Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14271 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са установителни искове по чл. 439 от ГПК.
Ищецът
Р.С.С. излага следните обстоятелства за обосноваване
на исканията си: осъждането му с влязла в сила на 26.08.2013 г. заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК; последно изпълнително действие по изп. дело №
510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.насрочената през периода от 06.12.2013 г. до
06.01.2014 г. публична продан; перемиране на изпълнителното производство и
бездействие на банката продължило до 25.02.2020 г., когато е поискала образуването
на ново изпълнително производство, т.е. повече от 5 години, довело до
погасяване на вземанията по заповедта за изпълнение; липсата на други изпълнителни
действия, като такова не представлявало осъщественото на 02.12.2015 г.
присъединяване на взискател поради обезсилването на издадения в негова полза
изпълнителен лист. Претендира установяване несъществуване поради погасяване по
давност на вземания за сумата 55926.48 лева, представляваща главница, заедно
със законната лихва върху тази сума от 25.06.2013 г. до окончателното й
изплащане, сумата 249.42 лева – такси, сумата 8065.85 лева – договорна лихва за
периода от 15.01.2012 г. до 20.06.2013 г., сумата 7117.32 лева - наказателна лихва
за периода от 12.03.2012 г. до 20.06.2013 г., и сумата 2590.77 лева – разноски
по заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК по гр. дело № 27503/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав, и
предприето принудително изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът
Б.Д. АД в процесуалния срок е подал отговор, навеждайки възражения за недопустимост,
а при евентуалност за неоснователност на установителните искове поради
наличието на изпълнителни действия по присъединяване на взискатели в
изпълнителното производство, предприети въз основа на присъединяването,
предприети изпълнителни способи и признание на ищеца като длъжник на
задълженията по договора за кредит от 30.07.2008 г., респ. по заповедта за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, водещи до прекъсване на давността относно процесните вземания.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява, че с изпълнителния лист от 15.07.2013 г., издадено по гр.
дело № 27503/2013 г. на СРС въз основа на допуснато предварително изпълнение на
удостоверените в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК вземания, длъжникът Р.С.С. е осъден за заплати на кредитора Б.Д. АД (преди Банка
ДСК ЕАД) сумата 55926.48 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
25.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 249.42 лева - такси, сумата
8065.85 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 20.06.2013 г.,
сумата 7117.32 лева – наказателна лихва за периода от 12.03.2012 г. до
20.06.2013 г., и сумата 2590.77 лева – разноски по заповедното производство.
Изпълнителният
лист е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ извлечение от счетоводни книги на Б.Д. АД.
Видно
от приложеното заповедно производство по гр. дело № 27503/2013 г. на СРС, длъжникът
е възразил извън законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение, поради което възражението му е оставено без разглеждане
с разпореждане от 19.12.2013 г., потвърдено от въззивната инстанция с определение
от 07 юли 2014 г. по ч.гр. дело № 5003/2014 г. на СГС, I ГО. Заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 26.08.2013 г.
Срещу
определение от 07 юли 2014 г. по ч.гр. дело № 5003/2014 г. на СГС, I ГО,
длъжникът е подал частна касационна жалба, като с разпореждане от 12.07.2017 г.
ВКС е постановил отказ за образуване на частно търговско дело, потвърден в последствие
с определение от 15.11.2017 г., постановено по ч.т. дело № 2287/2017 г. по
описа на ВКС, II т.о.
С
определение от 14.12.2016 г. по ч.гр. дело № 27503/2013 г., по описа на СРС,
34-ти състав, е оставено без разглеждане искането на длъжника по чл. 420 от ГПК
за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от 15.07.2013 г.
От
приложения по делото препис от изп. дело № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.с
рег. № 791 и район на действие СГС се установява, че е образувано изпълнително
производство въз основа на молба от 01.08.2013 г. от кредитора Банка ДСК ЕАД на
основание така издадения изпълнителен лист срещу длъжника - ищец в настоящото
исково производство. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи - пристъпване
към принудително изпълнение върху движимо и недвижимо имущество на длъжника, в
това число и чрез налагане на запор върху моторни превозни средства. Възложено
е на съдебния изпълнител и извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На
05.08.2013 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжника (осъществено чрез връчване на трето лице –
син на длъжника на 12.08.2013 г.). На 11.09.2013 г. съдебният изпълнител
повторно е постановил връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника,
връчена му лично на 11.09.2013 г. (л. 43 от делото).
Със
запорни съобщения от 05.08.2013 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане
на запори върху банкови сметки на длъжника (л.19 – 41, 52- 78 от изпълнителното
дело), а със запорно съобщение от 01.10.2013 г. - налагане на запор върху притежавания от
длъжника лек автомобил – Тойота Корола (л. 91 от изпълнителното дело), наложен
на 08.10.2013 г. (л. 94 от изпълнителното дело).
С
призовка за принудително изпълнение от 29.10.2013 г., връчена на длъжника на 14.11.2013
г., съдебният изпълнител го е уведомил за насрочен опис и оценка на недвижим
имот, върху който е учредена ипотека (л. 103 от изпълнителното дело), като на
19.11.2013 г. съдебният изпълнител е извършил опис на процесния недвижим имот (л.
112 - 116 от изпълнителното дело), а с протокол от 07.01.2014 г. е обявил
насрочената публична продан на имота за нестанала поради неявяване на купувачи
(л. 162 от изпълнителното дело).
С
молба от 07.01.2014 г. кредиторът Банка ДКС ЕАД е поискал насрочване на
публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот (л. 164 от изпълнителното
дело).
С
молба от 02.12.2015 г. кредиторът Банка ДСК ЕАД е поискал да бъде присъединен
като взискател по образувано изпълнително дело № 510/2013 г. въз основа на
изпълнителен лист срещу длъжника от 02.07.2013 г. по гр. дело № 27502/2013 г.
на СРС, ГО, 37-ми състав. Последният е издаден въз основа на допуснато предварително
изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ извлечение от счетоводни книги на Б.Д.
АД.
Установява
се, че с изпълнителния лист от 02.07.2013 г., поправен с разпореждане от
29.10.2013 г., длъжникът Р.С.С. е осъден да заплати
на Б.Д. АД сумата от 121749.12 лева, от които: 92057.11 лева – главница, 19718.57
лева – договорена лихва за периода от 12.04.2011 г. до 20.06.2013 г., 9315.14
лева – санкционираща лихва за периода от 16.06.2012 г. до 20.06.2013 г. и
658.30 лева – заемни такси по договор за ипотечен кредит, със законна лихва за
забава от 21.06.2013 г. до окончателното плащане на сумите, и 4102. 47 лева –
разноски по делото.
Видно
от приложеното заповедно производство по гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, срещу
заповедта за изпълнение от 02.07.2013 г., в законоустановения срок, длъжникът е
подал възражение по чл. 414 от ГПК. По същото заповедно производство длъжникът
е подал и частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК срещу разпореждането за
незабавно изпълнение и e
направил
искане за спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420 от ГПК.
С
определение от 09.01.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 27502/2013 г. на СРС,
заповедният съд е постановил спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение
от 02.07.2013 г. (л. 75 от гр. дело № 27502/2013 г. на СРС), а с разпореждане
от 09.01.2017 г. е дал указания на заявителя Банка ДСК ЕАД да предяви иск за
установяване на вземането, като е посочил последиците от непредставяне на доказателства
за предявяване на иска – обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен
лист.
С
определение от 14.03.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 2405/2017 г. по описа
на СГС, т.о., е отменено разпореждане от 02.07.2013 г., постановено по гр. дело
№ 27502/2013 г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е допуснато незабавно
изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение, и е обезсилен издаденият
изпълнителен лист.
След
връщане на делото от въззивната инстанция заповедният съд с определение от
27.04.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, 37-ми състав, е
обезсилил издадената заповед за изпълнение от 02.07.2013 г. (л. 84 от гр. дело
№ 27502/2013 г. на СРС).
На
24.10.2016 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на нова покана за доброволно
изпълнение на длъжника за задълженията му по изпълнителния лист, с който
първоначално е образувано изпълнителното дело, както и за задълженията спрямо
присъединения в последствие взискател, съобщението за което е връчено на длъжника
на 31.10.2016 г. (л. 194 от изпълнителното дело).
Със
съобщение от същата дата - 24.10.2016 г., съдебният изпълнител е уведомил
длъжника за насрочена публична продан на 16.10.2016 г., като същото му е
връчено на 31.10.2016 г. (л. 314 от изпълнителното дело). С молба от 05.12.2016
г. взискателят Б.Д. АД е поискал да бъде спряна
насрочената публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот (л.
285 от изпълнителното дело), като с постановление, обективирано в съобщение от 05.12.2016
г. на съдебния изпълнител, насрочената публична продан е спряна (л. 288 от изпълнителното
дело).
С
молба от 01.12.2016 г. Г. Р.С. е поискал да бъде присъединен като взискател по
образуваното изпълнително дело № 510/2013 г. въз основа на изпълнителен лист
срещу длъжника, издаден по гр. дело № 66559/2016 г. на СРС за сума от 5500 лева,
заедно със законна лихва от 22.11.2016 г., съдебни разноски в размер на 110
лева и разноски по принудителното изпълнение (л. 270 от изпълнителното дело).
С
молба от 07.12.2016 г. Банка ДСК ЕАД е поискала да бъде присъединена като
взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение,
издадено от ЧСИ С.Я.с рег. № 844 и район
на действие СГС на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (л. 291 от
изпълнителното дело). Покана за доброволно изпълнение от 16.12.2016 г. за
вземанията по този изпълнителен лист е връчена
на длъжника на 12.01.2017 г. (л. 365 от изпълнителното дело).
С
постановление от 30.01.2019 г. на съдебния изпълнител изпълнителното дело е
прекратено поради липса на предприети действия по принудително изпълнение в
период от 2 години, на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След прекратяване
на производството с разпореждане от 11.03.2019 г. съдебният изпълнител е
разпоредил да се изготвят и връчат съобщения за вдигане на наложените запори върху
банковите сметки на длъжника и лекия автомобил и за заличаване на възбрана
върху недвижимия имот (л. 525 от изпълнителното дело).
От
приложения по делото препис от изп. дело № 67/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.с
рег. № 791 и район на действие СГС се установява, че е образувано ново изпълнително
производство въз основа на молба от 26.02.2020 г. от кредитора Б.Д. АД на
основание издадения по гр. дело № 27503/2013 г. на СРС изпълнителен лист от
15.07.2013 г. срещу длъжника Р.С.. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни способи - пристъпване към принудително чрез налагане на запор
върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника и изпълнение върху
недвижими имоти на длъжника. Възложено е на съдебния изпълнител и извършване на
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На
24.07.2020 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжника, връчена му на 29.08.2020 г. (л. 94 от изпълнителното
дело), и вписване на възбрана върху недвижим имот на ипотекарния длъжник,
представляващ апартамент № 37, находящ се във вход Б в жилищна сграда с
изпълнен нулев цикъл, която се изгражда в гр. София, Столична община, район Искър,
ж.к. Дружба (л. 91 от изпълнителното дело).
Със
запорни съобщения от същата дата - 24.07.2020 г., съдебният изпълнител е
постановил и налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника от капитала
на К.**ЕООД в размер на 5 дружествени дяла (л. 92 от изпълнителното дело), банкови
сметки на длъжника (л. 99 - 104 от изпълнителното дело), и трудовото възнаграждение на длъжника в К.**ЕООД,
връчено на дружеството на 19.10.2020 г. (л. 309 от изпълнителното дело).
Наложен е също със уведомление за наложен запор от 27.07.2020 г. и запор върху
притежавано от длъжника моторно превозно средство – лек автомобил Тойота Корола
(л. 115 от изпълнителното дело).
С
призовка за принудително изпълнение от 17.09.2020 г. съдебният изпълнител е
уведомил длъжника за извършване на опис и оценка на недвижим имот на 08.10.2020
г., връчена на длъжника на 17.09.2020 г. (л. 230 от изпълнителното дело), като
насроченият опис на 16.09.2020 г. е отложен с протокол от същата дата на
08.10.2020 г. (л.223 от изпълнителното дело). Съдебният изпълнител е извършил
опис на недвижимия имот, видно от протокол за опис на недвижими имущества от
08.10.2020 г. (л. 292 – 295 от изпълнителното дело).
С
молба от 20.10.2020 г. Банка ДСК ЕАД е поискала да бъде присъединена като
взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение,
издадено от ЧСИ С.Я.с рег. № 844 и с район на действие СГС, по реда на чл. 456,
ал. 2 от ГПК (л. 310 от изпълнителното дело).
