№ 8673
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231110136345 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си адвокат К. – САК и ответникът ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез юрк. П..
Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 50лв., частично от 1548лв. –
платена без основание по договор за кредит от 16.8.2019г., ведно със законната лихва от
29.6.2023г. до плащането.
В протоколно определение от 16.4.2024г., поправено по реда на чл.253 ГПК с последващо
определение, е допуснато увеличение в размера на предявения иск за сумата 704,32лв.,
частично от сумата 1548лв.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.23 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК
вр. чл.10 и чл.11 ЗПК - поради неспазване на предвидената в закона форма, евентуално -
непосочване на действителния размер на ГПР, евентуално – поради липса на право за отказ,
евентуално за прогласяване на нищожност на чл.6, ал.1 от договора за кредит, предвиждаща
задължение за плащане на неустойка в размер на 1200лв. при непредставяне на обезпечение,
както и на клаузата, предвиждаща възнаградителна лихва, евентуално за унищожаемост на
договора по реда на чл.33, ал.1 ЗЗД – поради сключването му при крайна нужда при явно
неизгодни условия, евентуално поради нарушение на добрите нрави и противоречие със ЗЗП
Ищецът погасил изцяло задълженията си.
Ответникът оспорва иска.
1
По делото е представен договор за потребителски кредит при общи условия от 16.8.2019г. за
сумата 1500лв., сключен от разстояние, като в него е посочено, че ответникът е заемодател,
а ищецът – заемател.
Било уговорено, че заемополучателят трябва да представи гаранция, като ако не представи
такава, дължи неустойка в размер на 1200лв.
Ищецът погасил изцяло задълженията си.
Предвид предсрочното погасяване на кредита, за остатъка от срока на договора не са
плащани възнаградителна лихва и неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника
по договор за кредит, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че сумата е
получена с основание.
Съгласно заключението към СТЕ относно въпроса дали процесният договор е подписан с
елетронен подпис по смисъла на чл.3 от Регламент /ЕС/ №910/2014г. на Европейския
парламент и Съвета от 23.7.2014г., вещото лице е посочило, че са налице два от
предвидените три елемента за идентифициране, а именно знание и притежание на
мобилното устойство на кредитополучателя, поради което вещото лице е посочило
договорът за кредит е подписан чрез електронен подпис по смисъла на чл.3 от Регламента. В
о.с.з., проведено на 19.3.2024г. вещото лице уточни, че елетронният подпис е обикновен, а
не квалифициран или усъвършенстван.
Съгласно заключението към ССчЕ ищецът е платил сумите 1500лв. – главница, 214лв.
възнаградителна лихва и 490,32 лв. – неустойка по чл.6 от договора /на л.3 и л.5 от
заключението към ССчЕ е допусната техническа грешка, като вместо сумата 490,32лв. е
изписана сумата 409,32лв. - неустойка по чл.6 от договора. Правилната сума за платена
неустойка е 490,32лв., тъй като това е математически верният резултат на разликата между
дължимата за целия срок на договора неустойка от 1200лв. и неначислената поради
предсрочното погасяване част от неустойката от 709,68лв./.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може
да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.
При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
В този смисъл е и Решение на СЕС (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
2
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 1500лв.
Предвид изложеното, платеното над тази сума /704,32лв./ е платено без основание и следва
да бъде върнато.
Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ищеца. В случая
ищецът е платил д.т. в размер на 50лв. и депозит за вещо лице – 300лв. Направено е искане
от процесуалния му представител за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС по
реда на чл.38, ал.1 ЗА. Съдът, като взе предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, както и проведените 4 заседания, намира, че следва да определи възнаграждение в
размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. П. да плати
на Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 704,32лв., частично от 1548лв. – платена
без основание по договор за кредит от 16.8.2019г., ведно със законната лихва от 29.6.2023г.
до плащането, както и сумата 350лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. П. да плати
на адв. В. С. К. от САК, ***– сумата 600лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3