№ 2306
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100507618 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20037202/09.02.2021 г., постановено по гр. д. № 17651/2018 г. по описа
на СРС, I ГО, 46 състав, ответницата М. Д. К. е осъдена, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС,
да заплати на ищеца Етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „*******, сумата в общ
размер на 1 093,63 (хиляда деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, от
която: 1./ 982,80 лева – за ремонт на фасадата на собствения на ответницата апартамент №
10; 2./ 2,83 лева – за ремонт на общи части на етажната собственост; 3./ 108 лева – неплатени
вноски за фонд „Ремонт и възстановяване“ за периода м. януари 2015 г. – м. декември 2017
г., ведно с мораторна лихва в размер на 4,25 лева, начислена върху главницата за периода
01.03.2018 г. – 14.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба на 15.03.2018 г. до окончателното плащане. С първоинстанционното решение
ответницата е осъдена да заплати на ищеца и сумата в размер на 122 лева – разходи за
изготвяне и връчване на нотариална покана за събиране на горепосочените вземания, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба на 15.03.2018 г. до окончателното
плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата са възложени сторените от
ищеца разноски пред СРС в размер на 681,82 лева.
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответницата М. Д. К., чрез особения представител
адвокат И.П., с която го обжалва в неговата цялост Излагат се съображения за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване на същото при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на
своевременно релевираните от ответницата възражения за нищожност на решенията на
Общото събрание на ЕС, чието изпълнение се търси в настоящото производство.
Въззивницата счита, че решенията на Общото събрание на ЕС, проведени на 27.02.2017 г. и
01.12.2017 г., са нищожни, тъй като липсват доказателства при провеждането им да са
1
спазени изискванията за кворум по чл. 15 ЗУЕС. Намира за нищожно решението на Общото
събрание на ЕС, с което ответницата е осъдена да заплати стойността на ремонта на
фасадата на собствения апартамент, по аргументи, че решението е постановено в
нарушение на разпоредбите на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС и чл. 38, ал. 1 ЗС. Счита, че претенциите
на ЕС за заплащане на претендираните суми за неплатени вноски към фонд „Ремонт и
възстановяване“ и за почистване и силиконизиране на улуци са неоснователни, предвид
липсата на представени по делото доказателства за законосъобразно взети решения от
Общото събрание на ЕС. С оглед поддържаната неоснователност на главните претенции
сочи недължимост на претенциите за разходи за изпращане и връчване на нотариална
покана, както и за сторените пред районната инстанция съдебни разноски. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което
предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца – Етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „*******, чрез пълномощника адвокат
Р.Й., в който се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба. Сочат се за
неотносими към предмета на настоящото производство възраженията за нищожност на
решенията на Общото събрание на ЕС, тъй като по делото не е доказано оспорването им по
реда на чл. 40 ЗУЕС. За пълнота въззиваемата страна твърди, че решенията са взети при
пълно спазване изискванията на чл. 15 ЗУЕС. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски
пред въззивната инстанция съобразно с представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, вр. чл. 41 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
дължими разноски за поддръжка, управление и ремонт общи части на Етажна собственост с
адрес: гр. София, бул. „*******, както следва: 982,80 лева – за ремонт на фасадата на
собствения на ответницата ап. № 10; 2,83 лева – за ремонт на общи части на ЕС; 108 лева –
неплатени вноски за фонд „Ремонт и възстановяване“ за периода м. януари 2015 г. – м.
декември 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер на 4,25 лева, начислена върху
главницата за периода 01.03.2018 г. – 14.03.2018 г., както и законната лихва от депозиране
на ИМ на 15.03.2018 г. до окончателното плащане. Претендира се също заплащане и на
сумата от 122,00 лева – разходи за изготвяне и връчване на нотариална покана за събиране
на горепосочените вземания, ведно със законната лихва от депозиране на ИМ /15.03.2018 г./
до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект – апартамент № 10, находящ се на първи надпартерен етаж от сграда,
построена чрез ЖСК „Руски паметник“ на бул. „Димитър Благоев“ – понастоящем бул.
„*******, съгласно представени към ИМ писмени доказателства – нотариален акт № 134,
том XXVI, дело № 2530/1961 г. на I Нотариус при Софийски народен съд, Удостоверение за
наследници № 471/17.03.1993 г., издадено от ТОА „Красно село“, гр. София, саморъчно
завещание на А.П.К., депозирано по нотариално дело № 732/1977 г., и решение по гр. д. №
1095/1993 г. по описа на СРС, 73 състав. Управител на ЕС е Е.А.С., избрана с решение на
Общото събрание на ЕС по протокол от 13.04.2016 г. Съгласно протокол от Общото
събрание на ЕС, проведено на 27.02.2017 г., по т. 3 от дневния ред е взето решение за
измазване на опасните места по фасадата на ап. № 24 – Д., и измазване и боядисване на
фасадата на ап. № 10 – К.. Решението е прието с мнозинство от 67,285 % от присъстващите.
В изпълнение на посоченото решение, на 02.06.2017 г., между Етажната собственост – като
2
възложител, и „Н.Е. 1236“ ЕООД – като изпълнител, е сключен договор с предмет ремонтно
– строителни дейности на части от фасадата на жилищната сграда в гр. София, бул.
„*******, касаещи ап. № 10 и ап. № 24, и съответни общи части на ЕС съгласно оферта –
Приложение № 1 към договора. На 12.06.2017 г. е съставен приемо – предавателен протокол,
двустранно подписан от представители на възложителя и изпълнителя, съгласно който след
оглед на изпълнението на предмета на договора, обектът е приет без възражения от ЕС, като
общата стойност на ремонтните дейности е 1 162,80 лева, от които за ап. № 10 остойностени
извършените дейности са, както следва: боядисване – 134,40 лева, измазване – 764,40 лева, и
обръщане на прозорци – 84 лева, или общо 982,80 лева. Видно от платежно нареждане №
04006П-АБ-7875/26.07.2017 г. ЕС е изпълнила задължението си към дружеството –
изпълнител по фактура № ********** от 27.06.2017 г. за заплащане на сума в общ размер 1
162,80 лева с вкл. ДДС. Съгласно протокол от Общото събрание на ЕС, проведено на
01.12.2017 г., по т. 1 е взето решение, с което се приема извършеният неотложен ремонт на
фасадата на ап. № 10 със собственик М.К. съгласно решение № 3 на ОС на ЕС от 27.02.2017
г. – решението е прието с мнозинство от 77,031 % от общите части; по т. 2 е прието решение
за възлагане на управителя на ЕС изпращането на нотариална покана до М.К. за доброволно
плащане на дължимите суми към ЕС за извършения неотложен ремонт в размер на 982, 80
лева, за ремонт на общите части съгласно договор от 02.06.2017 г., чийто общ размер е на
стойност 100 лева, а припадащият се на ответницата дял възлиза на 2.831 % от тази стойност
съобразно притежаваните от нея идеални части от общите части, т. е. 2,83 лева, както и
сумата от 108 лева – неплатени вноски към за фонд „Ремонт и възстановяване“ за периода м.
януари 2015 г. – м. декември 2017 г. – решението е прието с мнозинство от 77,031 % от
идеалните части от общите части. С нотариална покана рег. № 2246 от 12.12.2017 г., том II –
B, № 7 на нотариус А.И., с рег. № 424 на Нотариалната камара, връчена чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК, ответницата е била поканена да заплати горепосочените
суми. В предоставения срок, както и към настоящия момент, задълженията не са били
погасени. При тези съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати на ЕС сумата от 1 093,63 лева, от която: 1./ 982,80 лева – за ремонт
на фасадата на собствения апартамент № 10; 2./ 2,83 лева – за ремонт на общи части на
етажната собственост; 3./ 108 лева – неплатени вноски за фонд „Ремонт и възстановяване“ за
периода м. януари 2015 г. – м. декември 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер на 4,25
лева, начислена върху главницата за периода 01.03.2018 г. – 14.03.2018 г., както и законната
лихва от завеждане на исковата молба на 15.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 122 лева – разходи за изготвяне и връчване на нотариална покана за събиране на
горепосочените вземания, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на
15.03.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата М. Д. К., чрез назначения особен представител адвокат И.П..
Оспорват се предявените искове по основание и размер. Излагат се съображения, че при
провеждане на Общото събрание на 27.02.2017 г. и 01.12.2017 г. не са спазени изискванията
за тяхното свикване, провеждане и протоколиране, като конкретно се сочи същите да са
били проведени в нарушение на разпоредбите на чл. 15, чл. 16, ал. 3 и ал. 5 и чл. 23, ал. 4
ЗУЕС. Поддържа се, че изтичането на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС няма за
последица валидирането на решения на Общото събрание на ЕС, взети в нарушение на
изискванията за кворум (чл. 15 ЗУЕС). Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е
собственик на процесния ап. № 10, както и притежанието на 2,831 % идеални части от
общите части на сградата. Поддържа се, че фасадата на сградата представлява обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и разходите за нейното ремонтиране следва да се разпределят
съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС – между всички съсобственици съобразно притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата. Счита за недоказана претенцията за неплатени
вноски за фонд „Ремонт и възстановяване“. Моли съда да постанови решение, с което да
3
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект – апартамент № 10, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост в гр. София, бул. „*******, в каквато насока са и ангажираните по делото
писмени доказателства – нотариален акт № 134, том XXVI, дело № 2530/1961 г. на I
Нотариус при Софийски народен съд, Удостоверение за наследници № 471/17.03.1993 г.,
издадено от ТОА „Красно село“, гр. София, саморъчно завещание на А.П.К., депозирано по
нотариално дело № 732/1977 г., и решение по гр. д. № 1095/1993 г. по описа на СРС, 73
състав.
Съгласно представен протокол от проведено на 13.10.2014 г. Общо събрание на
Етажна собственост бул. „*******, в т. 3 е взето решение за промяна на членския внос в
частта му за ремонти и обновление от 1,00 лева на 3,00 лева на апартамент, считано от
01.10.2014 г. В протокола е удостоверено, че решението е взето с мнозинство от 88,498 %. В
т. 1 от протокола е удостоверено взето решение от ОС за започване на частичен ремонт на
фасадата на сградата, включващ апартаментите с излаз на двете улици, чиито собственици
са заплатили за ремонта, съгласно квадратурата на прилежащите им стени. Отбелязано е, че
сумите за ремонт не са заплатени от собствениците на ап. № 10 /К./, 15 Д./ и 24 /Д./. Към
протокола са приложени списък на присъствали и гласували на ОС на 13.10.2014 г.,
пълномощни по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС, покана за ОС на 13.10.2014 г. с обявен
дневен ред, протокол за нейното поставяне на видно и общодостъпно място по смисъла на
чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, съобщение за изготвянето на протокол от проведеното на 13.10.2014 г.
ОС и протокол за поставянето му на видно и общодостъпно място по см. на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС.
Съгласно представен протокол от проведено на 27.02.2017 г. Общо събрание на
Етажна собственост бул. „*******, в т. 3 е взето решение за измазване на опасните места по
фасадата на ап. 24 Д. и измазване и боядисване на фасадата на ап. 10 – К.. В протокола е
удостоверено, че решението е взето с мнозинство от 67,285 % идеални части от общите
части. Към протокола са приложени списъци на присъствали и гласували на ОС на
27.02.2017 г., покана за ОС на 27.02.2017 г. с обявен дневен ред, протокол за нейното
поставяне на видно и общодостъпно място по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, съобщение за
изготвянето на протокол от проведеното на 27.02.2017 г. ОС и протокол за поставянето му
на видно и общодостъпно място по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС от 27.02.2017 г. е сключен договор за
поръчка от 02.06.2017 г. между ЕС бул. „******* – като възложител, и „Н.Е. 1236“ ЕООД –
като изпълнител, с предмет ремонтно – строителни дейности на части от фасадата на
жилищната сграда, касаещи ап. № 10 и ап. № 24, и съответни общи части на ЕС съгласно
офертата – Приложение № 1 към договора, приложена по делото. В чл. 18 от договора е
уговорено, че цената на ремонтно – строителните дейности възлиза на 948,16 лева, която е
ориентировъчна; точният размер ще се изчисли след детайлно измерване на площите по
време на работа, при съобразяване с приложената към договора оферта. На 12.06.2017 г. е
съставен приемо – предавателен протокол, двустранно подписан от представители на
възложителя и изпълнителя, съгласно който след оглед на изпълнението на предмета на
договора, обектът е приет без възражения. Общата стойност на ремонтните дейности
възлиза на 1 162,80 лева, от които за ап. 10 остойностени извършените дейности са, както
следва: боядисване – 134,40 лева, измазване – 764, 40 лева, и обръщане на прозорци – 84
лева, или общо 982, 80 лева; а за общи части на ЕС – за чистене и силиконизиране на улуци
– 100 лева. От представено по делото платежно нареждане от 26.07.2017 г. се установява, че
ЕС бул. ******* е извършила превод на сумата в размер на 1 162,80 лева в полза на Н.Е.
1236 ЕООД, с основание на превода „по договор от 02.06.2017 г.“.
Съгласно представен протокол от проведено на 01.12.2017 г. Общо събрание на
4
Етажна собственост бул. „*******, в т. 3 е взето решение, с което се приема извършеният
неотложен ремонт на фасадата на ап. 10 съгласно решение № 3 на ОС на ЕС от 27.02.2017 г.,
и решение за изпращане на нотариална покана до собственика на ап. 10 – М.К., за заплащане
на сумата в общ размер на 1 093,63 лева, от която 982,80 лева – за ремонт на фасадата на
собствения апартамент № 10; 2,83 лева – за ремонт на общи части на етажната
собственост; 108 лева – неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.
януари 2015 г. – м. декември 2017 г. – решенията са приети с мнозинство от 77,031 % от
общите части. Към протокола са приложени списък на присъствали и гласували на ОС на
01.12.2017 г., покана за ОС на 01.12.2017 г. с обявен дневен ред, протокол за нейното
поставяне на видно и общодостъпно място по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, съобщение за
изготвянето на протокол от проведеното на 01.12.2017 г. ОС и протокол за поставянето му
на видно и общодостъпно място по см. на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
По делото е приложена нотариална покана от 12.12.2017 г., връчена на М. Д. К. на
02.03.2018 г. по реда на чл. 47 ГПК чрез нотариус А.И., с рег. № 424 на Нотариалната
камара, видно от която ответницата е била поканена да заплати сумите, както следва: 982,80
лева – за ремонт на фасадата на собствения апартамент № 10; 2,83 лева – за ремонт на
общи части на етажната собственост; 108 лева – неплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода м. януари 2015 г. – м. декември 2017 г., съгласно решение на
Общото събрание на ЕС от 01.12.2017 г. Към поканата е приложен договор за правна защита
и съдействие от 12.12.2017 г., съгласно който ЕС бул. „******* е възложила на адв. Р.Й.
изготвянето на нотариална покана до М.К., при уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 50 лева. В договора се съдържа отбелязване, че сумата е била заплатена в брой.
Съгласно представен протокол от проведено на 24.04.2018 г. Общо събрание на
Етажна собственост бул. „*******, в т. 3 е взето решение, с което се избира Е.С. за
управител на ЕС за срок от 2 години. В протокола е удостоверено, че решението е взето с
мнозинство от 76,477 %. Към протокола са приложени списък на присъствали и гласували
на ОС на 13.10.2014 г., пълномощни по смисъла на чл. 14, ал. 3 ЗУЕС, съобщение за
изготвянето на протокол от проведеното на 24.04.2018 г. ОС.
По делото е представено копие от книга на собствениците в жилищна сграда в режим
етажна собственост, с адрес в гр. София, бул. „*******, заведена на 25.11.2009 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите относно правилността на първоинстанционното решение,
релевирани с въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС,
вр. чл. 41 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на индивидуален
5
обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че е взето решение на Общото
събрание на етажната собственост на сградата за определяне на размера на разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата и на вноските за фонд "Ремонт и
обновяване".
По делото не е спорно обстоятелството, че ответницата е собственик на апартамент
№ 10, находящ се в сграда в режим на ЕС с адрес: гр. София, бул. „*******, със застроена
площ 54 кв. м., ведно с прилежащото му таванско помещение № 12 от 7,31 кв. м. и избено
помещение № 33 от 5,85 кв. м., и 2,831 % идеални части от общите части на сградата.
Спорни на етапа на въззивното производство въпроси са допустимо ли е в
настоящото съдебно производство за първи път да се излагат доводи за допуснати
процедурни нарушения при провеждането на Общото събрание на етажната собственост,
след като е изтекъл преклузивния срок за обжалване на решението съгласно чл. 40, ал. 2
ЗУЕС, както и законосъобразно ли е определен размерът на дължимите от ответницата
разходи за извършен ремонт на фасадата на собствения ѝ апартамент.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права
на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост
върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената в
закона /чл. 38, ал. 2 ЗС/ особена съсобственост върху определени части от сградата, както и
върху земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, изрично
предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на
самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването, управлението, поддържането
на обектите и частите от сградата, за които намира приложение установеният в Закона за
управление на етажната собственост /ЗУЕС/ специален режим. Необходимостта от
установяване на такива специални правила следва от обстоятелството, че в сградата в режим
на ЕС съществуват части, които по естеството си обслужват всички или няколко
самостоятелни обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се
ползват по предназначение е нужно поддържане в добро състояние на общите части и
осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички собственици на
самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.
В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда има повече от 3
самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за
правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните
правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от закона/.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен
да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. В
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС е регламентирано задължение за собствениците да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост.
По доводите във въззивната жалба за нищожност на решенията на Общото събрание
на ЕС, проведени на 27.02.2017 г. и 01.12.2017 г., поради неспазване процедурата за тяхното
провеждане и изискванията за кворум, настоящият състав намира следното:
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска. Като процесуален,
срокът за атакуване на решенията на ЕС е преклузивен и същият тече, считано от узнаването
на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието, съгласно чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. След изтичането му протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В този смисъл са решение №
8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. №
6
657/2012 г. на ВКС и др.
Законоустановеният срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен с това,
че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което
изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се
установява без срок. Също така с решение № 659 от 20.11.2009 г., по гр. д. № 4357/2008 г. на
ВКС, ГК, II ГО, е разяснено, че решенията на Общото събрание може да са нищожни и
незаконосъобразни. В производството по искането за отмяната им първо следва да се
провери валидността и ако са валидни, тяхната законосъобразност. Решенията на Общото
събрание не са сделки, поради което за тях не се прилага ЗЗД. Начинът на вземане на
решения от етажните собственици във връзка с управление и стопанисване на общите части
на сградата и отмяната им са уредени в специални правила, които изключват приложението
на общите правила за недействителност на сделките (в този смисъл решение № 654 от
01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 39 от 19.02.2013 г. по
гр. д. № 657/2012 г.).
Предвид изложеното контролът за валидност и законосъобразност на решенията на
Общото събрание на етажните собственици може да се осъществи по реда на чл. 40 ЗУЕС по
предявен в посочения в закона срок иск. Извън установените в посочената норма
преклузивни срокове валидността и законосъобразността на влезлите в сила като
необжалвани решения на Общото събрание на етажната собственост не може да се
преценява инцидентно.
При горните съображения следва да се приеме, че заявените от жалбоподателя
пороци на решенията на Общото събрание на етажните собственици, проведени на
27.02.2017 г. и 01.12.2017 г., подлежат на разглеждане по същество единствено в
производството по предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, но не и в
производството по иск за изпълнение на решения на ОС на етажните собственици, какъвто е
предявен в настоящото производство.
Предвид обстоятелството, че в разглеждания случай жалбоподателката не твърди и
не доказва предявяване на иск реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, както и че процесните решения на
Общото събрание на етажната собственост от 27.02.2017 г. и 01.12.2017 г. са отменени,
както и решението на Общото събрание на етажната собственост от 13.10.2014 г. /чиято
валидност поначало не се оспорва пред въззивната инстанция/, то те подлежат на
изпълнение и обвързват жалбоподателката – етажен собственик в процесната жилищна
сграда. С оглед на това в тежест на ответницата съществува задължение за заплащане на
разходите за ремонт на общите части на сградата етажна собственост и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните от нея идеални
части.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания касателно размера на
претендираните от етажната собственост вземания за вноски за фонд „Ремонт и обновяване"
и относно размера на разноските за почистване и силиконизиране на улуци, поради което и
с оглед правомощията на въззивната съдебна инстанция съгласно чл. 269 ГПК, тези въпроси
стоят извън пределите на въззивния контрол и поради това не следва да се обсъждат. Ето
защо съдът приема, че задължението на ответницата за вноски за фонд "Ремонт и
обновяване" за периода м. януари 2015 г. – м. декември 2017 г. възлиза на сумата от 108
лева, а разноските за ремонт на общи части на ЕС /почистване и силиконизиране на улуци/
възлизат на сумата от 2,83 лева, в каквато насока са и изводите на СРС.
Пред въззивната инстанция се релевират доводи за недължимост на претендираните
разходи за ремонт на фасадата на собствения на ответницата апартамент в пълния предявен
размер от 982,80 лева поради определяне на същия в нарушение на разпоредбите на чл. 48,
7
ал. 3 ЗУЕС и чл. 38, ал. 1 ЗС. Въззивният съд намира тези оплаквания за неоснователни.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за
които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи спадат съответно към
необходимите и полезните разноски – дефиниции на понятията "необходим ремонт",
"неотложен ремонт" и "полезни разходи" се съдържат в § 1, т. 8, 9 и 12 от ДР на ЗУЕС.
Пред настоящата съдебна инстанция не се оспорва обстоятелствата досежно
извършването на процесния ремонт на фасадата на жилищната сграда, находяща се на
адрес: гр. София, бул. „*******, заплащането на този ремонт за сметка на Етажна
собственост и стойността на заплатения ремонт.
От съдържанието на представения в първоинстанционното производство протокол за
проведено на 13.10.2014 г. общо събрание на етажните собствениците в процесната
жилищна сграда, се установява, че е взето решение за частично саниране на фасадата на
сградата от страната на бул. „Македония“ и ул. „20 – ти април“. Видно от съдържанието на
протокола е, че за нуждите на предстоящия ремонт е изчислена припадащата се част на
етажните съсобственици, като ремонтът ще бъде извършен само за сметка на собствениците
на апартаментите, заплатили за извършването на необходимия ремонт. Изрично отбелязано
е, че собствениците на апартаменти № 10 /К./, ап. № 15 Д./ и ап. № 24 /Д./ не са заплатили
припадащата им се част от разходите за ремонт.
Противно на поддържаните във въззивната жалба доводи, въззивният съд не съзира
оспорвания от страна на ищеца досежно характера на фасадата на процесната сграда като
обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. В процесния случай се претендира заплащане на
разходите за извършен неотложен ремонт на фасадата на сградата, находяща се на бул.
„Македония“, в размер, съответстващ на припадащата се на собствения на ответницата част
от посочената обща част, за която същата не е заплатила при извършения първоначален
частичен ремонт, в какъвто смисъл са и мотивите на СРС. Предвид изложеното въззивният
съд намира за основателни претенциите на ЕС за тяхното заплащане в претендирания и
доказан пред първоинстанционния съд размер.
Предвид липсата на други конкретни оплаквания, касаещи правилността на
обжалвания съдебен акт, и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира,
че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има
въззиваемата страна. Такива разноски са доказани в размер на сумата от 615 лева, от които
315 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
представен договор за правна защита и съдействие, и 300 лева – разноски за заплатен
депозит за особен представител на ответницата пред настоящата съдебна инстанция.
По отношение на обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20037202/09.02.2021 г., постановено по гр. д. №
17651/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 46 – ти състав.
8
ОСЪЖДА М. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост с адрес: гр.
София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото в общ размер на
сумата от 615 (шестстотин и петнадесет) лева, от които 315 (триста и петнадесет) лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, и 300 (триста) лева – разноски за
заплатен депозит за особен представител на ответницата пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9