Установява
се още и че на 10.11.2020 г. съдебният изпълнител е изготвил обявление за публична
продан на недвижим имот (л. 344 от изпълнителното дело), като публичната продан
е насрочена за 17.11.2020 г. – 17.12.2020 г. (л. 361 от изпълнителното дело).
С
обезпечителна заповед от 02.12.2020 г., издадена от Софийски апелативен съд, 10-ти
състав, е допуснато като обезпечение на бъдещ иск спиране на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 67/2020 г. (л. 411 от изпълнителното дело),
като с разпореждане от 03.12.2020 г. съдебният изпълнител е разпоредил спиране
на принудителното изпълнение (л. 412 от изпълнителното дело).
За
оспорване на истинността на молба с вх. № 24574 от 02.12.2015 г. на Банка ДСК
ЕАД, подадена по изпълнително дело № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н., в
частта относно удостоверената от съдебния изпълнител дата на подаване, е
открито производство по реда на чл. 193 от ГПК.
По
делото е прието заключение на съдебно-почеркова (графическа) експертиза, от
което се установява се, че съдебният изпълнител е водил служебните си архиви
само в електронна форма и не е поддържал регистри на хартиен носител. Начинът
на водене на архивите от съдебния изпълнител е довел до обективна невъзможност,
поради липсата на годни обекти на изследване, вещото лице да даде отговор на поставената
на експертиза задачи.
По
делото е прието и заключение на компютърно-техническа експертиза, която съдът
намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира с доверие. Установява се от заключението, че първоначален
запис на документ № 24574 от 02.12.2015 г. е направен на 02.12.2015 г. по
изпълнително дело 510/2013 г. Същият е отразен във входящ регистър и регистър
на заведените дела, като за него няма запис в изходящ регистър. Установяват се
точните редакции на документа - всяка от дата 02.12.2015 г. Последната
модификация на документа е предприета по отношение на данните на полето за
вносителя на документ – Банка ДСК ЕАД. Установява се, че последната модификация
на данните, свързани с банката, са нанесени на 03.06.2021 г., като вещото лице
е посочило, че тези данни се отнасят до всички дела, в които страна е банката,
а не само до това изпълнително дело.
От
заключението на вещото лице се установява, че записът за „Искане за препис от вписан
акт изх. № 14634 от 28.10.2016 г. до АВп“ е извършен на 28.10.2016 г., като
вещото лице е посочило точните редакции на документа – създаване и обновяване
на документа от 20.10.2016 г., обновяване на документа от 21.10.2016 г. и ново обновяване
на документа от 15.11.2016 г. Установява се, че записът за „Покана за
доброволно изпълнение изх. № 17591 от 04.11.2016 г.“ е извършен на 04.11.2016
г., а последващите редакции за обновяване на документа са от 26.10.2016 г. и 07.11.2016
г. Записът за „Покана за доброволно изпълнение изх. № 17592 от 04.11.2016 г.“ е
извършен на 04.11.2016 г., като последващи редакции са извършвани както следва:
обновяване на документа от 26.10.2016 г. и 07.11.2016 г. За уведомление до НАП от
31.10.2016 г. не са открити данни в системата. Според заключението записът за
„Протокол изх. № 85 от 07.01.2014 г. за обявяване резултат от проведена публична
продан“ е извършен на 07.01.2014 г. и обновявания на документа е извършено на
07.01.2014 г., 27.10.2016 г. и на 04.11.2016 г. Записът за „Молба вх. № 00675
от 07.01.2014 г. от Б.Д. АД за насрочване на нова публична продан“ е извършен
на 07.01.2014 г., като обновяване на документа е извършено също на дата 07.01.2014
г.
От
заключението на вещото лице се установява, че достъп до електронните бази данни
на съдебния изпълнител има самият съдебен изпълнител, всички технически
сътрудници и юрисконсулти. В заключението е посочено и за кои полета от записа,
използваният от съдебния изпълнител софтуер позволява да бъдат извършвани корекции.
По отношение на данните за дата на документа и уникалния му номер е посочено,
че същите не биха могли да бъдат редактирани в потребителската версия на
използвания програмен продукт. Установява се, че датата и номера на документа
се генерират автоматично при създаването на документ и не могат да бъдат
редактирани в последствие. Като вещото лице изрично е посочило, че не могат да
бъдат създавани записи със стара дата, а единствено е възможна редакция на
данни от вече създадени записи.
По
делото е прието заключение и по допълнителна компютърно-техническа експертиза,
което съдът също намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира с
доверие. Установява се от заключението,
че системата на ЧСИ през периода 2015 г. – 2016 г. е съхранявана на собствен
сървър на ЧСИ, а около 2018 г. – 2019 г. е преместена към сървър, администриран
от Е.ЕООД. В заключението е посочено, че текстовите лог – файлове се пазят за
някои неща, но са основно за дебъг на програмни грешки и то само за няколко дни
назад, като файловете нямат за цел одит. Установява се, че одитните таблици са
неразделна част от базата данни на системата и се съхраняват заедно с нея на
съответния сървър, както и че при миграция от един сървър на друг се копира
цялата база, включително и одитните таблици. Данните, които са били на сървъра
на ЧСИ, са част от базата, която се съхранява на сървъра на Е.ЕООД.
Според
заключението полетата в базата данни на системата „Енфорс“ са статични и не
подлежат на модификация, като съдържанието на полета „Номер на документ“ и „Дата
на създаване“ се генерират автоматично и не е възможно да бъдат редактирани от
потребители чрез потребителския интерфейс на системата, а съдържанието на
всички останали полета могат да се редактират. В базата данни на системата не
се съхранява информация за това кой какви права е имал в минал момент, но със
сигурност ЧСИ или негов служител е имал административни права за потребителския
интерфейс на системата „Енфорсър“. Вещото лице е изяснило разликата между
правата за достъп до потребителската част на софтуера и самата база данни.
Установява се, че в периода 2015 г. – 2016 г. ЧСИ е имал пълен контрол над сървъра
и теоретично е имал възможност да извършва всякакви промени, но за целта са
били необходимо много дълбоки познания и опит за работа с първични бази данни.
При потребителският интерфейс се установява, че не е възможна редакция на полета
„Номер на документ“ и „Дата“ за никой потребител. Вещото лице е посочило, че
базата данни, администрирана от Е.ЕООД, съдържа и базата, създадена през 2015
г. – 2016 г. и хоствана на сървър на ЧСИ, като при изготвяне на експертизата
ЧСИ е имал пълен достъп до всички данни.
Вещото
лице пояснява, включително и при изслушването му в съдебно заседание, че чрез
потребителския интерфейс не биха могли да бъдат правени подправки, тъй като в
изходящите и входящите папки документите задължително имат история. Установява
се, че макар теоретично да е възможно да бъде извършен нов запис със стара
дата, практически такава възможност не съществува и в конкретния случай не са
налични данни за подобна интервенция. Установява се още и че номерът на документа
не може да бъде редактиран и е почти невъзможно същият да бъде подправен. Вещото
лице е посочило, че разгледаните документи са създадени към конкретното
изпълнително дело, тоест не са налице данни за извършвана смяна, свързана с
прехвърлянето им от едно изпълнително дело към друго.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 439 от ГПК, които са процесуално допустими, а
наведените от ответника възражения в обратния смисъл - неоснователни.
Образуването
на изпълнително производство по изп. дело № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.въз
основа на изпълнителния лист, за който ищецът излага изрични твърдения, че не
удостоверява съществуващо право на принудително изпълнение на взискателя за
вземанията по него именно поради покриването им с периода на погасителната давност
води до обосноваване на извод, че за него съществува призната от закона
възможност да отрече с иск съществуването на задължение към ответника поради изтекла
погасителна давност, който като относим към материалноправната законосъобразност
на принудителното изпълнение, е от компетентността на съда, а не на съдебния
изпълнител. Нещо повече, субективното право на ищеца да се позове на изтекла
погасителна давност може да стане само в исково производство, с оглед на което
и сезирането на съда е условие за упражняване на това право. В този смисъл
определение № 242 от 31.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г. по
описа на ВКС, ІV ГО, и други.
Не
е налице и преклузия относно довода на ищеца за изтекла погасителна давност.
