№ 142
гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Деймос Шипинг ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.Райко
Даскалов №21, вх.Б, ап.4, представлявано от управител И. К., против решение
№211 от 18.12.2018г., постановено по т.д. №108/2017г., с което Окръжен съд-
Русе е осъдил Деймос Шипинг ЕООД-гр.Русе да заплати на Йола Шипинг
България ЕООД-гр.София, представлявано от управителя Е. Д., следните
суми, а именно: сумата 7 886,53 лева, представляваща обезщетение по
договор от 01.02.2011г., равняващо се на ¾ от печалбата от търговски рейс
извършен със самоходен сухотоварен кораб Хохрайн в периода 03.10.-
07.11.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
иска-31.03.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 3 224,53 лева,
представляваща обезщетение по същия договор, равняваща се на ¾ от
печалбата от търговски рейс, извършен със същия кораб в периода 13.03.-
11.04.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
иска-31.03.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 8 835,45 лева,
1
представляваща обезщетение по същия договор, равняваща се на ¾ от
печалбата от търговски рейс, извършен с посочения кораб в периода 13.10.-
02.12.2012г., заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска
– 31.03.2017г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 8 543,06 лева,
представляваща обезщетение по посочения договор, със същия произход но за
периода 18.02.-29.03.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума от
завеждане на иска – 31.03.2017г. до окончателното й изплащане; като е
отхвърлил следните претенции за заплащане на следните суми, а именно:
сумата от 5 956,59 лева, представляваща обезщетение по договор от
01.02.2011г., равняващо се на ¾ от печалбата от търговски рейс, извършен със
самоходен сухотоварен кораб Хохрайн в периода 29.05.-09.07.2011г.; сумата
от 4 269,65 лева, представляваща обезщетение със същия произход но за
времето 09.07.-24.07.2011г., както и сумата от 7 817,30 лева, със същия
произход, за периода 10.08.-02.09.2011г., като погасени по давност; както и
Русенският окръжен съд е осъдил Деймос Шипинг ЕООД-гр.Русе да заплати
на Йола Шипинг България ЕООД-гр.София направените разноски в първата
инстанция в размер на сумата от 2 503,46 лева, по съразмерност с уважената
част от претенцията.
Жалбата е бланкетна. Въззивникът моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд. Претендира за
разноските.
Въззиваемият, ищец в първата инстанция, Йола Шипинг България
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Е. К. Д., с
процесуален представител адвокат Ц. И., от Адвокатска колегия-София, не
представя писмен отговор.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника и извън
бланкетната въззивна жалба същият не взема становище.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия
адвокат Ц. И. оспорва изцяло въззивната жалба, тъй като счита същата за
неоснователна. Моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение в
частта в която се обжалва, въпреки че в нея не били посочени конкретни
основания защо считат решението за неправилно. Не било възможно
ответникът да е ползвал кораба няколко години и да не е получил никаква
печалба, от която е длъжен да заплати на корабособственика договореният
2
дял. Управителят Е. Д. заявява, че поддържа казаното от адвокат Ц. И..
Като разгледа бланкетната въззивна жалба, взе предвид становището на
въззиваемия, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията
си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима в частта с която се атакува уважената част
от иска, тъй като е подадена от легитимирано лице - страна по делото, което
притежава обжалваем интерес, подадена е в срок и е насочена против
подлежащ на обжалване съдебен акт. Недопустима е срещу отхвърлителната
част на първоинстанционното решение, с която част от исковата претенция е
отхвърлена като погасена по давност, поради липса на правен интерес у
жалбоподателя, тъй като с нея е уважено направеното от същия възражение за
изтекла погаситална давност
При обсъждане на основателносттта на жалбата Апелативният съд
приема за установено следното.
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба, допълнителната искова молба, отговора по чл.131 от ГПК и
допълнителния отговор.
В тази връзка Въззивният съд няма какво да добави и се солидаризира с
изложеното в първоинстанционното решение относно ищцовите твърдения,
петитума в исковата молба, твърденията в допълнителната искова молба, и
становището на ответника, отразено в бланкетен отговор и в допълнителния
отговор.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
3
допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Настоящият съдебен състав приема, че в първоинстанционното решение
Окръжният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, въз
основа на преценка на същите поотделно и в тяхната взаимна връзка, е
изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка, и въз основа на нея
е направил правилни изводи относно установените по делото факти и
обстоятелства във връзка със спора между страните по чл.79 от ЗЗД, както и
относно основния спорен въпрос в случая дали въз основа на сключения
между страните договор от 01.02.2011г., с който ищецът е предоставил за
ползване на ответника самоходен сухотоварен кораб Хохрайн, ответникът
Деймос Шипинг ЕООД дължи на ищеца Йола Шипинг България ЕООД освен
възнаграждение в размер на половината от ¼ от реализираната печалба от
експлоатацията на кораба в уговорения период от време от 01.02.2011г. до
13.03.2015г. и ¾ от същата печалба за основната техническа поддръжка на
кораба.
Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено
въз основа на обективно и напълно изяснена фактическа обстановка, която
възприема изцяло и не намира за необходимо да я възпроизвежда подробно в
настоящото решение.
Накратко по делото се установяват следните факти.
Доказано е по делото, че страните са сключили на 01.02.2011г. договор,
по силата на който ищецът Йола Шипинг България ЕООД-гр.София е
предоставило на ответника Деймос Шипинг ЕООД-гр.Русе самоходен
сухотоварен кораб Хохрайн, за периода от 01.02.2011г. до 13.03.2015г.
Договорено е ответникът да заплаща възнаграждение за ползване на кораба в
размер на половината от ¼ от чистата печалба за всеки търговски рейс и ¾ от
чистата печалба да се заделят за резервни части и ремонт, които да се
превеждат към сервиз CUMMINS-Румъния за поетапно комплектоване на
необходимите резервни части във връзка с извършване на ремонт на главния
двигател на кораба. С влезли в сила решения по в.т.д. №280/2016г. на
Окръжен съд-Русе, в.т.д. № 287/2016г. на Окръжен съд-Русе; гр.д.
№6883/2016г. на Районен съд-Русе и гр.д. №6886/2016г. на Районен съд-Русе
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7 755,52 лева,
представляваща ½ от ¼ от реализираната търговска печалба за част от
4
периода на експлоатация на кораба. Безспорно е по делото, че ответникът не е
заплатил на ищеца договорените ¾ от печалбата за техническата поддръжка
на кораба. Видно от влезлите в сила съдебни решения размерът на печалбата
за процесния период от време, в което ответникът е ползвал кораба, възлиза
на 62 044,16 лева. По-конкретно реализираната печалба от отделните рейсове
е следната: при рейс в периода 29.05.-09.07.2011г. реализираната печалба е
7 942,12 лева; при рейс в периода 03.10.-07.11.2011г. реализираната печалба е
10 515,37 лева; при рейс в периода 09.07.-24.07.2011г. реализираната печалба
е в размер на 5 692,87 лева; при рейс в периода 13.03.-11.04.2012г.
реализираната печалба е в размер на 4 299,37 лева; при рейс в периода10.08.-
02.09.2011г. реализираната печалба е в размер на 10 423,07 лева; при рейс в
периода 13.10.-02.12.2012г. реализираната печалба е в размер на 11 780,60
лева и при рейс в периода 18.02.-29.03.2013г. реализираната печалба е в
размер на 11 390,75 лева. Безспорно е, че ¾ от тази сума е в размер на
46 533,12 лева, който съгласно клаузите на договора между страните
ответникът е следвало да преведе на ищеца за заплащане на периодичния
основен ремонт на кораба. Безспорно е, че ответникът не е заплатил на ищеца
тази сума. Видно от договора ремонтните работи във връзка с експлоатацията
са за сметка на полвателя, а основните ремонти и ремонтите свързани със
застрахователно събитие са за сметка на собственика. На 13.03.2015г. с
договор за покупко продажба Йола Шипинг България ЕООД е продало
плавателния съд на Рубишипс Транспорт ООД-гр.Русе. Видно от
заключението на назначената в Окръжния съд съдебно икономическа
експертиза, чието заключение Апелативният съд приема изцяло, като
компетентно и обосновано, в счетоводството на ответника не е отразено да са
акумулирани суми за ремонт на двигателя на процесния кораб, както и че не
са изплащани суми на румънския сервиз или на други доставчици на стоки и
услуги, за ремонт на главния двигател на процесния кораб. Ответникът е
направил в допълнителния отговор възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от претендираната сума.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства са достатъчни за пълното и всестранно изясняване на правно
релевантните факти за случая и въз основа на тази обективно установена
фактическа обстановка, в обжалваното решение първоинстанционния съд е
формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.
5
В решението си Окръжният съд е дал правилната правна квалификация
на предявения иск като такъв с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата
46 533,12 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника. Правилно Окръжният съд е приел, че в случая
ответникът се е задължил, но не е заплатил на ищеца ¾ от реализираната
търговска печалба от експлоатацията на процесния кораб в периода от
01.02.2011г. до 13.03.2015г., чийто размер съгласно влезлите в сила съдебни
решения възлиза общо на сумата от 46 533,12 лева, представляваща ¾ от
цялата реализирана търговска печалба в размер на сумата от 62 044,16 лева,
тъй като в счетоводството на ответника липсват данни такава сума да е
преведена на румънската или на друга фирма за основен ремонт на двигателя
на процесния кораб, както и по делото не са ангажирани други писмени
доказателства, които да установяват да е извършено плащане в този смисъл.
В частта, с която на основание чл.110 от ЗЗД във връзка с направеното
от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, Русенският
окръжен съд е отхвърлил исковата претенция за вземанията преди
31.03.2012г. т.е. за период 5 години преди датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2017г., в общ размер на сумата 18 043,54 лева, представляваща
сбор от 5 956,59 лева за периода 29.05.-09.07.2011г.; 4 269,65 лева за периода
09.07.-24.07.2011г. и 7 817,30 лева за периода 10.08.-02.09.2011г.,
първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като ищецът не е подал
жалба, а жалба от страна на ответника е лишена от правен интерес, поради
което независимо че Деймос Шипинг ЕООД в крайно бланкетната си жалба
не е посочил, че не обжалва тази част на решението, същото в тази му част е
влязло в сила тъй като жалба от страна на ответника е недопустима предвид
липсата на правен интерес от негова страна да обжалва отхвърлянето на
предявения иск против него в тази му част.
Мотивите на Окръжния съд са правилни, законосъобразни и
обосновани. В обжалваното решение е отговорено на всички наведени от
страните доводи и възражения, включително и при липсата на конкретни
оплаквания във въззивната жалба, Изложени са подробни съображения
относно приетото от съда по основния спорен въпрос. Правилно е прието от
първата инстанция, че ответникът дължи на ищеца на основание процесния
договор от 01.02.2011г., сключен между тях, сумата от общо 28 489,57 лева,
6
като дължима на собственика на кораба към онзи момент за извършване на
основен ремонт на двигателя, в размер на ¾ от реализираната печалба от
извършените 4-ри търговски рейса с кораба, както и че по отношение на
вземането на ищеца от ответника, произтичащо от същия договор, в размер
на сумата от 18 043,54 лева, за други 4-ри търговски рейса, е изтекла 5-
годишната погасителна давност по реда на чл.110 от ЗЗД, каквото възражение
е наведено от ответната страна и в която отхвърлителна част
първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд е влязло в сила,
поради липса на жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че мотивите на Окръжния съд са
изцяло в съответствие със закона и съдебната практика, поради което на
основание разпоредбата на чл.272 от ГПК ги възприема изцяло.
Предвид изложеното Апелативният съд счита възраженията и доводите
на въззивника относно пороци на обжалваното решение, неконкретизирани
във въззивната жалба, за неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното
решение не страда от такива пороци.
Като правилно същото следва да бъде потвърдено изцяло, включително
и в частта за присъдените разноски, тъй като и в тази част е законосъобразно
и обосновано..
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК по начало
въззивникът следва да заплати на въззивемия направените от него разноски в
тази инстанция, но тъй като такива не се искат и няма данни да са направени,
а и не се представя списък по реда на чл.80 от ГПК, разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение №211 от 18.12.2018г., постановено
по т.д. №108/2017г., на Окръжен съд-Русе В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ
като в НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8