МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №20 ОТ 04.03.2020 Г. ПО АНД №11/2020 Г. НА НПРС.
С
постановление от 10.01.2020
г. Районна прокуратура - Ш. е направила предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Т.З.Т., с ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Ш.,
ул. „***“ №*, за това, че на ***г., около *ч., на ул. „***“ в гр. К., обл.
Ш.ска, управлявайки моторно превозно средство /лек автомобил „***“, с рег. № ***/
е нарушил правилата за движение, регламентирани в следните разпоредби на ЗДвП,
а именно:
Чл.5,
ал.1 от ЗДвП – „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
Чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
Чл.40,
ал.1 от ЗДвП – „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“;
Чл.40,
ал.2 от ЗДвП – „ По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“;
Чл.116
от ЗДвП – „Водачът на пътно
транспортно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун и към престарелите хора“, вследствие на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на десен долен крайник на Ц.А.Б., ЕГН **********, като деецът след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата
– престъпление по чл.343а, ал.1, б „а“,
пр.2-ро от НК във вр. с чл.343, ал.1, б „б“, пр. 2-ро от НК във вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
На
откритото съдебно заседание се явява представител на Районна прокуратура –
прокурор С.А.. Същата поддържа
предложението и моли съда, освобождавайки обвиняемия от наказателна отговорност
да му наложи административно наказание в рамките на минимума, който е предвиден
в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 1000 лв. и да не му налага лишаване от право
да управлява моторно превозно средство.
Обвиняемият се явява на насроченото
съдебно заседание, не отрича отразените в предложението факти и признава вината
си.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Т.З.Т. ***.
В
предобедните часове на ***г. обвиняемият Т. се намирал в района на ***в гр. К..
На същото място, по същото време се намирала и пострадалата Ц.Б.. След като
изпълнил задачите, във връзка, с които бил посетил ***, Т. се отправил към
лекия си автомобил, за да предприеме движение на заден ход, да напусне * и да
се прибере в дома си. Зад лявата част на автомобила, в близост до ***се
намирала пострадалата, същата била ******. В този момент пострадалата поставяла
***и ги завързвала, за да бъдат по-стабилни. В този момент обвиняемият Т.
предприел движение на заден ход с лекия автомобил, който управлявал, а
именно „***“ с рег. № ***. Той не погледнал назад и не видял пострадалата Б..
В същото време пострадалата, която била приключила със завързването на
зеленчуците също предприела движение в посока към задната лява част на
автомобила, като последвало съприкосновение между автомобила, управляван от Т.
и *** количка, която пострадалата Б. бутала. Вследствие това Б. изгубила
равновесие и паднала на земята. При падането пострадалата започнала да се
оплаква, че я боли крака и да стене от болка. Тогава обвиняемият качил
пострадалата в автомобила си. Първо я закарал до дома й, след това в
поликлиниката, а след това да й бъде направена рентгенова снимка. През цялото
време обвиняемият оказвал на пострадалата подкрепа, до момента, в който тя се
отправила в болнично заведение, където да й бъде извършена оперативна
интервенция. Установило се впоследствие, че пострадалата е получила счупване на
дясната бедрена кост в областта на шийката. Пострадалата Б. имала ***отпреди
травмата – ***.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена с категоричност от
всички събрани по делото доказателства – свидетелските показания, закрепени с:
протокол за разпит на Ц.А.Б. от 11.12.2007
г., протокол за разпит на свидетеля Й.Р.от 24.11.2017 г., протокол за
разпит на Е.Н.В.от 11.12.2017 г., протокол от разпит на свидетелката С.С.В.от
11.12.2017 г., протокол разпит на свидетеля Т.Д.; както и писмените
доказателства: протокол за доброволно предаване от 14.09.2017 г., епикриза,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*/*г., заверени копия от мед.
документация изпратени от ***“ ООД от 01.12.2017 г. съдържаща история ***,
експертно решение №* от * г., квитанция и разписка, наказателно постановление №*/*
г., акт за установяване на административно нарушение №*/ г.; от заключенията на
изготвените авто-техническа експертиза и съдебномедицинска експертиза по
писмени данни №*/*г., а така също и от обясненията на самия обвиняем, където
той признава вината си и подробно разказва за случилото се.
Анализът
на доказателствения материал води до категоричния извод, че с деянието си
обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението чл.343а, ал.1, б „а“, пр.2-ро от НК във вр. с чл.343, ал.1, б „б“, пр.
2-ро от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Видно е, че той при управление
на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата.
Конкретно в случая е нарушил следните разпоредби: на чл.5, ал.1 от ЗДвП, която гласи :„Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; Чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; Чл.40,
ал.1 от ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“; Чл.40, ал.2 от ЗДвП – „ По
време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл.116 от ЗДвП – „Водачът на
пътно транспортно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун и към престарелите хора“. Без съмнение
обвиняемият е нарушил тези правила и в резултат на това с поведението си е
станал причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Категорично е
установено от заключението по автотехническата експертиза, че обвиняемият е
имал възможност в случая да избегне сблъсъка с пострадалата пешеходка.
Вредоносният
резултат, който е постигнат с поведението на Т. е *** на пострадалата Ц.Б.,
което е довело до *** за срок по-голям от 1 месец. С това на пострадалата е
причинена средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Поведението
на обвиняемия непосредствено след деянието, е било насочено към това незабавно
да помогне на пострадалата, да я откара веднага в болнично заведение. Видно е
от установените факти, че обвиняемият е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на свидетелката Б..
От
събраните в хода на делото доказателства се установява, че вина за настъпилото
произшествие има и пострадалата Ц.Б., която предприемайки движение с ***
количка, която използвала ***, не се огледала и не забелязала движещия се на
задна скорост автомобил, не спряла и не пропуснала същия. С това тя е
съпричинила вредоносния резултат
От
субективна страна деянието е осъществено от обвиняемия при форма на вина
непредпазливост. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
гореизложените мотиви и като прие, че обвинението спрямо обвиняемия е доказано
напълно и по безспорен начин, съдът призна Т.З.Т. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343а, ал.1, б „а“,
пр.2-ро от НК във вр. с чл.343, ал.1, б „б“, пр. 2-ро от НК във вр. с чл.342,
ал.1 от НК. За осъщественото от
обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или пробация. Обвиняемият Т.З.Т. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и
от престъплението му не са налице причинени и невъзстановени имуществени вреди.
Поради това съществуват всички основания за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Ето защо, след като призна обвиняемия за виновен в извършването на
престъпление по чл.343а, ал.1, б „а“,
пр.2-ро от НК във вр. с чл.343, ал.1, б „б“, пр. 2-ро от НК във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, СЪДЪТ ГО ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛОЖИ
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
При
определяне размера на наказанието, съдът отчете наличието на смекчаващи и
отегчаващи вината на обвиняемият обстоятелства. Направените от обвиняемия
признания, изразеното съжаление за стореното, поведението на пострадалата,
допринасящо за произшествието и фактът, че обвиняемият е трудово ангажиран, са
обстоятелства, които смекчават вината му. Предвид това съдът счете, че следва
да наложи на обвиняемия глоба в
минималния размер. Предвид наличието на множество смекчаващи вината на
обвиняемия обстоятелснтва съдът счете, че не следва да му налага наказание
лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Обвиняемият
Т.З.Т. бе осъден да заплати направените по делото разноски от 410,55 лв. /четиристотин и десет лева и петдесет и пет
стотинки/, платими по сметка на ОД на МВР Ш..
В
този смисъл съдът постанови решението си.
13.04.2020
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: