Решение по дело №297/2022 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. Перник, 18.10.2022 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведен на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

         Съдия: Слава Георгиева

 

 

при съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 297 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост / ЗОбС/.

Образувано е по жалба на Д.Д.С., с адрес: *** против Заповед № 1074 от 04.07.2022 година на кмета на Община П., с която считано от 15.07.2022 година е прекратен договор № 21Ж53510 от 13.08.2021 година за наем на общинско жилище, находящо се в гр. П***, сключен между Д.Д.С. ***, съгласно Заповед № 1365 от 30.07.2021 година на кмета на Община Перник.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, противоречаща на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и некореспондираща с действителното фактическо положение. Иска от съда да отмени заповедта.

В проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година, жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Н.Х.,*** пледира жалбата да се уважи и да се отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Прави искане и за присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата- кметът на Община П.** за представител изпраща юк. Л.**. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски, за което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 1993 от 22.08.2007 година жалбоподателят и членовете на неговото домакинство били настанени в общинско жилище, с адрес: гр. П.**.

Със Заявление № 20/ЖН-198 от 23.06.2020 година Д.Д.С. е поискала да бъде пренастанена в друго общинско жилище. Така подаденото заявление е било разгледано от комисията по чл. 10 от НРУУРЖ, която е взела решение да пренастани жалбоподателя.

Със заповед № 1365 от 30.07.2021г. жалбоподателката и членовете на неговото домакинство:А. А.-дъщеря; Х. М.-внучка; М. А.-син са пренастанени в общинско жилище, находящо се в гр. П.***, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със ЗП-65,89кв.м.. За имота е съставен Акт за общинска собственост № 10703 от 14.12.2005 година, вписан в служба по вписванията-Перник. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 11.08.2021г. и не е обжалвана.

Въз основа на тази заповед е сключен Договор за наем № 21Ж53510 между Община П., представлявана от С. В.- кмет, в качеството ѝ на наемодател и Д. Д. С.**, в качеството ѝ на наемател. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от 13.08.2021 година.

В срока по чл. 6, ал. 2 от НРУУРОЖ жалбоподателката подава Заявление с вх. № 22-ЖН-60 от 04.03.2022 година, с което декларира промяна на обстоятелства, а именно увеличаване на броя на членовете на домакинството. Към заявлението са приложени документи свързани с имущественото състояние, с трудова заетост и с доходи на лицата, обитаващи жилището.

Заявлението, ведно с представените документи  е разгледано от Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ на заседание, проведено на 19.05.2022 година. С Решение № 47 комисията е приела, че Д.Д.С. не отговаря на условията по чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ, тъй като една четвърт от общия нетен доход на домакинството е достатъчен за покриване на разход за средна наемна пазарна цена на жилище, съответстващо на нуждите на домакинството, съгласно нормите на чл. 19 от Наредбата и предложила да се издаде заповед за прекратяване на договора за наем. 

Изготвена е от лицензиран експерт-оценител и оценка за определяне на наемни пазарни цени на жилищни имоти при нормите за жилищно настаняване,  посочени в чл. 19 от НРУУРОЖ.

Въз основа на решението на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ административният орган издал заповед № 1074 от 04.07.2022 година, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, считано от 15.07.2022 година е прекратил действието на договор за наем на общинско жилище, находящо се на адрес: гр. П.**, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, сключен между Д.Д.С. ***, съгласно Заповед № 1365 от 30.07.2021 година. Приел е, че годишният нетен доход на домакинството е 27 389,32 лева и една четвърт от него е достатъчна, за да покрие разхода за средна пазарна наемна цена на жилище, съответстваща на нуждите на семейството.

Заповедта е връчена на Д.Д.С. на 11.07.2022 година и тя е подала жалба в законоустановения за това срок. 

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 1074 от 04.07.2022 година на кмета на Община Перник.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите съдържащи се в административната преписка, които са приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи.  

Жалбата е процесуално допустима. Подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, което е засегнато от оспорения акт. Оспореният административен акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това се следва разглеждането й по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява от органа, който е издал настанителната заповед. В ЗОбС не е предвиден орган, компетентен да издава настанителни заповеди. Чл.45а, ал.1 от ЗОбС посочва, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се определя с наредба на общинския съвет. Въз основа на законовата  делегация е приета Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община П.**. В чл.21 от Наредбата е предвидено, че органът компетентен да издаде заповедта за настаняване в общинско жилище е кмета на община П.**. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата, това е и органът, който разполага с териториална и материална компетентност да прекрати наемно правоотношение. В случая заповедта е издадена именно от кмета на Община П. и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.   

Заповедта е издадена и в изискуемата от закона форма. Същата е мотивирана и с ясна разпоредителна част. Съдът не констатира наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При постановяване на обжалваната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доводите в тази връзка са следните:  

Съгласно чл. 24, ал. 2 от НРУУРОЖ ежегодно от 1.01. до 31.03. наемателя е длъжен да подава в общинската администрация декларация за лицата обитаващи общинското жилище, за обстоятелствата по чл. 5 от наредбата, т.е за имотното им състояние, за получаваните доходи и др.. В изпълнение на това е подадено заявление от жалбоподателката  с вх. № 22-ЖН-60 от 04.03.2022 година, ведно с представена пред компетентният орган декларация по смисъла на чл. 6 от НРУУРОЖ, в която същият е декларирал промяна на обстоятелствата, а именно увеличаване на броя на членовете на домакинството. Към тази декларация самият жалбоподателя е представил доказателства, изразяващи се в разписки за заплащане на битово-консумативни разходи и удостоверения за наличен доход от трудово възнаграждение и обезщетение за безработица, въз основа на които свободно административният орган е можел да формира извода си относно доходът, формиран за предходната година на домакинството на жалбоподателя. С оглед на това доводите изложени в жалбата по отношение несъобщаване  на решението на комисията, обективирано в протокол от заседание на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ са неоснователни и същото не води до засягане на възможността на жалбоподателя за защити правата си. Същото не представлява  краен акт подлежащ на обжалване. Въз основа на гореизложеното съдът счита, че при издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение административният орган е съобразил всички процесуални правила, респективно не се констатират основания за отмяна на оспореният индивидуален административен акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав намира следното:

В случая материално-правното основание на заповедта са разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, чл. 33, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата са с идентично съдържание и предвиждат като предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение отпадане на някои от условията за настаняване в общинско жилище. В случая административният орган е приел, че домакинството на жалбоподателя не отговаря на условието по чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата, според което ¼ от общия годишен нетен доход на лицата и членове на техните семейства не може да покрива разходите за средна пазарна наемна цена на жилище, съответстващо на нуждите му, съгласно нормите на чл. 19 от НРУУРОЖ. В заповедта на кмета на Община Перник е посочен годишният доход на домакинството, който е в размер на 27 389,32 лева, който не се оспорва от страна на жалбоподателката и е видно, че същият е определен съобразно приобщените към делото доказателства, представени в хода на административното производство.

В мотивите на заповедта са налице констатации относно площта на жилището, което е необходимо за задоволяване на жилищните нужди на домакинството.  Също така, административният орган е посочил и средната пазарна наемна цена на такова жилище. От съществено значение за правилното изчисляване на размера на наема, а от тук и на правилният извод на органа относно липсата или наличието на предпоставка по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 7 от Наредбата е да се определи точно размерът на необходимата площ на общинското жилище, която би могла да задоволи жилищните нужди на семейството, а тя се изчислява съобразно предвиденото в чл. 19 от Наредбата. При прилагането на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата обаче трябва да имаме предвид и легалната дефиниция, което е дадена за понятието „семейство“ в §1, т. 1 от ДР на НРУУРОЖ, съобразно която дефиниция под семейство по смисъла на наредбата се разбират съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. В случая, домакинството на жалбоподателя се състои от три едночленни и едно двучленно семейство, което означава, че необходимата площ, която е в състояние да задоволи жилищните нужди на домакинството се равнява на 115 кв.м.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от Наредбата, пазарните наемни цени се определят от лицензиран експерт-оценител. В преписката се съдържат данни за определяне на пазарната цена от лицензиран оценител /лист 71/. Видно от този оценителен доклад е, че средната пазарна наемна цена за жилище над 70 кв.м. е 480 лева.

С оглед изложеното доводите на жалбоподателя, че административният орган неправилно е определил площта са основателни, но въпреки това, това не води до промяна на крайният резултат, нито може да обоснове извод да неправилно прилагане на материалния закон. Това е така защото изрично е изследвана от административния орган и средната пазарна наемна цена по отношение на жилище над 70 кв.м., размер, който административният орган е  посочил, съобразно този оценителен доклад също е 480 лева. Същевременно въз основа на писмените доказателства се установява, че ¼ от средно-месечния доход на  наемателите е 570,60 лева, което не съответства на изискването на чл. 5, ал. 1, т. 7 от НРУУОРЖ.

По изложените съображения съдът приема, че ответникът правилно е приложил относимата материална разпоредба. Правото на наемодателя да прекрати едностранно правоотношението възникна при обективно наличие на някое от разписаните в чл. 46, ал. 1 от ЗОбС основания. В случая по безспорен начин се доказва наличието на едно от тях, поради което правилно административния орган е пристъпил към прекратяване на наемните правоотношения обективирано в обжалваната заповед.

Въз основа на изложеното следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила, при правилно прилагане на закона и е съобразена с целта на закона. Жалбата е неоснователна и същата ще се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Същите са своевременно претендирани и са придружени със списък на разноските. Не е направено възражение за прекомерност. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00лева, определени по реда на чл. 24 от Наредба за правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** против Заповед № 1074 от 04.07.2022 година на кмета на Община П. като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Д.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Община Перник, със седалище гр. П.*** съдебни разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева.  

РЕШЕНИЕТО, съгласно чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      Съдия:/П/