Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./03.08.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА
МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5636/2018 г.
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 124, ал.1 ГПК от А.Д.А., ЕГН **********,
адрес: *** * със седалище и адрес на управление *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 378,68 лева, представляваща
стойност на ел. енергия, начислена за периода 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г. за
обект на потребление, находящ се в град * с
абонатен № * и клиентски № *, за което вземане е издадена
фактура № */20.03.2018 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е потребител на
електрическа енергия и заплаща редовно консумираната електрическа енергия.
Оспорва дължимостта на сумата от 378,68 лева, представляваща стойност на ел. енергия, начислена за периода
08.02.2018 г. до 07.03.2018 г. за обект на потребление, находящ
се в град *. Счита, че отчетената
електроенергия не е реално доставена. СТИ не е изправно и не е отчело реално
доставената и потребена електроенергия. СТИ не
отговаря на метрологичните изисквания за точност на измерването, както и не
съответства на техническите изисквания. СТИ е собственост на фирмата доставчик
на ел.енергия и е монтирано в ел.табло, което е извън границите на обекта на
потребление и ищеца няма задължение да го охранява. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че
ищецът е потребител на ел. енергия и за него важат ОУДЕЕП. Съгласно последните
потребителят се счита уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. Твърди, че електроенергията е реално доставена. Съгласно
справката за консумирана ел.енергия се доказва консумираната ел.енергия.
твърди, че начислената такава е реално доставена и съответно се дълже заплащане на същата. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения
и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже предпоставките дали му основание да начисли
количество ел. енергия; че с ищеца се намират в договорни отношения за доставка
на електроенергия в посочения период, че в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия и същата е потребена, че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер.
Безспорен факт между страните е обстоятелството, че
страните са в договорни отношения по повод доставката на електроенергия за
посочения период и обект.
Приети като писмени доказателства по делото са
извлечения за фактури и плащания за период от 12.02.2016 г. до 19.04.2018 г. по
отношение процесния обект на потребление, от който са
видни издадените фактури и техните стойности, от страна на *. Представена е и справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца за обекта, находящ
се в град *, от която е видно, че потреблението на електрическа енергия
е по дневна и нощна тарифа.
Като
писмено доказателство по делото е приета фактура № */20.03.2018
г., от която се установява, че за периода 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г.
дължимата сума за използвана електрическа енергия е в размер на 378,68
лева.
От
заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че количеството
ел. енергия в размер на 1970 кВтч, остойностено във фактура № */20.03.2018
г. е доставено и потребено в процесния
обект с абонатен номер *. Количеството потребена
ел.енергия е остойностено правилно с цени, съобразени
с утвърденото решение Ц – 19/0.07.2017 г. Отразено е, че начислените количества
са от редовно снети показания на електромера. Вещото лице е посочило в
заключението си, че за процесния период електромерът
е в метрологична годност като към делото не са приложени документи, които да
сочат техническа неизправност и не да документирани отклонения в часовниковия
превключвател, поради което количеството ел.енергия е отчетено правилно по
определените часови зони – дневна и нощна тарифа. В съдебна зала вещото лице
уточнява, че не е правило оглед на електромера и че същият не е включен в
системата за електронен отчет. Твърди, че е изготвила експертизата по
документи.
Безспорно е доказана съществуваща
облигационна връзка между „* и ищеца в настоящото производство, с оглед липсата на
уведомяване за настъпилата промяна в собствеността в предвидения срок, аргумент
от чл.16 от ОУДПЕЕ.
По факта, за който ответникът има доказателствена
тежест - реално доставена в посочения
обект електрическа енергия, т.е. че „* е изправна страна по съществуващото облигационно
отношение, е извършено доказване с приложени към исковата молба счетоводни
документи: справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца; фактура № */20.03.2018 г. на стойност 378,68
лева; извлечение за фактури и плащания и Общите условия за продажба на
електрическа енергия. По делото е назначена и приета съдебно техническа
експертиза, изготвена изцяло на база представените с исковата молба писмени
доказателства и въз основа на действащата нормативна уредба, но без да е
извършен оглед на СТИ или да са събрани данни за изправността на същото. Самото
вещо лице в заключението си посочва, че към делото не са приложени документи, които да сочат
техническа неизправност и не са документирани отклонения в часовниковия
превключвател, поради което е направило заключение, че количеството ел.енергия
е отчетено правилно по определените часови зони – дневна и нощна тарифа.
Представените с исковата молба писмени доказателства
са частни свидетелстващи /в частта на посочените данни за активна енергия / KWh /от отчета по средството за търговско измерване/
документи, без материална доказателствена сила,
поради което само с тяхното представяне не може да бъде безспорно установено
доставеното количество електроенергия през претендирания
период в процесния обект, а е следвало чрез всички
допустими доказателствени средства по ГПК да установи удостоверените в тези
частни документи изгодни обстоятелства. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. В този
смисъл решение № 197 от 23.12. 2014 г., ГК, ІІІ гражданско отделение по гр.
дело № 7364/2013 г. В настоящия случай възпроизвеждащата тези
документи и изготвена на база тези документи СТЕ не доказва по безспорен начин
изправността на ответника и реалното доставяне на начисленото количество
електрическа енергия за периода 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г.
Представените писмени доказателства по делото като
извлечения от счетоводни книги имат доказателствена
сила по член 182 ГПК и верността им следва да се преценява с оглед на всички
доказателства. В този смисъл са решение № 218/ 5.07.2011 г.по гр.д.№ 775/2010
г. на ІІІ г.о., ГК и решение № 185 от 30.10.2013 г. по т.д.№ 813/2012 г. на ІІ
т.о.,ТК на ВКС.
С оглед липсата на доказване на един
от елементите разпределени в доказателствена тежест
на „*, ЕИК *********
исковата претенция се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.
По
отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждане
на сторените в производството разноски, но такива се следват само на ищеца. Процесуалното
представителство по делото се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв.,
поради което на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение
за настоящото производство в размер, определен съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300 лева.
Сезираният съд констатира, че по
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания не е събрана следващата се
държавна такса. Посоченият иск е от категорията на оценяемите,
което означава, че за разглеждането му трябва да се заплати държавна такса в
размер на 4 % от цената на същия, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл и на
основание чл. 77 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на посочената такса, доколкото предявеният за разглеждане
иск спрямо тази страна е основателен, респективно уважен, като ще е дължима
след влизане в сила на решението. Таксата подлежи на плащане в полза
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, град Варна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК, че А.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „* със седалище и адрес на управление *** сумата от 378,68 лева, представляваща стойност на
ел. енергия, начислена за периода 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г. за обект на
потребление, находящ се в град * с
абонатен № * и клиентски № *, за което вземане е издадена
фактура № */20.03.2018 г.
ОСЪЖДА „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат
Ирина Ангелова С. сумата от 300
лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖД „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд, град Варна сумата от 50 лева,
представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: