Р Е
Ш Е
Н И
Е
№112/18.10.2021г.
18.10.2021г.,
гр. Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ
СТОЯНОВА
при секретаря Ст.
Панайотова и с участието на прокурора Ж. Илиев,
разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
КАНД № 109 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Касационно анд № 109/2021 г. е образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция“Автомобилна
администрация“, чрез А.М., инспектор в отдел „Контрол“ към РД, Бургас,
притежаваща юридическа правоспособност, против Решение №
82 от 24.06.2021г. по анд № 20212330200344 по описа
за 2021г. на ЯРС, в частта, с което е отменено Наказателно
постановление № 22-0000059/3.02.2021г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Бургас, в частта му, с която на основание чл. 178в, ал.5, предл.3 от ЗДвП на С.Д.Н. *** е наложено наказание глоба в
размер на 500лв. за нарушение на чл. 178в, ал.5, предл.3
от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и се иска
неговата отмяна в тази му част. Акцентува се, че разпоредбата на
чл.178в, ал.5, предл. 3 от ЗДвП е едновременно
санкционна и материално правна, предписваща правило за поведение дължимо от
санкционираното лице. Счита, че в
случая, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
както е посочил районният съд. Сочи още, че при проверката е установено, че е
изтекъл срокът на валидност на издаденото удостоверение за психологическа
годност, което представлява друго по вид нарушение и приложимата норма е тази
по чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП. Иска се отмяна
на решението в обжалваната му част и потвърждаване на НП в тази част. Иска се и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Ответната страна С.Д.Н., редовно
призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозиран е писмен отговор от адвокат Г. Г. ***, в който сочи, че решението на ЯРС в частта, в която е обжалвано
е правилно и законосъобразно. Излага доводи за липса на материална
компетентност на съставителя на АУАН. Позовава се на заповед № РД-08-30 от
24.01.2020г., в сила от 01.02.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Иска оставяне в сила на решението на
ЯРС и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на ЯОП изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и счита, че решението на ЯРС е правилно
и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява
като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
С Решение № 82 от 24.06.2021г. по анд
№ 20212330200344 по описа за 2021г. на ЯРС, е отменено Наказателно
постановление № 22-0000059/3.02.2021г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Бургас, в частта му, с която на основание чл. 178в, ал.5, предл. 3от ЗДвП на С.Д.Н.
*** е наложено наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл. 178в,
ал.5, предл. 3 от Закона за движение по пътищата.
За да постанови своя съдебен акт ЯРС, е
приел, че на 27.01.2021г. св. С. и св. А. -
инспектори към РД“Автомобилна администрация“ Ямбол осъществявали контролна
дейност на главен път с. **** - гр. Ямбол, в близост до Комплексна опитна
станция. Около 16.40ч. спрели за проверка автобус „***“ с ДК № ****, управляван
от С.Н.. При извършената проверка било установено, че автобусът е собственост на
фирма „***“ ЕООД и извършва специализиран превоз на 42 -ма пътници от с. *** до
гр.Ямбол. След справка в информационната система на ИА“Автомобилна
администрация“ София проверяващите констатирали, че водачът на автобуса не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Същият е притежавал
такова удостоверение до 22.02.2020г.
Съставен е АУАН, а въз основа на него било издадено Наказателно постановление № 22 -
0000059/3.02.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Бургас, с
което на основание чл. 178в, ал.5, предл. 3 от ЗДвП на С.Н. било наложено наказание глоба в
размер на 500лв. ЯРС намира за неоснователни оплакванията за процесуална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради материална
некомпетентност на актосъставителя. Съгласно чл. 166,
ал.1, т.1 от ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз
за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза, а съгласно чл. 170, ал. 1 от същия закон контролът по спазване на
правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз
основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази
глава. Същите налагат и предвидените в този закон наказания. ЯРС е направил
извод, че въз основа на посочените две разпоредби - св. С., като инспектор при
РД“Автомобилна администрация“ Ямбол е разполагал с материална компетентност по
ЗДвП във връзка с извършвания от С.Н. обществен превоз на пътници.
