се
прекратява като принудителна мярка за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата. Административният орган е индивидуализирал пътното
превозно средство посредством неговото свидетелство за регистрация № *********
и неговият регистрационен № *******. Съгласно § 6., т.18а. от ДР на ЗДвП "Регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Следователно едно пътно превозно средство може да се
идентифицира и чрез неговият регистрационен номер. От своя страна официалният
удостоверителен документ за регистрацията – свидетелството за регистрация,
съдържа всички данни за превозното средство и за настоящия му собственик,
включително неговите регистрационен и идентификационен номер. Установеното
безспорно сочи, че посочвайки свидетелството за регистрация и регистрационния
номер на превозното средство в разпоредителната част на заповедта,
административният орган е изпълнил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК
разпоредителна част да определя правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението, и конкретно в случая - да определя на кое точно пътно превозно
средство се прекратява регистрацията.
Съдът намира обаче, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал.
1 от АПК, които са самостоятелно основание за нейната отмяна. Съгласно чл. 35
от АПК административният акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В настоящия такъв обаче началникът на
сектор при ОДМВР – Разград, РУ – Разград не е предприел необходимите действия
да изясни фактическата обстановка, при която е извършено констатираното
управление на МПС, както и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК служебно да събере относимите към случая доказателства. Релевантен за
случая факт е правоспособността на водача, съответно притежанието на
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Преди да издаде оспорения акт органът е следвало да
събере доказателства за наличието или липсата на такова свидетелство,
респективно за правоспособността или неправоспособността на водача. Той
очевидно не е сторил това, като е пропуснал да установи факта, че към момента
на проверката водачът М. И. Р. е притежавал валидно СУМПС, издадено му от
Федерална Република Германия. Този факт е релевантен с оглед разпоредбата на
чл. 161, т. 5 от ЗДвП, съгласно която: „Свидетелството за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено в следните случаи:
свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария“. Фактът за притежаване от водача Р. на немско СУМПС
е доказан с представеното в съдебно заседание от оспорващия като писмено
доказателство заверено копие на СУМПС № J02005NUE71 и легализиран превод на
същото. Федерална република Германия е държава-членка на Европейския съюз, като
очевидно там издаденото на Р. СУМПС е било валидно към датата на проверката
06.01.2023 год., след като е издадено на 22.09.2015 год. и е валидно до
21.09.2030 год.
Допуснатото съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е довело и до неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишено от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. В
конкретния случай, видно от фактическото описание в заповедта,
административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в
законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, което не е
правоспособен водач, като мярката се налага на собственика на същото.
От анализа на тази норма следва, че
процесната ПАМ се прилага при наличието на три кумулативни предпоставки: 1.
адресатът на мярката да е собственик на МПС; 2. да е установено, че собственото
му МПС е управлявано от друго лице; и 3. това лице да не е правоспособен водач.
Според чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право
да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Свидетелството за управление, издадено
от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, е валидно на територията на България за категорията, за която е
издадено, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП, който транспонира Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства, без да е необходимо да се
представят допълнителни документи. Съгласно чл. 2, параграф 1 от Директива
2006/126/ЕО свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се
признават взаимно. Това означава, че всеки, притежаващ свидетелство за
управление, издадено от някоя от горепосочените държави, без оглед на
гражданството му, има право да управлява МПС на територията на Република България
при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в ЗДвП. Няма ограничение по отношение на срока, в който лицето може
да управлява с притежаваното от него национално свидетелство, това е единствено
срокът на валидност на самото СУМПС. По желание на лицето, свидетелството по
чл. 161, т. 5 от ЗДвП може да бъде заменено с равностойно българско свидетелство
за правоуправление, ако е установило обичайното си пребиваване в Република
България.
В случая от представените по делото
писмени доказателства – заверено копие на СУМПС № J02005NUE71, издадено от
Федерална Република Германия, и легализиран превод на същото, се установява, че
водачът М. И. Р. притежава такова немско
СУМПС, издадено на 22.09.2015 год. и валидно до 21.09.2030 год. Федерална Република
Германия е държава-членка на Европейския съюз, като очевидно там издаденото на Р.
СУМПС е било валидно към датата на проверката 06.01.2023 год. По силата на чл.
161, т. 5 от ЗДвП то е валидно на територията на Република България. В него се
съдържат и данни за категориите превозни средства по смисъла на чл. 150а, ал. 2
от ЗДвП, за които е издадено, сред които е и категория В, от която е процесното
МПС.
Валидността на свидетелството за
управление на Р. не се оспорва от административния орган, а единствено се
твърди, че то е следвало да бъде представено пред контролните органи и придружено
с легализиран превод на български език. По отношение на легализирания превод,
както бе посочено, такъв не е задължителен, тъй като сме в хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП
Доколкото
регламентираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и относима към казуса
хипотеза е управление на МПС от лице, което не е правоспособен водач, а не за
непредставянето на СУМПС при проверка от контролните органи, то и другото
твърдение на административния орган е неоснователно. Фактът, че водачът не е
носел със себе си свидетелството за управление на МПС, не рефлектира върху
неговата правоспособност, а единствено би довел до евентуалното му
санкциониране за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на органа, че тъй като документът се представя едва в
съдебно заседание единствената възможност е да се поиска възобновяване на
административното производство пред административния орган. Възобновяване на
производството е възможно само и единствено при влязъл в сила административен
акт, а в случая оспорената заповед не е влязла в сила и именно производството
по обжалването ѝ е възможността на адресата на акта да оспори неговата
незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон от страна
на административния орган. Законът е придал на този вид актове предварително
изпълнение, но те не се ползват със стабилитет, докато не влязат в сила. При
обжалването им пред съда в предвидения за това срок страните могат да
представят доказателства за съществуването или несъществуването към момента на
издаването им на определени факти от значение за издаването им, което може да
доведе до тяхната отмяна от съда.
Доказано бе, че към посочената в
обжалваната заповед дата 06.01.2023 год., водачът М. И. Р. е притежавал,
издадено му от Федерална Република Германия, валидно за територията на Република
България и за категорията, към която спада процесното МПС, свидетелство за
управление на МПС. Това обстоятелство изключва съставомерността на деянието на
водача по чл. 150 от ЗДвП и приложението на наложената с оспорената заповед ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което същата заповед е материално
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на основание чл. 146,
т. 4 от АПК.
По тази причина тя се явява и
постановена в противоречие с целта на закона, тъй като съгласно чл. 171 от ЗДвП
налагането на ПАМ има за цел да преустанови административните нарушения, а в
случая не е доказано, че описаното в нея нарушение е извършено.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора искането на оспорващия за
присъждане на разноски по делото, като
своевременно направено, се явява основателно и доказано в размер на 760 лв., от които 10 лв. заплатена държавна
такса и 750 лв. договорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно
договор за правна защита и съдействие, което е под минималния размер по чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не са налице предпоставки
за намаление на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000001 от 06.01.2023
год., издадена от Началник сектор при ОДМВР – Разград, Районно управление –
Разград.
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград
да заплати на С. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Р. разноски по делото в размер на 760 лв. (седемстотин
и шестдесет лева).
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/