№ 261
гр. Габрово, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело
№ 20254200500537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4863/01.07.2025 г. от
„Български пощи“ ЕАД, представлявано от гл. изп. директор Ц. С., чрез гл.
юриск. М. Г. против Решение № 236/06.06.2025 г. по гр. д. № 2007/2024 г. по
описа на РС – Габрово, с което „Български пощи“ ЕАД е осъдено да заплати
на П. С., на основание чл. 200 КТ, сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от дата 03.06.2024
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6667, 60 лв., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 000
лв. за периода от 03.06.2024 г. до 25.11.2024 г.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Твърди се, че е
постановено при непълно изяснена фактическа обстановка, както и че съдът
не бил обсъдил всички доказателства по делото. Оспорва се приетото
заключение по съдебно-медицинската експертиза по делото като неправилно.
Моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови ново,
с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба въззиваемият П. С., чрез адв. Р.-
М. Х., депозира писмен отговор. Счита решението за правилно. Претендира
разноски.
1
Въззивната жалбата е редовна и допустима, като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът дължи произнасяне по нея.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на П. С. срещу „Български пощи“ ЕАД, с която са предявени
осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука от 03.06.2024 г. и за сумата от 667, 60 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода от 03.06.2024
г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
В законоустановения срок ответникът „Български пощи“ ЕАД не е
подал отговор на исковата молба.
Установено е по делото, че ищцата към датата на процесния инцидент,
признат за трудова злополука с разпореждане № 5104-14-39/19.06.2024 г. на
ТД на НОИ - Габрово, се е намирала в трудови правоотношения с ответника
по делото.
Приети са представени медицински документи, представени от ищцата,
послужили за изготвянето на съдебномедицинска експертиза по делото.
От приетото заключение по допуснатата съдебномедицинската
експертиза се установява, че на процесната дата ищцата е претърпяла травма
на лявата лакътна става, изразяваща се в многофрагментно счупване на
израстъка на лакътната кост и на главичката на лъчевата кост, участващи във
формирането на лакътната става, което е наложило фиксация на костните
фрагменти с метални игли и тел. Първите 4 месеца от възстановителния
процес се характеризирали с интензивни болки, който намалели в
последствие, като през този период ищцата се е нуждаела от чужда помощ за
обслужването си. Към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило
пълно възстановяване на обема на движенията в лявата лакътна става, като
това ограничава използването на крайника при по-интензивен физически труд,
но без да пречи на ежедневните дейности. Обикновено, за такъв вид травма,
възстановителният период е около 4-6 м., но при ищцата очаквания период е
една година за почти пълно оздравяване. Вещото лице сочи, че изписаното в
епикризата „счупване на долния край на хумеруса“ е различно счупване от
това на горния край на лакътната кост. Независимо от вписаното в епикризата,
вещото лице установява в процесния случай счупване на горния край на
лакътната и на лъчевата кост.
Изслушани са свидетелските показания на Ф. Т., дъщеря на ищцата П.
С.. Съдът ги намира за логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви, които наред с това си кореспондират със събраните
писмени доказателства. От тях се установява, че след счупването на лакътя,
2
което е наложило операция и поставяне на пластина, свидетелката е помагала
в обслужването на майка си, поради наложилото се обездвижване на ръката.
Установява се още, че инцидентът се отразил негативно не само физически, но
и психически на П., както и че до момента ръката на П. не е напълно
възстановена.
Изслушани са свидетелските показания на С. Т. и П. Л., намиращи се в
трудови правоотношения с ответника по делото. Настоящият въззивен състав
напълно споделя извода на първоинстанционният съд, че от тях не се
установяват относими към предмета на доказване факти.
При така установената фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 200, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
На 03.06.2024 г., около 7,45 ч., до жилищен блок в близост до ПС Д., по
време на обичайния си маршрут до работното си място, ищцата стъпила
накриво и паднала на земята, което довело до многофрагментно счупване на
израстъка на лакътната кост и на главичката на лъчевата кост. Към дата на
въпросния инцидент, ищцата се е намирала в трудово правоотношение с
ответника по делото, като същият е признат за трудова злополука с
разпореждане № 5104-14-39/19.06.2024 г. на ТД на НОИ – Габрово. Налице са
всички предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ, а именно: 1) валидно съществуващо между
страните трудово правоотношение; 2) настъпило внезапно травматично
увреждане на здравето през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, причинило временна неработоспособност, т. е. настъпила трудова
злополука; 3) неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца /вреди/ и
4) причинна връзка между увреждането и вредите. Приравнена на трудова
злополука, на основание чл. 55, ал. 2 КСО, е и злополуката станала по време
на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.
Първоинстанционният съд правилно е изложил елементите от фактическия
състав на всяка от исковите претенции, като е приел, че в конкретната
хипотеза те са доказани от ищеца, поради което настоящата инстанция
препраща към правните изводи на първата инстанция, на основание чл. 272
ГПК.
Възражението във въззивната жалба, досежно разминаването между
поставената диагноза в епикризата, представена от ищцата и установеното
травматично увреждане от вещото лице по приетата съдебномедицинска
3
експертиза, настоящият въззивен състав намира, че същото е неоснователно.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, за ангажиране на
обективната отговорност на работодателя е от значение какви увреждания на
здравето реално е претърпяла ищцата от трудовата злополука, като е правно
ирелевантно как са назовани. В случая очевидно се касае за допусната грешка
в епикризата, доколкото вещото лице е направил своя извод за настъпилите
увреждания от цялата медицинска документация по делото, както и от
рентгенография на П. С., която е разпечатана на хартиен носител и е
приложена към заключението му. Предвид това, заключението по
съдебномедицинската експертиза се явява обосновано, логично, пълно и
правилно.
Възражението, направено във въззивната жалба и поддържано в открито
съдебно заседание, за недоизяснена фактическа обстановка е неоснователно, с
оглед пълното и вярно заключение по приетата съдебномедицинска
експертиза. Св. показания на Ст. Т. касаят субективната оценка на свидетеля
за здравословното състояние на ищцата преди трудовата злополука, поради и
което правилно първоинстанционният съд не ги е кредитирал, както вече беше
посочено.
Първоинстанционният съд е обсъдил аргументирано всяка от
предпоставките на двете искови претенции. Изложени са последователни
мотиви във връзка с преценката на фактите и съответното им субсумиране
под приложимата правна норма. Наред с това, следва да се посочи, че съдът не
е длъжен да обсъжда всички събрани доказателства, а само онези относими
факти, които разрешават спора, т.е. онези които обуславят крайният извод по
спора.
Настоящата инстанция намира, че размерът на уважената претенция не
следва да бъде намаляван. Като взе предвид, че П. С. е на 56 г.; претърпяното
счупване е наложило оперативна интервенция за поставянето на метални игли
и тел; възстановителният процес се характеризира с 4 месеца интензивни
болки и необходимост от чужда помощ за обслужването на пострадалата; в
конкретния случай възстановителният период при ищцата е в рамките на
около година /при обичайния възстановителен период от 4-6 м./, настоящият
въззивен състав намира, че поисканото обезщетение в размер на 10 000 лв. от
ищцата, се явява справедливо, за да компенсира претърпените неимуществени
вреди.
За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил
аргументирани съображения в отговор на всички наведени от ответника
възражения /поддържани във въззивната жалба/, които се споделят от
настоящия състав.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна по
делото. Същата доказва извършването на разноски в размер на 1 400 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство
по делото. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съобразно изхода на делото, следва да бъде
разгледано. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
4
както и че процесуалният представил на въззиваемата страна е изготвил
отговор на исковата молба, пред настоящата инстанция не са събирани
доказателства, производството по делото пред въззивния съд е проведено в
едно открито съдебно заседание с участие на страните, в което процесуалният
представител на въззиваемия се е явил, съдът счита, че действително
уговореното възнаграждение между страните е прекомерно. Съгласно
решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. съдът не е обвързан от
минимален определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт,
изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за
ограничаване на конкуренцията с оглед целта по см. На чл. 101, пар. 1 ДФЕС
във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС, следователно е без значение какъв е минималният
размер на адвокатското възнаграждение според Наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Ето защо,
съдът счита, че съответно на осъщественото процесуално представителство от
адвоката на въззиваемата страна е настоящето производство е възнаграждение
в размер на 800 лв. Поради това, въззивникът следва да бъде осъден за заплати
на въззиваемата страна сумата от 800 лв., представляваща разноски в
производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 236/06.06.2025 г. по гр. д. № 2007/2024 г.
по описа на РС – Габрово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Български пощи” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, ж.к. Студентски град, ул. „Акад. С. Младенов“ № 1, бл. 31, да
заплати на П. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Д., община Габрово, ул.
"****” № 11, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ , представляваща разноски в
производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5