Определение по дело №611/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2020 г.
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20202200600611
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр. Сливен, 07.12.2020 г.

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛИНА НЕЙЧЕВА АННА ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 611 по описа на съда за 2020 год., съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 309, ал. 6, вр. ал. 2 НПК.

С протоколно определение от 18.11.2020 г., постановено по НОХД № 1503/2020 г. по описа на СлРС, е одобрено споразумение за решаване на делото постигнато между РП-Сливен и адв. М. като защитник на поде. М.Х.М., за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. След като е одобрил споразумението, с което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим и като е приел, че е налице опасност подсъдимият да се укрие, СлРС е изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Подписка" в "Задържане под стража". Постановил е и подсъдимият да бъде задържан от съдебната зала и приведен в Затвора-Бургас.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. Е.М., в качеството му на защитник на подсъдимия М., в която се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че не е налице втората кумулативно предвидена в чл.309 от НПК предпоставка, а именно не е налице реална опасност подсъдимият да се укрие.

Районна прокуратура - Сливен, редовно уведомена за постъпилата частна жалба, не изразява становище.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с определението, намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че е налице опасност подсъдимият да се укрие, предвид обстоятелството, че му е наложено наказание, което следва да се търпи ефективно. Настоящият съдебен състав възприема изцяло доводите на СлРС.

В конкретния случай опасността се презюмира именно от наложеното ефективно наказание, както и от обстоятелството /което не е коментирано от първоинстанционния съд, но безспорно е налице/, че подсъдимият М. е осъждан многократно, включително с налагане на ефективни наказания, като две от присъдите му са именно за деяния по чл.339, ал.1 от НК, както е и в настоящия случай.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че определението на СлРС, с което е изменена мярката за неотклонение на поде. М. от „Подписка" в „Задържане под стража" е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА   протоколно   определение   от   18.11.2020   г.,

постановено по НОХД № 1503/2020 г. по описа на СлРС, с което е изменена взетата спрямо М.Х.М. мярка за неотклонение от „Подписка" в "Задържане под стража".

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.