Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 16.07.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, четвърти състав, в
съдебно заседание на _шестнадесети юни_ две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
при секретаря _Янка
Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_107_ по описа за _2020_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу НП №20-0293-000345,
издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен.
Жалбоподателят
оспорва издаденото против него НП, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
като подробни съображения излага в съдебно заседание.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
За административнонаказващия орган – редовно
призован – не се явява представител, не
е депозирано становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление
– отменено.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
на 27.02.2020 г. в 16:25 часа в гр.Левски, ул. Цар Иван Асен ІІ управлява, без
автомобилът да е технически изправен /счупено предно обзорно стъкло и счупен
десен стоп/.
Посочени
като нарушени са разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършените
нарушения движение със значителна техническа неизправност на ППС е наложена
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.6, т2 от ЗДвП и затова, че
се движи с незначителна техническа неизправност на ППС, е наложена глоба в
размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.
От
показанията на разпитания актосъставител – служител в РУ – Левски се
установява, че водачът е бил спрян за проверка, при която било констатирано, че
по автомобила има технически неизправности, изразяващи се в счупено предно
стъкло и счупен стоп на автомобила.
Според
показанията на свидетеля П.,***, при извършената проверка е констатирано, че е
спукано предното стъкло и някои други нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава
нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от
ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически
неизправни.
Посочено
е в чл. 10, ал.1, т.12, че технически неизправно МПС с неизправност по
осветителната уредба има когато: изменени са броят, типът, цветът, и
разположението на предписаните светлини, с изключение на светлините за мъгла;
светлините не са регулирани; не светят
дългите, късите, габаритните светлини или стоп – светлините; пътепоказателите
не работят; липсват предвидените светло отразители; недостатъчно осветена е
задната табела с регистрационния номер.
И в
АУАН и в НП е изписана като техническа повреда “счупен десен стоп“. От даденото
по този начин описание на нарушението не става ясно каква е повредата на
„стопа“.
Неизправностите
са незначителни, значителни или опасни, като тези понятия са дефинирани в §6,
т.71,72 и 73 от ДРЗДвП и за които се ангажира съответната
административнонаказателна отговорност.
В
разпоредбата на чл. 37 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства, освен
категоризирането на неизправностите като незначителни, значително и опасни
неизправности са посочени и видовете
неизправности, съгласно критериите на §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на
неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства – Приложение №5 към чл. 31, ал.1 от наредбата.
По
отношение на стоп – светлини съгласно чл. 4.3.1, б.а от приложението към
методиката е посочено, че дефектен светлинен източник води до незначителни или
значителни технически неизправности.
Начина,
по който е посочена техническата неизправност „счупен стоп“ не е включена в
Методиката и не може да се направи заключение дали изобщо е налице техническа
неизправност, за която административно наказателния орган е квалифицирал като
незначителна техническа неизправност.
Посочена
като техническа неизправност е и счупено обзорно стъкло, която следва да се
отнесе към т.3.2. „състояние на стъклата“, която води също до незначителна или
значителна техническа неизправност.
Предвид
изложеното остава неясно съображението на административнонаказващия орган да
квалифицира процесната неизправност на управлявания от жалбоподателя автомобил
/според актосъставителя – счупено предно стъкло, а според свидетеля – спукано
предно стъкло/ като „значителна неизправност“, а не като незначителна такава с оглед
на изложеното по – горе по отношение на видовете неизправности на МПС.
Дали
конкретната опасност е „незначителна“ или „значителна“ е от значение за
приложимата санкционна норма на чл. 179, ал.6 от ЗДвП, тъй като в зависимост от
вида неизправности наказанието глоба е в различен размер.
За да
бъде санкционирано лицето по чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП е необходимо да е
налице „значителна“ техническа неизправност на МПС – то.
Освен
изложеното в наказателното постановление не са изложени в достатъчна степен фактическите
обстоятелства, обосноваващи констатираната неизправност като „значителна“.
Посочените
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като
нарушават правото на защита на наказаното лице, предвид това, че пряко рефлектират
върху правото на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го
реализира в пълен обем, тъй като същото единствено от обстоятелствената част на
наказателното постановление има възможност да разбере срещу кои факти и
обстоятелства следва да се защитава, какво точно нарушение му е вменено във
вина, каква следва да е адекватната санкция за същото.
Допуснатите
нарушения са неотстраними, поради което налагат отмяна на наказателното
постановление.
Съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно наказателен характер
и следва да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето,
посочено в АУАН и НП, като актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, поради което посоченото в акта
не се счита за доказано. От изложеното следва, че тежест на
административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че
има административно нарушение и то е извършено виновно от лицето, посочена като
нарушител.
Съдът, като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите
на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
Процесуалният
представител е направил искане на основание чл. 38, ал.2 от ЗА да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Правото
на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на
разноските от юридическото лице в структурата на което е административният
орган.
Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Плевен, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на
100 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0293-000345,
издадено от Началник РУ - Левски при ОДМВР Плевен, с което на Н.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено на основание чл. 179,ал.6, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба
в размер на двеста лева и на основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на петдесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3
от ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата Областна дирекция на МВР – Плевен да
заплати на адвокат Р.Н.Р. ***, за
осъществена по реда на реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: