О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1846/2019г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по ВЖ на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ЕАД, ЕИК *********, София, срещу
решение №3534/30.07.2019г., постановено
по гр.дело №13481/2018г. на 14 състав на
ВРС, с което е
отхвърлен предявен иск от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен”,
№ 15, п.к. 1407, представлявано
от Александър Викторов Грилихес – изп.директор против Л.Б.И., ЕГН **********,***
за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9939/18 г. на ВРС за заплащане на сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем с номер ********* от 12.08.2015г. и
Договор за цесия от 28.07.2016г., сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата
от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от
17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
заявлението в съда –
25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, на
осн.чл.422 ГПК.
В жалбата
се излага, че постановетото решение е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо
на материалния и процесуален закон. Твърди се, че
правните изводи на съда противоречат
на закона и съдебната практика. Съдът неправилно е приел, че по
делото не е установено съществуването на вземане на
ищеца спрямо Л.Б.И. въз основа на
договора за цесия както, че
вземането е изискуемо. Съдът неправилно е приел, че вземането
на Провидент Файненшъл България ООД, цедирано на ищеца
спрямо последния не е индивидуализирано в договора за цесия.
По делото са били представени
доказателства, от които се установява,
че вземането на Провидент Файненшъл
България по договор за кредит
от 12.08.2015г., сключен с Л.И.
е предмет на цесията от 28.07.2016г. в полза на настоящия
ищец. В приложеното по делото удостоверение,
издадено от цедента, се установява
както длъжника по вземането, така
и размера и основанието. Въззивникът счита, че съдът е допуснал
проц.нарушение като не е коментирал прието по делото
доказателство – цитираното по-горе удостоверение. Независимо от това,
въззивникът твърди, че в приложение №1 към цесията се
съдържат достатъчно индивидуализиращи я данни. Оспорва се и извода
на съда, че от договора
не била видна
волята на страните по него
тъй като имало заличени текстове. Твърди се, че същите
отразяват финансова информация и в този смисъл представляват търговска тайна. Освен това се
твърди, че ответникът не е правил възражения за нищожност на
договора за цесия, а евентуално за непораждане действието му или
прекратяването му. Оспорва се и извода
на съда, че длъжникът не
е уведомен за извършената цесия преди подаване на заявлението. Твърди се, че
особения представител не може да
се позавава на липса на
връчване съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД. Длъжникът сам се е поставил в невъзможност лично да получи съобщението
–уведомлението за цесията като е променил адреса си без да
регистрира промяната и без да уведоми
кредитора си. Същия няма и регистриран
трудов договор. Поради това връчването
му е извършено съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Уведомление
е направено и в процеса на водене на
делото, което следва да бъде
отчетено от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Евентуално, въззивникът твърди, че връчване
на уведомлението е извършено на представител
на длъжника, какъвто се явява
особения представител. /цит.съд.практика на ВКС/По аналогичен начин
въззивникът се позовава и на редовно
връчване уведомлението за предсрочна изискуемост
на вземането, предмет на цесията,
на особения представител. Поради изложеното, въззивникът поддържа отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на иска с правно
основание чл.422 ГПК. Претендира
сторените по делото разноски за две инстанции,
вкл. ю.к.възнаграждение в размер на 150 лева,
а така също и за разноските в заповедното производство.
В срока
по чл.263 ГПК е постъпило становище по ВЖ на ответника Л.Б.И. чрез особения представител,
назначен от съда, адв.А А, за неоснователност на жалбата. Твърди
се, че представените
от ищеца приложение и удостоверение били надлежно оспорени
от проц.представител на ответника. Оспорена
е верността и автентичността
им. Твърди се, че приложение
№1 към договора за цесия не
е представен в цялост. Документът не е представен в неговата цялост. Оспорен е и самият договор за цесия. Представеното
по делото удостоверение няма достоверна дата и е изцяло изгонвено за нуждите на
процеса. Поради това се твърди,
че ищецът не е установил релевантните за спора факти. Не
се споделя виждането на въззивника,
че е редовно извършено уведомяване за извършената цесия както и за
изискуемостта на вземането на особения
представител. Твърди се освен това,
че не са
ангажирани доказателства за съобщаване на
цесията от цедента на длъжника,
каквото е изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Излага
се, че още
с отговора на ИМ ответникът е претендирал задължаване на ищеца да представи
месечни отчети за извършеното събиране на вземането
за установяване евентуално извършени плащания, но такива
отчети не са представени от ищеца. Претендира
се оставане без уважение на
жалбата ведно с присъждане разноски на въззиваемата страна.
При преценка
редовността на жалбата съдът констатира,
че същата е подадена от надлежно
легитимирана страна, чрез пълномощник с представителна власт и за въззивна инстанция,
в преклузивния срок и съобразно изискванията на чл.260 и сл ГПК. На тези изисквания
отговаря и постъпилият срещу ВЖ отговор на насрещната страна
– ответник по иска.
Страните не правят
доказателствени искания.
Поради участието
на особен представител на страната на въззиваемия,
комуто се дължи възнаграждение, съдът следва да
задължи въззивника да внесе депозит
за възнаграждение на особения представител
във въззивното производство.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
ВЖ на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, София, срещу решение
№3534/30.07.2019г., постановено по
гр.дело №13481/2018г. на 14
състав на ВРС, с което е отхвърлен предявен иск от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен”,
№ 15, п.к. 1407, представлявано
от Александър Викторов Грилихес – изп.директор против Л.Б.И., ЕГН **********,***
за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9939/18 г. на ВРС за заплащане на сумата от 486.11лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем с номер ********* от 12.08.2015г. и
Договор за цесия от 28.07.2016г., сумата от 72.99лв. (седемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
17.09.2015г. до 02.10.2015г., сумата
от 30.21лв. (тридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 17.09.2015г. до 31.05.2018г., сумата от 238.53лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща такси за периода от
17.09.2015г. до 02.10.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
заявлението в съда –
25.06.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, на
осн.чл.422 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение
на особения представител адв.А А за въззивна инстанция
по в.т.дело №1846/2019г. на ВОС, Трети състав,
в размер на 300 лева, които следва да
бъдат внесени по сметка на
ВОС от ищеца "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД, ЕИК
*********, на осн.чл.48, ал.2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД, ЕИК *********, в 1 седмичен
срок от уведомяването
с препис от настоящото определение, да представи доказателства
за заплащане депозита за възнаграждение
на особения представител на насрещната страна.
УКАЗВА на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕАД, ЕИК *********, че при липса
на изпълнение, съдът ще постанови
определение по чл.77 ГПК за събиране възнаграждението
на особения представител.
НАСРОЧВА производството по делото в открито заседание на 15.01.2020г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВУДОМЯТ
СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: