Решение по дело №225/2019 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………

 

   гр.Ловеч, 21.12.2021 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. д. № 225/2019 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 Образувано е по жалба на И.Б.Й. инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция“, РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч с посочен в жалбата  адрес: ***, чрез адв. Б.С.Х., против Заповед с рег. № 295з-935/02.05.2019 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч.

 С оспорения акт на основание чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца за извършеното от него дисциплинарно нарушение на т. 19 и т. 20, във връзка с т. 11 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, изменен и допълнен със Заповед № 8121з-581/08.06.2016 г., Заповед № 8121з-1619/21.12.2016 г. и Заповед № 8121з-821/13.07.2018 г.

В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна и немотивирана, както и издадена в противоречие с целта на закона.

Жалбоподателят сочи, че при издаване на процесната заповед не са събрани и обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като счита, че частично и формално са цитирани отделни факти и обстоятелства от образуваното дисциплинарно производство, без същите да са преценени в тяхната съвкупност. В жалбата се съдържат и оплаквания за необсъждане от страна на ДНО на представените от наказаното лице обяснения.

Моли съдът да отмени оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв. Г., преупълномощен от адвокат Х., който поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, представя списък на разноските, които претендира.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява, представлява се от юрисконсулт Р.. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че жалбоподателят И.Б.Й. е държавен служител на длъжност инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”, РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч, видно и от Удостоверение УРИ295р-7610/28.05.2019 г. (л. 18).

Със Заповед peг. № 295з-511/08.03.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч (л. 34-35) е образувано дисциплинарно производство по чл. 205 ал. 1 от ЗВМР срещу жалбоподателя Й.. Повод за образуването му били данни, съдържащи се в справка peг. №1762р-5097/05.03.2019 г. описа на Районно управление Ловеч (л. 66-68), относно извършена проверка по жалба peг. №812102-217/06.02.2019г. от П.Х.В. *** (л. 70-72). Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство е определен  дисциплинарно разследващ орган, разпоредено му е да приобщи към дисциплинарното производство копие на справка с рег. № 1762р-5097/05.03.2019 г. по описа на РУ Ловеч и всички доказателства, събрани в хода на проверката по жалба с рег. № 812102-217/06.02.2019 г., като за резултата от проверката е възложено да се изготви становище, което да се докладва на ДНО в срок до 04.04.2019 г. Инспектор Й. е запознат със заповедта на 12.03.2019 г. – видно от Покана с рег. № 1762р-5605/12.03.2019 г. (л. 48).

В хода на дисциплинарното производство са били снети писмени обяснения  от М.Р.Й. – съпруга на инспектор Й. (л. 62-63), П.Х.В. – по повод чиято жалба е инициирано дисциплинарното производство (л. 58-61), М.М.В. – съпруга на П.В. (л. 54-57).

На 22.03.2019 г. инспектор Й. получил покана за даване на писмени обяснения с рег. № 1762р-6293/22.03.2019 г. (л. 46). На 26.03.2019 г. същият депозирал такива с рег. № 176200-2045/26.03.2019 г. (л. 44-45).

Дисциплинарно разследващият орган изготвил справка peг. № 1762р-6702/28.03.2019 г. (л. 30-31), за запознаването с която жалбоподателят бил поканен на 29.03.2019 г. – видно от покана с рег. № 1762р-6707/28.03.2019 г. (л.51). Инспектор Й. представил Обяснение с рег. № 456р-2594/01.04.2019 г. (л. 36).

В резултат на горното ДРО изготвил справка peг. № 1762р-7013/02.04.2019 г. относно извършена проверка за дисциплинарно нарушение (л. 32-33), с която жалбоподателят е запознат на 02.04.2019 г. срещу подпис – видно от отбелязване на самата справка. 

ДНО е отправил до инспектор И.Й. покана за даване на писмени обяснения с рег. № 295р-5243/16.04.2019 г. (л. 26), като в същата се сочи, че дисциплинарното производство е завършило със справка рег. № 1762р-7013/02.04.2019 г. по описа на РУ Ловеч и на служителя е указана възможността за представяне на писмени обяснения в срок от 24 часа от връчване на поканата. Инспектор Й. е депозирал обяснение с рег. № 456р-3029/16.04.2019 г. (л. 25).

Видно от кадрова справка УРИ 295р-5275/16.04.2019 г. (л. 27), И.Б.Й. постъпва в системата на МВР на 15.09.2004 година като районен инспектор I степен в група „Охранителна полиция“ към РПУ - Угърчин при РДВР Ловеч, присвоява се звание „лейтенант" и последователно е заемал следните длъжности: полицейски инспектор VI степен в група „Охранителна полиция“, РПУ Угърчин при ОДП Ловеч и му се присъжда категория Г - инспектор III степен, считано от 01.09.2006 г.; полицейски инспектор V степен в „Териториална полиция“, група „Охранителна полиция“, РУП Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 13.05.2010 г.; полицейски инспектор V степен /ТП/ „Охранителна полиция“, РУП Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 22.07.2011 г.; полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“, РУП Угърчин при ОДМВР Ловеч, считано от 27.01.2014 г.; полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“, РУ Угърчин при ОДМВР Ловеч, със специфично наименование „инспектор“, считано от 15.04.2015 година.

По време на службата си инспектор И.Б.Й. е награждаван осем пъти, както следва: с „Писмена похвала“ от началник РПУ през 2005 г.; с „Писмена похвала“ от директора на ОДП Ловеч през 2007 г; с „Писмена похвала“ от зам.-директора на ОДМВР Ловеч през 2009 г.; с „Обявяване на благодарност“ с допълнителен платен отпуск в размер на 2 дни от директора на ОДМВР Ловеч два пъти през 2011 г.; с „Писмена похвала“ от директора на ОДМВР Ловеч през 2017 г. и два пъти през 2018 година. Съгласно справката служителят има наложени дисциплинарни наказания, както следва: „Порицание“ за срок от 6 месеца за изгубен личен полицейски знак от директора на ОДП Ловеч през 2006 година, което е отменено със заповед на директора като незаконосъобразно и „Порицание“ за срок от 6 месеца, наложено със Заповед № 295з-537/13.03.2019 г.

На 02.05.2019 г. директорът на ОД на МВР Ловеч издал оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание (л. 22-24). В същата е прието, че: „На 03.02.2019 г., около 09:10 часа сутринта, семейството на П. и М. В. и двете им деца тръгнали за град София (по стария Софийски път). Семейният им автомобил бил управляван от госпожа В.. След първия голям завой на вилната зона край град Ловеч те били изпреварени от черно „БМВ" с peг. *** което профучало бързо край тях посока с. Изворче. Продължили пътуването си около 9 км, когато видели същото БМВ да е спряно на отбивката за с. Соколово в ляво от тях обърнато с предната си част към гр. Ловеч. Те минали покрай автомобила и видели водача и лицето возещото се до него, и разпознали И.Й., полицай в РУ Угърчин и жена му М.Й., видно от сведение peг. №176200-1814/18.03.2019г. на жалбоподателя. Малко преди да стигнат автомобила и да се разминат с него БМВ-то тръгнало с „мръсна газ“ срещу тях. Настъпила уплаха в цялото семейство, което се возило в автомобила. Малко след това децата, които са се возили на задната седалка са казали, че колата обръща и тръгва след тях. По късно започнали да карат успоредно известно време с тяхната кола. Когато се изравнили двата автомобила, семейство В. видели как от другия автомобил съпругата на Й. им показвала среден пръст, а водача И.Й. заплашително им показвал юмрук, а с другата ръка държал волана. След това ги изпреварил и рязко им пресякъл пътя, като се опитал да ги изтласка в канавката. Тези маневри са се повторили още два пъти през цялото пътуване, като след последната къща в с. Соколово БМВ-то било спряло в дясно на отбивка и отново тръгнало след тях. В. решил да се обади на телефон 112, защото бил силно притеснен. В разговора със служителката на 112, В. обяснил в същата последователност, че е бил притесняван от автомобил, БМВ черен на цвят, който се движил пред тяхната кола и че познавал лицата, които са вътре. Казал е къде работи инспектор И.Й. и че това ги притеснявало. Така преминали през Киркова махала, където инспектор Й. рязко намалил автомобила и те го изпреварили. На излизане от Киркова махала преследването продължило и В. продължил да дава информация за случващото се на телефон 112. От там получил отговор, че сигнала бил подаден и записан. БМВ- то рязко увеличило скоростта и заминало напред посока за гр. Угърчин. Разговора с телефон 112 започнал в 09:24 часа и завършил в 09:31 часа и през цялото време В. е описвал действията на инспектор Й. случващи се в момента с тях.“.

С оглед така приетата от ДНО фактическа обстановка, в заповедта е направен извод, че с действията си служителят е нарушил т.19 „Държавния служителя пази доброто име на институцията, която представлява“ и т.20 „Държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“, във връзка с т.11 - „Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извън работно време, съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия, и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани;“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед №8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, изменен и допълнен със заповед №8121з-581/08.06.2016 г., заповед №8121з-1619/21.12.2016 г. и заповед №8121з-821/13.07.2018 г.

         С оглед горното, на основание чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на инспектор И.Б.Й. полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

По искане на страните са допуснати до разпит в съдебно заседание трима свидетели – М.Р.Й. – съпруга на инспектор Й., П.Х.В., М.М.В. – съпруга на П.В..

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона.

Не се спори между страните, че инспектор И.Б.Й. е държавен служител в РУ Угърчин при ОДМВР Ловеч на длъжност инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР.

Видно от удостоверение УРИ295р-7673/29.05.2019 г. и удостоверение УРИ295р-10124/18.07.2019 г. (л. 17 и л. 102), старши комисар М.М. е бил назначен на ръководна длъжност директор на ОД на МВР Ловеч към момента на издаване на процесната Заповед № 295з-935/02.05.2019 г.

 Съобразно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от същия закон на служителите, заемащи изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Ловеч е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика (л. 19-20 и л. 118-121), инспектор Й. заема изпълнителска длъжност.

Ето защо съдът приема, че директорът на ОДМВР Ловеч се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Обжалваният административен акт не съдържа необходимите  реквизити, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

В Заповед № 295з-935/02.05.2019г. не е посочена разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като не е посочена и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. В текста на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР са изброени изчерпателно видовете дисциплинарни наказания във възходящ ред. С оглед на което, визираните  правни основания в обжалваната заповед са непълни, предвид непосочването на разпоредбите на  чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, което нарушава правото на защита на наказаното лице. Непосочването на конкретния фактически състав със съответната правна квалификация е съществен порок на формата на административния акт, поради което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

При издаването на процесната заповед са допуснати съществени  нарушения и на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство. В настоящия случай липсват данни на наказаното лице да са предоставени за запознаване всички материали по производството, събрани в хода на проверката, каквото е изискването на тази разпоредба. Върху двете справки по описа на РУ Ловеч има отбелязване единствено за запознаване с текста на справките, не и за предявяване на материалите (л. 31 и л. 33). Това представлява  нарушение на правото на защита на лицето и е в противоречие с императивно разписаното в чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се запознае с материалите по производството.

На следващо място липсва изготвено становище по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР. Съгласно същия, дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по чл. 207, ал. 1 от същия закон за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Видно и от т. 4 от приложената по делото Заповед № 295з-511/08.03.2019 г. на директора на ОД на МВР Ловеч (л. 34-35) за образуване на дисциплинарното производство, на ДРО е вменено изготвянето на становище за резултатите от проверката, което в настоящия случай не е сторено. В преписката, представена по делото от органа липсва такъв документ, а и в оспорваната заповед се сочи изрично, че същата е издадена след като ДНО се е запознал със справка с рег. № 1762р-6702/28.03.2019 г. и справка рег. № 1762р-7013/02.04.2019 г., като не са изложени мотиви досежно евентуалното наличие и съобразяване на този задължителен документ – елемент от процедурата по ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавните служители по ЗМВР.  

С оглед изложеното, съдът намира, че в хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 207, ал. 8, т. 1 и чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, които са ограничили в значителна степен правото на адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

 При определяне вида и размера на наказанието не е отчетно цялостното поведение на държавния служител по време на службата – награждаван е осем пъти и му е налагано едно наказание, заповедта за налагането на което е отменена, а другата сочена в кадровата справка за лицето заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 295з-537/13.03.2019 г. не е била влязла в законна сила. На съда е служебно известно обстоятелството, че същата е била обжалвана, по повод на което е било образувано АД № 218/2019 г. по описа на АдмС Ловеч. Ето защо, оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което също представлява основание за отмяна на същия.

В процесната заповед не са обсъдени и дадените от инспектор Й. обяснения, като ДНО не е изложил мотиви защо не кредитира същите, а се е задоволил само да възпроизведе фактическата обстановка така както е изложена в обясненията на семейство В.. В заповедта едностранно е обсъдена версията на последните, като в същото време органът не е обсъдил такива обяснения с факти в полза на жалбоподателя, като изложи съображения защо не приема същите например. Не обсъждайки защитната теза на служителя в дадените от него обяснения, ДНО е допуснал съществено нарушение на процедурните правила при издаването на Заповед с рег. № 295з-935/02.05.2019 г.

С оглед горното, всички посочени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила обосновават отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Предвид това, оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.

Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. със специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.

В съдебно заседание е направено искане от страна на ПП на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, за които е представен списък. Видно от същия (л. 133), е поискано заплащането на адвокатски хонорар в размер на 600,00 /шестстотин/ лева. Настоящият съдебен състав счита, че разноски за адв. възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като към списъка не са приложени, а и по делото не са представени никакви доказателства относно договарянето и реалното заплащане на така претендираното от ПП на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Разноски се присъждат само, когато е доказано извършването им.

По делото от страна на жалбоподателя е внесена държавна такса в размер на 10,00 лева (л. 13), но предвид обстоятелството, че същата не е посочена в представения от ПП на жалбоподателя списък на разноските, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран.

 По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя И.Б.Й., чрез процесуалния му представител за присъждане на разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед с рег. № 295з-935/02.05.2019 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч, с която на И.Б.Й. с ЕГН **********, инспектор V-та степен, група „Охранителна полиция”, РУ Угърчин при ОД на МВР Ловеч, с адрес: *** е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя И.Б.Й. с ЕГН **********, чрез адв. Г.Г. от САК, преупълномощен от адв. Б.С.Х. от САК, за присъждане на разноски по делото.  

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: