№ 79
гр. В, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 55/22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2056/2021г. Вски
районен съд е осъдил „Лома-Г.ев“ ЕООД с ЕИК ******* и седалище и адрес
на управление:гр.В, ул.“Ильо Войвода“ №30,вх.А,ет.2 да заплати на Ц. И. М.
с ЕГН ********** с адрес гр.В ж.к.“Г. Бенковски“бл.10,вх.А,ет.4,ап.8, на
основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 15000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
01.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над този
размер до пълния претендиран от 60000 лв.частичен от 90000 лв.
„Лома-Г.ев“ ЕООД гр.В е осъдено да заплати на адвокат Я. Данчев Д.-САК
сумата от 2100 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на Ц. И. М. от гр.В, безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, и е отхвърлил искането над този размер до
претенидрания общ размер от 12380 лв. с ДДС , както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -В сумата в общ
размер от 650.00 лв.
Ц. И. М. е осъден да заплати на „Лома- Г.ев“ЕООД при компенсация
1
направените по делото разноски в размер на 847.50 лв.
Решението е постановено при участието на Дженерали застраховане“
АД,ЕИК ********** като трето лице-помагач на ответника.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Ц. И. М. с ЕГН ********** чрез процесуален
представителадв.Д., с изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт.
Излага се, че изводите на първата инстанция за справедливи размер на
дължимото в конкретния случай обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и за наличие на проявена от страна на пострадалия
работник груба небрежност са неправилни и необосновани. Определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди по реда чл. 52 ЗЗД с оглед на конкретно установените
фактическите обстоятелства по делото в тяхната съвкупност бил занижен.
Установено било от изслушаните медицински експертизи, че вследствие на
трудовата злополука ищецът получил травматично увреждане,
представляващо счупване на ляво бедро, довело до трайно ограничение в
движенията на ляв долен крайник, свързано с интензивни болки и страдания
до приключване на оздравителния период, както и неврологично увреждане-
Аксиларна увреда на нервус перонеус вляво, представляващо най-тежкото и с
най-дълготрайни последствия увреждане на нерв. Вследствие на увредите,
били настъпили промени в походката и усета, слабост в ходилото, пръстите,
установени при прегледа на ищеца, и в резултат на което е издадено ЕР на
ТЕЛК, с което на е определена 50% трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза „петрохантерно счупване, закрито. Липсвало пълно
възстановяване, имало неблагоприятна прогноза за бъдеще, ищецът търпял и
ще търпи пожизнено значителни неимуществени вреди, настъпили като пряка
и непосредствена последица от процесната трудова злополука, променяйки
изключително негативно ежедневието, качеството и начина му на живот
занапред.
Излага се, че съдът посредством решението следвало да реализира
справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, като отчете
действителният размер на моралните вреди, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост”, отчитайки и високите нива на инфлация в страната,която
реално „стопява“ размера на впоследствие присъденото от съда обезщетение
на пострадалия, нарушавайки принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Сочи се, че в случая справедливият размер на дължимото обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесната
трудова злополука възлизал поне за сумата 60 000 лева.
2
Първоинстанционният съд не бил посочил, обсъдил и детайлно
анализирал множество други релевантни факти и обстоятелства, като
конкретните социално-икономически условия към датата на процесната
трудова злополука - размер на минималната работна заплата, високите нива
на инфлацията по официални данни на НСИ и т.н.; начина на получаване на
травматичните увреждания; липсвал коментар от съда относно приетата
допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице невролог, от която се установява
аксоналната увреда на нерв, която изобщо не била обсъдена и оценена от
съда; неблагоприятната прогноза за невъзможност за пълно възстановяване
на увредените нерви и ограничените движения; липсвало обсъждане на
трайните последици, които се наблюдават при ищеца, както и на издаденото
ЕР на ТЕЛК като основно писменно доказателство за актуалния му
медицински статус.
По отношение на приетото съпричиняване се сочи, че не било
установено какво точно се е случило и кое конкретно правило за безопасност
не е било съобразено от ищеца, нито че ищецът е проявил груба небрежност. .
Излагат се доводи, че съгласно трайно установената съдебна практика
груба небрежност не можело да има, ако работодателят допуска постоянна
практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване
на трудова злополука, което било установено по делото, както и че на ищеца
не бил провеждан редовно инструктаж.
Иска се да бъде отменено решението в частта, с която предявеният от
ищеца осъдителен иск за обезщетение за търпени неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука, настъпила на 01.10.2020 г., е отхвърлен за
разликата над сумата от 15 000.00 лева до сумата от 60 000.00 лева /частичен
иск от 90 000.00 лева/, като вместо това да бъде осъден работодателя да
заплати сумата от още 45 000.00 лева, ведно със законната лихва. В условия
на евентуалност при приемане наличие на проявена от работника груба
небрежност се иска определеният от първоинстанционният съд принос в
размер на 50 % да бъде намален.Съответно се претендират разноски пред
инстанциите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Лома-
Г.ев“ЕООД. Излага се от въззиваемата страна, че при постановяването на
решението първоинстанционният съд е обсъдил кумулативно всички
елементи на състава. Сочи се, че ищецът бил проявил груба небрежност и
съзнателна непредпазливост при изпълнение на задълженията си и бил
пренебрегнал указанията на управителя на дружеството. Още се твърди, че
след настъпването на злополуката не бил предприел необходимите действия
за запазване на здравето си, като не бил извършил рехабилитационни
3
процедури.
Излагат се доводи, че сумата правилно е определена, тъй като почти
една година след настъпилата злополука въззивникът работи като охрана
в”Агенция за охрана и сигурност СГ-5” гр.София , което сочело липса на
ограничени движения. Жалбоподателят не бил положил грижи за здравето си
като не спазвал лечебно -охранителния режим и не бил провеждал двигателна
рехабилитация, физиотерапевтични курсове и сеанси, с което сам бил
допринесъл за влошаването на здравословното си състояние. Не било
установено от писмените доказателства, че има увреждане на нерва,
единствената диагноза е „Пертрохантерна фрактура”. Излага се, че
показанията на Т.С. и С.С. противоречат на заключенията на медицинските
експертизи и на писмените доказателства, както и че изложените в жалбата
оплаквания досежно липсата на писмена заповед и необходимостта от точно
посочване на нарушените разпоредби, както и липсата на инструктаж са
неоснователни, тъй като устните заповеди също са задължителни за
изпълнение.
Иска се да бъде потвърдено решението на първата инстанция като
правилно и законосъобразно.
От третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД,ЕИК
********** не е постъпило становище и не е представлявано в съдебно
заседание.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
В исковата си молба против „Лома-Г.ев“ ЕООД ищецът Ц. И. М.
твърди, че на основание трудов договор № 5/14.09.2018 г., сключен между
страните, същият е назначен в ответното дружество на длъжност „машинен
оператор дървообработване“ с място на работа дърводелски цех- гр. В, ЗПЗ.
На 01.10.2020 г. около 10:30 ч. на временно работно място - склад на сечище
обект 20707 в с. Антимово, общ. В с ищеца настъпила злополука, като с
Разпореждане № 17/17.11.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от
длъжностно лице при ТП на НОИ - В, последната е призната за трудова по чл.
55, ал. 1 КСО. Видно от Удостоверение с изх. № 1029-05-1954#1 от
23.09.2021 г., издадено от ТП на НОИ - В, разпореждането е влязло в законна
сила на 29.07.2021 г.
Поддържа се, че процесната трудова злополука е настъпила на
посоченото време и място като М., изпълнявайки в работно време дейност в
интерес на предприятието по събиране и складиране на дървесина, паднал от
височина /от кабината на товарен автомобил /и получил травма на долния ляв
4
крайник. В резултат получил тежки травматични увреждания, а
именно:субтрохантерна и пертрохантерна фрактури на лява бедрена кост със
засягане на бедрената шийка и тазобедрената става; вторична артроза на лява
тазобедрена става;аксонална увреда (травматична лезия) на нервус перонеус
вляво (перонеалния нерв на долния ляв крайник) с перонеална пареза.
Излага се, че непосредствено след настъпилата трудова злополука
ищецът е транспортиран и приет по спешност в Отделението по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Света Петка“ АД - гр. В с оплаквания от силни
болки и оток в областта на лявата тазобедрена става с невъзможност за
извършване на движения. По време на болничния престой са направени
комплексни изследвания и са проведени консултации с лекари специалисти и
е назначена медикаментозна терапия. Осъществена е оперативна
интервенция - открито наместване на фрактурите на левия фемур с вътрешна
фиксация с метална остеосинтеза. Пациентът е изписан на 08.10.2020 г. за
продължително лечение.
Твърди се в исковата молба, че оплакванията в травматично
засегнатата област на левия крак от палпаторни и спонтанни болки в
седалищната област и бедрото, както и от ограничени и болезнени движения
в лявата тазобедрена и колянна става са продължили, на ищеца е извършен
последващ преглед от ортопед-травматолог, при който обективно са
констатирани горните оплаквания, придружени и от нарушена походка с две
патерици без натоварване, и назначена медикаментозна терапия. Посочва се
от ищеца, че е ползвал отпуск за временна неработоспособност с общ период
от 210 календарни дни.
Излага се, че впоследствие, предвид характера и степента на
получените от ищеца травматични увреждания, както и отрицателните
резултати от възстановителния процес, на ищеца след освидетелстване е
определена инвалидизация 50 % трайно намалена работоспособност изцяло
вследствие на получените при процесната трудова злополука тежки
травматични увреждания на долния ляв крайник. Поддържа се, че в
настоящия случай при ищеца най-вероятно няма да настъпи пълно
възстановяване от получените при процесната трудова злополука
травматични увреждания, което само по себе си се отразява крайно негативно
и върху качеството му на живот и за в бъдеще.
Твърди се, че вследствие на преживяната трудова злополука ищецът Ц.
М. е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна
уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение
и смущение, още повече като се вземе предвид и внезапното височинно
падане. С оглед характера на получените травми, водещ симптом бил
изключително силната болка в областта на тазобедрената става на левия крак.
5
Сочи се, че предвид получените тежки фрактури на долния ляв
крайник, болката се усилвала и при най-малък опит за движение, като в
определени моменти ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен
прием на обезболяващи медикаменти, които обаче били с временно действие.
Наред с интензивната болка, макар и напълно имобилизирано, засегнатото
бедро било оточно и неспособно да извършва каквито и да било движения.
Ищецът бил поставен първоначално в постелен режим и бил изправен пред
невъзможност за функционално и пълноценно използване на долния ляв
крайник по време на продължителния няколкомесечен постоперативен
възстановителен период, който налагал и чужда помощ. Самостоятелното
придвижване на пострадалия било невъзможно, като постепенно започнало
да се осъществява с помощни средства - подмишечни патерици, за да се
избегне напълно през продължителния оздравителен период стъпване с левия
крак. Имплантирането на метални остеосинтези (плаки и винтове) във
фрактурираните зони допълнително усложнило и удължило възстановителния
период от получените травматични увреждания. Изключена била каквато и да
е физическа активност на ищеца за изключително дълъг период от време,
което в съчетание с проявяващите се нарушения на съня, неминуемо се
отразило негативно върху цялостния му жизнения тонус и добра кондиция.
Излага се също така, че допълнителни комплексни оплаквания предизвикала
и получената в резултат на травматичното увреждане в областта на лявата
тазобедрена става увреда на перонеалния нерв, засягаща пряко и
функционално и колянната и глезенната стави на левия крак. Сочи се, че
фибуларният (перонеалният) нерв е клон на седалищния нерв, който
осигурява двигателната и сетивната функция на долната част на крака,
стъпалото и пръстите и увреждането му води до загуба на моторната и
сетивната функция на крака и стъпалото. Твърди се, че е налице загуба на
усета, контрола на мускулите, мускулния тонус и евентуална загуба на
мускулна маса, поради липса на нервна стимулация. Поддържа се от ищеца,
че не е напълно възстановен от получената травма, като при определени
обстоятелства (промяна на метеорологичните и атмосферни условия,
интензивно физическо натоварване, напредване на възрастта и т.н.) понякога
спорадично се проявява болка в засегнатите области.Твърди се, че
допълнително негативно въздействие породила и придобитата вследствие
травмата на левия крак вторична атртоза на лявата тазобедрена става,
свързана с болка, оток, нарушена подвижност и скованост в областта на
ставата. Сочи се, че горепосоченото събитие се отразило негативно и върху
психиката на ищеца Ц. М.. От момента на инцидента у него се проявили
напрегнатост и раздразнителност. Допълнително било оказано отрицателно
въздействие върху психологическото му състояние в резултат на влошеното
драстично качество на живот и самооценката на ищеца.
6
Моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 60 000 лева ,
частичен иск от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който така предявеният иск е недопустим тъй като претенцията е за
неимуществени вреди от трудова злополука и се основава на наличие на
трудов договор между ищеца и ответника и експертно решение на ТЕЛК от
05.07.2021 година на ТЕЛК-В, като в исковата молба се твърди наличие на
50% трайно намалена работоспособност от бронхиална астма и се твърди
пълна инвалидизация от 100% трайно намалена работоспособност, но не се
представят писмени доказателства за тези обстоятелства.
Твърди се недопустимост на иска и поради обстоятелството, че не се
посочва каква е степента на увреждането на ищеца, от какво произтича, какъв
е намаленият обем на движения и ограничения в обема на движения на левият
долен крайник и на лявата тазобедрена става, кога е установена
напрегнатостта и раздразнителността у ищеца и на какво се дължи и т.н. Сочи
се, че липсата на конкретизация в исковата молба и претендирането на
бъдещи евентуално възможни да настъпят събития без тяхната конкретизация
водят до ограничаване правото на защита на ответника и невъзможност да
знае как да организира защитата си.
Излагат се доводи за неоснователност на иска поради обстоятелството,
че се претендират неимуществени вреди, произтичащи от отговорност на
работодателя по чл. 200 от КТ, като за ангажиране на тази отговорност на
ответника е необходимо да се установи по категоричен начин наличие на
професионално заболяване или трудова злополука над 50%. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки те се потвърждават или отхвърлят от ТЕЛК и от НЕЛК.
Излага се, че липсва елемент от фактическият състав на отговорността на
ответника по чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно липсва акт на компетентен
административен орган, установяващ и признаващ наличието на трудова
злополука и настъпила намалена работоспособност в размер на 50% или 100
%, както се твърди в исковата молба.
Оспорва се размера на претендираните неимуществени вреди. Твърди
се от ответника, че болките и страданията, претендирани от ищеца не са
причинени от поведение на работодателя и не се дължат само и единствено на
травмата, настъпила на 01.10.2020 година, а се дължи на предходни
заболявания на ищеца и негово лично поведение, довели до така формираната
претенция.
С отговора на исковата молба се прави и възражение по чл. 201, ал. 1 от
7
КТ, като се твърди, че ищецът умишлено е причинил увреждането. Сочи се,
че пострадалият ищец е допуснал груба небрежност при работа и е нарушил
всички правила за здравословни и безопасни условия на труд, и е нарушил
изрични разпореждания на работодателя /ответник по делото/ да не се качва
на кабината на камиона. Твърди се, че същият ден на 01.10.2020 година, час
преди настъпването на инцидента ищецът е бил свален от кабината на
камиона от работодателя и негов представител на обекта и въпреки изричната
забрана ищецът отново се е качил, съзнавайки опасността и възможността за
настъпване на вредоносния резултат. Сочи се от ответника, че предходния
ден ищецът е бил отново свален принудително от работодателя и негов
представител и работници от кабината на камиона, където се е качил
самоволно.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение по чл.
201, ал. 2 от КТ, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена,
тъй като пострадалият ищец според него е допуснал груба небрежност при
работата и е нарушил всички правила за здравословни и безопасни условия на
труд, като е нарушил изрични разпореждания на работодателя /ответник по
делото/ да не се качва на кабината на камиона. Поддържа се, че всичко това е
довело до съпричиняване от страна на работника, поради което ответникът
моли размера на претендираните вреди да бъде намален с оглед съвината на
ищеца.
Твърди се, че след настъпване на травматичното увреждане ищецът е
бил превозен до Спешният център в град В и подложен на оперативно
лечение, като всички разходи и консумативи за това лечение са заплатени и
поети от ответника. Сочи се, че след изписването на ищеца от болнично
лечение, работодателят ответник по настоящето дело е продължил да
подпомага физически и психически ищеца, като е осигурил превози и
придружители за извършване на всички допълнителни прегледи и
рехабилитации.
Излага се, че описаното състояние на ищеца не отговаря на
действителното му здравословно състояние, и че същият не търпи
неимуществени вреди в посочените размери, които са силно завишени.
Поддържа се, че от медицинските документи по делото не се установяват
твърдяните увреждания. От приложеното решение на ТЕЛК не се установява
отново намалена работоспособност вследствие на трудова злополука.
Сочи се, че ищецът се движи свободно и се придвижва без помощни
средства към момента, като не използва придружител или помощни уреди за
придвижване. Твърди се от ответника, че липсват медицински документи,
установяващи увреда или респ. степента на увреда на перонеалния нерв,
засягащи пряко и функционално и коляното и глезената стави на левия крак,
8
загуба на моторната и сетивната функция на крака и стъпалото, невъзможност
за разгъване на стъпалото и пръстите в посока към гърба на ходилото,
невъзможност за отлепване на пръстите и /или стъпалото от пода, не
възможност за тактуване с пръстите на ходилото. Сочи се, че няма данни за
вторична артроза на лявата тазобедрена става или същата да се е породила
и/или придобила вследствие на травма, за което да отговаря ответника, както
и че не се посочва степента на ограничения в обема на движения на ставата.
Излага се, че евентуални бъдещи несигурни събития като възможни
скъсвания и засягане на долен крайник не могат да бъдат предмет на
настоящето производство, тъй като няма как да бъдат предвидени.
От третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД е постъпил
отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и
недоказан.
С оглед изложените фактически и правни доводи от страните съдът
приема, че няма спор между страните, и се установява от събраните писмени
доказателства, че към момента на злополуката са били в трудовоправна
връзка, както и че на 01.10.2020 г. около 10:30 ч. на временно работно място -
склад на сечище обект 20707 в с. Антимово, общ. В е настъпила злополука,
като ищецът пада от кабината на камион, при което чупи бедрената кост на
левият си крак.
От длъжностна характеристика за длъжността “машинен оператор
дървообработване“, подписана от ищеца на 14.09.2018 г., се установява, че
работникът извършва механична обработка на дървесина/бичене и рязане на
трупи, греди, дъски, талпи, летви , сачак, и изпълнява специфични
задължения, свързани с длъжността: механична обработка на дървесина,
избор на режим и настройване на дървообработващи машини,подбиране,
заточване, назъбване ,подготовка и установяване на подходящи дърворежещи
инструменти.
Издадена е заповед № 1/09.03.2020 г. за инструктажи, по безопасност и
здраве при работа ,които следва да се извършват от управителя. От програма
за провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при ответното
дружество с установява, че управителя на дружеството е определил видовете
инструктажи, провеждани на работниците и служителите и обема на същите.
От книга за инструктаж /начален/ по безопасност,хигиена на труда и
противопожарна охрана и служебна бележка за начален инструктаж на ищеца
от 14.09.2018 г. е видно, че ищецът е преминал начален инструктаж на
14.09.2018г., като е вписан под № 56 в книгата.От книга за инструктаж на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана / Инструктаж на работното място, периодичен и
9
извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана/ се установява, че е преминал и периодичен инструктаж на
30.01.2019г. / вписан под №7/ и периодичен инструктаж на 06.01.2020г.
/вписан № 7/. На 03.04.2020г. е преминал извънреден инструктаж във връзка с
евентуално заразяване. Издадена е и инструкция за безопасна работа при
товарене, транспортиране и разтоварване на дървени материали, с разписани
подробно правила за работа. Видно от карта за оценка на риска на работно
място-сечище: обект 20707, в който е отразен риск от травматични
увреждания в следствие на падане, както и че са предприети мерки-
инструктаж за спазване правилата на безопасност.
От застрахователна полица №0111200340001795 от 22.05.2020 г. за
групова застраховка задължителна трудова злополука при“Дженерали
застраховане“АД за седем лица, списък и заповед от ответника
№10/27.04.2020 г. на осн.чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ ,с която са определени лицата
подлежащи на такава застраховка, включително ищецът.
Злополуката е декларирана пред ТП-НОИ-В с декларация вх.
№15/10.11.2020 г., като видно от разпореждане № 17/17.11.2020 г., издадено
на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - В, като
е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В същото разпореждане е
посочено,че злополуката е станала по време на дейност в интерес на
предприятието,по време на събиране и складиране на дървесина ,като
осигуреното лице пада от кабината на товарен камион и получава
пертрохантерна фрактура на ляв долен крайник и състояние на временна
неработоспособност. Съгласно удостоверение от 23.09.2021 г., издадено от
ТП на НОИ - В, разпореждане № 17/17.11.2020 г. е влязло в законна сила на
29.07.2021 г..
От протокол за отказ от даване на писмени обяснения за трудова
злополука е видно, че ищецът е отказал такива, удостоверено от двама
свидетели, с посочени пълни данни.
От приложената епикриза ИЗ № 5649/2020 г.на МБАЛ“Света петка“АД
е видно ,че ищецът е постъпил на 01.10.2020 г., като е установена
субтрохантерна и пертрохантерна фрактура на лява бедрена кост. Проведено
е оперативно лечение на 03.10.2020 г., като съгласно оперативен протокол №
124-79.35 е осъществено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация-бедро. Изписан е без усложнения на 08.10.2020 г.,с препоръка за
продължително лечение и ранна рехабилитация .
От амбулаторен лист № 002425/30.11.2020 г. се установява,че на ищеца
е извършен последващ преглед от ортопед-травматолог, при който са
установени палпаторни и спонтанни болки в седалищната област и бедрото,
10
ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена и колянна става,
нарушена походка с две патерици без натоварване, като е назначена
медикаментозна терапия. От амбулаторен лист № 000145/18.05.2021 г.е
видно,че при осъществения преглед са констатирани освен горните
оплаквания и ограничени активни движения в лявата глезенна става, както и
перонеална пареза вляво.
От ангажираните болнични листа с № Е20201624721/ 19.10.2020 г.; №
Е20202805275/ 17.11.2020 г.; № Е20202805425/ 15.12.2020 г.; №
Е20202805556/ 19.01.2021 г.; № Е20202805640-/ 16.02.2021 г.; №
Е20202805751/ 16.03.2021 г.; и № Е20210788872/ 18.05.2021 г.е видно ,че
временната неработоспособност на ищеца от трудовата злополука и
оздравителния процес обхваща общ период от 210 календарни дни.
Съгласно Експертно решение № 90729 от 150/05.07.2021 г. на ТЕЛК
към МБАЛ „Св. Петка“ АД - гр. В, влязло в законна сила на 04.08.2021 г.е
определена 50 % трайно намалена работоспособност,вследствие на
получените при процесната трудова злополука травматични увреждания на
долния ляв крайник.В решението е посочено, че е налице предходното
освидетелстване на ищеца от 05.02.2020 г. , като е определена 50 % трайно
намалена работоспособност заради бронхиална астма с преобладаващ
алергичен компонент.
От показанията на свидетеля Т.С., която е във фактическо съжителство
с ищеца, се установява, че на 01.10.2020 г. вкъщи е дошъл шефа на ищеца с
двама работници и съобщили, че Ц. е претърпял инцидент. Свидетелката
отишла в МБАЛ Света Петка – В, Ц. бил на легло. Свидетелката сочи,че
ищецът бил болницата петнадесет дни ,след което е изписан.Свидетелката
твърди,че ищеца бил 4 месеца на легло и не е трябвало да се движи. Не могъл
да става, да ходи до тоалетна и тя му помагала. Сочи, че не е излекуван
напълно, все още не може да ходи, да стои прав дълго време, не може да
ходи дълго време сам. Постепенно започнал да се движи с проходилка, после
с патерици. Четири месеца след инцидента, походката е леко атрофирала,
като д-р Велков показал упражнения, за да може да стъпва на счупения крак.
Свидетелката твърди, че ищецът чувства изтръпване в крака и при по- дълго
стоене започват бодежи, не може да работи , както и че преди инцидента бил
жизнен и много подвижен.
Свидетелката С.Б., която е майка на св. Т.С. , сочи ,че дъщеря й и
ищецът живеят на семейни начала, като след инцидента са се преместили да
живеят при нея. Излага,че Ц. 4 месеца бил на легло, като не е ставал. Не е
бил с гипс. Лежал е на легло и дъщеря й го е обслужвала. Сочи ,че и сега Ц.
има проблеми. Отначало се движел с количка, после с проходилка, с бастун и
с патерици. Преди инцидента работел много и бил активен. Излага, че са му
11
предложили работа като общ работник, но той не може да работи,тъй като
много трудно се движи. Не може да стои прав и да върши физическа работа.
Сочи ,че Ц. след инцидента не се чувства добре и не е същия.
В показанията си Г.Х. , който е съуправител на фирма „Лома - Г.ев“
ЕООД, заедно с баща си Х.Г.Й. сочи, че в деня на инцидента времето било
мъгливо и мокро. Сутринта отишли на сечището, като на Ц. ясно и точно
било казано пред всички работници, да стои и да не върши нищо, защото
беше мокро. Ц. не го послушал. Докато те били в другия край на сечището ,
работник казал, че е видял да пада нещо от камиона в другия край. Всички
отишли и видели, че Ц. лежи до камиона. Свидетелят сочи, че незнае ищецът
какво е правил там след като изрично е казано да не се качва по камиона и да
не се занимава с нищо. Неговото задължение било да събира парчетата дърва
на земята на купчина. Той нямал работа по камиона, особено когато и не
товарел. Било казано ищецът и краниста да не работят, да чакат да се оправи
времето. Бащата на свидетеля със сигурност му е забранил да се качва на
кабината на камиона. Свидетеля сочи, че лично сутринта преди инцидента му
казал да не се качва на камиона, на кабината. Тъй като било мокро цялата
дейност по събиране и качване на дървата била спряна. Устно му е казано по
време на събирането на цялата бригада. Сочи, че промяна на решенията в
гората става всяка минута и не е възможно да бъде издавано писмено
разпореждане. Функцията му била на общ работник .
Свидетелят П.С.А. излага, че е работник в „Лома-Г.ев“ ЕООД от 3
години. На 01.10.2020 г. били заедно с ищеца на сечището близо до моста, до
В. Трябвало да режат тополи. В този ден шефа се скарал и казал да не се
качват по камиона. Било влажно, росно. Шефът Х. при разпределението кой
къде ще работи казал никой да не се качва по камиона, защото е мокро.
Трябваше да изпръхне. Г., синът на Х. бил също с нас. Помня, че Г. се скарал
на Ц., че се е качил на камиона -на кабината отгоре. Ц. слязъл и Г. казал на
всички никой да не се качва по камиона. Тръгнали да работят не разбрали
кога е станала белята с Ц.. Свидетелят бил в другия край на сечището. Ц. бил
при камиона. После разбрали, че е станал инцидента, и че Ц. паднал от
кабината на камиона. Свидетелят и Ц. били общи работници. Общите
работници нямали задължение да помагат на краниста при товарене на
дървата, който взимал с челюстите дървата и ги товарил. Кранът бил зад
камиона и с щипката взимал и товарел. Незнае по каква причина, но който
нямал задължения и е на работа, имали навик хората да се качват на камиона.
Така е правил и Ц.. Дървата били мокри. Не бил започнал процеса на
товарене.
По делото са изслушани заключенията на съдебно-медицински
експертизи, изготвени от вещи лица лекари ортопед-травматолог и невролог-
12
клиничен неврофизиолог.
Вещото лице ортопед д-р К. в заключението си сочи ,че е налице
причинно- следствена връзка между травмата и падането от височина , което
е довело до счупване на лявото бедро , лекувано оперативно с кръвна
репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата, както и че пострадлият е
изпитвал интензивни болки след падането в областта на травмата до
провеждането на операцията и след оперативния период за около 10-15 дни;
получената фрактура на лявата бедрена кост е довела до състояние наречено
функциолеза /невъзможност за осъществяване на пълноценна функция на
ставата/; след дехоспитализацията левият крак на ищеца не е бил
имобилизиран и не е било необходимо поставянето в строг постоперативен
постелен режим; счупване в областта на бедрената шийка няма. Движенията
са били затруднени и ограничени . Необходимо е било спазването на
двигателен режим- движение с две помощни средства без натоварване на
левия долен крайник за около 45 до 60 дни; ограниченията на движенията са
в резултат на препоръчания режим, като е възможно да е имал болезненост
при раздвижване; травмираният крайник на ищеца не е бил имобилизиран по
никакъв начин - нито с гипс, нито шини или ортезни средства поради липса
на необходимост от такива; не е могъл да използва пълноценно левият си
крак за срок от около 60 дни. Относно нуждата от чужда помощ, такава е била
необходима след изписването от болницата до свалянето на конците около
14-15 ден. Помощта е била необходима в битово отношение-къпане,
събличане, обличане; не е могъл да се придвижва самостоятелно без помощни
средства за около 45- 60 дни. Пълният възстановителен период за получените
травматични увреждания е около 6 месеца, не се установяват трайни
последствия за физиологичния статус при извършеният преглед. Налице е
пълно възстановяване от полученото счупване ; не се очакват усложнения за
в бъдеще, освен ако с напредването на възрастта се развие остеопороза, която
да доведе до разхлабване на винтовете, или нова тежка травма, която може да
доведе до разхлабване и разпад на синтезата.
Отделно сочи, че налице е пълно срастване на счупването и
възстановена работоспособност, като е причинено трайно ограничение на
движенията на левия долен крайник и болки и страдания.
В съдебно заседание допълва, че е прегледал ищеца и в продължение на
два дни са били в контакт. Вещото лице сочи, че е взело предвид всички
постъпили документи, както и тези представени от ищеца. Ищецът е
претърпял е сериозна травма - счупване на бедрена кост. Лекуван е
оперативно и успешно, като работоспособността му е възстановена. Всички
тези определени дни - 3 месеца, 6 месеца и пр. са данни от личния опит на
вещото лице и статистиката по специалността. В момента на прегледа не се
13
отчитат ограничения на лява тазобедрена става. Стои добре на засегнатия ляв
крак. Налице е оперативен белег, който не представлява дефект. Първият ден
ищецът дошъл с една патерица, на другия ден - с бастун. Според вещото лице
можел да се движи сам. Пациентът, след операция, се изправя на следващия
ден да седи. На втория ден се приучва да ходи и да се движи с патерици.
Такива са правилата. Изложеното от ищеца, че е бил на легло четири месеца
би било противопоказано защото би довело до възможни усложнения.
Травмата е била сложна -една от най- тежките възможни. Но като лечение и
възстановяване нещата при ищеца са протекли в добър вариант. Резултатът е
благоприятен. При прегледа е установено, че има ограничение в движенията в
долния крайник около 5 градуса. В експертното решение стойността на
ъглометрия на тазобедрена става е посочена 0-10-90. Тези стойности са
измерени. Вещото лице е посочило в експертизата, обема на движение, която
сочи, че поддържа и добавя, че в ТЕЛК ортопеди няма. Разликата между
измереното от ТЕЛК и вещото лице, може да е оглед изтеклия период, довел
до промяна в състоянието на ищеца. Сочи, че ставата може да се възстанови.
Излага, че няма счупена шийка на ставата, защото е следвало да бъде
поставена друга протеза. Няма засягане на ставата. Към момента на прегледа
от вещото лице се твърди, че няма обективни данни за увреждане на нервус
перонеус. Никъде в експертизата не е посочена травма на нервус перинеус.
Тази теза излизала доста по-късно и малко преди явяването в ТЕЛК. При
засягане на нервус перионеус стъпалото виси надолу и не може да се движи
нагоре, но в случая не е така. И в момента на прегледа нямало такова
увреждане -стъпалото да виси. В експертното решение на ТЕЛК липсва
посочване за причината за констатиране увреждане на нервус перинеус.
Ищецът бил накаран от вещото лице да стъпи на пръсти. Такова увреждане
можело да се получи и при прищипване на гръбначен нерв. Травматично
означава силово въздействие върху нерва по цялата му дължина от кръста до
петата. Посоченото в експертното решение за инвалидност 50% общо
заболяване включва всичко - асмата, травматичното счупване и др. Според
вещото лице няма клинична увреда на нерва. Не е правил електромиография и
не се налага защото няма визуални и видими данни. Явявявал се е на ЛКК в
продължение на 6 месеца. При наличие на такова заболяване при всички
положения щяла да бъде назначена такава електромиография и щяло да има
консултации, издаден амбулаторен лист, епикриза. Вторична артроза би
могло да има когато има директно увреждане на ставна повърхност. В случая
обаче няма увреждане на ставната повърхност . Не може да обясни защо
ТЕЛК е записано 20%. Артрозата се влияе и от възрастта.
Вещото лице К. сочи в заключението си, че ищецът е дошъл сам за
прегледа, движи се самостоятелно, не използва помощно средство.Походката
14
му е самостоятелна, леко нестабилна и леко накуцваща с десния крак. Леко
изразена слабост в ляво ходило при подкана да сгъне ходилото към
подбедрицата, лека слабост в ляв палец на ляв долен крайник. Вещото лице
сочи, че в ЕР на ТЕЛК от 05.07.2021г. се цитира ЕМГ изследване и
заключение от консултация с невролог на 10.06.2021г., установяващо
аксонална увреда на н.перонеус вляво. Ищецът не е потърсил помощ по повод
неврогенната увреда, не е провеждал физиотерапевтични курсове и сеанси,
балнеолечение, двигателна рехабилитация, медикаментозно лечение по повод
на тези увреда. Вещото лице сочи, че относно аксоналната увреда отговаря
без данните от ЕМГ изследването, както и от ЕНГ изследване, които са
задължителни при това заболяване, поради което и отговорът носел до
известна степен теоретично тълкувателен характер и не може да даде
категоричен извод и заключение относно конкретния случай.Аксоналната
увреда на периферен нерв е най-тежкото и с най-дълготрайни последствия
увреждане на нерв.Съществуват определени ЕМГ критерии, чрез които може
да се прецени степента на увредата, мястото на увредата, давността и, да се
направят донякъде и прогностични изводи.В конкретния случай, сочи вещото
лице, на база клинична картина би могла да се направи предположение ,че
съществува аксонална увреда на нерва ,но не може да се даде заключение за
съществува аксонална увреда на н.перонеус вляво, но не може да се даде
категорично заключение относно тежестта на увредата, мястото по дължината
на нервната структура , както и да се направят прогностични
предположения.Вещото лице е посочило,че доколко състоянието е лечимо
зависи от времето когато е започнало лечението, тежестта на увредата, вида
на прилаганите медикаменти, вид и особености на физиотерапията, която се
прилага в такива случаи, системно и насочено провеждане на двигателна
рехабилитация, спазването на лечебно-охранителен режим.Посочило е, че
при тежки увреди с прекъсване на нерва прогнозата е неблагоприятна,каквото
обаче не се разкрива в случая.
В съдебна заседание вещото лице сочи, че при пострадалото лице се
наблюдава не точно типичната походка, но има сетивни и двигателни
затруднения, не е приложена електростимулация, не е приложен препарат
нивалин, което е задължително при тези увреди.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна по
делото въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,
тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.200 , ал.1 от КТ за вреди от трудова
15
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт
на работника или служителя работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО дава
легална дефиниция на понятието „трудова злополука“, което е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена неработоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по
чл.200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен
характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е
причината за трудовата злополука.
За да се уважи предявения иск с правно основание чл.200 от КТ е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че през времетраенето на трудовото му правоотношение при
изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че
същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до
временна неработоспособност на ищеца, както и твърдението му че в резултат
на увреждането на здравето му, настъпило при злополуката, е претърпял
неимуществени вреди - болки и страдания, неудобства, причинени по време
на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му, които са
последица в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, а
и този релевантен факт не е спорен по делото, че към процесния момент
01.10.2020г. - момента на твърдяната трудова злополука, страните са били във
валидно учредена трудово правна връзка, като ищецът е осъществявал своите
трудови функции съгласно длъжностната му характеристика и е изпълнявал
законни нареждания на работодателя. Установи се от данните по делото, че
инцидентът е станал по време на работа, в интерес н апредприятието.
Правопораждащият юридически факт - фактът на трудовата злополука -
е установен по надлежния ред с разпореждане № 17/17.11.2020 г. на ТП НОИ
В, с което злополуката, настъпила на 01.10.2020 година, е приета за трудова
съгласно чл. 55 ал. 1 КСО.
Установи се от заключението на вещото лице и медицинската
документация, че в резултат на трудовата злополука ищецът е претърпял
травматично увреждане – пертрохантерна / субтрохантерна/ фрактура на
лява бедрена кост, отразено в приетата писмени доказателства и от
медицинската експертиза на д-р К., която въззивният съд кредитира изцяло.
16
Категорични са данните по делото, че се касае за сложна травма – една от
най-тежките травми, която е наложила оперативна интервенция с кръвна
репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата/ съединяване на сегментите
с цел бързо зарастване/. Изпитвал е интензивни болки след падането в
областта на травмата до операцията и около 10-15 дни след това. Счупване на
бедрената шийка няма. Не е могъл да се придвижва самостоятелно за около
45-60 дни.Чужда помощ е била необходима за около 15 дни след изписването
от болница и до свалянето на конците.Пълният възстановителен период е
около шест месеца, не е необходимо подлагане на левия долен крайник на
щадящ режим откъм физическа активност, с изключение на падания ,
скачания, продължителни преходи.Налице е пълно възстановяване на
полученото травматично увреждане –счупване, не се очакват усложнения в
бъдеще, освен свързани с нова травма или развитие на остеопороза при
напредване на възрастта.
Възстановителния период след операцията е протекъл успешно, без
усложнения, в резултат на което той е 50 % неработоспособен за срок от две
години –до 01.07.2023г., видно от ЕР на ТЕЛК № 90729/05.07.2021г., който
срок е изтекъл и няма данни за продължението му.
По отношение на твърденията за получено при трудовата злополука
травматично увреждане аксонална увреда на нерва на долен ляв крайник,
неоснователно е твърдението, че вещото лице д-р К. е дал категорично
заключение за наличие на такова. Видно от заключението на същия, изложени
са предположения за наличие, но без извършени разчитания на
задължителните изследвания при такова увреждане е посочил, че отговорът
на въпросите „носи до известна степен теоретично тълкувателен характер и
не може да се даде категоричен извод и заключение относно конкретния
случай“. Посочил е още, че “на база клинична картина би могло да се направи
предположение ,че съществува аксонална увреда на нерва, но не може да се
даде категорично заключение относно тежестта на увредата, мястото по
дължината на нервната структура , както и да се направят прогностични
предположения“. С оглед отговорите на вещото лице, категоричното
становище на вещото лице ортопед, че липсва такава увреда, непосочването и
в нито един от медицинските документи , издадени на ищеца, с изключение
на ЕР на ТЕЛК от 05.07.2021г. / девет месеца след злополуката/, в частта
Анамнеза на решението, съдът приема, че не е установено по безспорен начин
наличието на такова увреждане от злополуката. Съгласно чл. 61 ,ал.1 от
Наредба за медицинската експертиза, посочено е задължителното съдържание
на решението на експертизата на трайно намалената работоспособност.
Видно е, в настоящия случай, че експертното решение, в частта на
установяване на задължителните реквизити не установява увреждане на
17
нерва.
Експертните заключения са приети, същите не си противоречат,
доколкото д-р К. е обосновал теоретично отговорите си и въз основа на
клиничната картина, и без задължителни изследвания е изказал
предположение, поради което настоящата съдебна инстанция ги кредитира
като компетентно и изчерпателно изготвени. От същите се установява
причиненото на ищеца травматично и посттравматично увреждания, които
имат пряко значение за определяне размера на дължимото обезщетение.
Неоснователно е твърдението , изложено в жалбата, че вещото лице д-р
К. се е запознал с ЕМГ и ЕНГ изследвания в съдебно заседание на
21.12.2023г., дори напротив, същият сочи, че извършването на такива не е
установено, както и сочи, че при тежки увреди с прекъсване на нерва
прогнозата е неблагоприятна, което не се установи в случая.
Неснователни са и доводите в жалбата, че не била обсъдена и оценена
от съда изобщо приета допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице невролог,
от която се установява аксоналната увреда на нерв. Такова допълнително
заключение не се установи да е допускано и изготвяно, нито е прието по
делото.
В периода непосредствено след инцидента, така и в период от 6 месеца
след това ищецът се е възстановявал, като интензивни грижи и чужда помощ
са били нужни в период от 60 дни след болничното лечение, продължило 7
дни. В частта, в която свидетелите сочат, че същият е бил 4 месеца на легло,
напълно неподвижен, и обслужван от свидетелката Стефанова, съдът не
възприема, с оглед заключението на вещото лице, че това би било
противопоказно за възстановяването му.
Към настоящия момент здравето на ищеца е възстановено напълно, като е
започнал и работа по трудов договор като охранител. Съдът кредитира в
останалата част като непосредствени и убедителни, кореспондиращи със
заключенията на вещите лица свидетелските показания, че непосредствено
след процесната злополука ищецът изпитвал силни болки, поради което е
приемал обезболяващи медикаменти. Интензивността на болките и
страданията е била отначало висока, постепенно намаляваща до слаба и
затихваща в края на възстановителният период от шест месеца. Проходил с
патерици,имал е ограничение в обема движения на крайника и не е могъл да
го използва в продължение на 60 дни, в който период е ползвал помощни
средства. Увреденият крайник не е бил имобилизиран, но е било необходимо
щадящо отношение от страна на ищеца. Понастоящем е възстановил пълната
функционалност на крайника, но е възможна появата на болки и оплаквания
в зоната на увреждане при промяна на метеорологичните условия и в случай
18
,в който с напредване на възрастта да се разхлабят винтове, или нова тежка
травма.Вещото лице ортопед сочи , че не наблюдава анталгична и накуцваща
походка, както и скованост и ограничение в обема на движение в големите
стави на левия долен крайник. Вещото лице невролог излага, че наблюдава
леко нестабилна и леко накуцваща походка с десния крак.
Ето защо следва да се ангажира имуществената отговорност на
ответното дружество - работодател, като същото следва да репарира
претърпените от ищеца вследствие трудовата злополука болки и страдания и
психологически стрес, които по своята правна природа съставляват
неимуществени вреди.
Тъй като отговорността на работодателя е обективна и безвиновна, с
гаранционно-обезпечителен характер, причината за възникване на
злополуката няма значение.
При наличие на установена трудова злополука, релевантно за размера
на обезщетението е евентуално съпричиняване от страна на работника при
проявена груба небрежност от негова страна, каквото възражение е направено
от ответника.
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е
допуснал груба небрежност. Вината в гражданското право не се изразява в
субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както
е в наказателното право, а се изразява в неполагане на дължимата грижа. При
настъпила трудова злополука обезщетението, дължимо от работодателя за
репариране на вредите, може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност. Съдебната практика
определя грубата небрежност като неполагане на дължима грижа, каквато и
най-небрежният човек би положил при подобни обстоятелства. За да се
отговори на въпроса пострадалият проявил ли е груба небрежност и с това си
поведение съпричинил ли е вредоносния резултат, следва да се обоснове
механизмът на увреждането.
Съгласно необорените констатации в момента на злополуката ищецът
се е намирал върху кабината на камион, след като е получил изрично устно
разпореждане да не се качва върху кабината, което означава, че не е положил
необходимата грижа, за да избегне опасност от нараняване. Такова поведение
е в разрез с правилата за безопасност на полагания от ищеца труд, чиито
задължения по длъжностна характеристика за постоянното му работно място,
и задълженията му на общ работник на временното работно място не
включват качване върху кабината на камион. В деня на злополуката се
установи, че е било времето е било мокро, респ. повърхностите- хлъзгави.
Горното е довело до засягане и на физическия му интегритет по описания и
19
възприет като фактически констатации от съда начин, което представлява
проявена груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като
работникът е могъл да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал да
предотврати неблагоприятните последици от своето поведение, като не е
положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна
ситуация.жалбоподателят е бил инструктиран както при първоначално, така и
периодичен, и на същия устно в конкретния ден изрично е било забранено
качването. Неоснователни в тази насока са твърденията за установена
практика, тъй като такива факти – брой качвания, период , в какви случаи и
пр. не се установяват ,за да се направи извод за практика. От друга страна,
както се отбеляза, категорично се установи от свидетелските показания на
всички разпитани за тези обстоятелства свидетели, че жалбоподателят е бил
изрично предупреден да не се качва на кабината на камиона, което показва
твърдо и ясно намерение да не изпълни разпорежданията на работодятеля и
да направи обратното.
При тези данни съдът приема, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ като размерът на дължимото от
работодателя обезщетение за вредите от трудова злополука следва да бъде
намалено със 50 %, с какъвто процент настоящият състав намира, че
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат. Възраженията за
посочване на конкретни задължения, които не е изпълнил и конкретни
разпоредби, които не е спазил са неоснователни, тъй като в т.3 от
длъжностната му характеристика е посочено , че следва да проявява бързи и
адекватни реакции при възникване на трудова злополука и пожар, каквито не
само че не е проявил, но и е пренебрегнал изрична устна заповед на
работодателя, поради което съдът приема, че е налице конкретен принос на
увредения, който се изразява в безпричинно качване върху кабината на
камиона в мокро време и след изрична забрана същият да го прави. .
В т. 1, 2 ,3 и 4 от програма за провеждане на начален инструктаж по
безопасност и здраве е видно, че ищецът е бил наясно с изискванията за
спазване на безопасни и здравословни условия на труд, както и че му е
проведен такъв инструктаж. От инструкцията за безопасна работа при
товарене, транспортиране и разтоварване на дървени материали , предл. 3 се
установява, че по време на товаренето с челюстни товарачи е забранено
пребиваване на хора в опасната зона.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази на първо място характера и тежестта на
претърпяното увреждане, което е сложно и едно от най-тежките възможни,
високият интензитет на болките и страданията, периодът на лечението,
извършената оперативна интервенция, продължителността на
20
възстановителния период, липсата на усложнения, както и че
трудоспособността на пострадалия е възстановена. При определяне размера
на обезщетението съдът съобрази и психологическия и емоционален стрес,
който ищецът е изживявал по повод невъзможността му да се движи сам и да
се грижи за себе си в битов план, като мъж в трудоспособна възраст за
периода от 60 дни.
Доводите на жалбоподателя, че следва да бъдат взети предвид на
инфлационните процеси след настъпване на злополуката при определяне на
обезщатанието са неоснованелни. . Първоначално съдебната практика (вж.
решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (вж. Г., П.. Деликтно право.
Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са
приемали, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен към датата на постановяване на съдебното решение.
Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът
на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не
следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж.
решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема,
че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на
злополуката 01.10.2020 г.
При определяне на размера, следва да се има предвид и практиката на
по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на
увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар
настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямо отдалечаване от тях,
без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност,
а оттам и недоверие към съдебната система, поради което съдът отчита и този
фактор.
Обезщетения за вреди от неусложнена фрактура на бедрена кост (както
в настоящия случай) се обсъждат и в някои съдебни актове (напр. Решение №
2422 от 1.11.2019 г. на САС по в. гр. д. № 2003/2019 г., Решение № 4933 от
20.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 206/2017 г., Решение № 6908 от 11.10.2019 г.
на СГС по гр. д. № 12169/2017 г.). Освен това, с Решение № 6644 от
26.09.2019 г. на СГС по гр. д. № 10313/2018 г. е присъдено обезщетение от
80000 лв. (преди отчитане на съпричиняването) за вреди от усложнено
счупване на бедрена кост в комбинация с други счупвания и травми, като
възстановителният период е бил поне 10 месеца. Също така, с Решение №
4925 от 12.08.2020 г. на СГС по гр. д. № 11308/2018 г. е присъдено
обезщетение от 25000 лв. (преди отчитане на съпричиняването) за счупване
на бедрена кост на дете. С Определение № 609 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д.
21
№ 974/2019 г., II т. о., ТК, не е допуснато касационно обжалване на решение,
с което е присъдено обезщетение от 21000 лв. за счупване на бедрена кост,
като за лечебният и възстановителен период е продължил 10 месеца, а
болките са били интензивни през първите 3 месеца. С Решение № 94 от
18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II т. о., ТК, е присъдено
обезщетение от 36000 лв. за идентична травма, но при силно затруднено
движение на увредения крайник за срок от около 6 - 8 месеца, като пълно
възстановяване не е настъпило и към момента на процеса, въпреки
проведената продължителна рехабилитация. С Решение № 12072 от 9.10.2020
г. на САС по в. гр. д. № 2117/2020 г. е присъдено обезщетение от 60000 лв.
(преди отчитане на съпричиняването) за фрактура на лявата бедрена кост,
която е зараснала само частично, както и "затегната псевдоартроза" на лявата
бедрена шийка. При това ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК, като му е
определена 92% ТНР за срок от 2 години. С Решение № 260098 от 18.09.2020
г. на СГС по гр. д. № 3783/2019 г. е определено обезщетение от 50000 лв. за
вреди от счупване на бедрена кост, но при невъзстановена функция на
крайника, скъсяването му с 1, 5 см, удебеляване на колянната става с 2 см.,
като лявата тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 35%, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от
нормата с 25%. С Решение № 169 от 6.08.2020 г. на ВнАС по в. т. д. №
258/2020 г. е определено обезщетение от 50000 лв. за вреди от счупване на
бедрена кост и комбинирана травма в областта на костите на лявата
предмишница - счупване на лъчевата кост в долна трета и шиповидния
израстък на лакътната кост. Установена е нарушена походка, налагаща
ползване на помощни средства, която ще остане завинаги.
Анализът на тези съдебни актове налага извод, че обезщетенията за
неусложнени счупвания на бедрена кост при настъпило пълно възстановяване
(както в настоящия случай) е от порядъка на 21 000 – 25 000 лв. за
увреждания, настъпили 2018-2019г, като, при липса на пълно възстановяване
или в комбинация с други счупвания, обезщетението нараства до 36000 –
50000 лв. Поради това и доколкото в случая няма данни за усложнения във
възстановителния процес, нито за трайни остатъчни дефекти от тази травма,
следва да се приеме, че присъденото обезщетение от 30 000 лв. е адекватно на
претърпените болки и страдания от страна на ищеца за увреждане, настъпило
на 01.10.2020г.
Преценявайки всички тези обстоятелства от една страна и ръководейки
се от принципа на справедливост, прокламиран в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да е в
размер на 30 000 лв., с което по адекватен начин се репарират причинените от
трудовата злополука неимуществени вреди. След намаляване на размера на
22
дължимото обезщетение процентно с размера на съпричиняването, съдът
определя размер от 15 000 лева, който съвпада с размера , определен от
районния съд, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Разноските пред въззивната инстанция на въззиваемата страна, с оглед
изхода на спора, в размер на 1750.00 лева, платено по банков път адвокатско
възнаграждение от работодателя, видно от ДПЗС от 12.04.2024г. и преводно
нареждане за кредитен превод от 22.04.2024г. следва да бъдат възложени на
жалбоподателя.
Като взе предвид гореизложеното, Вският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/22.01.2024 г., постановено по гр.д. №
2056/2021г. Вски районен съд.
ОСЪЖДА Ц. И. М. с ЕГН ********** с адрес гр.В ж.к.“Г.
Бенковски“бл.10,вх.А,ет.4,ап.8 да заплати на „Лома-Г.ев“ ЕООД с ЕИК
******* и седалище и адрес на управление:гр.В, ул.“Ильо Войвода“
№30,вх.А,ет.2 разноски за въззивна инстанция в размер на 1750.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23