Но ЯРС е приел, че при издаване на акта и
наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 42 т.5 и чл.57 ал.1
т.6 ЗАНН. ЯРС приема, че в акта и наказателното постановление едно от
нарушенията вменени на жалбоподателя е посочено като извършване на специализиран
превоз на пътници без водачът да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. ЯРС счита, че това несъмнено съставлява нарушение на
чл. 18 т. 3 от Наредба №33/3.11.1999г за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България, вменяваща в задължение на водачът на
автомобил за обществен превоз на пътници да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 ЗДвП. ЯРС
приема, че в процесния
случай нарушението е квалифицирано от актосъставителя
и АНО като такова по чл. 178в, ал.5 ЗДвП, която е санкционна норма, поради
което счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение и наказателното постановление в тази му част е отменено.
ЯАС намира решението на ЯРС в
обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно.
Касационната
инстанция споделя правните изводи на първоинстанционният съд относно неоснователността
на оплакванията за процесуална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради материална
некомпетентност на актосъставителя, за което е
изложил съображенията си, които се възприемат изцяло, с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Следва само да се посочи, че цитираната в
отговора по кас.жалба заповед № РД-08-30 от
24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя длъжностните лица от ИА“АА“,
които могат да издават НП.
Но ЯАС не
споделя изводите на ЯРС, че в конкретния случай нарушението е квалифицирано от актосъставителя и АНО като такова по чл. 178в, ал.5 ЗДвП,
която е санкционна норма, поради което е
приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение.
По делото е безспорно установено, че
водачът към момента на извършване на
превоза -27.01.2021г. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Той е имал такова, което е било валидно до 22.02.2020г.
АУАН е съставен за това, че на 27.01.2021г. водачът е осъществил обществен
превоз на пътници, без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност.
Както правилно е посочил ЯРС, С.Н. като водач не е отговарял на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП, а именно без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението е
квалифицирано от адм.нак.орган
като такова по чл. 178в, ал. 5 пр. 3 от ЗДвП.
ЯАС намира, че вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. В хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване на правото на защита на нарушителя, което е реализирано в цялост с
депозирането на жалба до въззивната инстанция.
И в АУАН и в НП е посочено, че на 21.01.2021г.,
когато С.Н. е извършил обществен превоз на пътници, не е имал валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с
изтекъл срок на валидност. АУАН е
подписан без възражения.
Същевременно, разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който
осъществява обществен превоз на пътници, без валидно удостоверение за
психологическа годност, каквато хипотеза в случая е налице.
Касационната инстанция приема, че правилно на С.Н. е била
наложена "Глоба" в размер на 500 лв., която е императивно предвидена
в чл. 178 в, ал. 5, пр. 3 от ЗДвП, като следва да се
посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на
допуснатото нарушение.
Задължение на водача е да извършва превоз
само с валидно удостоверение за психологическа годност. В противен случай
водача не следва да предприема управление. Обществения превоз на пътници се
характеризира с висок риск за здравето и живота на превозваните с автобуса
пътници и затова установяването на психологическата годност на водачите с валидно удостоверение за това е
един вид гаранция за безопасността на движението по пътищата.
Поради това съдът намира, че правилно е
било посочено от адм.нак.орган,
че С.Н. е извършил нарушение на чл. 178 "в" ал. 5 пр. 3 от ЗДвП.
Предвид горното, настоящият състав счита, че решението
на ЯРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а Наказателно
постановление № 22-0000059/3.02.2021г на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Бургас, потвърдено в частта му, с която на основание чл. 178в,
ал.5,предл. 3 от ЗДвП на С.Д.Н. *** е наложено
наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл. 178в ал.5 от Закона за
движение по пътищата, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, е основателно
искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ИА „Автомобилна администрация“, с оглед разпоредбата
на чл. 63 ал. 5 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –Ямбол
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 82
от 24.06.2021г. по анд № 20212330200344 по описа за
2021г. на ЯРС, в частта с която е
отменено Наказателно постановление № 22-0000059/3.02.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ Бургас, в частта му, с която на
основание чл. 178в, ал.5, предл. 3 от ЗДвП на С.Д.Н. ***
е наложено наказание глоба в размер на 500лв. за нарушение на чл. 178в, ал.5, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, като вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0000059/3.02.2021г на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ Бургас, в частта му, с която на основание чл. 178в, ал. 5, предл. 3 от ЗДвП на С.Д.Н. *** е наложено наказание глоба в
размер на 500лв. за нарушение на чл. 178в, ал.5, предл.
3 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА С.Д.Н. *** да заплати
на ИА „Автомобилна администрация“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете
2./п/не се чете