Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.РУСЕ, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично
заседание на ДЕВЕТИ септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр.д.№ 2426 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предявен е установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД, гр.София твърди, че Ищецът твърди, че на 09.02.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Микро
Кредит" АД, по силата на който вземанията на последното дружество срещу
ответницата, произтичащи от договор за заем № 1181-10171076 и договор за
допълнителни услуги към заема, двата от дата 18.09.2017 г., били прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ била правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането
от страна на „Микро Кредит" АД с уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне. До ответника било изпратено писмо, съдържащо уведомително писмо
от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД за
извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало
в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка ". На 23.04.2019 г. ищцовото
дружество изпрати повторно писмо до длъжника, съдържащо уведомително писмо от
„Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост. Ищецът се позовава на постановените
от ВКС решения, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. На 18.09.2017 г.
между „Микро Кредит" АД и М.И.Х. бил сключен договор за заем №
1181-10171076, по силата на който дружеството й предоставило заем в размер на
700 лева. Условията на договора за кредит се съдържали в отделните полета или
клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит"
и "договор за заем", като "Общите условия", при които се
отпускал кредитът, били неразделна част както от искането за кредит и от
договора за заем. Подписвайки договора, заемополучателят удостоверил, че е
получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя
в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия,
сума в общ размер 784,44 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно
с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на ОУ, с подписването му
заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е
предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е
да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Заемополучателят се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва от
84,44 лева, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 87,16 лева, като
първата погасителна вноска била платима на 27.10.2017 г. Така страните
договорили общ размер на плащанията по заема 784,44 лева. На основание попълнен
и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
25.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и М.И.Х. бил сключен Договор за допълнителни
услуги към заема, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължило да
предостави на заемополучателя пакет допълнителни услуги, описани подробно в
Приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя при сключване на
договора. При подписването му клиентът дължал заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 69,30 лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 9 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 7.70
лв. при първа погасителна вноска, платима на 27.10.2017 г. „Микро Кредит"
АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставял на
заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
„Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания
„УНИКА Живот“АД, онкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена и подписана от заемополучателя. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги, заемателят се задължил да върне на
заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия в срок от 9 месеца на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 46,20 лева,
считано от 27.10.2017 г. или обща сума за застрахователна премия - 415,80 лева.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка
за отпускане на заем, а същите се предоставяли на заемополучателя само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр „Искане за допълнителни
услуги“ и след сключване на договор за допълнителни услуги. На длъжника била
начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 25,70 лв. за
периода от 28.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. По
договор за допълнителни услуги: 33,68 лв. за периода от 28.10.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва бил съвкупност
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена
погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 27.06.2018 г. с последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ответницата останала
задължена за сумата в общ размер 1328.92 лева, от които по договор за заем главница
- 700 лв. и договорна лихва - 84,44 лв., по договор за допълнителни услуги застрахователна
премия - 415,80 лева, сума за пакет услуги - 69,30 лева, ведно със законната
лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за
забава по договор за заем в размер на 25,70 лева и лихва за забава по договор
за допълнителни услуги в размер на 33,68 лева. За тяхното събиране било
входирано заявление. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. №
8215/2018 г. по описа на РС - Русе била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендира
да бъде постановено неприсъствено решение, с което да се признае за установено,
че ответницата М.И.Х. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумите: 700 лв. неизплатена
главница по Договор за заем №: 1181-10171076/18.09.2017 г; 84,44 лв. договорна лихва за периода
от 27.10.2017 г. до 27.06.2018 г.;
69,30 лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 27.10.2017 г. до 27.06.2018 г.; 415,80 лв. застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 27.10.2017 г. до 27.06.2018 г.; 25,70 лв. лихва за забава по договора за заем за периода от
28.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от 07.12.2018 г.; 33,68 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода
от 28.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
07.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
присъждане на разноските за двете производства.
Ответницата
М.И.Х. не депозира отговор на исковата молба и не се явява в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на
ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок
ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото
съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
От друга страна са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства /договор за
кредит Креди Хоум № 1181-10171076/18.09.2017 г., искане за заем Креди Хоум,
договор за допълнителни услуги към заем Креди Хоум № 1181-10171076/18.09.2017
г., ОУ към договора, Анекс № 3 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Микро Кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД от
16.01.2015 г., уведомително писмо до ответницата за извършената цесия/, предявеният
установителен иск се явява вероятно основателен за претендираните суми, с
изключение на 415,80 лв., претендирана като застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
27.10.2017 г. - 27.06.2018 г., тъй като същата не е предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. От депозираното заявление по
чл.410 ГПК е видно, че тази сума също е претендирана в цитираното заповедно
производство, без да има произнасяне по нея и без заявителят да е поискал
поправка на ОФГ в заповедта. Ето защо производството досежно тази претенция се
явява недопустимо и подлежи на прекратяване.
В тежест на ответника следва да
се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски в двете производства.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Х., с ЕГН ****************, от гр.Русе, ул.”Воеводова”16, ет.3,
че дължи на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Никола Тодоров Станчев и Мартин Деспов Деспов, сумите: 700 лв. главница по Договор за заем № 1181-10171076/18.09.2017 г., ведно със
законната лихва от 07.12.2018 г. до окончателното плащане на задължението; 84,44
лв. договорна лихва за периода 27.10.2017 г. - 27.06.2018 г.; 69,30 лв. сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода 27.10.2017 г. - 27.06.2018
г.; 25,70 лв. лихва за
забава по договора за заем за периода 28.10.2017 г. – 07.12.2018 г.; 33,68 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода 28.10.2017 г. - 07.12.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 8215/2018 г. по описа на РС-Русе.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по делото по отношение на установителния иск за
дължимост на сумата 415,80 лв., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
27.10.2017 г. - 27.06.2018 г.
ОСЪЖДА М.И.Х., с ЕГН ****************,, от гр.Русе, ул.”Воеводова”16, ет.3,
да заплати на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София, ЕИК *********, 76.58 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 8215/2018 г. по описа на
РС-Русе и 553.08 лв. разноски
по настоящото дело.
Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Препис от същото да бъде връчено на
страните по делото за сведение.
Районен
съдия: .................................