МОТИВИ НА РЕШЕНИЕ по ВАНД №5384/18
г. по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 6 въззивен състав
С решение от 21.02.2018 г. по НАХД №15802/2015 г. на
СРС, НО, 102-ри с-в обвиняемият С.Д.и обвиняемият Д.С. са признати за невиновни в извършването на
престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Срещу постановения съдебен акт е
постъпил въззивен протест и допълнение към него. В протеста, депозиран на
27.02.2018 г. се твърди, че районният съд е достигнал до неправилни фактически
изводи при оценката на събраните по делото доказателства. Намира, че по безспорен начин е установено, че
обв. Д. е осъществил престъплението, за което е предаден на съд, като моли
съдът да отмени протестираното решение и на негово място да постанови ново, с
което да признае обв. Д. за виновен.
В допълнението към протеста на представителя
на СРП е посочено, че неправилно СРС е приел, че няма доказателства за това
автомобилът „Мерцедес“ да е ударил намиращия се на местопрозишествието
пешеходец и да е последвало притискане в дърво, като се твърди, че тази версия
е единствено възможната и същата коресподнира със заключението на СМЕ и КМАТЕ
относно механизма на получаване на травматичните увреждания от пострадалия.
Изложени са доводи, че нарушенията на правилата за движение от страна на
двамата обвияеми – Д.и С. – са категорично доказани, както и
причинно-следствената връзка между тях и настъпилото ПТП. В заключение е
направено искане атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което и двамата обвиняеми да бъдат признати за виновни по повдигнатите
им обвинения за извършени престъпления по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
В допълнението към протеста е направено
искане за допускане на гласни доказателства – разпит на полицейските служители Б.,
Г.и Ф., които са пристигнали първи на местопроизшествието, по което искане
настоящият съдебен състав се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване
на страните, като го уважи.
В закрито заседание на 15.02.2019 г. настоящият
съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемите, свидетели и вещи
лица.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения
представителят на СГП поддържа протеста, като счита същия за основателен.
Намира, че от събраните доказателства по
категоричен начин е установено нарушаването на правилата по ЗДвП от страна на
двамата обвиняеми, които нарушения от своя страна са станали причина за настъпването
на процесното ПТП. Механизмът на настъпването на ПТП-то, както и естеството на
травматичните увреждания са безспорно установени посредством назначените експертизи.
Посочва, че липсата на пряк очевидец на самия удар на пешеходеца, не може да
наложи извода за липса на доказателства за осъществяването му. Счита, че е безспорно
доказано, че св. И. е пострадал именно вследствие на процесното ПТП. В
заключение излага становище, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да
постанови нов, с който да признае двамата обвиняеми за виновни по повдигнатите
им обвинения.
В хода на съдебните прения защитникът на обв. Д. –
адв. Б. – счита протестът за неоснователен, а постановеното решение за правилно
и законосъобразно. Релевира, че по делото не са налице изходни данни, за да
може въз основа на тях да се градят изводи за основните факти, касаещи
възникналото ПТП. Намира посоченото място на удара за произволно определено, а
посоченото, че именно автомобила на обв. Д. да е този, притиснал пострадалия в
намиращото се дърво – за неправдоподобно твърдение. На следващо място акцентира
върху мястото, където е бил намерен пострадалият – на 15 м, което е по-близко
до автомобила, управляван от другия обвиняем. Защитникът твърди и че не всяко
нарушение на правилата за движение по пътищата е основание за носене и търсене
на наказателна отговорност, като обръща внимание на отговорите на експертизата
относно скоростта на движение на автомобила и техническата невъзможност ударът
да бъде предотвартен дори ако водачът (обв. Д.) беше се движил не с 90км/ч., а
с 50км/ч. Акцентира и върху твърдението, че двамата шофьори не са могли взаимно
да се възприемат, а оттам – да предвидят опасността и да предотвратят удара. С
оглед така изложените съображения счита решението на СРС за правилно и моли
съдът да го потвърди.
Защитата на обв. С. – адв. Й. – моли съда да потвърди
постановения съдебен акт изцяло поради неговата правилност и законосъобразност.
Моли съда да остави подадения протест без уважение, като изтъква, че последният
е подаден единствено срещу обв. Д., тъй като никъде в неговото съдържание не фигурира името на
обв. С.. Цитира правктика на ВКС в подкрепа на тезата, че не може да има надграждане (вкл. на ново
лице, срещу което съдебния акт се протестира) в допълнението към протеста, като
изложените в допълнението към протеста искания за ангажиране на наказанателната
отговорност не неговия подзащитен следва да бъдат приети за недопустими. Счита,
че присъдата може да почива единствено на събраните докзателства, а не на
предположения. По отношения на изготвения протокол за оглед на
метсопроизшествие посочва, че намира същия за негоден, тъй като не е спазен
реда, визиран в НПК. Твърди, че от самото начало на делото са допуснати технически
грешки – не са потърсен и иззет биологичен материал от пострадалия, оставен
върху двата автомобила; не са иззети дрехите на пострадалия с цел проверка за
микроследи. В заключение, посочва, че така изложените съображения обуславят
извода, че правилно СРС е постановил своето решение и моли съда да остави
протеста без уважение, както и изтъква отново, че последният не се отнася до
неговия подзащитен – обв. С..
В правото си на лична защита и последна дума обв. Д.
заявява, че не счита, че е виновен, защото се е движел по път с предимство, което
му е било отнето.
В правото си на лична защита обв. С. заявявя, че се
придържа към заявеното от своя защитник, а в правото си на последна дума моли
съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите в протеста, както и тези изложени от страните в съдебното
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира следното:
Въззивният съд прие за допустим протеста на прокурора,
депозиран в рамките на срока за обжалване на решението, в съответствие с който
прецени и основателността на направените искания за изменението му .
Депозираните нови искания в допълнението към протеста, което е било подадено
извън този срок, в които се иска признаването и на обв. С. за виновен по така
повдигнатото му обвинение, съдът намира за недопустими, респективно – следва да
бъдат оставени извън обхвата на въззивната проверка и няма да бъдат обсъждани.
Съгласно чл. 318, ал. 1 и чл. 319, ал. 1 от НПК
въззивното производство се образува по жалба или протест на страните, които се
подават в петнадесетдневен срок от постановяване на присъдата. В чл. 320, ал. 4
от НПК е предвидена възможност за страните да депозират допълнителни писмени
изложения до даване ход на делото в съдебно заседание пред въззивния съд, но
съдържанието на тези изложения е лимитирано до допълване на доводите, посочени
в жалбата и протеста. Предвидената възможност за допълване на жалбата или протеста
е пряко свързана със забраната за влошаване на положението на подсъдимото лице,
като исканията за това могат да бъдат направени само в рамките на срока за
обжалване по чл. 319, ал. 1 от НПК, но не и извън него. Последното налага
извода, че писмените допълнения, направени извън срока за обжалване нямат
самостоятелна стойност на процесуален документ като протеста или жалбата, със
съответстващите им последици. С оглед рамките на служебната проверка, която
извършва въззивният съд, действа забраната за влошаване на положението на обв. С.,
оправдан от предходната инстанция.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при внесено
постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемите
лица от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното
решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII от
НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, като е преценил и
необходимостта от събирането непосредствено на нови доказателства. Второинстанционният съд, действайки като инстанция по
фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, съдържащи се в протеста, както и наведените от страните в публичното
съдебно заседание доводи, взимайки предвид събраните пред него доказателства по
време на проведеното въззивно съдебно следствие, констатира, че районният съд
не се е възползвал в пълнота от предоставените му процесуални възможности за
събиране на доказателства. Това наложи допускането на въззивно съдебно
следствие, в рамките на което, с оглед изясняване всеобхватно и в пълнота
обективната фактическата обстановка по делото и осигуряване правилното му
решаване, да бъдат разпитани трима свидетели, а именно М. Б., Л. Г.и И.Ф..
Въззивният съд след анализ на относимите гласни и писмени доказателствени
средства и заключения на способи за доказване - експертизи, въззивният съд прие
от фактическа страна следното:
Обвиняемият С.С.Д., с
ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със
средно образование, неженен, неосъждан, студент в НБУ - специалност „Регионална
и общинска сигурност”, с постоянен адрес:***.
Обвиняемият Д.Т.С., с ЕГН: ********** е роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, със средно специално образование, женен, неосъждан,
пенсионер, с постоянен адрес:***.
На 02.02.2015 г. около 06:00ч. сутринта, през тъмната
част на денонощието, по бул. „Панчо Владигеров”, с посока от бул.“Царица
Йоанна” към бул.”Сливница”, непосредствено преди кръстовището с ул. „проф. Ал. С.”
в крайна лява пътна лента, от общо четири, се движел автобус”Мерцедес” с инв. №
1869 на Столичен автотранспорт по линия № 111, с включен ляв мигач, управляван
от свид. Д. Д., който на кръстовището с ул.”проф. Ал. С.” трябвало да завие на
ляво.
В една от двете средни ленти за движение на ППС,
предназначени за автомобили, движещи се направо в посока бул.”Панчо Владигеров”
- бул.”Сливница”, на определено разстояние зад автобуса на градския транспорт,
обслужващ линия № 111, се движел обв. Д. с управлявания от него л.а марка
„Мерцедес”, модел „ МЛ 270“, с per. № *********собственост на
„Хлебни изделия - Люлин” АД. Непосредствено преди кръстовището с ул. „проф. Ал.
С.” на бул. „Панчо Владигеров” имало монтиран пътен знак Б-3 от ЗДвП (път с
предимство), който бил забелязан както от свид. Д., така и от обв. Д..
Кръстовището по това време на денонощието (от 24:00 ч.
до 06:00 ч.), се регулирало с пътни знаци и светофарна уредба, която мигала с
жълта светлина, било осветено от улични лампи, видимостта е била добра, пътното
платно е било сухо, без неравности и дупки, прав участък, без наклон.
Движението не било интензивно.
По същото време по ул.”проф. Ал. С.”, с посока на
движение от ул.”Тодор Николов” към ул.”Търново” в средна пътна лента от общо
три, се движел лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара” с рег.№ *********,
собственост на „К. л.”ООД, управляван от обв. Д.С..***. Ал. С., непосредствено
преди кръстовището с бул. „П. Владигеров” е бил монтиран знак Б-1 от ЗДвП
(„Пропусни движещите се по пътя с предимство!”). Независимо от този пътен знак
и *** автобус на градския транспорт, с включен ляв мигач, който бил забелязани
от обв. С., същият предприел навлизане в кръстовището с бул. „Панчо
Владигеров”,
Приближавайки кръстовището на бул. „Панчо Владигеров”
с ул.”проф. Ал. С.” свид. Д. с подаден ляв мигач на управлявания от него
автобус № 111, се готвел да направи завой на ляво и *** по ул.”проф.Ал.С.”,
където се намирала една от спирките на градския транспорт. Свидидетелят Д.
забелязал, че от ул. „проф. Ал.С.” ( път без предимство) в посока към ул.
„Търново”, в кръстовището с бул.” П. Владигеров” навлязъл лек автомобил,
управляван от обв. С.. По времето, когато въпросният лек автомобил „Ситроен”
преминал разделителния остров на бул. „П. Владигеров”, в посока ул. „Търново”,
свид. Д. видял как в една от съседните ленти, предназначени за движение направо
(посока към бул. „Сливница”) фаровете на приближаващ се към кръстовището друг
лек автомобил (управляван от обв. Д.), който задминал автобуса на градския
транспорт, който по това време - преди завоя наляво, се движел със скорост
около 15 км./ч., и продължавайки движението си направо навлязъл в кръстовището,
при което последвал удар между двата леки автомобила. Вследствие на удара л.а
„Ситроен”, управляван от обв. С. се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка, последвал втори удар между двата автомобила - задна дясна част на л.а”Ситроен”
със зоната на стопа в страничната лява част на л.а”Мерцедес”, след което л.а.
„Ситроен” извършил самостоятелно движение в посока бул. „Сливница”, тъй като
водачът загубил управлението над него, като накрая се озовал спрян с предната
си част на платното за движение (бул. П. Владигеров, посока бул.”Сливница” след
кръстовището), а задната - върху тротоара.
Лек автомобил „Мерцедес”, управляван от обв. Д., вследствие
на удара, се завъртял в посока на часовниковата стрелка, последвал втори удар между
двата автомобила - зоната на стопа в страничната лява част на л.а. „Мерцедес”
със задната дясна част на л.а. „Ситроен”. Вследствие на удара между двата автомобила,
по време на който скоростта на движение на л.а „Мерцедес“ била от порядъка на
91км/ч. последвало едновременно плъзгане и търкаляне на колелата на двата
автомобила, като л.а ‚Ситроен“ се установил на мястото, описано в протокола за
оглед, а л.а. Мерцедес” със страничната
си лява част ударил намиращия се на десния тротоар на бул. „Панчо Владигеров“
след кръстровището с ул. „проф. Ал. С.“ пешеходец В.И.. Последвало притискане
на пешеходеца И. между намиращото се на мястото дърво и л.а „Мерцедес“.Скороста
на движение на л/а „Мерцедес“ към момента на удара на св. В. И. била около 50
км/ч. След удара с пешеходеца лекият автомобил спрял, като предната част на
автомобила била насочена към тревната площ, а задната - към бул. „П.Владигеров”
след кръстовището, гледано в посока бул.”Сливница”.
След като двата автомобила преустановили движението си
след удара, обв. Д. излязъл от л.а „Мерцедес” и отишъл да види в какво
състояние се намира водача (обв. С.) на другия катастрофирал автомобил
„Ситроен”, който бил спрял на същия тротоар, но по-надолу от л.а”Мерцедес,
гледано в посока бул. „Сливница” след кръстовището. Обвиняемият Д. забелязал,
че на тревната площ, между двата автомобила лежал човек - свид. В.И., отишъл
при него и установил, че същият бил в съзнание, но изпитвал болка и питал къде се намира. Веднага след това обв. Д. позвънил
на телефон 112. И съобщил за инцидента.
На мястото на ПТП-то пристигнала дежурна полицейска
патрулна група и две линейки, като едната от тях откарала в МБАЛСМ „ Пирогов” лежащият
на тревната площ между двата катастрофирали автомобила свид. И., а другата -
обв. С., който имал наранявания от катастрофата. На мястото на инцидента са
били изпратени екипи на КАТ, които са запазили местопроизшествието до
пристигането на огледната група; бил извършен оглед на местопроизшествието, за
което бил съставен и протокол и снимков материал на района на произшествието и
катастрофиралите автомобили. За настъпилото пътно произшествие и
обстоятелствата по неговото настъпване бил изготвен и Констативен протокол (КП)
№ К-123/02.02.2015г.
Съгласно изготвената съдебномедицинска експертиза по
писмени данни на вещото лице В.Н.свид. В.И. е получил следните травматични
телесни увреждания: травматичен шок, контузия
на гръдния кош и корема, хемопневмоторакс и подкожен емфизем вляво, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; фрактура на осем ребра вляво (I,II,III,IV, V, VI и VII) и на пет ребра в дясно (II,III,IV, V и VI), довели до трайно( за повече от 30 дни) затруднение на движението на
снагата; счупване на дясната ключица, довело до трайно (за повече от 30 дни) затруднение на
движенията на десния горен крайник; счупване на лявата ключица, довело до трайно (за повече от 30 дни) затруднение на
движенията на левия горен крайник; счупване на лявата лопатка, довело до трайно (за повече от 30 дни) затруднение на
движенията на левия горен крайник; счупването на трети гръден прешлен, без засягане на
гръбначния мозък, довело до трайно
(за повече от 30 дни) затруднение на движението на снагата. Според заключението
на вещото лице получените травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП, при притискане на
тялото в областта на гръдния кош.
Според заключението на изготвената и приета по делото
комплексна медико - автотехническа експертиза (КМАТЕ) на вещите лица В.Н.и П.П.:
а) пешеходецът
В.И. е получил средните травматични увреждания: травматичен шок, контузия на
гръдния кош и корема, хемопневмоторакс вляво, фрактура на I,II,III,IV,V,VI и VII ребро вляво и на
II,III,IV,V и VI вляво, фрактура на дясната ключица и
фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата лопатка, фрактура на трети
гръден прешлен; б) •мястото на удара между л.а.
„Ситроен” и л.а. „Мерцедес” по
широчина на пътното платно е на 5,5 - 7,0 м. вляво от десния край на платно за
движение на бул.” Панчо Владигеров”, считано в посоката на огледа и по дължина
на пътното платно - на 9,0 - 9,5 м. преди линията на ориентира, считано в
същата посока • мястото на удара между л.а.
„Мерцедес” и пешеходеца по
широчина на пътното платно е на 0,0 - 4,0 м. вдясно от десния край на платното
за движение на бул. „Панчо Владигеров”, считано в посоката на огледа и по
дължина на пътното платно - на 0,0 - 3,0 м. след линията на ориентира, считано
в същата посока; е) скоростта на движение на л.а.’’Мерцедес” в момента на удара
е л.а „Ситроен” е от порядъка на 91,0 км/ч. , а скоростта на движение на лекия
автомобил „Мерцедес” в момента на удара на пешеходеца е от порядъка на 50,0
км./ч. Скоростта на движение на л.а. „Ситроен” в момента на удара е от порядъка
и не по-малка от 19,0 км./ч.; г) опасната зона за спиране при конкретните пътни условия
и скорост на движение на автомобил „Мерцедес”, е 81,0 м. (при скорост 91,0
км/ч.) и 33,0 - 34,0 м. (при разрешена в населено място скорост от 50,0 км/ч.);
д) отстоянието
на л.а. „Мерцедес” до мястото на удара в момента, в който л.а. „Ситроен” е
навлязъл в платното за движение на л.а. „Мерцедес” е 65,0 м; е) при
движение със скорост от 91.0 км/ч., непосредствено преди ПТП, от момента,
когато л.а „Ситроен” е навлязъл в платното за движение на л.а „Мерцедес”,
водачът Д. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, а
при движение с разрешената в населено място скорост от 50,0 км./ч и своевременна
реакция със спиране, водачът Д. е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара; ж) л.а
„Ситроен” навлиза в платното за движение на л.а „Мерцедес”, когато вторият
отстои на 65,0 м. от мястото на удара. Водачът на л.а.’’Мерцедес” прави опит да
предотврати удара като заобиколи отдясно л.а „Ситроен” и употребява аварийно
спирачки, но не успява и първоначалният удар е с предната част в зоната на
предно дясно колело и предната дясна врата на л.а.”Ситроен”. От удара
л.а.’’Ситроен” се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, а
л.а.”Мерцедес” - по посока на часовниковата стрелка, като следва и втори удар
със задната дясна част на л.а.’’Ситроен” със зоната на стопа в страничната лява
част на л.а.’’Мерцедес”. В условия на едновременно плъзгане и търкаляне на
колелата двата автомобила продължават движението си, като л.а. „Ситроен” се
установява на мястото, описано в протокола за оглед, а л.а. „Мерцедес” със
страничната си лява част удря намиращия се на десния тротоар на бул. „Панчо
Владигеров”, след кръстовището с ул.”проф. Ал.С.”, считано в посока на огледа
пешеходец В.И., като травматичните увреждания на същия сочат, че е притиснат
между дървото и л.а. „Мерцедес”, като в момента на удара се е намирал с
лявостраничната си и задна част на тялото към страничната лява част на
автомобила, в резулта на което са се получили счупванията на лявата лопатка,
двустранните счупвания на ребра вляво, лявата ключица и трети гръден прешлен, а
в резултат на двустранното притискане са се получили счупвания на ребра вдясно
и на дясната ключица, като се касае за силен двустранен натиск на тялото в
областта на гръдния кош между лекия автомобил и дървото, при което се е
получила тежката гръдна травма, а след удара на пешеходеца л.а.’’Мерцедес”
продължава движението си и се възкачва и поваля дървото, където се установява. Намиращият
се в лявата спрямо движението на л.а. „Мерцедес” автобус не е възпрепятствал
взаимното възприемане на водачите на двата автомобила в момента на навлизането
на л.а „Ситроен” в платното за движение на л.а”Мерцедес з) от
техническа и професионална гледна точка основната причина за настъпване на
произшествието е предприето навлизане в кръстовището от водача на л.а.
„Ситроен”, без да пропусне движещия се по път с предимство л.а „Мерцедес”; и) водачът
на л.а „Ситроен” е могъл да предотврати произшествието, ако бе пропуснал
движещия се по път с предимство л.а „Мерцедес” и едва след това, съобразявайки
се с пътната обстановка продължи безконфликтно; й) след удара между двата автомобила ударът на пешеходеца
от л.а „Мерцедес” е бил непредотвратим.
От заключението на тройната АТЕ се установява, че
скоростта на л.а „Мерцедес“ преди и в момента на удара с л.а „Ситроен“ е от
порядъка на 91 км/ч, а на л.а „Ситроен“ преди и в момента на удара е около
19км/ч; опасната зона за спиране на л.а „Мерцедес“ при конкретните пътни
условия и скорост е 81м, а при разрешената от 50 км/ч – 33-34 м.; отстоянието
на л.а „Мерцедес до мястото на удара в момента, в който л.а „Ситроен“ е
навлязъл в платното за движение на л.а „Мерцедес“ е 65м.; при движение с разрешената
в населено място скорост от 50 км/ч и своевременна реакция със спиране обв. Д.
е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара.
От заключението на вещите лица П.П., А.Т.и П.Д.по
назначената допълнителна тройна АТЕ (ДТАТЕ) се установява, че: а) опасната зона за спиране при конкретните пътни условия
и скорост на движение 30,0 км./ч. на л.а. „Ситроен” е 15,0 м„ а при скорост
40,0 км./ч. - 22,0 - 23,0 км./ч като отстоянието на л.а. „Мерцедес” до мястото на удара в момента, в който л.а. „Ситроен”
(при движение със скорост 30 км./ч.), е навлязъл в платното за движение на л.а.
„Мерцедес” е 21,0 - 22,0 м., а при скорост на движение на л.а.”Ситроен” с 40,0
км./ч. отстоянието на л.а.’’Мерцедес” е 16,0 м. Сравнението на двете отстояния с
опасната зона за спиране на л.а.’’Мерцедес” налага извода, че за конкретните
пътни условия, при скоростта, с която се е движел л.а.’’Мерцедес” (91,0
км./ч.), водачът Д. не е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара, този извод е в сила и при движение на л.а.’’Мерцедес” с разрешената в
населено място скорост от 50,0 км./ч., при условие, че л.а „Ситроен” не е
спирал в зоната преди разделителния остров; б) при условие, че л.а.’’Ситроен ” е спирал в зоната преди разделителния остров, максимално възможната скорост, която е могъл да
развие потегляйки от мястото на първа предавка до мястото на удара е 20,0
км./ч., а отстоянието от мястото на удара, на което се е намирал л.а „Мерцедес”
в момента, в който л.а.’’Ситроен”, след спиране на разделителния остров е
навлязъл в платното за движение на л.а.’’Мерцедес” е 64,0 м. Водачът Д. не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара, но при движение с
разрешената скорост от 50,0 км./ч. в населено място, водачът Д. при конкретните
пътни условия и при своевременна реакция със спиране, е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като опасната зона за спиране е
33,0 м.; в) при условие, че л.а.’’Ситроен” е спирал
в зоната преди кръстовището,
максимално възможната скорост, която е могъл да достигне потегляйки от мястото
на първа предавка до мястото на удара е 31,0 км./ч., а скоростта на същия в
зоната, достигайки разделителния остров е 24,0 км./ч., като отстоянието от
мястото на удара, на което се е намирал л.а.”Мерцедес”, в момента, в който
л.а.”Ситроен” след спиране преди кръстовището, е навлязъл в платното за
движение на л.а.’’Мерцедес” е 23,0 - 24,0 м. Сравнението на това отстояние с
опасната зона за спиране на л.а."Мерцедес” (81,0 м.), налага извода, че за
конкретните пътни условия, водачът на л.а. „Мерцедес” не е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара нито при скорост на движение 91,0
км./ч., нито при разрешената скорост за движение в населено място 50,0 км./ч.
Така изложената
фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраната
в хода на наказателното производство доказателствена маса: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на С.К.(л.29-30
от ДП), на Д.Т.(л.31-32 от ДП), на М.И. (л.33-34 от ДП), на В.И. (л.42 от
СП и л.99 от настоящото СП), на Д. Д.
(л. 42-43 от СП), обясненията на обв. Д. (л.33-34 от СП), обясненията на обв. С.
(л.34 от СП), показанията на св. М. Б. (л.80-81 от настоящото СП), на св. Л. Г.
(л.82 от настоящото СП), на св. И. Ф. (л.98 от СП); писмени доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно със скица и албум към него (л.6-12 от ДП); писмени
доказателства: справка от Дирекция „Национална система 112 (л.43 от ДП),
справка от Столичен автотранспорт ЕАД (л.45 от ДП); справка за съдимост на обв. Д. (л.77 от ДП),
справка за съдимост на обв. С. (л.75 от ДП),констативен протокол К123 (л.5 от
ДП) и способи за доказване: заключението от изготвената съдебно-медицинска
експертиза (л.50-51 от ДП), заключението от изготвената комплексна
медико-автотехническа експертиза (л.55-70 от ДП), заключението от изготвената
тройна АТЕ (л.56-69 от СП) и допълнителна такава (л.105-110 от СП), както и
други доказателства, приобщени по надлежния ред.
За разлика от районния
съд настоящата инстанция прие за годно доказателствено средство протокола за
оглед, който постави в основата на своите фактически, а оттам и правни извод. Това
е така, тъй като същият е изготвен по реда и правилата на НПК. Както и
първоинстанционният съд е посочил, с което въззивната инстанция се съгласява,
разминаването относно датата на протокола касае допусната техническа грешка, която
разгледана сама по себе си, не го прави негоден. На следващо място, участието
на технически помощник по време на процесуално-следственото действие оглед на
местопроизшествието не е задължително, в какъвто смисъл е както закоан, така и
съдебната практика, поради което възраженията на защитата се явяват изцяло
неоснователни. Въззивният съд не споделя и доводите, изложени както от
защитата, така и от районния съд, че поемните лица не са участвали в така
проведеното действие, което да обуслови изключването на протокола от
доказателствената съвкупност. Тук е мястото да бъдат анализирани свидетелските показания на Г.и М.– посочени
като поемни лица, участвали по време на извършване на огледа на
местопроизшествие.
По отношение на фрагментарността и липсата на детайлност у показанията двамата
свидетелите въззивният съд намира, че същите са обясними с оглед изминалия период
от време от момента на тяхното участие като поемни лица и възприемане на
случилото се до непосредствения им разпит пред съда. Обстоятелството, че както Г.,
така и М.нямат категоричен спомен да са възприели извършването на процесуално-следственото
действие или съставянето на протокола, не е тъждествено на извода, че
последното не е проведено или е проведено, но не съгласно изискванията на
процесуалния закон. След предявяване на изготвения протокол и двамата свидетели
са категорични, че положените подписи в графата „поемни лица“ са техни, с оглед
на което и настоящият съдебен състав не намира причина да не кредитира така
приобщеното писмено доказателствено средство.
На следващо
място съдът, в този си състав, установи, че действително поемните лица не са
присъствали неотлъчно по време на цялото времетраене на проведеното действие по
разследването. Действително горното съставлява нарушение на чл.137 от НПК, но
тъй като по делото липсват факти, които да внесат съмнение в достоверността на
изготвения протокол и респективно отразеното в него, същият следва да бъде
кредитиран като годно писмено доказателствено средство. За да кредитира този
протокол, съдът съобрази всички обстоятелства по делото, и намира, че така
констатираното процесуално нарушение в настоящия случай не следва да се счита
за съществено такова и да доведе до изключване на протокола от доказателствената
съвкупност. В подкрепа на така възприетото са и показанията на полицейските
служители Б., Г.и Ф., посетили местопроизшествието непосредствено след
възникналото ПТП. Те на свой ред в своите показания пресъздават факти и обстоятелства,
в по-голямата им част идентични на тези, закрепени в огледния протокол. В
съдържателен план показанията им носят значима доказателствена информация,
защото съдържат преки впечатления от мястото и времето на инцидента,
засегнатите автомобили, присъствалите лица, вкл. пострадалия И.и мястото,
където се е намирал след удара от автомобила на обв. Д.. Така изнесената от тях
информация кореспондира и със заявеното от останалите по делото свидетели,
както и с обясненията и на двамата обвиняеми. От показанията на свидетелите Б.и
Г. се установява и наличието на намерена в тревните площи обувка, което им
твърденеие е в унисон както с обективираното в огледния протокол и прилежащите
скица и албум към него, така и с показанията на самия пострадал.
С оглед гореизложеното
въззивният съд кредитира протокола за оглед на местороизшествието като годно доказателствено
средство, източник на достоверни изходни данни, въз основа на които да бъдат изготвени
експертизите по делото, а именно СМЕ, КМАТЕ, тройна АТЕ и допълнителна тройна АТЕ.
Вещите лица, изготвили така посочените експертизи, са отговорили пълно и
обосновано на поставените им въпроси, като дадените от тях отговори взаимно се
допълват и подкрепят. Така, за да определят мястото на настъпилия сблъсък между
двата процесни автомобила, мястото на последвалия сблъсък между л.а. „Мерцедес“
и пешеходеца И., както и скоростта на двата автомобила към момента на
съответните удари, при изготвяне и на експертните заключения – КМАТЕ и тройна
АТЕ, вещите лица освен следата от задиряне по асфалта, обективирана в протокола
за оглед, са изследвали съвкупно и следните данни: конкретните пътни условия,
пътните знаци в района на произшествието, мястото на разпилени парчета
пластмаса, разположението на двата автомобила след удара, местоположението на
намерената обувка, техническите характеристики на двата автомобила, приложения
фотоалбум от местопроизшествието, травматичните увреждания на свидетеля И.,
настъпилите деформации по двата автомобила, както и показанията на разпитаните
свидетели. Едва след съвкупния анализ на така посочените изходни данни
експертите са дали своето обосновано и непротиворечиво становище относно
мястото на настъпилото ПТП, мястото на удара с И.и скоростта на двата
автомобила. Ето защо съдът прие за безпорно установено мястото на настъпилото
ПТП, а именно ударът между л.а „Ситроен“ и л.а „Мерцедес“ е настъпил по широчината на пътното платно на
5,5 – 7,0 м. вляво от десния край на платното за движение на бул. „Панчо
Владигеров“, считано в посоката на огледа, а по дължината на пътното платно –
на 9,0 – 9,5 м/ преди линията на ориентира, считано в същата посока.
На следващо място, въззивният съд
намира за правилни и обосновани изводите на вещите лица относно скоростта на автомобилите.
Съгласно заключението на КМАТЕ и тройната АТЕ л.а.“Мерцедес“ непосредствено
преди сблъсъка с автомобила „Ситроен“ и към момента на сблъсъка се е движел със
скорост от порядъка на 91 км/ч, а л.а. „Ситроен“ – със скорост от порядъка и не
мо-малка от 19 км/ч. Еднопосочността на заключенията, разгледани съвкупно със
заключението на допълнителната тройна АТЕ мотивираха съдът да възприеме, че в
действителност обв. С. е спрял преди разделителния остров. Това в така, тъй
като видно от допълнителната тройна АТЕ единствената хипотеза, в която обв. С.
развива скорост от поръдъка на 19 км/ч. е ако същият е спрял в зоната преди
разделитения остров. И в този случай според експертите, ако обв. Д. е
управлявал моторното превозно средство с разрешената скорост от 50 км/ч, би
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.
Същевременно, приемайки че обв. С. е спрял в зоната преди разделителния остров,
съдът не променя съществено фактическата обстановка по делото, такава каквато е
описана в мотивираното предложение, внесено от прокуратурата. Представителят на
прокуратурата също е приел, че обв. С. се е движел с около 19 км/ч, като
настоящият съд единствено допълва причината, поради която той е развил тази
скорост, а не 30км/ч или 40 км/ч. Спирането на разделитения остров не променя
извода и за допуснатото от С. нарушение, а именно отнемане на предимството на
автомобила „Мерцедес“, за което се търси неговата наказателна отговорност и е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
По-нататък безспорно се установява,
че именно лекият автомобил, управляван от обв. Д., е реализирал ПТП с
пешеходеца И.. В резултат на удара между двата автомобила л.а „Ситроен“ се завърта в посока обратна на
часовниката стрелка, а л.а. „Мерцедес“ по посока на стрелките и следва втори
удар със задната част на л.а. „Ситроен“ със зоната на стопа в страничната лява
част на лек автомобил „Мерцедес“. В условията на едновременно приплъзване и
търкаляне на колелата двата автомобила продължават движението си, като л.а.
„Ситроен“ се установява на мястото, описано в огледния пртокол, а л.а.
„Мерцедес“ със страничната си лява част удря намиращия се на десния тротоар на
бул. „Панчо Владигеров“ след кръстовището с ул. „прф. Ал. С.“, считано в
посоката на огледа, пешеходец И.. В подкрепа на извода, че именно л.а.
„Мерцедес“ е осъществил съприкосновение с И. са допълнителните разяснения от вещите
лица, изготвили КМАТЕ и дадени непосредствено пред съда. Вещите лица са
категорични, че с оглед треакторията на движение на автомобила „Ситроен“ след
удара вероятността той да е реализирал сблъсък с И. е твърде малка. За разлика
от това експертите, обсъждайки съвкупно констатираните травматични увреждания,
тяхното разположение по тялото на пострадалия, както и техническите
характеристики на двата автомобила, най-вече тяхната височина и маса, застъпват
становището, че именно автомобилът, управляван от обвиняемия Д., е реализирал
пътния инцидент с пострадалия И.. Същите посочват, че вследствие на удара с
автомобила тялото на пострадалия е било притиснато между самия автомобил
„Мерцедес“ и твърдата повърхност на дървото, който механизъм обяснява
констатираните травматични увреждания. В същия смисъл е и заключението на СМЕ,
според което получните травматични увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предемти и отговраят да са получени при ПТП, при притискане на тялото в областта
на гръдния кош. Не на последно място ударът с пешеходеца е бил с достатъчно
силна кинетична енергия, вследствие на която обувката му се е озовоала между
двата автомобила. В подкрепа на заключението на КМАТЕ и на допълнителните
разяснения на вещите лица са показанията на св. И., от които се установява, че
в ранната сутрин на 02.02.15г. се е намирал на тротоара на бул. „Панчо
Владигеров“; изготвения констативен протокол 123 от 02.02.15г., в който именно
св. И. е посочен като пострадал от възникналото между автомобилите на обв. Д.и
обв. С. ПТП; протокола за оглед на местопроизшествие, както и в скицата и
фотоалбума към него, в които е закрепено
обстоятелството, че в тревната площ между двата катастофирали атвомобила е
намерена обувка, която св. И. в съдебно заседание разпознава като своя;
показанията на свидетелите Г.и Б. – полицейските служители, пристигнали първи
на мястото на инцидента, от които се установява, че освен, че са възприели
наличието на възникнало ПТП между два автомобила, така и наличието на
пострадалото лице, лежащо в тревните площи, недалеч от тротоара, с което са
разговаряли и заедно с него са изчакали идването на екипа на Спешна помощ.
Именно съвкупния анализ на така посочените обстоятелства мотивираха настоящият
съд да преиме, че св. В.И. е бил блъснат от л.а. „Мерцедес“, управляван от обв.
Д., на инкриминираното място и по инкриминираното време, въпреки разликата в
местоположението, на което са открити тялото на пострадалия и лекия автомобил.
По изложените по-горе аргументи и
направен анализ въззивният съд кредитира изцяло изготвените по делото експертни
заключения, като намира същите за обективни, мотивирани, обосновани и
компетентно изготвени.
Настоящият съдебен състав намира
показанията на св. Д. за обективни, логични и нетенденциозни. Свидетелят Д.
като водач на автобус на градския транспорт непосредствено е възприел
разположението на процесните леки автомобили преди и след удара, в момента на
удара, както и механизма на същия. Свидетелят Д., случайно възприел сблъсъка
между автомобила, управляван от обв. Д., и този – от обв. С., е незаинтересован от изхода на делото. От
показанията на св. Д. се установява както кръстовището, на което се е случило
процесното ПТП, така и режимът на работа на светофарната уредба, а именно – на
жълта мигаща светлина. В тази му част показанията намират доказателствена опора
както в обясненията на двамата обвиняеми и свидетелските показания, така и ***
община справка за работа на светофарната уредба в часовия диапазон между 24:00
и 06:00. В съдържателен план показанията на Д.
съдържат и индиции относно бързата скорост на джипа на Д. – „Двиежеше се много
бързо. Аз се движех с 15-20 км/ч. Джипът и мен ме изпревари.“. Освен
първоначалния сблъсък между двата автомобила св. Д. е възприел и последиците от
същия – удрянето в мантителата между двете платна и завъртането в посока
обратна на часовниковата стрелка на автомобила на автомобила на обв. С.и
преустановяването на движението на двата автомобила в намиращите в близост
тревни площи.
На следващо място съдът кредитира
показанията му и в частта досежно лентата на движение, в която се е движел автомобилът
на обв. Д., а именно – вдясно от автобуса, управляван от св. Д., което
твърдение кореспондира и със заявеното от самия обвиняем. В съдържателен план
показанията на Д. носят значима доказателствена информация и касателно факта на
отнемане на предимството на движение от страна на обв. С., вследствие на което
е последвал сблъсък между идващия от ул. „Проф. Ал. С.“ автомобил на обв. С. ***,
движещ се по път с предимство автомобил на обв. Д..
Тук е мястото съдът да коментира и
позоваването от страна на защитниците на незабелязване от страна на св. Д.
на „хора около тези два атомобила или
около платното“. Невъзприемането в цялост на хронолията на събитията,
участвалите лица и предприетите действия от страна на този свидетел, доколкото
същият е бил водач на автобус в процесния времеви отрязък, се обяснява от
факта, че вниманието му е било ангажирано с управление на ППС. Субективната
увереност за настъпването или ненастъпването на даден факт при наличието на
други категорични доказателства по делото не може да опровергае извода за присъствието
на св. И. на тротоара, където е бил блъснат от колата на обв. Д.. Няма как да
се очаква, нито да се изисква за целите на процеса от всеки от разпитаните
свидетели да пресъздаде еднозначно обстановката в района на произшествието. В
още по-малка степен може да се прави заключение, че дадено обстоятелство остава
недоказано поради съдържанието на свидетелски показания, когато те остават
изолирани от останалия събран и проверен доказателствен материал.
Важни за изясняване на обективната истина
по делото са и показанията на св. В.И., които съдът анализира внимателно
предвид факта, че е потърпевш от случилото се. Прави впечатление, че този
свидетел представя един сравнително лаконичен разказ за случилото се, като
единствено щрихира основни моменти от инркиминираните ден и място – причината
да бъде на тротоара в ранната сутрин на 02.02.2015г., наличието на растителност
около него, непредпиремането на пресичане, последващия му спомен от събуждане в
болнично заведение. Съдът намира за житейски логична и обяснима липсата на детайлност
у възприятията на свидетеля с оглед претърпения удар и стрес, но тези
съображения не обуславят извод за тенденциозност или неистинност на изложените
от савидетеля обстоятелства. Напротив – показанията му намират доказателствена опора и в други независими
едни от други доказателствени източници.
Неоснователни са застъпените от
защитата твърдения за неизяснен механизъм на причиняване на получените от
пострадалия телесни увреждания, доколкото същите са подорбно изследвани и
описани в изготвените СМЕ и КМАТЕ. От същите в необходимата пълнота и изчерпателност
се установяват причинените на св. И. телесни увреждания, характера и
медико-биологичните им характеристики, както и механизма на получаването им.
Вещите лица, изготвили двете експертизи са категорични, че на пострадалия са
били причинени травматични увреждания, изразяващи се травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема,
хемопневмоторакс и подкожен емфизем вляво, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактура на осем ребра вляво (I,II,III,IV, V, VI и VII) и на пет ребра в дясно (II,III,IV, V и VI), довели до трайно( за повече от
30 дни) затруднение на движението на снагата ; счупване на дясната ключица, довело до трайно
(за повече от 30 дни) затруднение на движенията на десния горен крайник; счупване на лявата ключица, довело до
трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движенията на левия горен крайник; счупване на лявата лопатка, довело до
трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движенията на левия горен крайник; счупването
на трети гръден прешлен, без засягане на гръбначния мозък, довело до
трайно ( за повече от 30 дни) затруднение на движението на снагата.
Показанията на свидетеля Мариян И. не
произтичат от очевидец на инкриминираното събитие, но установяват косвени и
контролни доказателства, които също допринасят за правилното изясняване на
делото. Показанията му в частта досежно претърпяната катастрофа и медицинското
състояние на пострадалия се явяват прозиводни, доколкото съдържат непреки
впечатления, а споделена от приятелката на пострадалия И. информация. Същите
обаче изцяло кореспондират с наличната по делото доказателствена маса.
Показанията на
свидетелите Т.и К. са последователни, логични и непротиворечиви, както вътрешно,
така и с останалия по делото доказателствен материал. Прави впечатление че
доказателствената съвкупност като цяло е еднопосочна по отношение на
релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства. Разказът на така
двамата свидетели, които макар да не са възприели нито първончалния удар между
двата автомобила, нито последващия удар между лекия автомобил „Мерцедес“ и
пешеходеца И., е достатъчно информативен
досежно завареното местопризшествие, мястото на спиране на двата автомобила,
растоянието между тях и наличието на лежащ неподвижно човек в тревните площи
между двата автомобила. Така представената от тях обстановка напълно
кореспондира с наличните писмени доказателства и доказателствени средства,
както и с останалите свидетелки показания. На следващо място твърденията на
свидетелите Т.и К., че са сигнализирали на телефон 112 за наличието на ПТП се
потвърждава и от изпратената справка от телефон 112 за 02.02.2015г., видно от
която освен тях двамата, обв. Д. на свой ред също е позвънял на спешния
телефон.
Оценката на свидетелските показания,
направена съобразно вътрешната им логичност и последователност и във връзка с
останалите доказателства по делото, бележи тяхната безпротиворечивост и
еднопосочност в разкриването на значимите за правилното решаване на делото
обстоятелства, а именно относно времето и мястото на разследваното
произшествие, метеорологичните условия, състоянието на пътя и особеностите на
пътната обстановка - наличието на разпилени по пътното платно автомобилни части,
местоположението на тялото на пострадалия, както и на мястото на спиране на
катастрофиралите автомобили.
При анализа на
обясненията на двамата обвиняеми Д.и С. съдебният състав отчете двойствената им правна
природа – като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина, като ги подложи на анализ и
обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на отношението
им към останалите доказателства. Съгласно правилата за доказателствената
тежест, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се
изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от
несъмнено установени доказателства. В настоящия случай съдът констатира, че
обясненията на двамата обвиняеми в по-голямата си част намират доказателствена
опора в други доказателсветни източници, с оглед на което следва да бъдат
кредитирани - дата и място на
инкриминираното деяние, посоката на движение на двата автомобила, последвалия
сблъсък между тях, както и крайното им отзоваване в тревните площи.
Обясненията и на двамата обвиняеми Д.и
С. способстват за разкриване механизма на извършване на деянието, както и
неговите времеви и пространствени параметри.
На следващо
място твърдението на обв. Д., че автомобилът му се е оказал „спрял в едно
крайпътно дърво“ се намира в корелация както с протокола за оглед и
съпъстващите го скица и фотоалбум, така и с останалите свидетелски показания,
така и с обясненията на обв. С.. Съдът кредитира с доверие и заявеното от
обвиняемия позвъняване на телефон 112 веднага след настъпване на ПТП-то и
възприемането на лежащия пострадал И., което кореспондира със справката от
телефон 112, както и с обясненията на обв. С..
Действително от твърденията на
двамата обвиняеми, както и поясненията на вещите лица в съдебна зала, се
установява, че са управлявали автомобилите си без да имат възможност да се възприемат
един друг поради наличието на автобус на градския транспорт в лентата до обв. Д.,
което несъмнено е повлияло на обхвата на зрителните им възприятия. Обвиняемият С.
като водач на МПС преди да предприеме каквито и да е било действия по управление
на своя автомобил е следвало да се убеди във видимостта на пътя, вкл. да изчака
преминаването на автобуса, за да е сигурен, че няма и друго превозно средство
непосредствено до/зад автобуса.
Въззивната инстанция се
доверява изцяло и на отразеното в изпратените от СО справки, илюстриращи режима
на работа на светофарната уредба на процесното кръстовище през инкриминирания
период. Липсват каквито и да е основания за съмнение в истинността и точността
на посоченото в тези писмени доказателствени материали, изпратени от общинската
институция. От тях се установява, че светофарната уредба на посоченото
кръстовище бул. „Панчо Владигеров“ и *** режим от 06:00 до 24:00 часа и режим
„жълто мигане“ от 24:00 до 06:00 часа. Така посоченият режим на работа изцяло
намира доказателствена подкрепа както в отразения режим на работа в протокол за
оглед на местопроизшествие, така и в депозираните свидетелски показания, които
са единодушни, че на 02.02.2015г. в ранната сутрин светофарната уредба на
посоченото кръстовище е била в режим на „жълто мигане“.
Всичките
гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като преценени
поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за
извършване на инкриминирането деяние от страна на обв. Д., който краен извод не
поражда никакви съмнения, нито се опровергава от някое от доказателствата по
делото. Поради това, анализираните свидетелски показания, експертни заключения
и писмени доказателства представляват достатъчно стабилна доказателствена
опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността
на обвиняемия.
От правна страна:
Въз основа на така
направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че обв. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението, за което е предаден на съд, а
именно – по чл. 343, ал.1, б. „Б“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
При управление на МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 120 ЦДИ“, с рег. номер ******, на процесните дата и място, обв. Д. при
условията на независимо съпричиняване е нарушил правилото за движение по
пътищата, а именно – чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно което при избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ в населено
място е забранено да превишава 50км/ч. В нарушение на така посочената разпоредба
обв. Д. се е движел със скорост от порядъка на 91 км/ч и реализирал ПТП с лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. номер *****, движещ се по ул.
„Проф. Ал. С.“, с посока на движение от ул. „Тодор Николов“ към ул. „Търново“,
като вследствие на сбъсъка автомобилът, управляван от обв. Д. се отклонил
надясно, напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.
Иганотв и по непредпазливост му причинил телесни увреждания, отговарящи на
признаците на средна телесна повреда.
Съдебната практика и
доктрината са последователни в разбирането си, че бланкетният състав на
престъплението по чл.343 от НК следва да бъде запълнен с норми, визиращи
конкретни правила за движение по пътищата, които не са били спазени от дееца,
но и които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Фактите по делото са еднопосочни, че обвиняемият Д. е управлявал лекия си
автомобил със скорост над разрешената в населено място, като именно в следствие
на това си поведение е последвал сблъсък между неговия автомобил и този на обв.
С. (л.а „Ситроен“). Назначените експертизи са категорични, че действително от
техническа и професионална гледна точка основна причина за възникване на ПТП-то
е предприетото навлизане в кръстовището от обв. С. (управлявал л.а „Ситроен“),
без да пропусне движещия се по път с предимство л.а „Мерцедес“, управляван от
обв. Д., както и че действително обв. Д., движейки се със скорост от около 91
км/ч. непосредствено преди ПТП-то от момента в който л.а „Ситроен“ е навлязъл в
платното за движение на л.а „Мерцедес“ не е имал техническата възможност да
спре преди мястото на удара. Еднозначен обаче е отговорът на техническите експертизи, занимавали се с
въпроса относно предотвратимостта на произшествието, респ. причините за
настъпването му, в смисъл, че обвиняемият Д. е имал обективна възможност да
възприеме другият водач и съответно да избегне сблъсъка с другия автомобил, ако
бе управлявал л.а „Мерцедес“ с разрешената от 50 км/ч. скорост и свовеременно
бе спрял. Следователно, ако обвиняемият беше изпълнил задълженията си, вменени
му от посочените по-горе специални норми на ЗДвП, произшествието не би
настъпило.
Престъпният резултат –
пътното произшествие и причинената на пострадалия И. средна телесна повреда е
пряка последица именно от пренебрегването на правилото, визирано в чл.21, ал.1
от ЗДвП от страна на обв. Д.и правилото, визирано в чл. 50, ал.1 от ЗДвП от
страна на обв. С.. В процесния случай съдът намира, че
от доказателствата по делото безспорно се установява, че съставомерният
резултат – причиняването на травматичните увреждания на св. И. е причинен от
неправомерните действия и на двамата обвиняеми – С.и Д. в условията на независимо
съпричиняване. Касае се до усложнена пътна ситуация,
за която безспорно първопричината е поведението на обвиняемия С. (водачът, отнел
предимството на л.а, управляван от обв. Д.), но в крайна сметка тежестта на
съставомерните последици зависи не само от неговото поведение, но и от
поведението на водача Д., който е
превишил разрешената скорост в населеното място. Травматичните увреждания на св. И. са били
изключително подробно изследвани. Нито една от експертизите (СМЕ и КМАТЕ) не
поражда и съмнение, че тези увреждания са били причинени в следствие на пътното
произшествие, реализирано от обв. Д.и С.. При независимото съпричиняване на
конкретното непредпазливо престъпление, всеки от двамата обвиняеми носи отговорност за
собствените си съставомерни действия, които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия резултат.
Релевираната от
защитата невъзможност на възприемане на двамата водачи едни други в процесния
случай не обуславя извод за невиновността на обвиняемите. Намаляването или
ограничаването на видимостта по необходимост трябва да рефлектира на скоростта
на движението, защото тя усложнява пътната обстановка. И двамата обвиняеми е следвало да се съобразят с пътната обстановка, с
разстоянието на видимост или липсата на такава, в границите на която
своевременно да възприемат появяващите се препятствия и да ги избегнат чрез
нормативно предвидените способи, а именно - намаляване на скоростта, спиране
или заобикаляне. При невъзможност да се възприемат, знаейки, че са на
кръстовище, регулиращо се единствено от пътни знаци поради режима на работа на
светофарната уредба в ранния часови интервал, и двамата обвияеми е следвало да
съблюдават маневрите на автомобилите си. Видимостта като основен фактор
на безопасността изисква вземането на такива мерки, които са включени в
амплитудата от намаляване на скоростта до спиране в зависимост от нейната
степен и другите условия на движение. Без видимост поначало е недопустимо да се
извършва движение. При липса или при намалена видимост
скоростта трябва да е такава, че водачът на пътнотранспортното средство да бъде
в състояние да възприеме своевременно наличието на препятствие на пътното
платно и да може да предотврати настъпването на автопроизшествие.
От субективна страна
обв. Д. е извършил инркиминираното деяние по непредпазливост под формата на
небрежност – той не е успял да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (удара в преминаващия през пътното платно автомобил „Ситроен“,
управляван от обв. С.и последвалия удар с пешеходеца И.и причинените му телесни
увреждания), но е бил длъжен (по силата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП) и е
могъл (съобразно личните си способности, както и при управление на лекия си
автомобил с разрешената в населено място скорост), да ги предвиди.
Невъзможността да спре своевременно се дължи на собственото му поведение, а
именно – избирането на неразрешена скорост – от порядъка на 91 км/ч.
С оглед на така изложено
от фактическа и правна страна въззивният съд счита, че са налице всички предпоставки
и липсват пречки за прилагането на института на чл.78а от НК по отношение на обв. Д.. Предвиденото
наказание за извършеното непредпазливо престъпление е до три години „лишаване
от свобода“, т. е. налице е първата от предпоставките на чл.78а от НК. Налице
са и другите предпоставки на посочената разпоредба, доколкото обв. Д. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени
вреди, които да следва да бъдат възстановени. Същевременно липсва някоя от
предвидените в ал. 6 на чл.78а от НК пречки, ограничаващи приложението на
института на освобождаване от наказателна отговорност с прилагане на
административно наказание.
При индивидуализацията
на наказанието на обв. Д. настоящата инстанция съобрази като отегчаващи
отговорността му обстоятелства различните
и многобройни травматични увреждания на пострадалия И., както и няколкото
операции, на които последният е бил подложен вследствие на претърпения удар от
автомобила на обв. Д.. На следващо място, като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчита и използваната от обв. Д. скорост, а именно – от порядъка на 91 км/ч,
която скорост е почти два пъти по-висока от разрешената – 50 км/ч. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство настоящият състав прецени младата възраст на
обвиняемия към момента на извършване на деянието, както и обстоятелството, че
деянието е извършено в условията на независимо съпричиняване. Предвид изложеното и като прецени,
че административното наказание, приложимо по отношение на обв. Д. следва да бъде определено при превес
на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства, и като
съобрази целите на специалната и генерална превенция, настоящият съдебен състав
определи на обв. Д. административно
наказание "Глоба" в размер от 3000 лв. (три хиляди лева). Така
определеното административно наказание съдът прецени, че се явява едновременно
необходимо за поправянето и превъзпитанието му, заслужено и целесъобразно с
оглед целите по чл. 12 от ЗАНН.
Допълнителното наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“ е предвидено факултативно при приложението на
института на чл.78а от НК. Неговото
налагане наред с административното наказание е предпоставено най - вече от постигане
целите на наказанието. В случая съставът на СГС прие, че в съчетание двете наказания /глоба и
лишаване от право на управление на МПС/ ще допринесат най – ефективно и в
пълнота за постигане на тези цели. На основание чл.78а, ал.4 вр. чл.343г от НК
настоящият съдебен състав прецени като несъвместими с характера на извършеното
престъпление възможността за управление на МПС от обв. Д., поради което го лиши
от право да управлява МПС за срок от 1 година и 3 месеца, считано от влизане на
решението в сила.
Именно така
определеното комплексно наказание съдът счете за необходимо и достатъчно да
изпълни както превъзпитателна и поправителна функции , така и да служи като
предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на
обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Д. беше осъден да заплати
в полза на Държавата направените по делото разноски.
Мотивиран от
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.