Мотиви
кьм Присъда № 63/09.05.2019 г. по НОХД № 1276/2018 г.:
ЯРП е предявила обвинение против подс. Х.К.М. *** за извьршено
престьпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказатленото
производство предявения с писмена молба гр.иск от наследника на починалата
пострадала С. Х. П. от гр.Я. – Й.П.К. *** против подс. Х.К.М. *** за заплащане
на обезщетение на Й.К. *** за причинени на С. П. имуществени вреди в размер на
1300лв. Й.К. бе конституирана като гр.ищец на разпоредителното заседание по
делото и не взе участие в процеса, заедно с другия наследник на пострадалата – С.П.С.
не бе намерена на установения по делото адрес.
При
разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия и подсъдимият, на основание
чл.371, т.2 от НПК, поискаха откриване на производство по Гл.27 от НПК - Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Прокурорът изрази
становище, че делото може да се разгледа по реда поискан от подсъдимия.
Сьдьт, след
като изслуша страните, прие, че може делото да продължи по реда на Гл.27 от НПК.
На основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му
бьде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на
свидетелите, а всички гласни и писмени доказателствени
средства ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и
защитникът заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в
обвинителния акт/ОА/ и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението предявено против подсъдимия,
като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно
събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимият да
бьде признат за виновен като му бьде наложено наказание от 3год. и 6 мес. ЛС,
което наказание да бъде редуцирано по чл.58а, вр. чл.54 от НК и се отложи по
чл.66,ал.1 от НК от изтърпяване за изпитателен срок от 3 год., като се приложи
и разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от НК. Гр.иск като основателен и доказан да
бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият
участвува лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат. Признава се за
виновен по предявеното обвинение, без да оспорва фактите изложени в
обвинителния акт. Чрез защитника си заявява, че признава така установената
фактическа обстановка. Прави се уточнение, че макар да е участвал в
извършването на престъплението това е станало от лекомислие, като не се познава
с неизвестните съизвършители, поради което следва да му бъде наложено наказание
ЛС при условията на чл.55 от НК под минимума, предвиден в НК, или алтернативно
се иска да се определи наказание ЛС към минимума, което наказание да бъде
редуцирано по чл.58а от НК. Прави се искане така определеното наказание ЛС да
бъде отложено от изтърпяване по чл.66 от НК. По отношение на предявения гр.иск
не се изразява становище, а се предоставя решаването на този въпрос на
преценката на съда.
Сьдьт, за
да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
През лятото на 2016 год. подс. Х.К.М. ***
се свързал по телефона с непознато за него лице, което му предложило много „лека“ работа - да събира парични средства от измамени лица. Работата на подсъдимия била да поддържа редовни контакти по телефона с неустановено по делото лице, като по негови указания да посещава адреси в различни населени места в
страната и да получава
предадените от измамените лица вещи – парични средства и ценности, които впоследствие да оставя по уговорка, на указани по телефона за целта места.
В началото на месец август 2016 г. подс. Х.М.
получил от непознато лице два мобилни
телефони със СИМ-карти, един от които с № ***. Няколко дни по-късно
се уговорил с посоченото по-горе лице да отиде до гр. Я., от където да вземе
пари от измамени лица. Съгласно уговорката, на
10.08.2016 г. подс. Х.М. отишъл в гр.Я., и по
указания, дадени му
по телефона, от неустановеното
лице пристигнал на ул. ***,
в близост до дом № **. На посочената дата, около 18.00 ч., в гр. Я., ул. ***, на домашния телефон
на свид. С. Х. П. - *** се обадило
горепосоченото и неустановено по делото лице, което се
представило за нейния съсед – Д.. Лицето, с преправен мъжки глас,
който свид. С.П. оприличила на гласа на нейния съсед
Д., провело
разговор със С.П.. Мъжът и обяснил,
че се нуждае от парични средства, тъй като имал
уговорка да закупи мебели от мебелен магазин, но отсъствал от града, и я помолил да заплати от негово име капаро на магазин за мебели. Свид. С.П. казала на неустановеното лице, което мислила, че е съседа й Д., че има събрани 1300 лв., с които може помогне. Неустановеното по делото лице й казало, че
ще дойде представител на магазина, за да получи
парите. Малко след това св. С.П. получила й друго обаждане от неустановено по делото лице, което се представило
за служител в магазина за мебели с името
Н. К.. Продиктувало
й телефонен номер, на който да се обади, а именно - ***. Свид. С.П. позвънила на посочения номер, на който получила
обаждане от мъжкия глас, който се представил за Н. К.. Това лице й казало да сложи парите в найлоново пликче и да изчака
представителя на магазина, за да му ги предаде.
През това време неустановеното по делото лице поддържало телефонен разговор с подс. Х.М., който вече се
намирал в близост до дома на свид. С.П. и изчаквал, за да вземе парите.
Свид. С.П. събрала 12 бр. банкноти с номинал 100 лв. и 2 бр. банкноти
с номинал 50 лв., които сложила в найлоново пликче и съобщила на неустановеното
по делото лице, че
вече може да предаде парите. Лицето й казало да
излезе отвън и да предаде
парите на представителя на магазина за мебели. По същото време неустановеното лице съобщило по
телефона на подсъдимия, че свид. С.П. излиза навън, поради което Х.М. се приближил до входната врата. Свид. С.П. излязла навън, където в
близост до входната врата на жилището й я чакал подсъдимия. Х.М. се представил за Н. К. и свидетелката
му предала найлоновия плик с оставените в него пари на
обща стойност 1300 лв. Подсъдимият взел парите и бързо тръгнал в посока на пазара на гр. Я..
Част от получените пари подсъдимият
похарчил за своя престой в
гр. Я. - заплащане на хотел, транспорт, храна
и други нужди. Впоследствие подсъдимият отишъл до
населено място,
което се намирало в близост до гр. Р., където оставил парите
на посочено от неустановеното по делото лице място.
След като предала парите свид. С.П. разбрала, че е измамена, поради което сигнализирала органите на полицията.
В резултат на извършеното от подсъдимия и неустановеното по
делото лице деяние била
причинена имуществена вреда на свид. С. П. в размер на 1300 лв.
Подс.Х.М.
кьм момента на извьршване на деянието не е осъждан, но със Споразумение по НОХД
№ ***. по описа на РС-С., по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 и
чл.54 от НК е осъден на 2/две/год. ЛС, изпълнението на което е отложено за
изпитателин срок от 4/четири/год. Споразумението е влязло в законна сила на
20.08.2018 г., като е зачетено и задържането под стража и предварителното
задържане на подсъдимия по чл.59, ал.1,т .1 от НК.
Изложената фактическа обстановка сьдьт
приема за установена от обясненията и самопризнанията на подсьдимия, направени
в ДП и в с.з., и от показанията на свидетелите С. П., А. Н. Н. и П. М. П., разпитани
в хода на ДП, приобщени към събрания от съда доказателствен материал по реда на
Гл.27 от НПК, с изключение на показанията на останалите свидетели от ДП, които
съдът изключи от доказателствения материал, защото същите не допринасят с нищо
за изясняване на обективната истина по делото.
Всички
гласни доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви,
кореспондиращи, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства/телефонни
разпечатки, свидетелство за съдимост на подсъдимия, писма от мобилните
оператори в Р.Б., справки за задържането на подсъдимия от с.з., документи за
наследниците на пострадалата/, прочетени по чл.283 от НПК, и ВДС/аудиозаписи от
Секретния том І на делото/, предявени на страните и изслушани в с.з. по чл.284
от НПК - адиозаписи на файлове от № *** до № *** и файл № ***/.
От посочените доказателства, и по-конкретно
от ВДС, обясненията на подсъдимия от ДП и показанията на пострадалата,
включително и показанията на св. П.П. се установява нагледно как е извършено
инкриминираното деяние. Установява се умисъла на подсъдимия и неговите неиздирени
съучастници, в качеството им на съизвършители при осъществяване на престъплението,
начина, по който пострадалата е била въведена в заблуждение и е поддържано заблуждението,
съобразно разпределените роли между съучастниците в процесното престъпление.
От всичики събрани от съда
доказателствени материали в съкратеното съдебно следствие от фактическа страна
се установява, че подсъдимият е получил процесните пари, след като неговите
неустановени по делото съучастници са възбудили и поддържали заблуждението, с
помощта и на подсъдимия, у пострадалата, че плаща капаро от името на своя съсед.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс.Х.К.М. *** от обективна и субективна
страна е осьществил престьпния сьстав на чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, т.к.
на 10.08.2016 год. ,около 18,00 ч., в гр. Я., ул. ***, в съучастие с
неизвестен извършител, действайки като съизвършител, с цел да набави за себе си
и за съучастника си имотна облага, чрез телефонни разговори е възбудил
заблуждение у С. Х. П. от гр. Я., че
неин познат се нуждае от парична помощ - да заплати от негово име капаро в
магазин за мебели и поради тази причина П.
предала сумата от 1300 лв., и с това й причинил
имотна вреда в размер на 1300 лв.
Непосредствен
обект на престьпно посегателство са обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост и гарантираното от закона право
за разпореждане с имущество вьз основа на сьзнателно взето решение за това.
От
обективна страна има два предмета на престьпно посегателство при процесното
деяние – подсьдимият чрез своите съучастници-съизвършители, които са повече от
едно лице, макар в обвинението да е посочено само едно лице, е вьздействал
пряко и непосредствено чрез телефонни обаждания вьрху св.С.П., и само
подсъдимият вьрху вещите/сумата от 1300лв./, намиращи се вьв владение на
пострадалата. Съучастниците на подсъдимия, с думи при водените телефонни
разговори с пострадалата, последователно - лицето, което се представило за
нейния „съсед Дончо“ и лицето, което се представило за „Н. К.“ – служител в
магазина за мебели - са успели да формират невярна представа/възбудили
заблуждение/ у С.П., която непосредствено по-кьсно отново утвьрдили/подържали
заблуждение/, убеждавайки възрастната жена отново с думи, че ще предаде парите
като капаро, без това да е истина, като поддържането на заблуждението е
продължило и с явяването на подсъдимия при предаването на парите. По този начин
подсьдимият и неговите съучастници, като съизвършители, по смисъла на чл.20 ,ал.2
от НК, са вьзбудили и поддьржали заблуждение/макар за втората форма на
изпълнително деяние да не е повдигнато обвинение от ЯРП/ у пострадалата. У св.С.П.
се е формирала неправилна, невярна представа относно условията, при които ще се
осьществи имущественото разпореждане с процесните вещи/пари/. Тази представа е
накарала жертвата да вземе решение за разпореждане с предмета на престьплението
– визираната по-горе сума в български лева - 1300лв. Изпьлнителното деяние на престьплението/
в посочените по-горе форми/ в конкретния случай се е проявило чрез такова умело
вьздействие с думи вьрху сьзнанието на измамената възрастна жена, което е
формирало невярната й представа и е затвьрдило тази представа. Мотивирана от
поведението на подсьдимия и неговите неустановени по делото съучастници-съизвършители,
пострадалата е извьршила акт на фактическо разпореждане – предала парите на
посочената дата и час на подсъдимия, убедена, че помага на своя съсед. В
резултат на това разпореждане, поради невярната представа формирана у
пострадалата, подсьдимият и съучастниците му са получил имотна облага на
стойност 1300лв., а пострадалата е претьрпяла имотна вреда в размер на 1300лв..
Инкриминираното
деяние е извършено от подсъдимия в съучастие като съизвършител с неустановени
по делото лица, при което у пострадалата е възбудено и поддържано заблуждение
от неустановените съизвършители, че трябва да предаде капаро за мебелите, които
съседа й Д. искал да получи, като подсъдимият действал като „представител на
магазина“, а подсъдимият е затвърдил окончателно това убеждение със своето
поведение, получавайки парите от „ужиленото” лице. Престьпният резултат -
имотната вреда от престъплението в размер на 1300лв. - е в пряка
причинно-следствена врьзка с извьршената от подсьдимия и съучастниците му
деятелност. Вредата е пряко следствие от имущественото разпореждане, а
разпореждането е следствие от неправилната представа на пострадалата, относно
условията на разпореждането, като деянието е окончателно довьршено след
предаване на процесните вещи/пари/ на подсъдимия.
До тези
изводи съдът достигна след анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, и останалия доказателствен материал от ДП/в частност от
аудиозаписите от ВДС, приложени по Секретния том І на делото/, както и от
самопризнанията на дееца от с.з. От показанията на свидетелите и всички писмени
доказателства, включително разпечатките на телефонните разговори и ВДС, събрани
по реда на ЗСРС, предявени по чл.284 от НПК на страните като веществени
доказателствени средства, касаещи процесното деяние, се установява не само
умисъла за извършване на престъплението у подсъдимия, а и механизма на
осъществянане на деянието от всички съизвършители до окончателното получаване
на имотната облага от 1300лв.