Изложените в исковата молба обстоятелства не сочат нито на иск за оспорване на
вземанията по смисъла на чл. 424 от ГПК (не се твърдят новооткрити обстоятелства
или доказателства противно на изложеното в отговора), нито на иск за оспорване
на вземането по общия ред на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК (тъй като е
образувано изп. дело № 510/2013 г., а в последствие и изп. дело № 67/2020 г.). Касае
се за оспорване на изпълнението по смисъла на чл. 439 от ГПК, при което наведеното
изложение за изтекла погасителна давност, обосновава основанието като юридически
факт, предмет на доказване по иска по чл. 439 от ГПК. Отрицателният установителен
иск по чл. 439 от ГПК е специален, тъй като той е предвиден като средство за
защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване на вземането,
основанието на който иск са новонастъпили факти (настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение или съдебното решение, включително и по реда на чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК), водещи до унищожаване или погасяване (липса)
на възникналото изпълняемо право, респ. на отговорността на длъжника за претендираното
от кредитора-взискател право, а искането е да се установи, че вземането на
кредитора-взискател не съществува, респ. че е погасено правото му на
принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу претендираното от кредитора
право може да се осъществи не само като възражения по предявен от кредитора
иск, но и като факти, които длъжникът може да предяви и твърди като основание
на иска по чл. 439 от ГПК, които пораждат изгодни за него последици, включително
и правопогасяващи факти, поради което предявените в настоящото производство
отрицателни установителни искови от длъжниците по висящото принудително изпълнение
са процесуално допустими.
Разгледани
по същество обаче така предявените искове са неоснователни, тъй като погасителната
давност относно вземанията на банката за сумите по процесния изпълнителен лист
не е изтекла. Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др. (в този смисъл разясненията,
дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Погасителна
давност относно вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсната по арг.
от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с подаването на 01.08.2013 г. на молбата от взискателя Б.Д. АД за предприемане на действия по принудително
изпълнение. С предприемането на действията по принудителното изпълнение по изп.
дело № 510/2013 г. по посочените от взискателя изпълнителни способи давността
за процесните вземания, за които е издаден изпълнителният лист в полза на
ответника, е била прекъсната и нова давност е започнала да тече от 26.06.2015
г. Така и задължителните за съдилищата тълкувателни разрешения, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Спорен
по делото е въпросът дали подаването на молба от 02.12.2015 г. от Б.Д. АД за
присъединяване по вече образуваното изп. дело № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 02.07.2013 г., който в
последствие е бил обезсилен, представлява действие, с което е прекъсната
погасителната давност.
За
оспорване на истинността на процесната молба в частта, с която съдебният
изпълнител е удостоверил датата на постъпването й във входящия при него регистър,
в хода на настоящото производство е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Въз основа на представените по делото доказателствени средства не се установи
по отношение на датата на постъпване на процесната молба да са извършвани интервенции,
които да поставят под съмнение достоверността на същата, поради което и съдът
намира, че оспорването на документ, представляващ молба с вх. № 24574 от 02.12.2015
г. на Банка ДСК ЕАД (понастоящем Банка ДСК ЕАД) в регистрите на съдебния
изпълнител не е доказано. Липсата на представени доказателства за заплащане на
такса по този молба от взискателя Б.Д. АД не
позволява да бъде направен извод за опорочаване на конкретното изпълнително
действие само на това основание. В случай че такса не е заплатена, неплащането
й би представлявало основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния
изпълнител, а от друга страна - би имало значение при разрешаване на въпроса за
начина, по който същата би могла да бъде събрана в изпълнителното производство.
Доколкото
се установи по делото, че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на
нея изпълнителен лист от 02.07.2013 г., въз основа на които ответникът е подал
молба от 02.12.2015 г. за присъединяването му като взискател за вземанията по
него по вече образуваното изпълнително дело, са обезсилени, подаването на тази
молба и предприетите въз основа на нея действия по принудително изпълнение (насрочването
на опис от съдебния изпълнител на 16.10.2016 г.) не са прекъснали погасителната
давност по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Те следва да считат за обезсилени
по право и не биха могли да имат материалноправни и процесуалноправни последици
относно отговорността на длъжника за вземанията по принудителното изпълнение (в
този смисъл решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. дело № 1953/2015 г. на ВКС,
ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът
намира обаче, че подаването на молба от 01.12.2016 г. от Г. Р.С. и подаването
на молба от 07.12.2016 г. от Б.Д. АД за присъединяването им като взискатели
представляват действия, с които е прекъсната давността, доколкото
присъединяването на взискател представлява изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (в този смисъл и мотивите на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
При
съобразяване на изложеното следва извод, че последното изпълнително действие,
което е прекъснало погасителната давност след 26.06.2015 г. е било предприето с
присъединяването на взискателя Б.Д. АД въз основа на
подадена от него молба от 07.12.2016 г., от който момент е започнала да тече
нова давност. Бездействието на взискателя Б.Д. АД за
принудителното събиране на вземането по изпълнителния лист по отношение на
длъжника в предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК преклузивен срок е довело
до прекратяване по право на изпълнителното производство на 07.12.2018 г., което
обстоятелство е констатирано и в постановление на съдебния изпълнител от
30.01.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство, който акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект, но не и до погасяване по давност
на вземанията по изпълнителния лист.
Когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Следва
обаче да бъде посочено, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Перемпцията и погасителната
давност обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете),
а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело
или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ (в този смисъл решение по гр. дело № 1747/2020 г.
по описа на ВКС, IV г.о.).
Процесните вземания се погасяват с
предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като
те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно
решение. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 и
417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може
писмено да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения
срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което
заповедта за изпълнение влиза в сила. От този момент започва да тече срокът на
новата погасителна давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална
степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на
заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето
защо и положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно при инициирането
на заповедно производство вместо исково такова по общия ред. Приемането на
противното би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна
сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно течението
на погасителната давност (в този смисъл определение № 443 от 30.07.2015 г. по
ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч.
гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV ГО, и други).
Поради
което и настоящият състав на съда намира за приложима в случая петгодишната погасителна
давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД поради настъпил стабилитет на заповедта за
изпълнение (безспорен между страните факт), по която е издаден процесният изпълнителен
лист.
Към
момента на подаването на молба от Б.Д. АД за образуване на ново изпълнително
дело от 26.02.2020 г. не е била изтекла предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
петгодишна погасителна давност, считано от 07.12.2016 г., а и считано от 26.06.2015
г. – датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След образуване на изпълнително дело №
67/2020 г. са предприемани редица действия по принудително изпълнение, с които
е прекъсвана давността, като такива безспорно са действията от 24.07.2020 г. по
налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника, запор върху дружествени дялове,
банкови сметки и трудовото му възнаграждение. Давността е прекъсната и с
подаването на молба от 20.10.2020 г. от Б.Д. АД за присъединяване й като
взискател въз основа на удостоверение, издадено по реда на чл. 456, ал. 2 и 3 от ГПК.
Изпълнителното
производство е и спряно въз основа на обезпечителна заповед от 02.12.2020 г.,
издадена от САС. Доколкото след спирането му взискателят е лишен от възможност
да има активно поведение по повод на осъществяването на действия по
принудително изпълнение, спирането на изпълнителното производство има за
последица спиране и на течението на погасителната давност за правото на принудително
изпълнение на процесните вземания.
С
оглед на изложеното във връзка със спирането на давността и предприетите
действия по процесното принудително изпълнение, вземанията на ответника Б.Д. АД
към ищеца не са погасени по давност към момента на спиране на изпълнителното
производство, респективно към момента на предявяване на исковата молба –
23.12.2020 г., поради което предявените установителни искове се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С
оглед изхода на спора право на разноски по производството има ответникът, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК, като съдът намира, че с оглед
на фактическата и правна сложност на делото (включително и при съобразяване на
проведените пет открити съдебни заседания за разглеждането му) размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение да възлиза на сумата от 200 лева.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.С.С., ЕГН **********,*** А. *****,
против Б.Д. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост към банката поради погасяването по
давност на правото на принудително изпълнение на вземания за сумата 55926.48
лева, представляваща главница, заедно със законната лихва върху тази сума от
25.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 249.42 лева – такси, сумата
8065.85 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 20.06.2013 г.,
сумата 7117.32 лева - наказателна лихва за периода от 25.01.2012 г. до
20.06.2013 г., и сумата 2590.77 лева – разноски по заповедното производство, за
които е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.07.2013 г.
по гр. дело № 27503/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав, и образувано принудително
изпълнение по изп. дело № 67/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.с рег. № 791 и
район на действие СГС.
ОСЪЖДА
Р.С.С., ЕГН **********,*** А. *****, да заплати на Б.Д.
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 200 лева – разноски по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова