№ 20755
гр. София, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110124610 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издаде заповед за
изпълнение при подадено възражение)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
138988/26.04.2024 г. от „*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. С* представлявано от М* И.ов - изпълнителен директор и К* -
изпълнителен директор срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С*
представлявана от В* - Кмет, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 265.39 лева (двеста шестдесет и пет
лева и тридесет и девет стотинки), за това, че на 14.05.2020 г., около 16:30
часа в град София, ж.к. „С*", на улица „Т*" е настъпило
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „* S", рег. № *,
собственост на И. К. Г., ЕГН **********, който при движение преминава
през необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено
препятствие на пътното платно на улицата - разтопен асфалт, вследствие
на некачествен ремонт на съответния участък от пътя, стопанисван от
Столична община, вследствие на което са нанесени имуществени щети на
автомобила -увредена задна лява автомобилна гума, за което е заведена
1
щета при ищеца щета № 101 20 0301 02669 ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(11.03.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 88.87 лева
(осемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г. върху
главница от 265.39 лева
за които суми съдът е издал Заповед № 8886/25.03.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14204/2024 г. по описа на
СРС.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 14.05.2020 г.,
около 16:30 часа в град София, ж.к. „С*", на улица „Т*" е настъпило
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „* S", рег. № *, собственост
на И. К. Г., ЕГН **********, който при движение преминава през
необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на
пътното платно на улицата - разтопен асфалт, вследствие на некачествен
ремонт на съответния участък от пътя, стопанисван от Столична община,
вследствие на което са нанесени имуществени щети на автомобила -увредена
задна лява автомобилна гума.
Твърди се, че със служебна бележка, издадена от кмета на район
„Подуяне" -СО на 15.05.2019 г., в т.1 - т.11 се конкретизират участъците от
пътя, където се е разтопил положения битум /асфалт/, станал причина за
процесния инцидент, като улица „Т*" попада в списъка /т.6/.
Сочи, че във връзка с настъпилите вреди И. К. Г. подало пред ищеца
заявление за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
„Злополука“ с полица 0307К**********/18.12.2019 г., с период на
застрахователно покритие от 19.12.2019 г. до 18.12.2020 г. Щетата била с
номер щета № 101 20 0301 02669. Твърди, че в договора е налице покрит риск
при преминаване през разтопен асфалт по клауза „П" от Общите условия на
сключения застрахователен договор.
Излага се твърдения, че е образувано ликвидационна преписка по
молбата. Извършен е оглед, съставен доклад, като е определена обезщетение в
размер на 265.39 лева, която сума била изплатена на собственика на увредения
автомобил И. К. Г., ЕГН **********, видно от Платежно нареждане №
П21528347 от 11.09.2020 г.
Твърди, че виновният за щетата следва да възстанови на ищеца, като
застраховател платената сума, съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Излага доводи, че
ответникът е натоварен да поддържа пътя. Твърди се, че с писмо, входирано
при ответника с номер СОА21-ТД26-155/11.02.2021 г. са покани ответника да
плати, като сумата не е платена. Ето защо претендира мораторна лихва.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да
постанови решение по чл.238 ГПК.
2
В срока по чл.131 ГПК, не оспорва допустимостта на иска, но оспорва
иска по основание и размер. Твърди, че не е посочено мястото, на което е
станала случката. Оспорва механизма на ПТП, тъй като не е ясно как е
настъпила вредата, поради липса на протокол за ПТП. Оспорва представените
документи по съдържание, тъй като са частни свидетелстващи и не
установяват наличието на посочените факти и обстоятелства. Прави
възражение, че случилото се е на територия, която попада под обхвата на
чл.67, ал.3 от Наредба за управление на отпадъците и опазване на чистотата на
територията на СО. Твърди, че не е доказана причинно-следствената връзка
между вредите и процесната случка. Оспорва автентичността на
представените частни документи. Оспорва наличието наналичието на
застрахователно обезщетение. Твърди, че увредата на автомобила не
представлява покрит застрахователен риск. Оспорва механизма на ПТП,
мястото, причинно-следствената връзка. Прави възражение за съпричиняване,
като водачът е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП (липса на съобразена скорост).
Оспорва представената служебна бележка с изх. № РПД20-ГД94-780-
1/15.05.2020 г., тъй като била издадена въз основа на молба на друго лице, а не
на ищеца или собственика на увредения автомобил. Твърди, че успял да
поддържа процесния път, като се позовава на договор с възложителя.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, като при условията на
евентуалност да са намали обезщетението. Моли делото да се гледа в тяхно
отсъствие. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковите претенция. Моли да бъдат
уважени изцяло. В устните състезания излага съдържанието на списъка по
чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт в о.с.з.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. В случай на уважаване, моли
съда да отчете поведението на третото лице – помагач и съдът да изложи
мотиви за вината на третото лице – помагач.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ВАЛИДНОСТТА И ДОПУСТИМОСТТА НА
ПРОИЗВОДСТВОТО
С определение № 24254/12.06.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л. 103-109 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
3
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА
С определение № 24254/12.06.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 103-109 от
делото).
Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 КЗ, който
въвежда правото на платилия застраховател да встъпи в правата на
удовлетворения кредит срещу лицето, което е възложило задача на друго лице
и отговаря за причинените от него вреди.
За възникване на регресното вземане по иска е необходимо да се
установят следните факти или ищецът при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи следните обстоятелства:
1. наличие на договор за имуществено застраховане „Каско“ и „Злополука“
между ищеца и собственика на увреденото МПС - лек автомобил „* S",
рег. № *, собственост на И. К. Г., ЕГН **********;
2. наличие на покрит риск – щети по гуми
3. този договор да е в действие за датата застрахователното събитие - за
14.05.2020 г.;
4. вреди на лек автомобил „* S", рег. № * – задна лява гума
5. вредите да са настъпили на 14.05.2020 г., около 16:30 часа в град
София, ж.к. „С*", при движение на улица „Т*"
6. вредите да са настъпили, вследствие на при преминаване/движение през
необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено
препятствие на пътното платно на улицата - разтопен асфалт, вследствие
на некачествен ремонт на съответния участък от пътя, стопанисван от
Столична община
7. наличие на разтопен асфалт на улицата за процесната дата, като същият
да е бил необезопасен, несигнализиран, необозначен.
8. ответникът е собственик на пътя и е задължен да го поддържа
9. размерът на вредите са 265.39 лева;
10. ищецът да е изплатил процесната сума от на собственика на увредения
автомобил;
11. началната дата на забавата 07.03.2021 г.
4
12. размер на мораторна лихва за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г.
Първата, втората и третата предпоставка
Видно от представения договор между И. К. Г., собственик на л.а. *,
модел MODEL S и ищцовото дружество е налице комбинирана
застрахователна полица за застраховки каско и злополуки. Периодът на
застраховката е от 19.12.2019 г. до 18.12.2020 г. Покритият риск по
застраховката е „Пълно каско – клауза П“. Съгласно т.9 от Общите условия
(ОУ, л.7-11 от делото), действащи за периода на застраховката, щети по
автомобилни гуми се признават за такива по договора. Не е налице един от
изключените рисковете по т.14-16 от ОУ. Ето защо съдът приема, че са
доказани първи три предпоставки за уважаване на иска.
По четвърта, пета, шеста, седма предпоставка
По делото е приобщена цялата застрахователна преписка по процесната
щета. Видно от нея при завеждане на преписката 15-05.2020 г. (л.27,28 от
делото) е направен оглед на автомобила, за което са направени снимки (л.36-
41 от делото). Преписката е неоспорена от страните, а и събраните по нея
факти кореспондират с останалите факти и доказателства по делото. Видно от
снимките върху автомобилните гуми на процесния автомобил е налице
увреждане – залепен асфалт. Залепнал асфалт не е обичайното състояние
върху гумите на л.а. и не следва да се намира върху тях. Освен това, същите
намаляват дебелината на грайфера и намаляват сцеплението между
автомобила и пътната настилка.
По делото е разпитан свидетел, чиито показания съдът напълно
кредитира, тъй като е очевидец на случилото си. Същият установява, че на
процесната дата е управлявал процесния автомобил по ул. „Т*“ пред средата
на блок № 21.. Паркирал на улицата и излязъл от колата, за да посети магазин
в блока. При връщането от магазина потеглил. При движението чул шум от
колата и направил извод, че нещо не е наред, тъй като шумът не е обичаен.
При слизането от колата видял, че асфалтът е бил разтопен, залепнал по
гумите на колата, като дъвка. Установил залепнало петно от асфалта на гумите
на колата му с размери около 20-30 сантиметра. Установява, че при навлизане
на улица „Т*“ не е видял знаци за ремонт, табели или указателни табели за
наскоро поставен асфалт. Установява, че не е имало пътна техника за ремонт
на улицата. Свидетелства, че вечерта на процесната дата видял репортаж но
телевизията, че е имало проблем с процесния асфалт, което наложило ново
преасфалтиране на улицата в по-късен момент. Свидетелят подвържа
снимките от огледа при ищеца, че са направени на неговата кола и след
процесния инцидент (л.144-145 от делото).
По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от
компетентно вещо лице. Същата не е оспорена от страните. От нея се
установи, че за процесния участък и за датата на инцидента е било налице
проблем с асфалта, след извършен ремонт. Пострадал не е само процесния
5
автомобил, но и всички преминали при него. Експертизата установява това
след видеозаписи и репортажи от новинарски източници –дарик и нова
телевизия. (л.162-165 от делото). От експертизите се установява, че на
14.05.2020 г. след движение по ул. „Т*“ в гр. София, процесният автомобил е
паркиран На 14.05.2020 г., около 16:30 часа, след придвижване по ул. „Т*” в
гр. София, процесният автомобил е паркирал пред бл.21 на същата улица.
След потегляне и по време на движение собственика и водачът на
процесното МПС установява необичайни явления, поради което спира. След
като спира, водачът му извършва оглед и забелязва следните констатации:
наслоен асфалт по гумите, като върху задна лява гума, като количеството е
било най-голямо и е било невъзможно да бъде отделено, както и полепнал
асфалт по каросерията на процесното МПС.
Всички детайли на л.а. са били възстановени с голямо усилие от страна
на собственика на * С с ДКН *, но вредите по процесната гума са били
трайни.
Експертизата установява, че битумът не може да се махне от
автомобилната гума, след като се втвърди. Експертът установява, че с лекота
се пренебрегва химико-физичния процес наречен вулканизация на гумите,
както и други съпътстващи такива, с оглед факта, че и гумата се прави от
битум.
Заключението дава отговор, че получените щети отговарят на
преминаване и паркиране през разтопен асфалт. Същият е бил в течно
състояние, вследствие на което залепва трайно върху процесната гума.
Установява, че следствие на преминаване през новоположения асфалт на
процесното място е налице вреда на задна лява гума на процесния автомобил,
като същото е следвало да се замени изцяло, тъй като не може да се използва с
парчето залепнал асфалт.
Ведно от представената служебна бележка, издадена от общината,
процесният участък е имал проблем, следствие на разтопен положен битум –
асфалт (л.12 от делото). Следователно орган на местна власт признава
възникналия проблем с асфалта.
При това положение съдът приема, че са доказани четвърта, пета, шеста
и седма предпоставка за уважаване на иска. Налице е вреда, установен е
механизма на вредата и причинно-следствената връзка.
По осмата предпоставка
Видно от СТЕ и материалите по делото, процесната улица се намира на
територията на град София, поради което представлява част от общинската
пътна мрежа. Същото се потвърждава и от служебната бележка, доколкото
местната власт е констатирала проблем в своя собственост.
Общинските пътища са публична общинска собственост съгласно чл.8,
ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/. По силата на императивната разпоредба на
§7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, собственик на
6
общинските пътища е съответната община. Нормата на чл.31, ал.1 от ЗП
предвижда изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
да се осъществяват от общините, т.е. от собственика на процесния пътен
участък. Дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на
общинските пътища, съобразно разпоредбите на чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗП,
се осъществяват от кмета на съответната община. Тези дейности съгласно чл.
19, ал.2 от ЗП и легалната дефиниция на понятието „поддържане на пътищата"
в § 1, т. 14 от ДР на ЗП, включват действия по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана.
Пряко проявление на дейностите по поддържане на пътищата, в
съответствие със законовото определение, въведено в §1, т.14 от ДР на ЗП е и
задължението за поддържане на пътя в изправно състояние, незабавното
сигнализиране на препятствията по него и отстраняването им в най - кратък
срок - аргумент от чл. 167, ал.1, изр. първо от ЗДвП. Непосредствено
задължение на определените служители на Столична Община е да следят за
изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на
техническата инфраструктура на процесния път. Тези дейности длъжникът
изпълнява чрез служителите си или чрез други лица, на които е възложил
извършването им.
По делото се установи, че е налице разстъпен асфалт на процесното
място и време. Ответникът не успя да докаже, че е имало сигнализиране за
това препятствие или че е положил дължимата грижа да упражни контрол на
лицата, които фактически го поддържат. При това положение ответникът е
бездействал, при законово задължение да извърши съответните действия – да
упражни контрол или да сигнализира мястото.
Наличието на необезопасен и несигнализиран разтопен асфалт на
пътното платно представлява неизпълнение на посочените задължения и
длъжникът носи отговорност за причинените от бездействието му вреди на
трети лица. Задължение на Столична Община е обезопасяването и
сигнализирането на препятствието разтопен асфалт на пътното платно, което
препятствие не трябва да създава опасност за движението по пътя. В тази
връзка Столична Община е била длъжна и същата е следвало да предприеме
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно на
процесния пътен участък от улицата, като ремонтирайки дупките и
пукнатините по пътната настилка, до завършването на ремонтните дейности
да постави предупредителни знаци и указания за отбИ.е на движението, като
осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните
средства по тях. Нарушението, респективно неизпълнението на задълженията
на работниците и служителите от Столична Община за осигуряване на
необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение
представлява противоправно деяние - действие или бездействие, което е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като в случая вредите са
причинени виновно от лицата, на които е възложена работата, чрез
7
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, възниква
отговорността пред увредения по чл.49 от ЗЗД за този, който е възложил
работата другиму. На основание чл.49 от ЗЗД длъжникът отговаря за
причинените от тези лица вреди, при или по повод изпълнението на
възложената им работа, вследствие на техни виновни действия или
бездействия. Като юридическо лице, собственик на пътното платно, Столична
Община носи гаранционно -обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД в
качеството й на възложител на вредите, причинени виновно от съответните
физически лица при или по повод изпълнението на възложената им работа
чрез бездействие, а именно несигнализиране и необезопасяване на опасните
участъци от пътя с разтопен асфалт до завършване на ремонта чрез пътни
предупредителни табели. Гаранционно - обезпечителната отговорност на
Столична Община като възложител на работата е възникнала, тъй като лицата,
на които Общината е възложила изпълнение на задълженията за поддържане
изправността на пътното платно на процесната улица, виновно не са
изпълнили тези свои задължения, бездействали са и със своето противоправно
поведение са причинили имуществени вреди на собственика на увредения лек
автомобил.
Установеният разтопен асфалт или такъв, който може да полепне по
гумите на л.а. на Пътното платно представлява „препятствие на пътя" по
смисъла на законовото определение в §1, т.19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно, за да се породи задължение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, е необходимо длъжникът да е изпълнил задължението си
да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно
препятствията и ги отстранява във възможно най - кратки срокове. В този
смисъл липсата на надеждна сигнализация за неравностите по пътя води до
извод, че за водача на процесния автомобил не е възникнало задължение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Необозначеното и несигнализирано парче желязо на
пътното платно не представлява видимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2
от ЗДвП. В заключение, задължението да поддържа пътя в изрядно състояние
е на длъжника. В дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на
такива. Водачите на моторни превозни средства имат право да предполагат, че
се движат по нормално поддържан път, независимо от общоизвестните факти
за състоянието на пътната мрежа.
При това положение съдът приема, че ответникът е извършил
противоправно деяние – бездействие, което е станала причина за понесените
вреди. Доказана е осмата предпоставка за уважаване на иска.
По деветата предпоставка
От заключението на СТЕ се установи, че вредите възлизат на 360.26 лева
без ДДС. Ищецът не е поискал увеличение цената на иска. Сумата е по-голяма
8
от претендираната, но с оглед диспозитивното начало, съдът следва да се
произнесе по размера на предявения иск. Съдът приема, че ищецът доказа
размера на вредата, т.е. на иска си.
По десетата предпоставка
Видно от представеното платежно, ищецът е заплатил процесната сума
на увредената лице (л.17 от делото). Доказана е десетата предпоставка за
уважаване на иска.
Ето защо съдът приема, че главният иск по чл.410, ал.1, т.2 ГПК е
доказан по основание и размер. Следва да бъде уважен изцяло.
По иска за лихва
Доколкото е доказан главния иск, съдът следва да се произнесе по иска
за мораторна лихва. Доколкото е налице главен дълг, то при неплащане в срок,
е налице основание за заплащане на мораторна лихва.
Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава, след като бъде
поканен.
Видно от представената регресна покана , ищецът е изпратил на
ответника на 08.10.2020 г. (л.15-16 от делото). Даден е седемдневен срок за
заплащане на процесната сума. Следователно срокът изтича на 15.10.2020 г.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на процесната сума в
указания срок. Ето защо забавата настъпва от 16.10.2020 г. При тези факти,
съдът приема, че ответникът е в забава и дължи мораторна лихва върху
главницата.
Налице е втора регресна покана да ответника от 11.02.2021 г. (л.13-14 от
делото) Съдът не я кредитира, тъй като с получаване на първата покана е
осъществено действие по чл.84 ЗЗД и не е необходимо втора. Същата не
промяна периода на забавата. С нея не се отменят извършени действия или се
променят такива, поради което е без правно значение.
Исковата претенция е за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г., поради
което съдът следва да се произнесе по нея, с оглед диспозитивното начало.
След служебно изчисляване чрез общодостъпни онлайн калкулатори за
мораторна лихва (лихва за забава) за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г.
върху главница от 265.39 лева, се получава 88.86. Ето защо съдът приема, че
искът е доказан по основание и размер. Същият следва да се отхвърли за 0.01
лева, т.е. за горницата от 88.86 лева до пълния претендиран размер от 88.87
лева.
По възраженията на ответника
Ответникът не е ангажирал доказателства, че водачът на л.а. * е нарушил
чл.20, ал.2 ЗДвП. Не е доказал наличие на съпричиняване или овехтяване на
автомобила, въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК.
Неоснователно е искането на страните, съдът да се произнесе дали
третото лице-помагач е изпълнило качествено договора и да се отчете
9
поведението на третото лице. Исканията се неоснователни, тъй като нямат за
предмет изпълнение на договор по ЗОП или некачествената работа. В
процесния случай съдът не разглежда отношенията между ответника и
третото лице – помагач и не са предмет на доказване. Ето защо съдът няма как
да разгледа искането и да постанови дали вредата е следствие на некачествен
ремонт.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Списъкът на разноски на ищеца е в протокола от о.с.з.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно правилата на математиката, пропорцията между уважената
част и общо претендираната е 99.997 %. При закръгляване до стотните след
десетична запетая, за сумите (разноски) се получа пълната претендирана сума.
Ето защо е безсмилено да се изчислява дължимите разноски на ищеца
пропорционално на уважената част, тъй като разликата в сумите е в
хилядните, а не десетиците и стотиците (например 74.997583). Цифрата в
хилядните е над 5 и съгласно правилата на закръгляне, десетите и стотиците,
след запетаята, ще бъде 0. По същия начин се процедира и при разноските на
ответника. Разликата в сумите съгласно отхвърлената част за 1 стотинка или
0.01 лева, е в хилядните след десетичната запетая (например 0.004125).
Хилядната е под 5, поради което при закръгляване се получава 0.00 лева. Ето
защо следва да се признае пълния разход на ищеца, а не пропорционално за
отхвърления иск от 0.01 лева.
При това положение няма да има диспозитив за разноските на ответника
и същият няма право на разноски, както в заповедното, така и в исковата
молба.
В заповедното производство
Ищецът претендира държавна такса в заповедно производство в размер
25.00 лева (л.8 от делото) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева. Възнаграждението е в минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78,
ал.8 ГПК. Същото следва да бъде признато. Общият разход е в размер на 75.00
лева.
Ето защо СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* следва да бъде
осъден да заплати на *" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С* сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски по
ч. гр. д. № 14204/2024 г., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
В исковото производство
Ищецът претендира държавна такса в размер на 75.00 лева (л.5 от
делото), 50.00 лева за депозит за свидетел (л.113 от делото) и 1000.00 лева за
10
СТЕ (л.114 от делото). Претендира и юрисконсулнско възнаграждение в
размер на 300.00 лева.
Ответникът в о.с.з. прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът не
приема възражението. Първо, юрисконсултското възнаграждение е в размера
по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същият е в законовия определен
размер. Ищецът се защитава по два иска, а не по един. Освен това ответникът
е оспорил всички факти – дари наличието на договор, застрахователно
събитие, плащане на процесната суми и други, а не само механизма, вината и
причинно-следствената връзка. При това положение делото изобщо не е лесно
от фактическа страна, а напротив сложно, тъй като се изследва целият
фактически състав. От фактическа страна има електрически автомобил,
разтопен асфалт, които са рядко срещни случаи. Освен това е налице трето
лице – помагач. Изследва се дали ответникът е собственик на пътя, дали е
възложил на трето лице да го поддържа и дали е упражнил надзор. При това
положение делото не е лесно от правна страна. Ето защо с оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът приема, че възнаграждението съответства
на сложността на делото.
Общият брой разноски, които следва да се признаят на ищеца са 1425.00
лева.
Ето защо СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* следва да бъде
осъден да заплати на *" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С* сумата от 1425.00 лева (хиляда четиристотин двадесет и пет лева),
представляващи разноски по гр. д. № 24610/2024 г., на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „*" АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С* срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *
адрес: гр. С*, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, че:
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* дължи на „*" АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С* сумата от 265.39 лева (двеста
шестдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), за това, че на
14.05.2020 г., около 16:30 часа в град София, ж.к. „С*", на улица „Т*" е
настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „* S", рег. №
*, собственост на И. К. Г., ЕГН **********, който при движение
преминава през необезопасено, несигнализирано, необозначено и
неосигурено препятствие на пътното платно на улицата - разтопен
асфалт, вследствие на некачествен ремонт на съответния участък от пътя,
стопанисван от Столична община, вследствие на което са нанесени
имуществени щети на автомобила -увредена задна лява автомобилна
11
гума, за което е заведена щета при ищеца щета № 101 20 0301 02669
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (11.03.2024 г.) до окончателното изплащане
на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* дължи на „*" АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С* сумата от 88.86 лева
(осемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 07.03.2021 г. до 07.03.2024 г. върху
главница от 265.39 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата от
88.86 лева до пълния претендиран размер от 88.87 лева, а именно за 0.001
лева, като неоснователен и недоказан.
за които суми съдът е издал Заповед № 8886/25.03.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14204/2024 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* да заплати на
*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С* сумата от 75.00
лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски по ч. гр. д. №
14204/2024 г., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С* да заплати на
*" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С* сумата от 1425.00
лева (хиляда четиристотин двадесет и пет лева), представляващи разноски по
гр. д. № 24610/2024 г., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„ДЛВ" ЕООД с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. П*, на
страната на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК * адрес: гр. С*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12