№ 62
гр. Нова Загора , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20212220200096 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.С.М. М. - АК - Стара Загора . ул."Х.Д. Асенов"№87,ет.6 , оф.2.
проц.представител на Й. П. П., ЕГН **********, от ********** против : Наказателно
постановление № 7142/12.02.2021 г. на Началника на отдел „КРПМ" към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол". Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София,,
бул."Македония**№3.
В жалбата се твърди,че наказателно постановление №7142/12.02.2021 г.е издадено от В.Б.А.
-началник на отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол".
Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3. оправомощена със
Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, която като разгледала
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 7784 от 19.01.2021 г.,
съставен от Т. Н. М. на длъжност главен инспектор контрол по РПМ при АПИ,
установила,че на 19.01.2021 г., в 13.07 ч., на път 11-55, на 1 км. преди с.
Новоселец,Новозагорска община в посока гр. Нова Загора-гр. Свиленград, Й. П. П. е
управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка
„Мерцедес" модел „1841 ЛС с per. № СТ0534ВС и полуремарке с гри оси с per.
№СТ8428ЕХ.В процеса на проверката било направено измерване, при което е констатирано,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
I. При измерено разстояние между осите 1,35 м., сумата от натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето е 29,090 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.
1
7. ал. I, т. 3, буква Б на Наредбата; Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на
нормите по чл.7, ППС било тежко.Измерването било извършено с техническо средство ел.
везна DFW-KR № 118829 и ролетка 1301/18 (5м.) ППС превозвало фракция.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № II от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на
Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност oт специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (А1Ш).За така измерените параметри на ППС при
проверката, водачът не бил представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко
по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Водачът следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално
ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП.
Нарушението не било маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишавало
рисковете относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с
параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществявало със разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване
на пътищата, с което се разрешавало движение на ППС по строго определен маршрут и се
заплащат пътни такси. Към момента на проверката лицето Й. П. П. осъществявало движение
на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) издадено по реда на раздел IV на
Наредба № II от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2. т. I. буква „а" от Закон за пътищата във връзка
с чл. 37, ал. I, т. I на Наредба № II от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.Нарушението е било за първи път.Установеното в АУАН нарушение се
потвърждавало от приложените доказателства: Кантарна бележка 2719/18.01.2021 г.,
Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2,
товарителница, трудов договор, кантарна бележка, пътен лист.
2
Като взела предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на
надвишаване на нормите на Наредба № 11 or 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата
след акта, което се отчита кат смекчаващо вината обстоятелство и на основание: чл. 53, aл. I
във връзка с чл. 26, ал. 2 oт Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН постановила налагане на
Глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят не повдига спор относно квалификацията на ППС , като тежко по чл.3,т.2
от Наредбата, предвид констатираните показатели на измерване и несъответствието им с
чл.6 и чл. 7, ал. 1, т.З, буква Б от Наредба №11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС на МРРБ.
АНО е посочил като нормативно основание за ангажиране на отговорността на нарушителя
„чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата", но и двата текста имали
множество хипотези - 6 точки с подхипотези първата и 2 точки с подхипотези -
втората.Ясното посочване и подвеждане на фактическия състав ПОД нарушената точна
правна норма е гаранцията за правилното провеждане на производството, което да е ясно и
достъпно за страните в процеса и да осигури правото на защита на жалбоподателя.
Нито в АУАН,нито в НП било посочено как и къде е била paзположена електронната везна.
Не било посочено разположението на везната в кой участък от кой път, върху какъв релеф
oт пътя / специфични изисквания и по закона за измерванията/!Нapедба №11 сочела ред как
се осъществява контрола и как се извършват замервания с уреди , посочени от Закона за
измерванията, които от своя страна отговарят на съответни стандарти.Сред тях в никакъв
случай не фигурира .. Кантарна бележка".Отделно в НП не било описано как е установено
конкретно какво е натоварването на ос,за да се изготви сумарната стойност на тройната ос
на полуремаркето. В АУАН и НП не била описана точната фактическа обстановка, което
било императивно изискване по чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗAHH и по-точно в хипотезата
„обстоятелствата, при които е било извършено" именно , допуснатите празноти лишават oт
възможността за обективен въззивен контрол при липса на конкретни данни.
Без да се извърши замерване на параметрите по чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредба № 11 от
органите по чл.35 и 36 от същата , нямало как фактически и технически да се установи
наличие на нарушение.Наредба № 11 поставяла и много други изисквания като ширина пътя
, брой платна, атмосферни условия по време на превоза , които било безпредметно да се
обсъждат тук защото за тях въобще нямало и дума в АУАН и НП.
От така изписаната фактическа обстановка не ставало ясно кои маси се включват в
релевираната такава-максимално допустима маса/ на едната част от състава на ППС. на
тарата на двете части, нето теглото на товара или всички общо компоненти/. Обяснения в
тази връзк, след формиране на правната рамка - отразеното в АУАН и НП няма как да
санират пропуска,тъй като вече са нарушили правото на защита на нарушителя .
3
Отделно от соченото дотук АНО бил направил свой преразказ на установената фактическа
обстановка от АУАН, с която бил запознат жалбоподателя и върху която е градил
зашитата.Дори при стремежа си да бъде по-обстоятелствен АНО довел до объркване в
съдържанието на обстоятелствата, свързани с нарушението. В строго формалното
администативнонаказателно производство, в което било недопустимо да се презюмира
знание на нарушителя относно елементи от състава на нарушението, се ограничавала
възможността му да организира и проведе адекватна защита именно поради неясната воля за
какво точно бива наказван.Неяснотите при описание на нарушението затруднявали и
работата на съда по изясняване на правната рамка на производството по отношение
определяне на самото нарушение, обстоятелствата, съотносимостта на
доказателствата.Жалбоподателят следвало да бъде наясно с всички факти от състава на
административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволявало да
се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран
жалбоподателя-зa управление на тежко ППС по смисъла на чл.З, г.2, съответно
извънгабаритно ППС но смисъла на пар.1, т.1 от ДГ на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на
МРРБ, без разрешително, или зa управление на такова ППС, но без квитанция зa платена
пътна такса, тъй като това били две различни хипотези.
В АУАН № 7784/19.01.2020 г. било посочено единствено, че превоза бил без „разрешение "
!
Движението без разрешително съответствало на хипотезата на чл.14, ал.1 и ал.2 във връзка с
чл.8. ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ и тогава действително щяло да е
налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а" от Наредбата, респективно - ще е осъществен
състава на чл.53, ал.1, т.2 от Наредбата, а когато движението се извършва без платена такса,
ще е налице изключението на чл.14, ал.З от Наредбата и ще е осъществен съставът на чл.177,
ал.З от ЗДвП (Закон за движението по пътищата). Разрешението за движение на тежко ППС
се издавало от органа, посочен в чл.26, ал.З от ЗП, а в хипотезата на чл.14, ал.З от Наредбата
просто се заплащала такса и не се издавал индивидуален административен акт, т.е.
заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го
лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок,
поради което нямало как да бъде приравнено по правни последици на издаването на
разрешение по чл.26, ал.З от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен
елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.„б" от ЗП. Ето защо не само от юридическото,
но и от фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение, а и за да
би могло да се прецени налице ли е съответствие между тях, от съдържанието на
НП,следвало недвусмислено да става ясна волята на административнонаказващия орган в
обсъжданата насока, т.е. да бъде изрично и ясно посочено дали за движението на
процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от
ЗП, или само заплащането на такса. В случая обаче в обстоятелствената част на НП на
4
няколко места било посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и
конкретно на управляваното от жалбоподателя ППС се осъществява само с разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/,след което и въз основа на вече
приетите за установени факти при фактическото формулиране на
административнонаказателното обвинение е изведен крайният извод, че жалбоподателят е
осъществил движение на ППС, което е извънгабаритно но смисъла на пар.1, т.1 от ДР на
Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ, без разрешение (разрешително или квитанция зa
платени пътни такси) от АПИ, т .е. отново не ставало ясно дали за движението на
процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл.26 от
ЗП или заплащането на такса, което очевидно внася неяснота относно обсъжданото и
релевантно за съставомерността на деянието обстоятелство. Без правно значение било дали
фактите (фактическите констатации по време на извършената проверка), на които се
основава конкретното административнонаказателно обвинение, и в частност съвкупната им
преценка с юридическото формулиране на последното, позволява да се направи извод коя от
двете хипотези е налице в случая, тъй като, както беше отбелязано, именно въз основа на
тези факти било прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е
управлявал процесното ППС без разрешение- разрешително или квитанция за платени пътни
такси. т.e. волята му, обективирана в НП, не е еднозначна, респективно - нарушава правото
на защитa на привлеченото към отговорност лице.
Ставало въпрос за различни документи, с различен ред и условия за издаване, а за да се
прецени дали е налице осъществено нарушение наказващият орган е следвало надлежно да
конкретизира съответния от тях. В обжалваното наказателно постановление било посочено,
че жалбоподателят е нарушил чл.26, ал.2 ,т. 1,б.“а“ от ЗП като се твърдяло,че съгласно чл.26,
ал.2, т.1, буква"а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното ползване на пътищата от администрацията,управляваща пътя
/АПИ/.Такова съдържание обаче нормата на чл.26,ал.2,т.1,буква"а" от ЗП нямало. Тя
регламентирала, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки ППС.В ал.З на чл.26 от ЗП бил регламентиран редът за издаване на
разрешенията, който бил различен по текстово съдържание от описания в обжалваното
наказателно постановление ред,Описаният в НП ред-“c разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията,управляваща пътя" съответства на реда,описан в чл.14 на Наредба № 11 от
03.07.2001r.нa МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,която разпоредба
препращала към чл.8,ал.2 и 3 на същата Наредба.Така в обжалваното наказателно
постановление било налице несъответствие между фактически описаното нарушение и
посочената като нарушена законова разпоредба, което е съществено нарушение на
адмнистративно-производствените правила,тъй като водело до нарушаване на
процесуалните права на жалбоподатедя-до невъзможността му да разбере в какво точно
5
нарушение е обвинен,че е извършил, коя законова разпоредба е нарушил и коя е
приложимата санкционна норма за извършеното ОТ него нарушение.Посоченият недостатък
на наказателното постановление освен, че представлява съществено процесуално нарушение
при издаването на НП, правело наказателното постановление и неоснователно по същество,
тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение на посочената законова разпоредба е
несъставомерно - не осъществява признаците на тази посочена като нарушена законова
разпоредба.
Нормативния акт peгулиращ oбществените отношения свързани с придвижването на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата бил Наредба №11/2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ.Този подзаконов нормативен акт съгласно §3 от
ЗР бил издаден на основание чл.139 от ЗДвП и съгласно разпоредбата на чл.1 от същата
наредба с нея се определят допустимите размери, маса и натоварване на ос съгласно чл.139
от ЗДвП пътни превозни средства.Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.4 от Наредба
№11/2001г. - На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14,
ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II. Основният спор е относно въпроса коя е
приложимата в конкретния случай санкционна разпоредба обхващаща всички обективни и
субективни признаци на осъщественото от жалбоподателя деяние.Този спор бил породен от
строго формалния характер на административнонаказателното право изискващ
подвеждането на конкретно определени действия или бездействия под правната рамка на
нормативно определена санкция за нарушаване на определен модел на поведение от една
страна и от друга наличието на две санкционни разпоредби свързани с нарушаване на
правилата за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства - чл.53 ал.1 от
ЗП и чл.177 ал.З от ЗДвП.Водачът, когато фигурата му не съвпада с тези на собственик или
превозвач бил специфичен субект необхванат от разпоредбите на Наредба №11/2001Г. на
МРРБ.Моделът на неговото поведение се регулирал от нормите на ЗДвП и по този закон той
следвало да носи отговорност в случаите на нарушение.Аргумент в полза на този извод е
обстоятелството, че субект на разпоредбата на чл.177 ал.З от ЗДвП е водача и в
диспозицията си тя обхващала всички обективни признаци на действието извършено от
жалбоподателя - управление на ППС с размери, които надвишават нормите определени от
МРР, без да спазва установения за това ред. Т.е се обуславяло приложението на
административно - наказателната разпоредба на чл.177 ал.З от ЗДвП, която предвиждала
глоба от 500 до 3000 лева за управление на ППС, което алтернативно имало размери, маса
или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното
развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване
на ос, както и реда за движение на ППС - след заплащане на такса, били определени от
Наредбата на Министъра на МРРБ за движение на тежки и извън габаритни ППС. Съгласно
чл.15 ал.З от Наредбата №11/2001г. собствениците на извънгабаритни и/или гежки ППС или
лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за
6
издаване на необходимото разрешително по образец. Кръга от лица (Физически Лица),
които носят административно наказателна отговорност по чл. 53 ЗП били собствениците и
превозвачите. Защото именно върху тях лежи задължението да се снабдят със съответното
разрешително, респективно да заплатят дължимата пътна такса и неизпълнението на това
задължение било скрепено със санкцията по чл. 53 3П в различите хипотези. За водача на
ППС, според разпоредбата на чл.37 oт Наредба №11 възниква административнонаказателна
отговорност по чл. 177, ал.З ЗДвП за нарушение ПО ЧЛ. 139, ал.1, т.2 от съшия закон.
Именно за приложение на последната разпоредба била издадена и Наредба №11. Водача на
ППС не е задълженото по Наредбата лице да осигури разрешително или квитанция за
платена пътна такса.
В чл.14 ал.З oт по-горе цитираният подзаконов нормативен акт (Наредба №11/2001г. на
МРРБ) било предвидено, че тежки ППС с обша маса до 45 тона и с натоварване на ос, което
не превишава с повече oт 30% допустимите максимални натоварвания на ос. могат да се
движат само след заплащане на съответна такса, без да е необходимо издаване на
разрешение. При това положение необходимото и достатъчно условие за придвижване на
управляваното от ППС е било свързано със заплащането на определена такса, от което
следвало, че при управлението на товарния автомобил водачът е трябвало да има квитанция
за заплатена такава. От аспект на изложеното движението на ППС не би могло да бъде
квалифицирано като нарушение, подлежащо на санкции въз основа на чл.26, ал.2 т.1 б."А"
от Закона зa пътищата, защото тази норма въвеждала забрана зa движение на тежки и извън-
габаритни ППС без разрешение, а не без заплатена такса, като подробно в чл.26 от ЗП се
посочвали условията и реда за издаване на разрешенията. След като нормативно било
предвидено, че е допустимо движение на тежко ППС до определени обща маса или
натоварване на ос, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и
доколкото в случая управляваното от Й.П. ППС отговаря на условията на чл.14. ал.З от
Наредба №11/ 2001 г. /с натоварване на ос на тройната ос, което не превишава с повече от
30 % допустимото максимално натоварване на ос в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в" от
Наредба № 11/ 03.07.2001г. 29,09-24= 5,09 т., което е по - малко от 30% от 24= 7,2 тона/,
администрагивнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от
контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177. ал.З от Закона за движение по
пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3
000лв. за управление на ППС. което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос.
надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и
натоварване на ос. както и реда за движение на ППС - след заплащане на такса, са
определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или
тежки ППС. Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11 / 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.З
от ЗП. е налице нарушение на ЧЛ.26, ал.2, з. I. буква "а" от ЗП и се осъществява състава на
чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14,
7
ал.З от Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал.З от ЗДвП. а не състава на чл.53, ал.
1 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или
извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.З от ЗП /управителния съвет
на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията -
за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/,
а в хипотезата на чл. 14. ал.З от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален
административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от
волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен
орган. Поради това нямало как заплащането на такса да бъде приравнено по правни
последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.З от ЗП, респективно липсата на
платена такса не е съставомерен елемент на нарушението на чл.26. ал.2, т.1, б. ..б" от ЗП.
Очевидно е, че щом по смисъла на чл.37, ал.З от Наредбата е допустимо движението да
продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като
процесното не може да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл.26. ал.З от ЗП.
при което движението продължава едва след издаване на разрешително и това е свързано с
изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия -
чл.14, ал.1 от Наредбата. Следователно не може да се приеме, че движението на
извънгабаритно или на тежко ППС при липсата на разрешение по общия ред или по реда на
чл.14. ал.З от Наредбата, винаги съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б. „а" от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Горепосочената нормативна регламентация не дава основание за такъв извод.
Когато движението на ППC се извършва без заплатената такса ПО чл.14 ал.З от Наредбата
на МРББ, се осъществява състава на чл.177 ал.З oт ЗДвП, а не състава на чл.53 ал.1 от ЗП,
както бил приел наказващия орган. / за нормата на чл. 14,ал.З от Наредба № II било
напр.РЕШЕНИЕ № 225 /02.07.2015 г по КАН дело № 178 по описа за 2015 г.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- „Когато движението на ППС се
извършва без заплатената такса по чл.14, ал.З от Наредбата, се осъществява състава на
чл.177, ал.З от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП." Виж и Решение №47/30.01. 2014
г. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД по касационно административно
наказателно дело №596 по описа за 2013 , Решение № 190 от 10.07.2020 по КАН дело № 139
по описа за 2020 г.. Решение № 296/08.10.2020 г. по КАНД № 258/20 г. Адм.Съд - Стара
Загора и мн. други /.
Съдилищата имали възможността да се произнесат нееднократно и по отношение
приложимостта на чл. 37. ал. 1. т. I на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, чиято норма била нарушена и обуславяла по-високата
степен на отговорност.Съгласно чл. 37. ал.1, т.1 от Наредба №11/ 03.07.2001г. във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна
инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва
8
без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Граматичното
тълкуване с оглед употребеното множествено число показва, че се предвижда компетентност
на двете служби. Разграничителен критерий за компетентност е защитата на вида
обществени отношения. ЗП охранява обществени отношения свързани с правилната
експлоатация на ' пътищата и предпазването им от разрушаване. В чл. 1. ал.1 на ЗДвП било
посочено, че този закон урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища. Една от посочените в чл.2 на закона цели е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата. Както вече се посочило,
след като било допустимо движението на едно извънгабаритно ППС да продължи веднага
след заплащане на таксата, то липсата й била неотносима към експлоатацията на пътищата, а
към безопасността на движението по пътищата.
Било необходимо да се отбележи и обстоятелството,че представител на собственика на
ППС( работодателя) на 19.01.2021 г. бил подал заявление за заплащане на пътна такса ,но
поради административни проблеми таксата била събрана на 20.01.2021 г. по квитанции №
122012290035944 и 122012290035945 в следобедните часове.
Допуснатите от наказващия орган процесуални нарушения били множество и от категорията
на съществените, довели до ограничаване на процесуални права на жалбоподателя и били
неотстраними в съдебно производство, поради което съставлявали достатъчно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да се обсъждат по - нататък
въпросите от мазериалноправна страна, които от своя страна водели до извод за
несъставомерност на деянието.
Предвид на липса на съставомерност и нарушенията на процесуалните норми на
провеждане на административното производство, изложени в обстоятелствената част
жалбоподателят моли съда д постанови решение,с което да се отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 7142/12.02.2021 г. на Началник на отдел
..КРПМ към Дирекция ..Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна
инфраструктура" .Моли да му се присъдят разноските по делото.
АНО-А“ПИ“ и Районна прокуратура-Сливен не изразяват предварително становище по
жалбата.
В проведеното открито с.з. на 05.05.2021г.се яви адв.Св.М.,процесуален представител на
жалбоподателя и заяви,че поддържа жалбата на посочените в нея основания.
АНО,чрез процесуален представител А.П.,заяви в хода по съществото на делото,че счита
жалбата за неоснователна и представи писмено становище.В същото се моли съда да
отхвърли подадената от Й. П. П. жалба против Наказателно постановление
№7142/12.05.2021 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
9
мрежа", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", в Агенция „Пътна
Инфраструктура" като неоснователна и недоказана. Счита се,че наведените в нея доводи са
неправилни, несъстоятелни и неоснователни. Твърдяното в нея не било подкрепено по
никакъв начин от представените по делото доказателства. Съображенията за това били
следните:
Административното нарушение се считало за открито, когато има необходимите и
достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно
когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие
или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от
фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на
преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране
на административно-наказателната отговорност, които действия са последващи откриването
на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и
налагането на административните санкции.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установявало, че на 19.01.2021
г. в 13.07 ч. на път 11-55, един километьр преди с. Новоселец в посока гр. Нова Загора - гр.
Свиленград, при извършена проверка от Т. Н. М. на длъжност инспектор контрол по РПМ
при АПИ гр. София и в присъствието на Д. Г. З., с адрес: гр. София, бул. „Македония" №3 е
установено, че жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси - МПС с две оси марка „Мерцедес" модел 1841 ЛС" с per № СТ0534ВС и
полуремарке с три оси с per. № СТ8424ЕХ, за което са надвишени нормите на Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, както следва:
При измереното разстояние между осите 1,35 м., сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 29,090 т. при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.З, буква „в" на Наредбата.
Измерването е осъществено с техническо средство ел. везна, одобрен тип средство за
измерване. Техническото средство електронна везна DFW-KR № 118829 е одобрена за
измерване от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на
основание чл.32, ал.1 от Закон за измерванията, номер от Регистъра на одобрените типове
средства за измерване N В1983/18.
Измерването е осъществено посредством ролетка 1301/18 (5м.), която е преминала през
лабораторията по метрология и е включена в списъка на техническите средства подлежащи
на последващи проверки видно от Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1.
На основание чл.26 ал.1 във връзка с чл. 38 ал.1 от ЗИ. контролът на средствата за измерване
10
се извършвал чрез одобряване на типа първоначална и последваща проверка, които се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на ДАМТН. Измервателните уреди, с които било извършено измерването на
ППС, попадали в обхвата на ..средство за измерване" , чиято легална дефиниция е дадена от
законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има метрологични
характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано
с едно или повече технически средства). Посочените уреди подлежали на последваща
проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на
проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията (чл. 43 ал. 4 от ЗИ). От представените заповед № А-
333/29.05.2014 година на ДАМТН, обнародвана в ДВ, бр.49/2014г. , се установява, че за
материалните мерки за дължина (каквато е и описаната рулетка в АУАН), посочени в ред
№1, е определена периодичност на последващите проверки - 5 (пет) години. По делото пред
PC било представено Заявление за извършване на проверка и данни за датата на извършване
на проверката, с което било удостоверено извършването на периодичен метрологичен
контрол върху средството за измерване, използвано при контролната проверка на водача .
Водачът се бил запознал със съдържанието на акта. Запознат бил и с възможността в 3
/три/дневен срок от подписването на АУАН да направи писмени възражения по него.
Законосъобразно административно наказателната отговорност на нарушителя била
ангажирана по чл.53, ал.1 от ЗП, в която разпоредба се предвижда наказание глоба от
1000лв. до 5000лв. В тази законова рамка му е наложена минималното административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляди/ лева.
Съгласно посочената разпоредба „физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1, т.1, букви „в" и „г\ т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя
се наказват" с посочената по-горе глоба. Административно наказателната разпоредба на
чл.53 от ЗП предвиждала налагане на наказание глоба на физическите лица, които
нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които извършват или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно административно
наказателна отговорност носело, както лицето, което извършва превоза /водач/, така и
лицето, което е наредило извършването на превоза. Съобразно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба
№11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства в
конкретния случай е бил съставен акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, а оттам административно наказващия орган ангажира отговорността
именно на водача. 1-6 е включен в приложение 1 към РЕШЕНИЕ № 945 на МС от
1.12.2004г. /публ. ДВ, бр. 109 от 2004г./, изменено и допълнено с Решение № 666 от
11
06.08.2012г. на МС /публ. ДВ, бр. 61 от 10.08.2012г./. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура -винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища.
Съгласно чл. 19, ал. 1. т.1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управлявали
от Агенция „Пътна инфраструктура", чийто служители били овластени да упражняват
контрол, да съставят АУАН и НП.
Фактическото нарушение било движение на извънгабаритно ППС от водача П.К.К.???, без
притежаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, издадено от
Администрацията, която го управлява. Всички описани от АНО факти, отговаряли на
съставомерните признаци на забраната, въведена с нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" от
Закона за пътищата, с което се удовлетворява чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
АНО представил всички доказателства, които подкрепят административното обвинение, а
срещу тях не били представени такива, които да опровергават извода за извършено
нарушение.
Безспорно се установило от приложените с административната преписка писмени
доказателства, че именно жалбоподателя, е извършил административното нарушение.
Видно от представените по делото писмени доказателства, техническите средства, чрез
които са направени измерванията отговарят изцяло на нормите и стандартите за този вид и
през този период от време.
В НП, административнонаказващия орган правилно и точно посочил нарушените законови
разпоредби, като е подвел извършеното от жалбоподателя деяние под конкретна правна
норма, съдържаща състава на административното нарушение. В конкретния случай в АУАН
било посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП,
която гласи: „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства". За така квалифицираното нарушение е
наложено административно наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗП, която предвижда, че
се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление.
В подкрепа за правилност на квалификацията на деянието било и обстоятелството, че Закона
за пътищата се явява специален закон по отношение ЗДвП, където в чл.139, ал.З
законодателя изрично бил предвидил,че реда за експлоатации па пътищата се урежда по
ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на
околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Този ред е изрично уреден в
12
Закона за пътищата и Наредба №11/2001г. издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
Видно от представения по делото АУАН при съставянето му жалбоподателя не е имал
възражения относно описаната в него фактическа обстановка за извършеното нарушение.
Водачът на моторното превозно средство съгласно Наредба №39 от 29 януари 2004 г. за
изискванията към водачите на МПС от различните категории и подкатегории по време на
обучението си трябва да придобие знания и умения за безопасно управление и да усвои
поведението, изисквано от водачите на МПС от категорията, за която се обучава в това
число и нормите във връзка с теглото и размерите на управляваното превозно средство /чл.4
ал.5 т.1 от Наредбата/ за което се издава и свидетелство за управление на съответната
категория МПС.
Наложената на нарушителя глоба, на основание чл.53, ал.1 от ЗП, е предвидена за
извършване на нарушение на тази законова разпоредба за първи път, като за повторно
извършено нарушение, законодателят е предвидил за физическите лица наказание глоба,
чиито минимум е по-висок - 2000лв., видно от състава на административното нарушение по
чл.53, ал.2, вр. чл.53, ал.1 от ЗП. Това законодателно решение не било случайно, с оглед
високата степен на обществена опасност на този вид нарушения, с които се създават
предпоставки за причиняване на пътни транспортни произшествия поради затрудненото
ускоряване, спиране и управление на натоварения над разрешеното тегло автомобил.
Предвид това и тъй като в състава на административното нарушение по чл.53, ал.1 е
предвидено извършването му за първи път, липсата на други предишни такива нарушения,
не се явява смекчаваща вината обстоятелство. За да е осъществен съставът на чл.53, ал.1 от
ЗП е достатъчно да е налице изпълнителното деяние - движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. С факта на осъществяването му, то вече застрашава обществените
отношения, свързани с безопасното движение по пътищата до степен, обуславяща
наказуемостта му, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. В качеството си на
водач на пътно превозно средство, нарушителят е бил длъжен да спазва разпоредбите на
Закона за пътищата и ограниченията, въведени с Наредба № II за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС от 3.07.2001 г. на МРРБ. Именно съобразявайки се отчетеното при
проверката значително претоварване на автомобила, административнонаказващият орган, е
определил размерът на глобата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 19.01.2021г. в 13.07 часа, на път II-55,на 1 км.преди с.Новоселец в посока гр.Нова
Загора-гр. Свиленград, жалбоподателят Й. П. П. управлява и осъществява движение на
съчленено ППС с пет оси -МПС с две оси марка „Мерцедес", модел „ 1841 ЛС", с рег.№ СТ
0534 ВС и полуремарке три оси с рег.№ СТ 8428 ЕХ, за което са надвишени нормите на
Наредба №11/03.07.2001 г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
13
както следва: при измереното разстояние между осите 1.35 м. сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 29.090 т., при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 тона, съгл. чл.7, ал.1, т. 3, б. "Б" от Наредбата. Измерването е осъществено
посредством ролетка 1301/18/5м/ и ел.везна DFW-KR №118829. За гореописаното
административно нарушение е бил съставен АУАН № 0007784/19.01.2021г, в който
нарушителя П. не е вписал писмени възражения. Същият подписал и разписка на същия ден
и веднага след съставянето на акта, с която е декларирал, че е получил препис от същия за
описаното административно нарушение и че към момента на проверката управляваното от
него ППС не притежава разрешение, което да съответства на констатираните при проверката
параметри на ППС, издадено по реда на раздел IV-Ред за издаване на разрешителни от
горецитираната Наредба. Вписано е в разписката, че водачът е изпълнил условията на чл.37
ал.З от Наредбата. На основание съставения АУАН е било издадено от АНО обжалваното
НП, с което на Й.П., като водач е наложено административно наказание за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1 ,б"а" от ЗП, във вр. с чл. 37 ал. 1,т. 1 на Наредбата, на основание чл. 53, ал. 1, т.
2 от ЗП - „глоба" в размер на 1000 лева.
Обжалваното НП е било получено от жалбоподателя по пощата на 16.02.2021г.,а видно от
самата жалба, същата е подадена на 18.02.2021г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,като подадена в законовия седмодневен срок и от лице имащо правен
интерес от подаването и,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
Настоящият съд счита,че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на
материалния закон. Не са допуснати такива нарушения и при връчването на акта и НП,което
гарантира процесуалните права на нарушителя/жалбоподателя.
По направените в жалбата възражения:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности по специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на различните
категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за
участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
ЗП, е необходимо ППС да е "извънгабаритно" по смисъла н чл. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. или "тежко" по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се
14
установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е
по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му
максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6,
или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба. В случая е безспорно установено, че
ППС, което е управлявал касационният жалбоподател в деня на проверката, е било "тежко" с
оглед констатираните след измерване стойности на допустимата му максимална маса и
натоварването на осите. Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че съгласно § 1, т. 1
от допълнителните разпоредби на наредбата "извънгабаритни ППС" се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Следователно в случая ППС е
и извънгабаритно по определение, без да е необходимо да се надвишават определените в чл.
5 от наредбата стойности.По това няма спор.
Съгласно § 1, т. 8 пр. първо от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е използването
на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната
разпоредба на закона движението на извънгабаритно ППС представлява специално ползване
на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Описанието на нарушението,
както в АУАН, така и в НП е достатъчно, за да прецени наказаното лице, за какво точно му е
наложено административното наказание. Водачът на ППС е бил длъжен да знае дали
управляваното от него ППС попада в хипотезата на "извънгабаритно" или "тежко" такова и
в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на пътя. В свидетелството за
регистрация на МПС е отразена маса на ППС и от кантарната бележка е видно, че водачът е
нямало как да не знае, че общата маса на управляваното от него ППС е над допустимата
такава. В настоящият случай жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да се осведоми за
общата маса на управлявания от него състав и за натоварването на осите и в случай, че
данните се окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на ППС преди да се
снабди с изискуемото по закон разрешение.В самата жалба се сочи,че представител на
собственика предприел действия по заплащане на такса,което сторил ,но на следващия
ден,след констатиране на нарушението,което за настоящия съд е индиция за съзнание и на
собственика,че е извършено процесното административно нарушение,вменено във вина на
неговия водач.
Настоящият съд счита още,че ЗДвП е общ спрямо специалния такъв ЗП и затова в случая
следва да намери приложение санкционната норма от ЗП,в който смисъл възражението на
АНО се споделя.
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, се наказват физическите лица, които извършат или наредят да
бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Нарушението е на
просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вреди, като
изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Субект на нарушението в случая е
15
водачът на ППС, който чрез своето бездействие е допуснал движение на извънгабаритно
ППС без разрешение. Несъстоятелен се преценява доводът на жалбоподателя, че вида на
разрешителното не е бил конкретизиран. Определената от АНО санкция е в предвидения в
закона минимален размер и в пълна степен отговаря на тежестта на извършеното
нарушение. Законодателят е определил тези нарушения като такива с висока степен на
обществена опасност и в случая не са налице основания за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл е решение №75/07.07.2020г. постановено по КАНД№28/2020г.по описа на
Сливенски административен съд.
Не е отправено искане до съда за заплащане на разноски в полза на АНО/с оглед
изхода на делото/, затова такива не следва да се определят и присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7142/12.02.2021 г. на Началника на
отдел „КРПМ" към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол". Агенция „Пътна
инфраструктура" - гр. София,, бул."Македония**№3,с което на Й. П. П. с ЕГН **********
от с.Конаре,общ.Гурково Е НАЛОЖЕНО административно наказание „Глоба“ в размер на
1000/хиляда/лева,за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.“А“ от ЗП,като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК,в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, пред Сливенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
16