РЕШЕНИЕ
№……………. 26.05.2022
г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият районен съд граждански състав
На двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Илияна Нейкова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен
съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 32 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от К.А.Н.
ЕГН**********,*** срещу А.Д.И.
ЕГН ********** *** за разваляне на сключения между В. И. Д. и А. Г.Д. договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу положени за минал период грижи,
обективиран в нот.акт № ***, н.д. №***г.на нотариус с район на действие –
Районен съд-Каварна, до размер на притежавана от ищцата ид.част придобита по наследство
от баща ѝ А. Г.Д. и за прогласяване на договора за нищожен, сключен за
бъдещи грижи поради липса на основание. В условие на евентуалност, ако съдът не
прогласи за нищожен договора в тази му част, то ищецът настоява да бъде
развален до притежавана от него наследствена част.
Ищецът претендира и
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе
предвид наведените доводи и възражения, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът основа претенциите
си на сключения на 18.11.2015 г., между наследодателя А. Г.Д., починал през
2015 г. и В. Д., от една страна като прехвърлители и А.Д.И., като приобретател,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Той твърди,
че състоянието на наследодателя през 2015 г. силно се влошавало, за което
ответникът бил наясно много преди и по време на сключване на договора. Знанието
на ответника за близката смърт на наследодателя прави, според ищеца, договора
за бъдещите грижи и издръжка нищожен, поради липса на основание. През цялото
време грижи за наследодателя полагала съпругата му. Тъй като ответникът не
предоставил грижи и издръжка на наследодателя и неговата съпруга преди и след
поемане на това задължение, което ищецът определя като неизпълнение на
договорните задължения, К.А.Н. отправя настоящите искове за разваляне на
договора за предоставените в миналото грижи и издръжка, и в отношение на
евентуалност, ако съдът не уважи иска за нищожност на договора за поетите
бъдещи грижи и издръжка да го развали в тази му част поради пълно неизпълнение.
Ответникът оспорва
исковете, като твърди, че грижи за баба му и дядо му – прехвърлителите по
атакувания договор, е полагал той и неговите родители.
Правната квалификация
на исковете е по чл. 87 от ЗЗД и чл. 26 от с.з.
Съдебната практика,
изразена в решение № 88 от 16.04.2013 г. по гр.д.№ 528/2012 г. на ІV г.о. на
ВКС, приема, че когато е прехвърлен имот срещу минали и бъдещи грижи и
издръжка, без да се посочва каква част се
прехвърля срещу миналите грижи и каква
част се прехвърля срещу бъдещите грижи, договорът е единен, тъй като не може да
се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без
да си
осигури такива и за в бъдеще. С оглед
единния характер на договора и по
аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва
да се приеме, че той не може да бъде оспорен като частично ( само за бъдещите
грижи и издръжка ) нищожен по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – по липса на основание и
искът за прогласяване на частичната нищожност на договора е процесуално
недопустим. Процесуално допустим е искът на наследника на починалия прехвърлител
за нищожност на целия договор до размера на наследствения му дял ( в случая 1/6
), но с оглед посочената съдебна практика този иск е неоснователен. (В тоя смисъл решение №
136/18.05.2022 г. по възз.гр.д. №159/2022 г . по описа на Окръжен съд-Добрич).
С
оглед изложеното съображение, съдът следва да прекрати производството по отношение на този иск.
В посоченото по – горе
решение на ВКС е прието също така, че при развалянето на такъв договор е
неприложима разпоредбата на чл. 88 ЗЗД, която се отнася за договорите с
продължително или периодично изпълнение, тъй като тази разпоредба визира
договорите, при които и двете престации се разменят продължително време или
периодично. Договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло, когато
неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това
каква е изпълнената част.
Според изразеното от
страните по договора съгласие до 18.11.2015
г. на прехвърлителите са предоставени гледане и издръжка и следователно договорът
в едната му част е изпълнен. Това положение няма правно значение по иска за
разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за бъдещи грижи и
издръжка.
Твърдените от ответника
факти за извършени от него плащания и издължаване на отпуснатия на
прехвърлителите банков кредит нямат релевантно за спора значение.
Страните не спорят, че
прехвърленият имот е бил семейна имуществена общност.
В показанията на
допуснатите до разпит свидетели В. И. Д., М. И. К. и Ж. И.става явно, че преди
сключването на атакувания договор прехвърлителите са се преместили в пристройка
(една стая с антре) към находяща се в град Каварна, жилищна сграда, собственост
на родителите на ответника.
Към този момент
прехвърлителят по договора – А. Г.Д., страдащ от захарен диабет тип 2, се
придвижвал с количка, поради обстоятелството, че претърпял операция, ампутация
на единия крак под коляното, и новото място за живеене (за разлика от старото -
прехвърления с договора апартамент ) било удобно за нуждите му от придвижване.
Кратко време преди
сключването на договора, през месец август 2015 г. било констатирано сериозно
влошаване на здравословното му състояние и препоръчано ампутация и на другия
крак, която да се извърши в срок до три месеца. Операцията, според ищеца и
свидетелите В. Д. и М. И. е определена като животоспасяваща. В тоя смисъл е и заключението
на изготвената по делото допълнителна съдебно –медицинска експертиза, което
съдът приема за компетентно и обективно изготвено.
Към този момент, вещото
лице определя, че прехвърлителят трудно можел да се самообслужва, без чужда
помощ, поради влошаване на зрението, намалената двигателна активност вследствие
болките в краката, гръбначния стълб, ампутацията на първи пръст на десен крак,
язвите на дясна подбедрица, подколянната ампутация на ляв крак и нарушеното
равновесие в следствие на намаленото кръвоснабдяване на мозъка.
А. Д. отказал операция
и починал на 28.11.2015 г. , след три месеца, в домашни условия. Няма твърдения
от нито една от страните, че между 18.11.2015 г. и 28.11.2015 г. за А. Д. да са
полагани медицински и лекарски грижи извън домашни условия.
По същото време, според
свидетелите В. Д. и Ж. И., ответникът бил студент в град Варна, но се прибирал
за уикендите и празниците. Според свидетелите В. Д. и М. К. за краткия 10 –
дневен период на действие на договора грижи за прехвърлителя полагала само
съпругата му В. Д. - тя го къпела и миела, в антрето поради липса на баня и
тоалетна.
Свидетелката Ж. И.заявява,
че брат ѝ – ответникът по делото, поел голяма част от грижите за дядо им,
докато бил жив. Родителите им плащали тока, водата. Предимно баща ѝ и
брат ѝ полагали грижи за дядо им, вкл. оказвали помощ при превързване,
медицински грижи, стояли при него, помагали му да се вдигне, когато се
налагало. Организирали транспорт при посещение при доктори в други градове.
Вечеряли заедно. В тоя смисъл са и показанията на К. Д. Г., приятел на родителите
на ответника, който потвърди, че знае, че през годините, ответникът, заедно със
семейството си са гледали прехвърлителя – „бягане по доктори, обслужване,
къпане“, а „когато станал много зле го прибрали в тяхната къща“. Свидетелят
помагал при подготовката на дома за нуждите на А. Д.и при транспортирането му
при посещение при доктори.
По делото са
представени от ищцата множество платежни документи за платени сметки за периода
след смъртта на прехвърлителя, който са неотносими към спора.
Наведени са твърдения
от ответника, че баба му В. Д. е посещавала няколко екскурзии, до момента на
смъртта на съпруга си, през което време грижи за него е полагало неговото
семейство, но доказателства в тоя смисъл не са представени по делото.
Установи се по делото,
че в периода от 01.09.2014 г . до 31.07.2015 г.
тя е полагала труд в Помощно училище интернат „Л. К. “ на 4 часов
работен ден и от 01.10.2015 г. е работена на 8 часов работен ден до завръщане
на титуляра, заемащ длъжността в същото училище.(последното бе оспорено от ищеца, но
в смисъл на изложената констатация е представения по делото трудов договор)
Коментираните доказателства
налагат извода, че в рамките на десетдневния период на действие на договора, ответникът
не е осигурявал в пълен обем издръжка и не е полагал преки грижи за тежко
болния прехвърлител – негов дядо, който след отказа от животоспасяваща
операция, е имал нужда от постоянно обслужване, прилагане на мерки за
облекчаване на болките и морална подкрепа срещу отчаянието.
При достигане до този
правен извод, съдът дава вяра на показанията на свидетелката В. И. Д. – съпруга
на прехвърлителя, която има непосредствени впечатления за събитията около
сключването на договора и неговото изпълнение, а показанията на другите
свидетели поради спорадичния им характер следва да се преценяват критично и във
връзка с другите доказателства по делото.
В разглеждания казус, за
да бъде изправен, длъжникът е следвало да предоставя ежедневно издръжка в
натура съобразно нуждите на кредитора както и да полага грижи за него.
Така при тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото,
че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се
дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение №
82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
Изпълнението на
задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се
определя от действителните нужди на кредитора.
Ако в договора
задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам
(Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС).
Според решение № 88 от
16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК когато прехвърлителят е
доволен от получените издръжка и грижи и желае да продължи да ги получава и за
в бъдеще, той може да прехвърли собствеността върху имот по два различни
начина: 1) една част от имота да прехвърли срещу вече положените грижи, а
другата част – срещу дължимите в бъдеще или 2) да прехвърли целия имот срещу
миналите и бъдещите грижи без да се посочват части. В първия случай договорите
са два: единият е комутативен, а другият – алеаторен. Във втория случай, когато
страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и
каква част – срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не
може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите
грижи без да си осигури такива и за в бъдеще.
Изложеното налага
извода, че недаването на бъдещи грижи и издръжка, при единен договор които не
могат да бъдат определени като незначителни с оглед интереса на кредитора, по
смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД,
предопределят разваляне на договора до размера на наследствена 1/6
идеални части на ищцата от прехвърленото, съобразно представеното удостоверение
за наследници, изх. №***на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Каварна.
Искът за разваляне на
договора следва да се уважи.
Ищецът следва да
заплати държавна такса за разгледания евентуален иск.
Ищецът претендира
разноски, които му се дължат съобразно уважената част от исковете.
Ответникът претендира
разноски, които му се дължат при прекратяване на производството по отношение на
отрицателно установителния иск. При
определяне на адв. хонорар за този иск, съдът взема в предвид, че са предявени
3 иска по 400 лв. за всеки от тях, поради липсата на яснота в тоя смисъл в
представения списък за разноски от ответната страна.
При присъждане на
разноските, съдът взема предвид направените по това производство разноски за
адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение на вещи лица. Останалите
разноски, съобразно трайната съдебна практика, не представляват съдебно –
деловодни разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на иска на К.А.Н. ЕГН**********,*** срещу А.Д.И.
ЕГН ********** *** за прогласяване за нищожен на договор за прехвърляне на самостоятелен
обект в сграда срещу задължението за
осигуряване на грижи и издръжка за бъдещ период, обективиран в нот.акт № ***,
н.д. №***г.на нотариус с район на действие – Районен съд-Каварна със страни: В.
И. Д. и А. Г.Д., като прехвърлители и А.Д.И., като приобретател.
РАЗВАЛЯ
сключения между В. И. Д. и А. Г.Д., като прехвърлители и А.Д.И., като
приобретател, договор за прехвърляне на самостоятелен обект в сграда срещу
издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № ***, н.д. №***г.на нотариус с район
на действие – Районен съд-Каварна, до 1/6 ид.ч. от прехвърленото, по иска на К.А.Н.
ЕГН********** ***.
ОСЪЖДА
К.А.Н. ЕГН********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-Балчик сумата в размер на 50 лв.(петдесет лева), представляваща държавна такса за
разгледания обективно съединен евентуален иск.
ОСЪЖДА
А.Д.И. ЕГН ********** да заплати на К.А.Н. ЕГН********** сумата в размер на
1034,67 лв.(хиляда
тридесет и четири лева и шестдесет и седем ст.), представляваща направените по
делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.А.Н. ЕГН**********
да заплати на А.Д.И. ЕГН
********** сумата в размер на 485 лв.(четиристотин осемдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски, съобразно прекратеното
част от производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:...............