В хода
на сьдебното следствие не бе установено подсьдимият да е имал и други
сьучастници при извьршване на престьплението - подбудители, помагачи или сьизвьршители,
освен неустановените по делото лица.
От
субективна страна подсьдимият е осьществил инкриминираното деяние с пряк
умисьл. Това се отнася и за всеки от неговите съучастници. Налице е била и
користна цел. Умисьльт за извьршване на деянието у всеки от съизвършителите се
е формирал непосредствено преди провеждането на телефонния разговор с
пострадалата, като подсьдимият е знаел предварително как трябва да се държи
пред св.С.П., за да не породи съмнения у нея, че е жертва на телефонна измама.
Вследствие
на задружните действия и усилия на подсьдимия и неговите съучастници/съгласно
разпределението на ролите им при осъществяване на деянието/ у пострадалата се
формирала и утвърдила неправилна представа преди и повреме на предаването на процесните
вещи/парите/ на подсъдимия. От това разпореждане подсьдимият и съучастниците му
са получили й целяната имотна облага, като сьщите са предвиждали, че
възрастната жена ще извьрши акт на имуществено разпореждане в тяхна полза.
Подс. Х.М. е направил всичко вьзможно това разпореждане да се осьществи. Той е
сьзнавал всички елементи от сьстава на престьплението "измама" –
това, че е съизвършител, че има общ умисъл и извършва действия със своите
съучастници за постигане на точно определената престъпна цел. Той е искал,
целял настьпването на престьпния резултат - причиняване на имотна вреда на
пострадалата, както и получаване на посочената вече имотна облага/1300лв./,
като е сьзнавал неизбежността на настьпването на имотната вреда, това, че същата
е в доста голям размер. Подсьдимият е сьзнавал сьщо, че в резултат на
имущественото разпореждане едно чуждо имущество ще бьде увредено, но вьпреки
това не преустановил измамливите си действия. В тази връзка, съдът счита, че
подсъдимият не е бил само „обикновен приносител“ на предмета на престъплението,
който не е действал с умишлена вина, т.е. не се касае за посредствено
извършителство от неустановени лица, а за умишлено участие на Х.М. в тежко
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, при осъществяването на което може дори да
се приеме, че е налице предварително сговаряне за неговото извършване на повече
от две лица, макар да няма предявено такова обвинение от ЯРП - чл.210, ал.1, т.2
от НК. В случая, имайки предвид и напредването на технологиите за комуникация,
е ирелеватно, че подсъдимият не е познавал своите съучастници, след като е постигнат
общност на умисъла и е било ясно каква роля ще изиграе всеки от дейците в
извършване на престъплението. В тази връзка не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за проявено „лекомислие“ от подсъдимия и „използване на
неговата личност“ от съизвършителите при осъществяване на престъплението. От
самопризнанията на подсъдимия, показанията на пострадалата и показанията на св.
П.П., както и от ВДС се установява категорично, че подсъдимият е взел умишлено
участие в престъплението. Той е бил наясно, че ще бъде възбудено заблуждение у
жертвата. Х.М. е знаел, че след това възбуждане на заблуждение, същото ще бъде
поддържано не само от съучастниците му, а и от него преди получаването на
процесните пари от пострадалата, или той напълно е съзнавал, че един човек ще
бъде заблуден умишлено, за да се разпореди със своите пари в полза на
извършителите на деянието, като е ирелеватно какви точно думи са казани на
жертвата от другите съучастници, след като е уточнено между съизвършителите
какви са техните роли преди осъществяване на престъплението. От показанията на
пострадалата С.П. и св.П.П., които между другото кореспондират в по-голямата
част си с обясненията на подсъдимия и с приетите от съда писмени и веществени
доказателствени средства/телефонни разпечатки и ВДС/ се установява категорично
от обективна и субективна страна, че подсъдимият е участвал при извършване на
престъплението именно в качеството си на съизвършител, който ползвайки се от
престъпната деятелност на своите съучастници, съобразно предварителната
уговорка преди осъществяване на престъплението, в точно определно време, е
продължавал да поддържа залуждението у пострадалата, че идва като „представител
на мебелния магазин“, и с получаването на имотната облага окончателно е довършил
посочената в ОА форма на изпълнителното деяние на процесното престъпление,
което има доста сложен фактически състав. Следва също да се посочи, че съгласно
чл.21, ал.1 от НК всеки от съучастниците се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното престъпление, като се отчитат характерът и степента на участието
на всеки деец или всички действия от всеки един съизвършител при осъществяване
на престъплението се отнасят за всички съизвършители, ако са елемент от състава
на процесното престъпление. В случая имаме явно разпределение на ролите на
всеки от съизвършителите, като деятелността на всеки от тях води до
окончателното осъществяване на процесното престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а при налагане на наказанието съдът следва да отчете престъпния
принос на всеки от тях в това инкриминирано деяние. Поради това подсъдимият не
може да бъде оправдан по предявеното му обвинение, че не е извършил възбуждане
на заблуждение у възрастната жена при осъществяване на неговата инкриминирана
деятелност.
Съдът,
предвид гореизложеното, изцяло приема фактическите и правни изводи на прокурора,
относно обективната и субективна страна на инкриминираното деяние и отчасти
тези на защитата, по изложени вече мотиви. Тези аргументи кореспонидрат напълно
със събраните и кредитирани от съда в хода на процеса доказателствени
материали.
С оглед
изложеното, сьдьт прие, че подс.Х.М. е осьществил от обективна и субективна
страна страна престьпния сьстав на чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради
което призна подсьдимият за виновен по предявеното от ЯРП обвинение.
При
определяне на вида и размера на наказанието, сьдьт взе предвид следното:
Степента на обществена опасност на
извьршеното от подсьдимия инкриминирано деяние е висока, тьй като с него се
засягат обществените отношения свьрзани с упражняване правото на собственост и
конкретно с разпореждането с определно движимо имущество след свободно и
напълно сьзнателно взето решение.
Личността на подс.Х.М. е с висока
степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена
опасност на извьршеното от него деяние и това, че е осьждан, макар и след
извършване процесното деяние, за извършено престъпление от общ характер –
измама по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК – на ЛС условно.
Сьдьт, след като взе предвид
изложеното по-горе, и това, че е настьпила имуществена вреда, която не е
вьзстановена на пострадалата, че тази вреда се е отразила изключително неблагоприятно
върху здравословното и социално положение на пострадалата, която е възрастна
жена, направените самопризнания от подсъдимия още в ДП, с което е допринесено
за изясняване на обективната истина по делото, както и зачестилите в нашата
страна телефонни измами предимно на възрастни граждани, наложи на основание
чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказание от 4/четири/год. ЛС на подс.Х.М.. Така
определеното наказание бе редуцирано с 1/3 по чл.58а, ал.1 от НК и бе намалено
до размер на 2/две/год. и 8/осем/ ЛС, като съдът не сподели аргументацията на
ЯРП и защитата за налагане на по-леко наказание, след като взе предвид времето
и мястото на извършване на деянието, както и възрастта на жертвата и значението
на процесната сума за нея.
На основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС,
сьдьт постанови подс.Х.М. да изтьрпи наложеното му наказание при пьрвоначален
„общ“ режим, защото за поправянето и превьзпитанието му е наложително
определеното наказание да се изтьрпи ефективно, макар формално да са налице
условията за приложението на чл.66 от НК, като се отчете и факта, че към
момента на постановяване на присъдата той вече е бил осъждан за извършени телефонни
измами на ЛС условно, при условията на чл.26, ал.1 от НК, макар деянието по
настоящата присъда да е в реална съвкупност с деянията по горепосоченото НОХД
на РС-С.. В тази връзка, съдът не споделя доводите на ЯРП и защитата, че с
налагане на по-леко наказание ЛС/до 3 год./ и отлагането му от изтърпяване,
спрямо подсъдимия ще бъдат постигнати целите на наказанието, установени в чл.36
от НК, дори заради окончателното реализиране на наказателната му отговорност
след толкова време.
Според сьда с така определеното
наказание и режим на изтърпяването му ще се постигнат целите на генералната и
специална превенции, които са визирани в чл.36 от НК, съобразно изложени вече
по-горе съображения.
На основание чл.59, ал.1,т.1 от НК,
съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан „под стража“ с
протоколно определение на настоящият съдебен състав в с.з., след като се
установи, че подсъдимият е нарушил взетата му мярка за неотклонение „Подписка“
и е с неустановено местонахождение в страната, считано от 12.03.2019 г. до привеждане
в изпълнение на настоящата присъда от ЯРП.
Относно предявения гражданки иск:
Искът, предявен от гр.ищец Й.П.К. ***,
в качеството му на наследник на починалата пострадала С. Х. П. от гр.Я., се
основава на института на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД.
Според този институт всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Гр.иск
е допустим, т.к. е надлежно предявен от активно легитимирано лице/лице
наследник на пострадлата и имащо правата по чл.74, ал.2 от НПК/ и подлежи на
разглеждане от РС-Я..
Разгледан
по същество искът е основателен и доказан.
За
възникване на деликтната отговорност от непозволено увреждане е необходимо да
се докаже всеки един от елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД
- деяние, противоправност на деянието, вина, вреда/имуществена и/или
неимуществена/ и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
От обективна страна е налице деяние, което представлява
престъпление/чл.209, ал.1 от НК/, при което наследодателят на гр.ищец е бил увреден
вследствие на неправомерното и виновно поведение на подс. Х.К.М. *** и
съучастниците му. От сьбраните по делото доказателства се установи, че вредите
общо причинени на наследодателя на гр.ищец са категорично установени по
размер/така, както са посочени във фактическата обстановка приета от съда/ и
той търпи същите от 10.08.2016 г./деня на довършване на престъплението/, имайки
предвид гласните, писмените и веществените доказателствени средства/анализирани
по- горе от съда/, събрани и кредитирани от съда в с.з. по реда на Гл.27 от
НПК.
Категорично е установено като каузална връзка, че именно
от извършената престъпна деятелност на подсъдимия и съучастниците му са
настъпили и визираните по-горе имуществени вреди за наследодателя на гр.ищец. В
тази насока са и кореспондиращите с показанията на починалата пострадала
показания на останалите свидетели поделото и обясненията на подсъдимия,
включително и писмените доказателства и ВДС, събрани по делото. Следва също да
се отбележи, че от анализа на събраните по делото доказателства, деликтът,
извършен от подсъдимия и другите съизвършители и настъпилия вредоносен резултат
за наследодателя на гр.ищец в размер на 1300лв. е следствие от деятелността на
подсъдимия и неговите съучастници.
Поради това съдът споделя доводите на ЯРП, че гр.иск е основателен и
доказан, че от процесното престъпление са настъпили и визираните имуществените
вреди, както сочат и всички кредитирани от съда гласни, писмени и веществени доказателствени
средства.
От
субективна страна деянието, според ЗЗД, е осъществено умишлено от подс.Х.М. и
съучастниците му, т.к. те са искали, целяли настъпването на общественоопасните последици/процесните
имуществени вреди/. Подсъдимият е разбирал като деликвент свойството и значението
на извьршеното и можел да рьководи постьпките си. Разбирал е, че в резултат на
измамливите му действия, извършени заедно с неговите съучастници, пострадалата
С.П. ще се лиши от процесните парични средства и е искал да получи тези
средства.
С оглед
изложеното сьдьт прие, че подс.Х.М. е увредил умишлено и противоправно
наследодателя на гр.ищец, заедно с неустановените и неиздирени по делото
съизвършители, поради което уважи изцяло, като основателен и доказан,
предявения граждански иск, а именно:
Осъди подс.Х.К.М.
*** да заплати на наследника на
починалата пострадала С. Х. П. от гр.Я. – Й.П.К. ***, обезщетение за
причинени имуществени вреди на С. П., в размер на 1300лв.
Съдът не осъди подсъдимия да заплати на гр.ищец Й.К. *** законната лихва от
деня на извършване на престъплението и направени
по делото разноски, защото не бяха поискани от гр.ищец в с.з.
Причини
за извьршване на престьплението е желанието на подсьдимия да се облагодетелства
по престъпен начин.
При този изход на делото, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото в
размер на 52 лв. държавна такса, съобразно уважения размер на гр.иск, в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
Съдът,
на основание чл.255, ал.2 от ЗИНЗС, постанови с присъдата на подсъдимия да бъде
извършен незабавно медицински преглед от лекари специалисти, като му се окаже
необходимата медицинска помощ, а при необходимост, същият да бъде настанен на
лечение в специализирано здравно заведение, за което ЯРС да бъде уведомен, след
като подсъдимият се оплака в с.з., че има здравословен проблем.
По изложените сьображения сьдьт
постанови присьдата си.
Районен
сьдия: