Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 08.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-ти въззивен състав в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СНЕЖИНА КОЛЕВА
при секретаря Мариела Миланова и с
участието на прокурора Б. Балев, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева в. н. о. х. д.
№ 3739/2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
Двадесет и първа от НПК.
С присъда от
18.04.2018г. по н.о.х.д. № 8537/2017г. на СРС, НО, 99-ти състав подс. С.Г.Й. е признат за виновен в това,
че на 15.10.2016 г., около 18:30 ч., в гр. София, Национален стадион „Васил
Левски“, сектор „В“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - като викал:“ Айде
бе, вижте тия колко са малко! Ще ги пометем, ще ги смажем!“ и сочел с пръст
полицейските служители И.Д.Н. - командир на отделение в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ - СДВР, Г.П.Х.-
полицейски инспектор IV степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 05 РУ - СДВР, К.С.С.- старши полицай /водач на
патрулен автомобил/ група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към 05 РУ - СДВР; изплюл се на визьора на каската на полицейския
служител К.С.С.; хвърлил цигара по полицейския служител И.Д.Н., която го
ударила по дясното рамо в близост до каската; в отговор на разпореждане на
полицейския служител Г.П.Х.да престане да плюе и да хвърля фасове, отново
наплюл по визьора на каската полицейския служител К.С.С.и крещял на полицейския
служител Г.П.Х.: „*****, айде по-бързо си разкарай *****!“, като сочил с пръст
тримата полицейски служители, изпълняващи задължения по опазване на обществения
ред съгласно заповед з-229з-318/17.10.2016г. на началника на 05 РУ-СДВР, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост,
поради което и на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 от НК е осъден
на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от три години.
Недоволство от
присъдата е изразил защитникът на подсъдимия адв. А.М.. В срочно подадена
въззивна жалба и допълнение към нея защитникът определя присъдата като издадена
в нарушение на материалния закон. Твърди, че без основание съдът е дал вяра на
свидетелите на обвинението, като е игнорирал изцяло обясненията на подсъдимия и
разказа на свидетелите на защитата Й., П.и Л.. Според защитата близката
родствена връзка на подсъдимия с единия свидетел и приятелските му отношения с
другите двама не ги правят предубедени от изхода на делото, както е приел
районният съд. Защитникът посочва, че още на досъдебното производство
подсъдимият е поискал да му бъде извършено полиграфско изследване, което макар
да няма доказателствена стойност по смисъла на НПК, е индиция за неговата
добросъвестност и желанието му да се установи обективната истина. Иска присъдата да бъде отменена от въззивния съд и
да се постанови нова, с която подсъдимият Й. да бъде оправдан. Алтернативно е
отправено искане присъдата да бъде изменена, деянието преквалифицирано по
основния състав на хулиганството по алинея 1 на чл. 325 от НК, като подсъдимият
бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Въззивният съд е
преценил, че спецификата на производството не предполага събиране на гласни,
писмени или веществени доказателства, поради което не е провел въззивно съдебно
следствие.
В съдебно заседание
пред СГС упълномощеният защитник на подсъдимия-адв. А.М., поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея. Смята за установено, че подсъдимият не пуши
цигари, поради което част от инкриминираните хулигански действия, свързани с
хвърляне на фас по визьора на каската на полицейските служители, приема за
недоказани. Акцентира върху обстоятелството, че полицейските служители
първоначално са оценили действията на подсъдимия като проява на спортно хулиганство,
поради което на Й. е бил съставен акт по ЗООРПСМ. Смята, че това също следва да
бъде оценено от съда в подкрепа на тезата, че не е осъществен по - тежко
наказуемия състав на чл. 325, ал. 2 от НК. Твърди, че ако подсъдимият е
извършил описаните действия, той самият е щял да бъде обект на насилие по време
на задържане в полицейското управление, а такова не е било упражнено. Пледира
за оправдаване или за преквалификация на деянието по основния състав на чл.
325, ал. 1 от НК.
Другият упълномощен
защитник на подсъдимия - адв. Н.К.,
отправя към въззивния съд идентично по съдържание и насоченост искане. Посочва,
че подсъдимият няма криминални прояви, трудово ангажиран е, с отлична социална
и образователна характеристика е и в неподходящ момент е попаднал на спортно
мероприятие, от което полицейските служители не са му позволили да си тръгне по
- рано.
Представителят на СГП
пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорената присъда.
Смята, че доказателствената съвкупност доказва в пълнота обвинителната теза.
Счита, че условното наказание от осем месеца лишаване от свобода ще изпълни
целите на индивидуалната, а и на генералната превенция, доколкото прояви от
инкриминирания вид нарастват и полицейските служители често стават обекти и на
по-драстично насилие.
Подсъдимият С.Й. в
лична защита заявява, че се чувства невинен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел
фактология, която намира подкрепа в събраните и проверени от него доказателства
от различен вид: гласни - обясненията на подсъдимия С.Й. (частично), показания на
свидетелите И.Н. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), К.С.,
Г.Х.(включително и прочетените по чл. 281, ал. 5 от НПК), показанията на
свидетелите Г.Й., С.П., Р.Л. (за всички тях частично) и писмени, сведени до заповед № 3-229з-318/екз.2/17.10.2016г. (л.
31-34от д.п.), заповеди за назначаване на полицейските служители И.Н. (л. 38 от
д.п.), Г.Х.(л. 39-46 от д.п.), К.С.(л. 44-45 от д.п.), документи,
удостоверяващи, че И.Н., К.С.и Г.Х.на 15.10.2016г. са изпълнявали служебни
задължения по охрана на футболна среща на Национален стадион "Васил
Левски", справка за съдимост за подсъдимия (л. 10 от с.д.), акт от
16.10.2016г. за установяване на нарушение по ЗООРПСМ (л. 15 от д.п.), протокол от
съдебно заседание по н.а.х.д. №17861/2016г. (л. 20-22 от д.п.)
В изпълнение на задълженията си
за самостоятелен анализ на фактите, доказателствата и правото, въззивният съд
прие следното:
І. По фактите.
Свидетелите И.Д.Н., Г.П.Х.и К.С.С.са
служители в 05 РУ СДВР. Със заповед на началника на 05 РУ СДВР на тримата
свидетели били възложени действия по опазване на обществения ред и охрана на
футболната среща между отборите на футболен клуб "Левски" и футболен
клуб "ЦСКА", която трябвало да се проведе на Националния стадион
"Васил Левски" на 15.10.2016г. Полицейските служители получили
разпореждане след края на футболната среща да задържат привържениците на ПФК „Левски“, за да се изтеглят от стадиона първо привържениците на другия отбор и по този начин да се предотвратят евентуални
конфликти между двете агитки.
Подсъдимият С.Й., свидетелят Г.Й.
(негов брат) и свидетелите С.П.и Р.П.(негови приятели) също били на стадиона и
гледали футболното мероприятие от сектор "В". Те поискали да напуснат
стадиона малко преди финала на срещата, но в съответствие с получените
разпореждания полицейските служители не им позволили. Около 18:30 часа полицейските служители направили
кордон, за да осигурят оставането на публиката от сектор „В“. Раздразнен от това обстоятелство, подсъдимият Й. посочил полицейските служители И.Н., Г.Х.и К.С.и викал: „Айде бе, вижте тия колко са малко!
Ще ги пометем, ще ги смажем!“. След това се изплюл
върху визьора на каската на полицейския служител С.и хвърлил угарка от цигара по полицейския служител И.Д.Н.. Полицейският служител Г.Х.отправил предупреждение към подсъдимия, но той отново наплюл визьора на каската на полицейския
служител К.С., като сочейки
тримата полицаи крещял: „*****,
айде по - бързо си разкарай *****!“. Част от посетителите на сектор
"В" го посъветвали да спре, за да не провокира допълнително
напрежение.
Около 18:50 часа полицаите разрешили на публиката да напусне сектор „В“ и задържали
за срок от 24 часа подсъдимия С.Г.Й.. На последния бил съставен акт
за проява на спортно хулиганство по ЗООРПСМ и на 16.10.2016г. същият бил
изправен пред съд. С протоколно определение от същата дата на основание чл. 33,
ал. 1, т. 2 от ЗООРПСМ съдът прекратил съдебното производство по внесения акт
за административно нарушение, като изпратил преписката на СРП по компетентност
с оглед преценката за осъществени състави на престъпления от общ характер. В
образуваното впоследствие досъдебно производство подс. Й. бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал.
1 от НК. За това престъпление в СРС е внесен обвинителен акт и е издадена
осъдителна присъда, предмет на оспорване в настоящото производство.
ІІ. По доказателствата.
Изложената фактическа обстановка въззивният
състав изведе от доказателствените източници, на които се е позовала и контролираната
инстанция. Последната в съответствие със задълженията си по закон е направила
убедителен анализ на доказателствата, като е дала ясен отговор на въпроса кои
от тях, по какви причини и в каква част кредитира.
При направен собствен
доказателствен анализ въззивният съд отчита, че обясненията на подсъдимия,
показанията на всички разпитани свидетели и писмените доказателства, изискани
от 05 РУ СДВР, еднопосочно изясняват времето и мястото, на което са се развили
процесните събития, а също и повода, по който полицейските служители са се
намирали на Национален стадион "Васил Левски", свързан с опазване на
обществения ред и охрана на спортното мероприятие.
Неспорна по делото е заеманата от
полицейските служители длъжност, както следва: И.Д.Н. - командир на отделение в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР, Г.П.Х.-
полицейски инспектор IV степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР и К.С.С.- старши полицай /водач на
патрулен автомобил/ група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към 05 РУ-СДВР.
Спорното обстоятелство по делото
е имал ли е подсъдимият непристойно и провокативно по отношение на полицейските
служители поведение и ако да - какъв конкретен израз е намерило то.
Относно спорните обстоятелства по
делото са събрани две групи гласни доказателства: едните - защитни по характер,
са сведени до обясненията на подсъдимия Й., показанията на свидетелите Г.Й., С.П.и
Р.Л., а другите са обвинителни и се съдържат в показанията на свидетелите И.Н.,
К.С.и Г.Х..
За изясняване на спорните
обстоятелства въззивният съд, както и първият, избра да се довери на втората
група гласни доказателства, които прецени за единствено достоверни. Налага се
уточнението, че първият и третият свидетел от тази група - св. Н. и св. Х.- са
били разпитвани в досъдебното производство и поради непълнота в спомена им
дадените показания пред разследващ полицай са били приобщени с използване на
процесуалната техника по чл. 281, ал. 4 или ал. 5 от НПК. Именно тези показания
въззивният съд прецени, че описват в пълнота обстоятелствата от значение за главния
факт. Подобна констатация почива на обективно установеното по делото, че
разпитите пред разследващ полицай са дадени във време, стоящо непосредствено
след процесните събития. От друга страна, изложената в тези показания версия на
всички свидетели по отношение на значимите факти се препокрива. На трето място,
след прочитане на показанията от досъдебното производството всеки свидетел е
потвърдил изложеното пред разследващ полицай и е обяснил, че разминаването се
дължи на изминалото време, което спрямо събитията е било около година.
Показанията на свидетелите Н., С.и
Х.са подробни, логически подредени и без вътрешни противоречия. Те изхождат от
лица, които като преки участници в процесните събития дават пълна информация за
събитията. Предвид естеството на обвинението - хулиганство, никой от
свидетелите нито е поискал, нито е бил конституиран в производството в качество, различно от това
на свидетел, ерго аргумент за недобросъвестност в изложението им не може да
бъде почерпен и от това. От друга страна, показанията на полицейските служители
се допълват и влизат в синхрон едни с други относно всеки детайл, касаещ
естеството на хулиганските действия. Така, въпреки разнородността на
непристойната проява, включваща отправяне на обидни реплики, заплюване и
захвърляне на цигара, полицейските служители ясно отграничават в кой момент и
по отношение на кого от тях е била упражнена тя от подсъдимия. Като се има предвид,
че при охраната на обществения ред сблъсъци от подобно естество са често
срещани в работата на полицаите, съхраненият детайлно спомен от тях по
отношение на процесните събития идва да покаже едно - проявата е била очевидно
непристойна, поради което и е запазила в съзнанието им конкретната случка.
На обясненията на подсъдимия Й. и
на свидетелите на защитата Г.Й., С.П.и Р.Л. въззивният съд, както и
контролираният, отказа да се довери. За да стори това, прецени на първо място
своеобразната заинтересованост на всеки от тях от изхода на делото. По
отношение на подсъдимия Й. тази заинтересованост е ясна - той е привлеченият
към отговорност и той търпи последиците на евентуалната наказателна санкция.
Това би могло да го мотивира да дава обяснения, каквито счете за удачни, без
задължително да са достоверни, още повече, че заради процесуалното си качество
по делото, той няма задължение да говори истината, а обратното не го прави
отговорен пред закона. Заинтересованост от изхода на делото в благоприятна за С.Й.
посока имат и свидетелите Г.Й., С.П.и Р.Л. - първият от тях е брат, а
останалите двама приятели на подсъдимия. Аргументите да не се кредитират
защитните гласни доказателства не се изчерпват с изложеното, а решителният
мотив на въззивния съд да го стори е заявеното от свидетелите П.и Л., че не са
имали пряка видимост към подсъдимия и дори не са разбрали каква е причината за
задържането му. Освен това, за факти, които стоят привидно встрани от главния
факт в защитните гласни доказателства има противоречия. Така например
подсъдимият твърди, че идеята да посетят спортното мероприятие е възникнала
напълно спонтанно, а свидетелят Л. го свързва със своеобразна предварителна
подготовка и с изрично отправена покана към него да придружи подсъдимия на
мача. Освен това, подсъдимият твърди, че всички от неговата компания били
привърженици на футболен клуб "Левски", а свидетелят Л. отрича каквато и да е клубна
пристрастност, включително и към този отбор. На следващо място, подсъдимият
заявява, че всички от компанията му са били добри приятели, поради което са
имали уговорка след мероприятието да отидат заедно на заведение, в противовес
на което свидетелят П.заявява, че дори не е познавал добре свидетеля Л..
Коментираните по – горе противоречия
в гласните защитни доказателства въззивният състав определя като същностни, тъй
като някои от тях касаят значими факти от предмета на доказване, а други макар
и привидно встрани от него, служат за проверка на изнесените вече такива и им
противостоят. Ето защо съдът приема, че обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите на защитата в частите им, в които описват процесните събития,
съставляват несигурна доказателствена основа и обрисуват недостоверно
обстоятелствата от значение за делото.
Недоказано по делото е останало и
твърдението на подсъдимия, че е заснел с мобилния си телефон събитията,
предхождащи неговото задържане и това видео е могло да потвърди тезата му, тъй
като според позицията на самата защита във въззивната жалба записът и снимките
от процесната дата са били унищожени.
По делото са събрани достатъчно
като брой и степен на достоверност доказателства, че подсъдимият е непушач.
Това обстоятелство не означава, че той не би могъл да извърши част от
инкриминираната хулиганска проява - хвърляне на цигара към полицейския служител
И.Н.. При събралото се на спортното мероприятие множество от хора, сред които и
пушачи, подсъдимият е имал безпрепятствен достъп до цигари, от една страна, а
от друга самите полицейски служители твърдят, че Н. е бил замерен с угарка от
цигара, каквито на спортните мероприятия на открито принципно има в изобилие.
От това, че по отношение на
подсъдимия на досъдебното производство не е било извършено полиграфско
изследване не могат да се правят изводи във вреда на обвинението или защитата. Не
е спорно, че подобно изследване не носи характеристиките на доказателствено
средство или на способ на доказване и има значение единствено за насочване на
разследването в определена посока. След като не съществува законосъобразен
процесуален механизъм по българския НПК за включване на резултатите от
полиграфското изследване в материалите по делото, то без значение е дали
разследващите органи са пристъпили или не към използването му на досъдебното
производство по отношение на подсъдимия.
Твърдението на защитата, че
подсъдимият не е извършил описаните хулигански действия, тъй като, ако би го
сторил, той самият е щял да бъде обект на насилие при задържането си в
полицията, е лишено от доказателствена обезепеченост. Нито се твърди, нито се
установява от доказателствата по делото,
подсъдимият да е бил заплашван или малтретиран физически, а още по –
малко е допустимо твърдението на защитата да се основава на случаи от практиката
за полицейско насилие, което няма данни да се е случвало по процесния казус.
ІІІ. По правото.
Районният съд е приел, че обвинението
по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК е изцяло доказано. Тази правна констатация
се възприема частично от въззивната инстанция по следните съображения:
Според описаните в
акта по чл. 246 от НПК фактически положения действията, обективиращи квалифицираната
хулиганска проява, се свеждат до това, че подсъдимият е отправял по адрес на
полицаите непристойни реплики, хвърлил е част от цигара по единия от тях и е
заплюл визьора на каската на друг, като деянието му е извършено с изключителна
дързост и цинизъм.
Нормата на чл. 325, ал. 2 от НК
представлява специален, по-тежко квалифициран състав на този по ал. 1 и като
такава е препращаща. Следователно, за да се изследва налице ли е съставомерно
деяние по чл. 325, ал. 2 от НК, следва най-напред да се изясни съдържа ли то
всички признаци от обективна и субективна страна на основния състав по ал. 1 и
в допълнение налице ли е квалифициращия признак, съдържащ се в разпоредбата на
чл. 325, ал. 2 от НК, а именно изключителна дързост и цинизъм.
В хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие несъмнено е установено, че на финала на
спортното мероприятие подс. С.Й. е имал поведение, свързано с отправяне на
обидни и провокативни изрази по отношение на полицейските служители, хвърляне
на угарка от цигара към един от тях и заплюване на визьора на каската на
другия. Това активно, целенасочено и обективирано с конкретни действия
поведение на привлеченото към отговорност лице, установено несъмнено от
показанията на свидетелите Н., С.и Х., има непристоен характер и се вписва в
признаците на углавното хулиганство. Няма как да бъде иначе, тъй като
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се състои в извършване на
непристойни действия. Такива са всички
неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в
обществото морал и порядък, а предприетото от подсъдимия действие по отправяне на реплики, хвърляне
на цигарен фас и заплюване на визьора на каската е такова, защото грубо
нарушава обществения ред, изразява явно неуважение към обществото и
скандализира със своята непремереност.
Действията са предприети на
публично място, в присъствието на множество лица, по отношение на униформени
служители на реда и при изпълнение на чисто рутинни служебни задължения от
последните.
Нарушението на
обществения ред е грубо, тъй като подсъдимият Й. е изразил брутална
демонстрация против установения ред, като е нарушил лични и обществени
интереси.
Неуважението към обществото
е явно, тъй като подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към
личността и правилата, въз основа на които обществото действа.
С поведението си подсъдимият Й. е
демонстрирал, че не се смята
за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се
отнася към тях с явно пренебрежение.
Несъмнено в хода на съдебното следствие се установи,
че поведението на подсъдимия не е провокирано от полицейските служители, които са
били изпратени на място във връзка с работата си, като в изпълнение на
задълженията си за опазване на обществения ред на спортното мероприятие и в изпълнение
на дадена им заповед са задържали привържениците на ПФК „Левски“, за да се
изтеглят от стадиона първо привържениците на другия отбор и по този начин да се
предотвратят евентуални конфликти между двете агитки. Именно поради това
поведенческата реакция на подсъдимия С.Й., който очевидно е желаел да напусне
стадиона по - рано, следва да бъде определена като несъответна на ситуацията и
извършена по хулигански мотив – за да се смаят и зачудят останалите и да покаже
нежеланието му да се съобразява с общоприетите норми. По тези съображения първият
съд не е имал основание да приеме, че поведението на подсъдимия не съставлява
углавно хулиганство, а административно нарушение по ЗООРПСМ. В тази връзка
следва да се посочи, че първоначално производството се е развило именно като
непристойна проява на спортно хулиганство, но в изпълнение на правомощията си
по закон районният съдия правилно е преценил, че се касае за деяние с по-висока
степен на обществена опасност, което следва да бъде санкционирано по Наказателния
кодекс.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК – подсъдимият е
предвиждал общественоопасните последици
от деянието, съзнавал е общественоопасния му характер и е целял настъпването на
тези последици.
Прокуратурата е квалифицирала по - тежко
престъплението по алинея 2 на чл. 325 от НК, като е приела, че деянието е
съпроводено с изключителна дързост и цинизъм, а районният съд е възприел тази квалификация.
Според ППВС 2/1974
г. на ВС деянието се
характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено
нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите. Изключителна дързост пък е
налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към
обществения ред или към други обществени или лични интереси.
Изхождайки от установените по
делото факти, въззивният съд прие, че квалифицираното хулиганство по алинея 2
на чл. 325 от НК не е осъществено. С описаното по - горе непристойно поведение
подсъдимият не е демонстрирал грубо нахалство, тежко оскърбление и упоритост.
Непристойната проява е предприета след спортно предприятие, което по лични
причини подсъдимият е искал да напусне преди финала. Подсъдимият не е бил
запознат с разпореждането, което полицейските служители са имали да задържат на
стадиона привържениците на ПФК „Левски“, за да
се изтеглят първо привържениците на другия отбор. Подсъдимият е бил задържан на стадиона
правомерно от полицейските служители, но за немалък период от време, което,
предвид личните му ангажименти, е провокирало непремерената му реакция. От друга
страна, макар и с белег на непристойност, поведението му не е повлияло върху
останалите посетители на стадиона, които по никакъв начин не са демонстрирали
възмущение от проявата. Тя не е била свързана с физическо съприкосновение, с
употреба на хладно или огнестрелно оръжие и не е довела до допълнително
безредие или суматоха - хипотези, в които практиката на ВС последователно приема,
че е налице квалифицирано хулиганство по алинея 2 на чл. 325 от НК. В самото
начало проявата дори е била квалифицирана като спортно хулиганство, което
означава, че първоначалната оценка за случилото се не е била силно негативна.
Ето защо, въззивният съд прие, че естеството на проявеното поведение на
подсъдимия сочи на неуважение към обществото по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК,
но не и на действия, които съставляват изключителна дързост или цинизъм.
ІV. По отношение на наказанието.
Извършената
от въззивния съд преквалификация на деянието по отношение на подс. С.Й. налага
изменение на присъдата в наказателно санкционната й част. За престъплението по
чл. 325, ал. 1 от НК, което въззивният съд намира за доказателствено
обезпечено, се предвижда наказание лишаване от свобода лишаване от свобода до
две години или пробация, като и обществено порицание. От това престъпление не
са причинени имуществени вреди. От справката за съдимост на подсъдимия е видно,
че той не е осъждан и по отношение на него не е налагана административна
санкция по реда на чл. 78а от НК. Не е налице и ограничението по чл. 78а, ал. 7
от НК, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСНК на ВКС
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е приложим за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК,
извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му, тъй като в тази хипотеза качеството на субекта, спрямо когото са
осъществени хулиганските действия не е елемент от престъпния състав. Съобразявайки тези обстоятелства и оправдателния изход
на делото за квалифицираното хулиганство, въззивният съд прие, че следва да
освободи подс. С.Й. от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание глоба. С оглед чистото му съдебно минало, положителната
характеристика, дадените обяснения, които макар и без характер на
самопризнание, спомагат обективната истина по делото да бъде установена,
отличното процесуално поведение и емоционалния заряд на случая, въззивният съд
прецени, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи над
отегчаващи отговорността и вината обстоятелства. Към последната категория може
да бъде причислено това, че пострадал от хулиганската проява е орган на власт,
че самата проява има различни проявления и е била насочена срещу трима
униформени служители. Тези обстоятелства
не могат да имат решително значение за индивидуализация на наказанието, тъй
като смекчаващите обстоятелства вземат решителен превес над отегчаващите
такива. Ето защо въззивният съд прие, че административно наказание в размер на 2
000 лева е адекватна санкция по отношение на този подсъдим и ще изпълни целите
на индивидуалната и генерална превенция спрямо него.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 17-ти въззивен състав
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 18.04.2018г. по н.о.х.д. № 8537/2017г. на СРС, НО, 99-ти състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, в което
подс. С.Г.И. е признат за виновен от такова по чл. 325, ал. 2 от НК в такова по
чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ
лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.